Р Е Ш Е Н И Е

№ 1**гр. Н., 10.11.2017 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – Н. в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №385 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателката М.Ю.Х. ***, заявява, че не е съгласна с наказателно постановление №99/2017 г. на Началника на Митница – В.и моли същото да бъде отменено. Счита, че постановлението е незаконосъобразно – издадено при нарушение на закона. Твърди, че с наказателното постановление й е наложено административно наказание за нарушение по чл.126, т.1 от ЗАДС. Така посочената квалификация на деянието била неправилна. Жалбоподателката счита, че квалификацията следва да е по чл.123, ал.2 от ЗАДС. Заявява, че административнонаказващият орган не е обсъдил необходимостта от приложение на разпоредбите на чл.126б от ЗАДС или на чл.28 от ЗАНН, а предвид конкретно осъщественото деяние, личността на жалбоподателката, мотивите и подбудите за осъществяването на деянието, количеството тютюн и дължимия акциз, случаят бил маловажен. Като не отчел предпоставките за маловажност на случая и не приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган постановил незаконосъобразно постановление, което следвало да бъде отменено. По тези съображения, жалбоподателката моли, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

          Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.счита жалбата за неоснователна. Счита, че осъщественото административно нарушение е доказано и случаят не може да бъде преценен като маловажен. Намира, че наказанието законосъобразно е наложено в минимален размер. Поради това, моли, наказателното постановление да бъде оставено в сила.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима. Административнонаказателното производство е образувано след изпратено на 03.05.2017 г. в Митници-В.постановление на Новопазарската районна прокуратура от 13.04.2017 г. за отказ от образуване на досъдебно наказателно производство, заедно с материалите по преписка №432/2017 г. по описа на НпРП и вещественото доказателство по случая – 0, 785 кг. насипен, нарязан тютюн. На 25.05.2017 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение №69, в който актосъставителят М.Ю.Р. е констатирал, в присъствието на свидетели при съставяне на акта, че на 03.04.2017 г. в гр. Н., обл. Ш., жалбоподателката в дома си на ул. „***“, №**държи акцизни стоки – 0, 785 кг. насипен тютюн без акцизен документ /данъчен документ, или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, електронен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начислението или обезпечаването на акциза, съгласно изискванията на ЗАДС/. Тютюнът бил предаден от жалбоподателката с протокол за доброволно предаване. Актосъставителят е отбелязал, че с това деяние жалбоподателката е осъществила нарушение на чл.126 от ЗАДС. Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №99/21.07.2017 г., с което за така установеното нарушение на жалбоподателката, на основание чл.126, т.1 и чл.124, ал.1 от ЗАДС, е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е бил отнет в полза на държавата предметът на нарушението.

          Съдът счита, че актът за установяване на администратвно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни длъжностни лица и при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до препятстване правото на защита на жалбоподателката, обуславящи незаконосъобраност на атакуваното наказателно постановление и налагащи отмяната му на това основание.

От събраните по делото доказателствата писмени и гласни се установява по безспорен начин, че на 03.04.2017 г. служителите на РУ на МВР – Н.  М. Т.и И.Д.получили информация, че жалбоподателката М.Ю.Х. държи в дома си насипен нарязан тютюн за пушене. Двамата посетили дома на жалбоподателката на ул. „***“, №**за проверка, като при посещението си запитали Х. дали има тютюн в дома й. Последната потвърдила и им предала 2 бр. найлонови прозрачни торби с общо 0, 785 кг. нарязан тютюн, готов за пушене, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от същата дата 03.04.2017 г. Относно тютюна жалбоподателката обяснила на полицейските служители, че го е закупила от непозната жена по обява в електронната мрежа и го е получила чрез куриерска доставка. Тютюнът бил предназначен за лично ползване – за пушене от самата жалбоподателка и съжителя й, тъй като двамата били пушачи, а доходите им били ограничени и не можели да се купуват цигари. В хода на проверката била извършена експертна справка, която  установила, че пазарната стойност на въпросния тютюн е 251, 20 лв., а на дължимия акциз е 119, 32 лв. В резултат на проверката не било образувано досъдебно производство, тъй като прокурорът в постановление за отказ от образуване на досъдебно производство приел, че деянието на жалбоподателката не съставлява престъпление, а административно нарушение. Постановлението на прокурора, заедно с материалите от проверката и веществените доказателства били изпратени на Митница-В.. Впоследствие били издадени АУАН №287/19.10.2016 г. и атакуваното НП.

