Р Е Ш Е Н И Е

 

  134

 

 гр. Н.,  20.12.2017г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Н., в публичното си заседание  на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: БОЙКА АНГЕЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 494 по описа на НПРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Постъпила е жалба по чл.59 от ЗАНН от Р.С.А. ***-0307-000605/11.10.2017 г.на началника на РУ Н..

Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно. Твърди, че акта и НП страдат от пороци, които са основание за отмяна на НП.

Жалбоподателят сочи, че не е управлявал автомобила, но въпреки това му е съставен АУАН и е издадено НП.

Предвид на това той моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени нарушения, касаещи реда за установяване на наличието на алкохол в кръвта му, като издаденият талон за вземане на кръвна проба не му е връчен по надлежния ред, а отразената в него информация относно мястото, където следва да се извърши изследването не отговаря на действителността. Предвид на това жалбоподателят моли да се отмени издаденото НП.

Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по повод на установено от АНО административно нарушение, извършено на 14.09.2017г. и за което е съставен АУАН № 637/14.09.2017г. от мл.автоконтрольор П.С. и в присъствието на свидетеля Д.Д.. В акта е описано установеното нарушение, посочени е нарушения законов текст – чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта и е посочил, че има възражения.  

Въз основа на акта е издадено и НП № 17-0307-000605/11.10.2017 г. на Началника на РУ Н., с което за нарушението, извършено от нарушителя е наложено на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказание глоба в размер на 2000лв.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и при издаването им не са допуснати формални нарушения на закона, водещи до неговата отмяна.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС, т.к не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, съгласно справката за нарушител/водач.

На 14.09.2017 г. актосъставителят мл.автоконтрольор П.С. и в присъствието на свидетеля Д.Д. били дежурни и работели, когато на кръстовището на ул. „***” и ул. „***“ в гр. Н., около 23,00ч. забелязали лек автомобил „***“ с рег. № ***да приближава от ул. „***“ и да спира на знак „Стоп“. Актосъставителят осветил водача и разпознал лицето Р.С.А., за което знаел, че няма книжка за управление на МПС. Автомобилът потеглил по ул. „***“, а полицейските служители тръгнали след него. Жалбоподателят угасил светлините и продължил в посока изхода на града и завил по ул. „***“, след това спрял по средата на улицата, а след него спрели и проверяващите полицейски служители.

От мястото на шофьора на автомобила излязъл жалбоподателя Р.А. и тръгнал към проверяващите. Проверяващите поискали на водача на автомобила документите, но той нямал никакви документи. След това от автомобила излязъл брата на жалбоподателя. Свидетелят С. сочи, че се обадил в дежурната част на РУ Н. и поискал съдействие от други техни колеги. На място пристигнали свидетелите Я.В. и В.М.. Когато проверяващите отишли при жалбоподателя те установили, че той миришел на алкохол, св. С. му предложил да го изпробва с техническо средство, но водачът отказал. Актосъставителят С. се обадил в дежурната част за да узнае дали в ЦСМП гр. Н. има дежурен лекар и едва след като разбрал, че такъв няма издал талон за медицинско изследване на кръвта № 0046632, в който записал, че лицето може да се яви в ЦСМП гр. Ш.до 2 часа – до 01,50ч. на 15.09.2017 г. Жалбоподателят отказал да подпише талонът за медицинско изследване.

На жалбоподателят бил съставен от актосъставителя С. и акт за това, че управлява МПС без да носи документи по ЗБЛД.

От събраните допълнителни доказателства по делото се установява, че на 14.09.2017 г. за времето от 1:00 до 3:50ч. дежурен лекар е бил д-р И..

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства -АУАН № 637/14.09.2017 г.; талон за медицинско изследване бланков № 0046632 от 14.09.2017 г., издаден в 23:50ч.; както и показанията на разпитаните по делото свидетели П.С., Д.Д., Я.В. и В.М..

Жалбоподателят по същество не оспорва констатацията, че е управлявал автомобила след употреба на алкохол, както и че е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“. По делото разпитаните свидетели са категорични, както за това, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, както и че той е лъхал на алкохол и поради това му е било предложено да бъде изпробван с техническо средство, а също  така и че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническото средство.

