МОТИВИ към присъда по НОХД №594/2016г.по описа на НПРС

 

    Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК –по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Н. срещу Б.Т.О. ***,обвиняем по ДНП №***/***г.по описа на РУ- гр.Ш. в това,че:1/На *** г. в землището на с. М., обл. Ш., противозаконно е пречил на органи на властта – влъжностни лица от ТП „***“ – гр. В., обл. Ш. – горски стражари, служители на мобилен контролен екип за опазване на горски територии – А.А.Г. и С.Н.Д., да изпълнят задълженията си по опазване на поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания, като проверяват всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания от горите-престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 от НК и 2/ На *** г. в землището на с- М., обл. Ш. е причинил лека телесна повреда на А.А.Г., изразяваща се в едно кръвонасяданеивицовидно, хоризонтално разположено на лявата подбедрица, под капачката на коляното, с плитки охлузвания в центъра; едно кръвонасядане по предната страна на дясната подбедрица, под капачката на коляното, ивицовидно, хоризонтално разположено, с плитки охлузвания в центъра; едно кръгловата кръвонасядане по предната страна на лявата подбедрица – под гореописаното; едно кожно охлузване по предно-вътрешната страна на дясната подбедрица; палпаторна болка по задната страна на лявото рамо, без видими травматични увреждания, довели до причиняване на болка и страдание на А.А.Г., в качеството му на длъжностно лице – горски стражар на мобилен контролен екип по опазване на горски територии при ТП „***“ гр. В., обл. Ш.ска, при и по повод изпълнение на службата му-престъпление по  чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, алт. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК .

   Подсъдимият се яви в съдебно заседание лично и с упълномощения от него защитник адв.И. Т. –ШАК. Призна изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират допълнително доказателства за тях,като производството протече по реда на глава ХХVII от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

     За Районна прокуратура Н. се яви прокурор Анри Миленов.Поддържа изцяло внесеното обвинение.

     Както от страна на държавното обвинение,така и от страна на подсъдимия и неговия защитник се навеждат доводи ,при преценка на съда,за евентуално приложение на нормата на чл.55 от НК при определяне на вида и размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия.

     Съдът като прецени самопризнанията на подсъдимия,както и материалите събрани в хода на воденото ДНП,прие за установено от фактическа страна следното:

   Подсъдимият Б.Т.О. е с постоянно местоживеене ***.Не е осъждан .Работи в строителна фирма.

   Свидетелите  С.Н.Д. и А.А.Г. са назначени на длъжност „горски стражар –служител на мобилен контролен екип за опазване на ГТ при ТП „***“ гр.В.П. /на основание трудови договори с №№1/12.01.***г.и и №17/21.07.***г./..Съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност ,свидетелите имат задължение да опазват поверените им горски територии,независимо от тяхната собственост,да следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите ,да проверяват всички документи за сеч,паша,лов и други ползвания от горите,да опазват защитените видове животни и растения и следят за спазването на режимите на защитените територии и защитени зони,,да издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушение и т.н.,като видно от вменените им задължения,Д. и Г. имат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл.93 ал.1 б“б“от НК и на“орган на власт“ по смисъла на чл.93 т.2 от НК.

    Съобразно изготвен от директора на ***-гр.Ш. план-график за извършване на съвместни проверки с участие на мобилните контролни екипи от ДГС/ДЛС,РДГ,МВР през м.септември ***г.в териториалния обхват на СИДП Ш.,на ***г.свидетелите Д. и Г. следвало да изпълнят служебните си задължения в държавния горски фонд в землището на с.М.,обл.Ш..

     За изпълнение на трудовите си функции ,рано сутринта,  посочения ден те се придвижили със служебен лек автомобил „***“ до ДГФ с.М.,където били 

Около 7.30часа.Тъкмо започнали да извършван пеши обход и забелязали друг лек автомобил ,марка „***“с държавен регистрационен № ***,който бил паркиран на същия горски път,където били паркирали и служебния си автомобил,на около 50-60 метра по права линия. В забелязаното от тях МПС нямало никой.Оглеждайки отвън колата,те видели,че в нея имало кочан с документи на фирма „***“гр.Б..