Съдът счита, че анализът на събраните доказателства и фактите, установени въз основа на тях водят до извода, че от страна на жалбоподателката е налице осъществен състав на административно нарушение по чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове. На първо място е безспорно, че жалбоподателката е държала в дома си в гр. Н., обл. Ш.ска нарязан тютюн за пушене. Също така жалбоподателката, при извършената проверка и съставения протокол за доброволно предаване, е потвърдила, че тютюнът е неин и е предназначен за лично ползване от нея и съжителя й. Относно количеството на тютюна, то също е доказано категорично. Видно е от протокола за доброволно предаване, че в него е вписано, че предаденият тютюн е 0, 785 кг. След това при постъпване на материалите при наказващия орган, е била изготвена складова разписка №15/03.05.2017 г., приложена по делото, където е вписано точно тегло на тютюна – 0, 785  кг. Стойността на дължимия акциз в случая също е установен безспорно – от данните от изготвената експертна справка. Предвид това съдът счита, че по делото е доказано с необходимата категоричност, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение.

Съдът не приема доводите на жалбоподателката за неправилност на квалификацията на нарушението, а именно за липса на осъществен състав на административно нарушение по чл.126 от ЗАДС. Вярно е, че жалбоподателката не е сред задължените лица по чл.43 и чл.44 от ЗАДС, но от това не следва, че тя не може да бъде субект на нарушение по чл.126 от ЗАДС. В съдебната практика са налице противоречиви становища относно съставомерността на деянието държане на тютюн без данъчен документ. Едното становище застъпва схващането, че това деяние осъществява нарушението по чл.126 от закона, а другото е, че деянието е нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС. Съдът счита, че в случая е налице нарушение по чл.126 от ЗАДС. Чл. 123, ал.1 от закона визира нарушение, изразяващо се в държане на акцизна стока без бандерол, когато такъв е задължителен. Но бандерол следва да е поставен на бутилирани и опаковани акцизни стоки. В случая жалбоподателката е държала акцизна стока - тютюн в насипно състояние и поради това деянието й е съставомерно не по чл.123, ал.1, а по чл.126 от ЗАДС. Затова съдът намира, че правната квалификация в настоящия казус е правилно определена.

Възражението на жалбоподателката за маловажност на случая съдът също счита, че е неоснователно. Случаят не може да се счете за маловажен, тъй като по смисъла на разпоредбата на чл.126 б, ал.2 от ЗАДС нарушението е маловажен случай, когато двойният размер на акциза на стоките не надвишава 50 лв. В конкретния случай дължимият акциз е от 119, 32 лв., а следователно двойният му размер е от 238, 64 лв. Очевидно е, че двойният размер в случая надвишава в голяма степен сумата от 50 лв. Изтъкнатите от жалбоподателката обстоятелства относно затрудненото й материално положение, личността й и факта, че тютюнът е бил предназначен само за лична употреба, действително са такива, които смекчават отговорността й. Но тези обстоятелства не могат да обосноват маловажност на случая, а следва да се отчитат при определяне размера на административното наказание.

Предвид горните обстоятелства съдът счита, че законосъобразно против жалбоподателката е било съставено наказателното постановление, с което й е наложена глоба и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС вещта, предмет на нарушението е отнета в полза на държавата.

Относно наложеното с постановлението административно наказание, е видно, че то е определено в минималния размер, предвиден в закона, очевидно при обоснована преценка от страна на наказващия орган за тежестта на нарушението.

По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди  изцяло.

Водим от горното съдът                                                                                                      

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

         

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №99/21.07.2017 г. на Началника на Митница – В., с което на жалбоподателката М.Ю.Х., с ЕГН ********** ***, на основание чл.126, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и на основание чл.124, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове е постановено отнемане в полза на държавата на следните вещи: тютюн за пушене, насипен – 0, 785 кг.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш. административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: