Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 86

 

Гр. Н., 02.08.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично съдебно заседание от шести юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: районен съдия Петина Николова, при секретар Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Петина Николова НАХД № 240 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалба, подадена от К.Г.В. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 17-0307-000026 от 02.02.2017 г. на Началника на РУ гр. Н., с което му е наложено наказание за това, че е карал със несъобразена скорост – нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и за това, че не спрял да установи последиците от ПТП. Наложено му е наказание по чл. 179, ал. 2, т. 2, предл. първо от ЗДвП – 200 лв и по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – 100 и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, описаната фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Жалбоподателят не се намирал във времето, посочено в АУАН и НП, на тази улица, не е се движел с несъобразена скорост и не бил предизвиквал ПТП. Твърди, че като цяло по административно-наказателната преписка няма данни за ПТП. Освен това на жалбоподателят били издадено няколко НП, за деяния всички извършени на 23.01.2017 г. около 11,40 часа, но на различни места, което било невъзможно. По тази причина моли НП да бъде отменено

            В съдебна зала процесуалният представител на жалбоподателят поддържа жалбата и развива изложените в нея доводи. Твърди, че всъщност друг автомобил има вина за ПТП. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

            Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Шумен, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител, като в писмото придружаващо административно-наказателната преписка се излага становището, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа страна:

Св. Ц. *** – работи като шофьор на автомобила „***с рег. № ***, който извършва разнос на храната, доставяна от Социалния патронаж. На 23.01.2017 г. около 11,40 часа преди обяд св. Ц.спрял управлявания от него автомобил на ул. „***“ в гр. Н.. Останал в автомобила докато колежката му достави храната на адреса. Тогава забелязал, че в посока от болницата идва лек автомобил, който се движел с висока скорост. Пътят бил с лек наклон в посоката на движение на движещият се автомобил, който се опитал да заобиколи спрелият автомобил на социалният патронаж, но поради скоростта и пътните условия, не успял да извърши маневрата, поднесъл и се ударил в спреният автомобил „***“.

След ударът водачът не спрял да установи щетите, а продължил. Св. Ц.успял да си запише данните на ударилия го автомобил „***“ и сигнализирал органите на РУ Н..

По сигналът за проверка били пратени служители на РУ Н. – св. Р.А.М., св. Д.Г.И. и св. И.И.. Установили, че на спрения „***“ са причинени вреди по преден десен калник и по предната броня, счупени били десните предни фар и рефлектор. За установеното на мястото на произшествието бил съставен Протокол за ПТП с бланкетен № 15161597 от 23.01.2017 г.

 Междувременно служителите на РУ Н. получили сигнал за второ ПТП причинено от подобен автомобил в близост до този инцидент - пред ресторант „***“. Посетили и второто местопроизшествие. Там, установили, че черен ***е блъснал паркиран автомобил, собственост Г.И. ***. Синът на собственика на пострадалия автомобил – св. И.Г.И. разпознал водачът на черния ***– жалбоподателя К.Г.В., за което уведомил органите на полицията.

Св. Р.М. и св. Д.Г.И. посетили адреса на жалбоподателя. Отпред бил спрян л.а. „***“ 1***с рег. № Н 5064 ВВ. Когато им отворил вратата, В. разговарял по телефона. След като изчакали разговорът му да приключи, те го поканили да ги придружи до сградата на РУ Н., където да даде обяснения. Той отказал. Отказал да представи и документи – лични и за автомобила. Отказал всякакво съдействие. Служителите на РУ Н. го задържали и го отвели принудително в сградата на РУ Н.. Там поискали да даде проба за алкохол, но той отказал и това.

На нарушителя бил съставен АУАН с бланкетен № 591684 от 23.01.2017 г. за нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – за това, че карал със несъобразена скорост и причинил ПТП, както и за това, че не спрял да установи последиците от ПТП. Нарушителят отказал да подпише АУАН. Възражения в законовия срок след съставяне на АУАН не са постъпили.

