Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 117

 

гр. Нови пазар, 14.11.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд –  Н.в съд в публичното си заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 481 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателят Й.М.И. *** твърди, че не е доволен от издаденото от Началника на РУ Н.НП № 17-0307-000576/25.06.2017 г., с което му е наложена глоба в размер на 400 лв., за виновно нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ.

Жалбоподателят сочи, че е нарушен чл. 40, ал.3 от ЗАНН, т.к е акта е съставен при наличието само на един свидетел. Сочи, че издаденото НП е в нарушение на чл. 42, т.6 вр. чл. 57, ал.1, т.4 от ЗАНН, т.к било налице противоречие между акта и НП, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Сочи, че е налице разминаване в имената му посочени в акта и в НП, т.к в акта бил записан с името Й.М. Й., а в НП с името Й.М.И.. Това разминаване водело до несъответствие и до липса на индивидуализация на субекта на нарушението. Твърди, че това нарушило правото му на защита.

Твърди, че е налице съществено нарушение в НП, относно компетентността на административнонаказващия орган за издаване на НП, т.к в него било посочено само, че Началника е упълноомощен с 372з-404/04.01.2016 г., но не било ясно това заповед ли е или друг акт за упълномощаване. Не било посочено основанието за упълномощаване дали е по реда на чл. 638, ал.3 отКЗ или са налице единствено правомоощия за издаване на фишове, съставяне на АУАН и издаване на НП по реда на ЗДвП и нямащи отношение към КЗ. Счита, че е налице липса на материална компетентност на издателя на НП.

Счита, че НП е издадено в нарушение на ЗАНН и относно разпоредбата на чл. 28 от него, т.к въобще не била обсъдена възможността за прилагането на чл. 28, което налага отмяна на НП.

Жалбоподателят сочи, че до момента не е извършвал нарушения на КЗ и по ЗДвП, а соченото нарушение е малозначително. Претендира наличието на маловажност на нарушението и моли издаденото НП и наложеното с него наказание да бъде отменено.

 

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито  съдебно заседание.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Жалбоподателят Й.М.И. *** е субект на административно наказателната отговорност по повод на установено с Акт № 608/17 от 18.08.2017 г. административно нарушение. Акта е съставен от мл.инсп. В.Б.В. и в присъствието на св. Ц.И.Ц. и с него е констатирано, че на 18.08.2017 г., около 20,20 часа, в гр. П., по ул. „***“ в посока центъра на града лицето Й.М. Й. управлява с посочени възраст, ЕГН, адрес на местоживеене и месторабота, притежаващ СУМПС с изписан номер, управлява автомобил с рег. № Н ***, собственост на А.Л.К., във връзка с чието притежание и ползване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за МПС, което управлява, валидна към датата на проверката. Посочено е, че водачът виновно е нарушил 638, ал.3 от КЗ.

Жалбоподателят е подписал акта, като не е посочил възражения. 

Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № 17-0307-000576 от 25.09.2017 г., на Началник на РУП към ОДМВР Шумен, РУ Н., с което е наложил на жалбоподателя, на основание  чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал.3 от КЗ  глоба в размер на 400,00 лв.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.10.2017 г.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в съответствие със закона.

По поставените от жалбоподателя въпроси, свързани с наличието на процесуални нарушения при съставянето на акта и НП, съдът намери следното:   Относно неправилното изписване на името на нарушителя. Видно от приложеното копие на лична карта на жалбоподателя, неговото пълно име (собствено, бащино и фамилно име) е Й.М.И.. В действителност в акта същия е записан с имената Й.М. Й.. Налице е грешно посочване на фамилното име на нарушителя. В случая обаче е налице пълно съвпадение между посоченото в личната карта и вписаното в акта и в НП ЕГН на нарушителя. Съгласно чл. 42, т.6 от ЗАНН в акта се вписва собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер. Целта на тази разпоредба е правилното идентифициране на извършителя на административно нарушение. Съгласно чл. 3 от Закона за българските лични документи, документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни. правилнот изписване на всички останали идентифициращи нарушителя данни – ЕГН, възраст, адрес, месторабота и особено първите му две имена са достатъчни за да се приеме, че извършителя на описаното в акта нарушение е конкретното лице, посочено и в НП и което е жалбоподател по настоящето дело. В трайната практика на административните съдилища, действащи като касационна инстанция, намерила отражение в Решение № 187 от 17.05.2012 г. на АдмС - К.по к. а. н. д. № 116/2012 г.; Решение № 467 от 12.06.2012 г. на АдмС – С. по ч. к. а. д. № 254/2012 г.; Решение от 23.04.2012 г. на АдмС – В. по к. а. н. д. № 10119/2012 г.; Решение от 5.01.2009 г. на АдмС – С.по адм. д. № 3686/2008 г., I о., 2-ри с-в и мн.др. е възприето, че грешката в изписването на името и дори по начина на неговото изписване, ако по другите данни нарушителят може да бъде идентифицират не е съществено процесуално нарушение, т.к не накърнява правото на защита на лицето изразяващо се във възможността то да узнае в какво нарушение е обвинен, кои норми от закона е нарушил и в последствие с НП да узнае и какво наказание му се налага.