Съгласно действалата към датата на деянието разпоредба на чл. 5, ал.3 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, а това означава под въздействието на каквато и да е концентрация на алкохол в кръвта, за разлика от новата разпоредба (в сила от 26.09.2017 г.) на същия текст, която забранява управлението на МПС след употреба на алкохол в концентрация над 0,5 на хиляда. Нормата на чл. 174 от ЗДвП в алинея първа предвижда диференциран размер на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС в зависимост от действително установеното количество на алкохол в кръвта. Съгласно алинея трета на чл. 174 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Съставомерността на административното нарушение на жалбоподателя, изразяващо се в отказа му да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ е безспорно установена и доказана от показанията и на четиримата свидетели. За административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е достатъчно и само този негов отказ, поради което следва да му се наложи и предвиденото от закона административно наказание.

Относно сочените нарушения при връчването на талона за медицинско изследване, съдът намира, че те не се отразяват върху административното нарушение на жалбоподателя, касателно измерването с техническо средство. В действителност актосъставителят в съответствие с действащата към датата на нарушението Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (в сила до 26.09.2017 г.) е издал талон за медицинско изследване бланков № 0046632 от 14.09.2017 г., издаден в 23:50ч. и доколкото от събраните по делото свидетелски показания се установи, че жалбоподателят е отказал да го получи, то съгласно чл. 6 от Наредба 30 актосътсавителят е бил длъжен да удостовери този негов отказ с един свидетел. Видно от приложения по делото талон за медицинско изследване в него липсва посочен свидетел на отказа на жалбоподателя. Гласните доказателства в съдебното заседание обаче са достатъчни за да установят наличието на отказ на жалбоподателя да получи талона и да направи самото изследване. Съдът намира, че посочването в талона на свидетел на отказа на нарушителя за получаването на талона не е пречка това обстоятелство да бъде установено в съдебно заседание, както това по настоящето дело, т.к надлежното удостоверяване на отказа на лицето да получи самия талон за медицинско изследване би имало значение ако жалбоподателят бе изпълнил предписанията на проверяващите органи за изследване на употребата на алкохол чрез техническо средство. Това следва от разпоредбата на чл. 6, ал.1, изр.1-но от Наредба № 30. В настоящия случай жалбоподателят, като водач на МПС е отказал да бъде изпробван както с техническо средство, така и чрез вземане на кръв за медицинско изследване след получаване на талон за такова. С това си поведение жалбоподателят е препятствал по всякакъв начин възможността да бъде установено действителното количество на алкохол в кръвта му и преценка на неговата конкретна отговорност (административна или наказателна) в зависимост от това. Посочването в талона, че е следвало лицето да посети ЦСМП гр. Ш.не е съществено, дори и да се приеме, че в гр. Н., в ЦСМП по същото време е имало дежурен лекар. В съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № 30/2001г. актосъставителят е посочил, че лицето следва да се яви до 01,50 ч. на 15.09.2017 г. в ЦСМП гр. Ш., което считано от момента на извършване на проверката, съгласно посоченото в талона -23,50 е до 01,50ч. на следващия ден. Практически е даден по-дълъг срок за извършване на пробата. Съдът намира, че от посоченото в справката на ЦСМП Ш., че на 14.09.17 г. за времето от 1:00 до 3:50ч. дежурен лекар в ЦСМП Н. е бил д-р И. не може да се прави извод, че и на 15.09.17 г. е имало такъв, т.к всъщност времето за изследване е до 01,50ч. на следващия ден. В случая от страна на съда е налице неточност при посочване в определението от 22.11.2017 г. на датата за която се иска справката, като вместо от 23,50 ч. до 3,50ч. на 14.09 е следвало да се изиска справка за периода от 23,50ч. на 14.09.17г. до 03,50ч. на 15.09.2017 г. Това дава основание на съда да приеме, независимо дали и в ЦСМП гр. Н. е имало дежурен лекар, че посоченото място и време за изследване отговаря на изискванията на закона по чл. 3, ал.3, т.2 от отменената вече Наредба № 30/2001г.

Съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда освен материално правни разпоредби, касаещи елементите на съставомерното противоправно поведение на водача на МПС, изразяващо се както в отказ на лицето да бъде изпробвано с техническо средство, така и в отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Отказът на лицето да получи талонът за медицинско изследване е пречка и за извършване на самото изследване. Липсата на надлежно удостоверен в съответствие с чл. 6 от Наредба № 30/2001 г. отказ не променя изводите за самия отказ за получаване на талона.

