Р Е Ш Е Н И Е   № 132

 

гр. Нови пазар, 19.12.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд - Нови пазар в съд в публичното си заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА   НИКОЛОВА

при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия Николова НАХД № 419 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Постъпила е жалба по чл. 59 от ЗАНН от ЗП „***“ с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление  с. В., обл. Ш., представляван по делото адв. Б.И. от ШАК, срещу Наказателно постановление № 27-000224 от 20.07.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като липсва състав на извършено престъпление, наказанието било прекомерно и при определянето му било допуснато нарушение на материалния закон. Жалбоподателя твърди, че е представил в Инспекцията по труда трудов договор, сключен с работника. Твърди още, че нарушението не било с висока степен на обществена опасност. Твърди,ч е лицата, за които му е съставено наказателно постановление били роднини на баща му и всъщност дошли да помагат, а не да се трудят. Освен това се твърди, че маловажността на нарушението оправдава налагане поне на минималното, предвидено в закона. Не били отчетени смекчаващите вината обстоятелства. С тези и други подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли наказателното постановление да бъда отменено.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Ш. се представлява от юрк. Д.В.И.. В съдебно заседание същата заявява, че в административно-наказателното производство не са допуснати твърдените нарушения. Работодателят е сключил договора с работника едва след извършената проверка от служителите на Инспекцията по труда. Счита, че нарушението разкрива висока степен ан обществена опасност. Намира извършеното нарушение за напълно доказано, а издаденото НП, като законосъобразно и правилно моли да бъде потвърдено.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1  от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

В акта и в НП е посочено извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно, че на 16.06.2017 г.  в 10,00 часа в черешова градина, намираща се в землището на с. В., стопанисвана от жалбоподателят ЗП „***“, в качеството му на работодател при осъществяване на дейността му приел на работа в посочения обект, като работник Ю.И.М. за извършване на сезонна селскостопанска работа в черешовата градина без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Посочено е, че нарушението е на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен срещу подпис 20.06.2017 г. В акта в графата за възражения или обяснения е записано, че с лицето е сключен трудов договор.

Съдът намира, че при съставянето на акт № 27-000224/20.06.2017 г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП.

Намира също, че при съставянето на НП № 27-000224 от 20.07.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ш. не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.

Предвид това съдът разгледа жалбата по същество.

На 16.06.2017 г. св. Г.П.Г., св. М.М.  М. и св. П.В.С. посетили черешова градина, намираща се в землището на с. В., стопанисвана от жалбоподателят ЗП „***“.

Установили, че в градината работели около 30 човека, включително майката и съпругата на земеделският производител. Последните две организирали и разпределяли работата. Установили, че личните карти на лицата са събрани, но на нито едно от лицата не е предоставен трудов договор за еднодневен труд по чл. 114а от КТ. Едно от тези лица бил Ю.И.М.. Последният попълнил декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която вписал, че от 10 часа сутринта бере череши в градината и не е подписвал трудов договор. Самият *** също попълнил обяснение по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, в която обяснил, че не е попълнил нито един от взетите предварително еднодневни трудови договори.

На 20.06.2017 г. *** представил в Д „ИТ” – Ш. еднодневен трудов договор, сключен 16.06.2017 г. с Ю.И.М., сключен по-късно на същия ден.

Така описаната фактическата обстановка безспорно се установява от показанията на разпитаните свидетели М.М.М., Г.П.Г. и П.В.С., както и от част от писмените доказателства по делото. Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че Ю.И.М. и жена му са се намирали там, за да помагат, тъй като са роднини. По делото няма данни дали лицата са роднини или не, но не това е обуславящо в случая. Съдът не кредитира представената по делото нотариално заверена декларация от Ю.И.М., че служителите на Д „ИТИ“ са го накарали да подпише някакви документи без да му разрешат да ги прочете. От представената по делото декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ се вижда, че тя е написана с много граматични, правописни и лексикални грешки, които предполагат лицето, което я е писало да не говори и да не пише добре български, което не може да се каже за нито един от разпитаните по делото служители на Д „ИТ“. От обясненията на ***, дадени по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ безспорно се установява, че трудовият договор с Ю.И.М. не е бил сключен към момента на проверката, така че това не би могло да се счете като изключващо отговорността обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ, като е приел на работа лице без да е сключил трудов договор в писмена форма. Съгласно  разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

За това нарушение чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда изрична санкция, а именно:  имуществена санкция или глоба в размер от 1500 (а не 1000 лв., както се твърди в жалбата) до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушението на чл. 62, ал. 1 не е маловажно.

Относно размерът на наложената на нарушителя санкция, съдът намира, че законосъобразно е приложена нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ, като на работодателя ЗП „***“ е наложена минимална имуществена санкция размер от 2500 лв. по делото се установи едно единствено смекчаващо вината обстоятелство – липсата на предходни нарушения на трудовото законодателство. Установи се, обаче, че в момента на проверката на мястото е имало повече от 20 работници и всичките без трудови договори. Наистина не за всички нарушения са издадени АУАН и НП, но това е била преценката на актосъставителите. Иначе няма спор, че нарушенията за всяко едно от тези лица е било налице – самият работодател го признава в обясненията си, дадени по реда на чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ. Това обстоятелство изключва основателността на възраженията на жалбоподателя, че справедливото наказание би било това около минималния размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 27-000224 от 20.07.2017  г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ш..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

                                  

                                               Районен съдия: …………………..….......…

                                                                                  Петина Николова