     По телефона,свидетелят С.Д. направил справка в Държавно горско стопанство гр.Н.,дали фирма „***“има право да извършва някаква стопанска дейност в този район на посочената дата,при което получил отрицателен отговор.Св.Д. заснел регистрационния номер на посочения лек автомобил ,като двамата с колегата си решили да не се отдалечават оттам,докато не се установи по каква причина същият се намира там.Престояли на мястото около час и половина –два,като междувременно преместили служебния си автомобил на около 5-10 метра от намерения лек автомобил,тъй като преценили,че ако се получи някаква усложнена обстановка,служебният автомобил ще е пречка за бързо отдалечаване на „***“-та с неуточнен до този момент водач.

    Към 10.00 часа двамата свидетели дочули човешки гласове и тръгнали в посока към говора.След около 20 метра пред тях,гъстата гора свършила и от намиращите се в близост храсти срещу тях се появил подсъдимият Б.Т.О.,който носел на рамото си ловна пушка в сглобен вид.Към него първо се отправил св.С.Д.,който му се представил с трите си имена и  длъжността си пред О. ,при което той му отговорил „Да,ясно.“.На въпроса на свидетеля към подсъдимия какво прави там,той му отговорил,че ловуват.Свидетелят му разпоредил да свали ловното оръжие от рамо и да извади патроните от оръжието ,на което О. само казал“Спокойно“,но въпреки това не изпълнил даденото му разпореждане ,а продължил да върви в посока към тях,съответно и към намерения от свидетелите лек автомобил.На въпроса на св.Д. дали има разрешително да ловува, подсъдимият отговорил отрицателно,без да спира да върви.Д. го попитал да другите /“колегите му „/ще излязат,тъй като чул различни човешки гласове,при което подсъдимият му оттоворил:“Да,спокойно.“

    В този момент,свидетелят А.Г. се движел напред,в посока към двамата и като се изравнил с колегата си Д.,стигайки в непосредствена близост до Тахир,Той също му се представил с трите си имена и заемана длъжност,като и на него подсъдимият заявил „Да,ясно“,продължавайки да върви към автомобила си,с намерение да ги подмине.И св.Г. го запитал преди това дали има разрешение да ловува там ,при което също получил отрицателен отговор .

    Движейки се след подсъдимия,в посока на намерения лек автомобил,св.А.Г. трикратно му разпоредил да извади патроните от пушката и я свали на земята,на което той само казал“ще се оправим“,но не изпълнил разпорежданията.Тахир влязъл в лекия автомобил марка „***“с държавен регистрационен №***,внесъл ловната пушка и седнал на шофьорското място.

    През това време двамата свидетели застанали на горския път срещу лекия автомобил,в който се качил подсъдимия,съответно:св.А.Г. на около 3-4 метра,а св.С.Д.-на около 7-8 метра от предницата на автомобила.

     Подсъдимият Тахир запалил двигателя на леката кола,изфорсирал двигателя и по този начин потеглил рязко срещу свидетелите.Те от своя страна останали с убеждението,че потеглянето не е с цел сплашване,тъй като не последвало спиране.Подсъзимият насочил автомобила по горския път ,на който се намирал св.А.Г.  и той не успял да отскочи,за да се предпази,при което предната част на автомобила го ударила в областта малко под коленете.От удара тялото на св.А.Г. се ударило върху предния капак,той се претърколил от капака и паднал на земята,вляво на пътя.Без да спира,подсъдимият Тахир насочил автомобила по горския  път,но св.С.Д.,виждайки случилото се с колегата му,успял да застане леко встрани,поради което не бил засегнат.Подсъдимият О. продължил управлението по горския път ,като се опитал да заобиколи служебния лек автомобил „***“,блъскайки лявото му странично огледало и то този начин успял да избяга от местопроизшествието.

     Свидетелят С.Д. помогнал на св.А.Г. да се изправи,двамата се качили в служебния автомобил и последвали по горския път подсъдимия,но не успели да го стигнат.