Относно соченото друго процесуално нарушение, касаещо наличието само на един свидетел по акта. Този свидетел е присъствал по време на проверката и на установяването на нарушението, доколкото акта за установяване на нарушението е съставен още при неговото констатиране, а не на друго място и по друго време. Соченото от жалбоподателя нарушение на чл. 42, т.7 от ЗАНН, относно наличието на посочен само един свидетел на нарушението не представлява съществено процесуално нарушение. В случая древната римска максима, че един свидетел не е свидетел „Testis unus, testis nullus“ не намира приложение, по редица съображения, но е достатъчно да се посочи, само, че тя е плод на римското цивилно (гражданско право), а не наказателното право. Посочването в чл. 40, ал.1 от ЗАНН на изразът „свидетели“ не означава задължително издирване на повече от едно лица свидетели, особено ако няма, а по – скоро посочване на всички лица, които са свидетели, независимо от техния брой. Броят на свидетелите не е условие за действителност на издадения АУАН, доколкото и самият закон допуска възможност за съставяне на акт и без свидетели, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, арг. на чл. 40, ал.4 от ЗАНН.

Съдът намира, че не е налице и соченото като нарушение на процесуалният закон, липсата на пълно изписване на заповедта, с която са възложени контролните функции на административно наказващия орган, изразяващо се в посоченото в НП „упълномощен с 372з-4/04.01.2016 г. на Директор ОД МВР Ш.“. По делото е приложена заповед № 372з-4/04.01.2016 г. на Директора на ОД МВР Ш., с която са упълномощени определените в нея длъжностни лица с правото да издават НП за нарушения по чл. 638, ал.1-3 и чл. 639 от КЗ, сред които в т.1.5 са посочени началниците на Районни управления – гр. Ш., гр. Н., гр. В. и т.н. Липсата на посочено в акта уточнение, че се касае за „заповед“ не влияе и не накърнява правото на защита на нарушителя. Очевидно е, че това е акт, изразяващ властническо правомощие на определено от закона лице, което може да делегира права на подчинените му в рамките на своята компетентност и по силата на закона. Това е израз на дискреционната власт на административния орган, натоварен от закона със съответните права. В този смисъл самият закон в чл. 647, ал.1 от КЗ сочи, че актовете за установяване на административно нарушение се съставят в случаите по чл. 638, ал. 13 и 5 и чл. 639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, а те от своя страна са посочени в чл. 165 от ЗДвП. По делото е приложена и заповед № 372з-1991-27.07.2017 г. в която поименно са посочени длъжностните лица, които могат да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове, да  за установяване на административни нарушения и пр. по отделните районни управления, като за РУ Н.е посочено и лицето В.Б.В., мл.полицейски инспектор, който е и съставител на АУАН № 608/17 от 18.08.2017 г.страна по който е и жалбоподателят Й.М.И. ***.

Всичко гореизложено дава основание на съда да счита, че съставения 608/17 от 18.08.2017 г. и НП № № 17-0307-000576 от 25.09.2017 г., на Началник на РУП към ОДМВР Ш., РУ Н.са издадени в съответсствие с изискванията на ЗАНН и не съдържат формални нарушения, водещи до съществено нарушаване на правото на защита на нарушителя и налагащи отмяна на издаденото НП.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № 280380155, със срок на валидност до 20.09.2020 г. за категориите В АМ.

На 18.08.2017 г., полицейските служители актосъставителят В.В. и Ц.Ц. работили по безопасност на движението в гр. П., когато около 20,20ч. спрели за проверка движещ се по ул. „***“ в гр. П. лек автомобил марка „Фолксваген Канди“, модел „Ескорт“ с рег. № Н ***, собственост на А.Л.К.. При проверката те установили, че за автомобила няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на проверката. Извършена била проверка с мобилен телефон в Гаранционен фонд, от където се установило, че в действителност към датата на проверката за автомобила няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелят Ц. лично видял стикера на стъклото на автомобила, че е с изтекъл срок на застраховката.