Въз основа на цитирания АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 17-0307-000026 от 02.02.2017 г. на Началника на РУ гр. Н., с което на жалбоподателят е наложено наказание по чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП – 200 лв. и по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – 200 лв. Съставени са още две наказателни постановления – Наказателно постановление № 17-0307-000024 от 02.02.2017 г. на Началника на РУ гр. Н. за това, че е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство, както и че не е носел документите си, и Наказателно постановление № 17-0307-000025 от 02.02.2017 г. на Началника на РУ гр. Н. за това, че се е движел с несъобразена скорост и причинил ПТП, както и че не е спрял да установи последиците от ПТП – касателно вторият инцидент пред ресторант „***“. В АУАН и НП и за трите деяния било вписано, че са извършено на 23.01.2017 г. около 11,40 часа.

От представените към административно-наказателната преписка писмени доказателства се установява, че актосъставителят и издателя на наказателното постановление имат правомощията да издават тези документи и са действали в кръга на предоставените им правомощия.

От приложената към преписката справка за нарушител се установява, че жалбоподателя няколко наказания по ЗДвП до 2012 г., когато с присъда на РС Н. му е отнето правото да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства, които по съществото си са непротиворечиви, точни и ясни. Съдът не кредитира показанията на св. Д.М., че жалбоподателят причинил само вторият инцидент. Те противоречат на показанията на св. Ц., които са твърде точни – той дори си е записал данните на автомобила, който го е ударил и прочете записките в залата. А и сигналът на св. Ц.е дошъл непосредствено преди втория сигнал. Всички данни, че жалбоподателят е участвал и в двете произшествия са последователни, ясни, точни и без вътрешни противоречия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима. Подадена е в законовия срок до компетентния съд и от лице, което има право да я атакува.

Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи при упражняване на техните правомощия, а при издаването им не се констатираха съществени нарушения.

Съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – за това, че карал със несъобразена скорост, поради което причинил ПТП, както и за това, че не спрял да установи последиците от ПТП-то. Съдът не споделя твърдението на процесуалният представител на жалбоподателя, че виновен за ПТП бил спрения автомобил на Социалния патронаж. За вината за ПТП е без значение дали спрения автомобил е спрян в нарушение или не. Ако жалбоподателят се беше движил със съобразена скорост, нямаше да се стигне до това ПТП. Не може да се обоснове и твърдението, че има нарушение, тъй като причинените от ПТП вреди не били описани в АУАН. Това в действителност не е необходимо, защото вида и степента на вредите не са съставомерен елемент от фактическия състав, а за самото ПТП има достатъчно доказателства в административно-наказателната преписка.

Предвид констатираните нарушения правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е наложил наказанията по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. По текста на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП наказанието глоба е определено като абсолютна стойност от 200 лв. и не дава възможност за преценка на административно-наказващия орган. В този размер е наложен и по атакуваното НП. Текстът на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 50 лв. до 200 лв. С оглед констатираното сравнително лошо минало на жалбоподателя по отношение на правилата за движение по пътищата и оглед на поведението му обаче след деянието (опитът да го прикрие) съдът намира, че налагането на глоба около средния размер съответства на тежестта на деянието. С оглед личността на извършителя, неговата обществена опасност и обществената опасност на деянието, съдът счита, че правилното наказание е наистина е глоба в размер на 100 лв.

Наистина се констатира, че и в трите съставени НП за действията на В. на 23.01.2017 г. е вписан час на извършване на деянието – около 11,40 часа. Това обаче не е съществено нарушение, тъй като определянето на точен час на извършване а деянието не е задължителен елемент от НП, тъй като не винаги това е възможно.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния, закон, поради което атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

Водим от което, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 17-0307-000026 от 02.02.2017 г. на Началника на РУ гр. Н..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                                                ПЕТИНА НИКОЛОВА