Самата Наредба 30/2001 г.сочи, че лицето може да бъде измервано по два начина, съгл. чл.2, ал.2 посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Когато водачът откаже да бъде изпробван с техническо средство, съгласно чл. 2 от Наредбата се провежда лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол. Целта на това изследване е установяване на действителната концентрация на алкохол в кръвта, т.к нормата на чл. 174 от ЗДвП предвижда различни санкции според различната концентрация на алкохол.

За предвидената в чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкция за водачите на МПС е достатъчно само отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или отказът му за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В случая законодателя изисква водачът да е отказал да бъде изпробван по един от посочените начини – с техническо средство или с лабораторно изследване. За налагане на предвидената в чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкция е достатъчно само едно от тези условия. В този смисъл, съдът намира, че административно наказващия орган правилно е посочил в акта, че лицето отказва да бъде изследвано с техническо средство за наличие на употреба на алкохол. Посоченото в НП, че лицето не изпълнява предписанието за проверка с техническо средство за установяване на кръвта е само по себе си достатъчно за да бъде лицето санкционирано с предвидената в чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкция. За наказуемостта по чл. 174, ал.3 от ЗДвП е важно поведение в която и да е от изброените хипотези, а не кумулативност на поведението по отношение и на двете възможни проявни форми на отказа.

Законодателят е предвидил по – строго наказание в случаите на отказ на водачите на МПС-та да бъдат изпробвани по някой от посочените в наредбите по приложение на закона начини за наличие на алкохол или наркотици, доколкото има значение каква е тяхната концентрация. Отказът на лицето да бъде изпробвано е пречка за установяване на действителната степен на насищане на организма на водача с алкохол и от това да се направи преценка за рисковете и опасностите от този водач на МПС на пътя. Той е пречка и за преценката на отговорността, която то следва да понесе, дали е само административна и в коя от посочените в чл. 174, ал.1 от ЗДвП хипотези или е наказателна съобразно чл. 343б от НК.

Административно наказващия орган при преценката на административно наказателната отговорност на жалбоподателя се е съобразил с предвиденото от закона наказание, конкретно лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв. Поради неправоспособност на водача на МПС-то, на жалбоподателят не е наложено наказанието лишаване от право да управлява МПС. За отказа на нарушителя да бъде изпробван с техническо средство за установяване на наличието на алкохол законът предвижда значително по – строга от посочените в ал.1 санкция. Съдът намира, че е налице съставомерно поведение на водача, т.к същия е отказал да бъде измерван с техническо средство, поради което и законосъобразно му е наложено наказанието по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

По делото не се установиха данни за наличието на маловажност на извършеното от нарушителя административно нарушение, поради което не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Напротив деянието е тежко, доколкото с поведението си водача препятства възможността за точно измерване и установяване на употребеното количество алкохол или упойващи вещества, а тяхното използване, към датата на деянието е абсолютно забранено, съгл. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, т.к противното крие изключително висока опасност от извършване не само на ПТП –та с материални щети, но и пряко застрашаващи човешкия живот.

Посоченото в НП допълнение, че лицето не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор за медицинско изследване и вземане на биолог.проби за хим.лаб.изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, т.к не се е подкрепяло от приложените по административнонаказателната преписка доказателства (отказът за получаване на талона не е бил надлежно удостоверен съгл. чл. 6 от наредба № 30/2001г.) не води до отмяна на наложеното с НП, а само за отмяна на тази част от него като недоказана. В останалата си част НП е законосъобразно и правилно.

Съдът намира, че наложената с издаденото НП санкция е законосъобразна, а самото НП в частта, че лицето не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биолог.проби за хим.лаб.изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му следва да се отмени.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0307-000605/11.10.2017 г.на началника на РУ Н., с което на Р.С.А. *** с ЕГН ********** за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за това, че на 14.09.2017 г. в гр. Н. около 23,00ч. след като управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание глоба в размер на 2000лв.(две хиляди лева) и лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 (две) години.

 

Отменя наказателно постановление № 17-0307-000605/11.10.2017 г.на началника на РУ Н., в частта в която е посочено, че Р.С.А. *** с ЕГН ********** е отказал да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биолог.проби за хим.лаб.изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Ш.в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

                                  

                                                                      Районен съдия:.......................................

                                                                                                     Галина Николова