По делото е приложена справка от Гаранционен фонд, за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № Н ***, от която се вижда, че за този автомобил към датата на проверката, 18.08.2017 г. е нямало валидна застраховка. Последната, предшестваща проверката такава е била сключена на 16.08.2016 г. и е била със срок на валидност до 15.08.2017 г.

От справката се установява още, че към настоящия момент за автомобил с рег. № Н *** е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 18.08.2017 г. в 21,50ч. и със срок на валидност до 17.08.2018 г.

По делото е представена застрахователна полица № BG/28/1170022/9341 от 18.08.2017 г. за автомобил с рег. № Н ***, молед Фолксваген Кади, сключена на 18.08.17г. в 22.50 ч., което се удостоверява и от справката на Гаранционния фонд.

Гореописаните факти сочат, че на 18.08.2017 г. в 20,20ч. в гр. П., жалбоподателят е управлявал МПС с рег. № Н ***, за което не е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС.

Това представлява нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Тази норма съдържа материално правни разпоредби относно лице, което не е собственик и управлява автомобил, за който няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. 

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В същия законов текст е посочено, че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Следователно дори и несобственик може да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност“. Това означава, че всеки водач на МПС, независимо дали е негов собственик може да сключи задължителната застраховка, доколкото чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДвП изисква от всеки водач на МПС да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява. В този смисъл водачът – жалбоподател е бил длъжен да се увери преди да потегли с автомобила, че за него има сключена задължителна застраховка.

Жалбоподателят е пренебрегнал задължението си като ползвател, в качеството на водач, на лекия автомобил, собственост на лицето А. К. да провери, дали за този автомобил към 18.08.2017 г., е налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Несъобразяването му с това задължение по субективни причини (омаловажаване, забравяне) не изключва осъществяване на състава на нарушението и от субективна страна.

От субективна страна нарушението е осъществено умишлено, тъй като водачът на МПС-то е длъжен да следи дали същото има изрядни документи, след като го управлява. Поемайки управлението на автомобила той е билл длъжен да се увери в наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което съгл. чл. 487, ал.1 от КЗ  се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл. 575, ал. 1, и знак, който се издава от Гаранционния фонд.

Нарушението на разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ се установява и доказва по безспорен начин от показанията на разпитаните актосъставител и свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства.

Гореописаното доказва, че към датата на проверката – 18.08.2017 г. в 20,20ч. жалбоподателят е управлявал МПС с рег. № Н ***, за който е нямало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Относно посоченото в жалбата, че нарушението е маловажно и следва на издаденото наказателно постановление да се отмени, т.к веднага след установяване на нарушението водачът е сключил необходимата задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за която представя полица № BG/28/1170022/9341 от 18.08.2017 г., което се удостоверява и от справката на Гаранционния фонд. Тази застраховка обаче е сключена след установяване на 18.08.17г. в 22.50ч. Съдът намира, че деянието по никакъв начин не може да се квалифицира като такова с ниска степен на обществена опасност, респ. маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Регулираните от закона обществени отношения, свързани със задължението на водачите на МПС-та да управляват такива само когато за тях има сключен договор за задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ целят възстановяване на щети при евентуално ПТП, поради което те се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като засягат права и законни интереси на трети лица. В този смисъл е и трайната практика на административните съдилища, конкретно и в Решение № 87 от 15.03.2016 г. на АдмС – Ш. по к. а. н. д. № 25/2016 г.; Решение № 411 от 23.10.2015 г. на АдмС – Д. по к. н. а. х. д. № 527/2015 г.; Решение № 365 от 5.11.2014 г. на АдмС – Ш. по к. н. а. х. д. № 300/2014 г.; Решение № 117 от 24.06.2014 г. на АдмС – К.по к. а. н. д. № 60/2014 г.; Решение от 26.09.2013 г. на АдмС – В. по к. а. н. д. № 10290/2013 г. и мн.др.

Съгласно нормата на чл. 638, ал.3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Съдът намира, че административно наказващия орган правилно е определил и наложил с обжалваното НП санкцията, която законът предвижда за това нарушение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е осъществен състава на административното нарушение, за което жалбоподателят е подведен под административнонаказателна отговорност, както от обективна, така и от субективна страна, правилно е издирена и приложена санкционната норма, както и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

 

В този смисъл, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0307-000576 от 25.09.2017 г., на Началник на РУП към ОДМВР Ш., РУ Н., с което на Й.М.И. с ЕГН ********** ***, живущ ***, за нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 400лв. (четиристотин лева).

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш.в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

                                  

                                            Районен съдия: …………………..….......…

                                                                               Галина Николова