   На  24.09.***г. е извършено освидетелствуване на А.А.Г. от съдебен лекар д-р В.П.В./за което е съставена съдебно-медицинска експертиза за оглед на живо лице №305/***г./,като вещото лице е следвало да отговори на следните въпроси,поставени му от разследващ полицай при РУП гр.Ш.:1/Какви травматични увреждания е получил А.А.Г. в резултат на участието му в ПТП в землището на с.О.,обл.Ш. на ***г.? ,2/Какъв е механизмът на травматичните увреждания и могат ли същите да бъдат получени  по описания от пострадалия и свидетелите начин?, 3/На каква степен на разстройство  на здравето отговарят получените травматични увреждания и какъв е срокът им за възстановяване ? ,4/Вещото лице да отговори и на други въпроси ,възникнали в хода на изготвяне на експертизата?

      Вещото лице д-р В.,чието заключение съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено,заключава,че при освидетелствуването на А.А.Г. са установени следните травматични увреждания : едно кръвонасяданеивицовидно, хоризонтално разположено на лявата подбедрица, под капачката на коляното, с плитки охлузвания в центъра; едно кръвонасядане по предната страна на дясната подбедрица, под капачката на коляното, ивицовидно, хоризонтално разположено, с плитки охлузвания в центъра; едно кръгловата кръвонасядане по предната страна на лявата подбедрица – под гореописаното; едно кожно охлузване по предно-вътрешната страна на дясната подбедрица; палпаторна болка по задната страна на лявото рамо, без видими травматични увреждания.Същите са причинени от действието на твърди,тъпи предмети,по механизма на удар,притискане и триене /за охлузванията/.Можело да бъдат получени по начин,съобщен от пострадалия и св.Ст.Д..В резултат на конкретно установените травматични увреждания,на пострадалия Г. е причинена болка и страдание,като средния срок за възстановяване при конкретно установените увреждания е 7-10 дни.

     Доколкото първоначално при водене на досъдебното производство е възникнал спор относно мястото на извършване на конкретните съставомерни деяние,предвид на това,че същите са реализирани в пределите на горския фонд, по ДП е назначена съдебно-техническа /геодезическа /експертиза,изготвена от вещото лице П.П..Същата не беше оспорена от страните и съдът я цени с нужното доверие,като видно от изготвеното заключение е,че местопроизшествието попада в землището на с.М.,общ.К.,което пък от своя страна обуславя и родовата и местна подсъдност за разглеждане на делото от Районен съд Н. и  определя мястото на извършване на инкриминираните деяния,за които Б.О. е предаден на съд.

    Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от самопризнанията на подсъдимия,така и от събраните по воденото ДНП №***/***г.по описа на РУ-гр.Ш. писмени доказателства и доказателствени средства :протоколи за разпити на свидетелите А.А.Г.,С.Н.Д.,И.К.М.,Ж.И.Р.,И.С.Г.,извършените процесуално-следствени действия по разпознаване на лица,за което са съставени протоколи от 24.09.***г.и съставени към тях фотоалбуми,копие от регистрационен талон на МПС-лек автомобил *** с ДР №***, протокол за оглед на местопроизшествие и изготвен към него фотоалбум от 21.12.***г.

     При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

    От анализа на събраните по делото доказателства се установи по един категоричен начин,че на посочената в обвинителния акт дата и място -***г.,в землището на с.М.,обл.Ш.,подсъдимият Б.Т.О. е извършил в“реална съвкупност“ две отделни престъпления, а именно :1/ противозаконно е пречил на органи на властта – влъжностни лица от ТП „***“ – гр. В., обл. Ш. – горски стражари, служители на мобилен контролен екип за опазване на горски територии – А.А.Г. и С.Н.Д., да изпълнят задълженията си по опазване на поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания, като проверяват всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания от горите,с което от обективна страна е осъществил състава на  престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 от НК и 2/причинил е лека телесна повреда на А.А.Г., изразяваща се в едно кръвонасяданеивицовидно, хоризонтално разположено на лявата подбедрица, под капачката на коляното, с плитки охлузвания в центъра; едно кръвонасядане по предната страна на дясната подбедрица, под капачката на коляното, ивицовидно, хоризонтално разположено, с плитки охлузвания в центъра; едно кръгловата кръвонасядане по предната страна на лявата подбедрица – под гореописаното; едно кожно охлузване по предно-вътрешната страна на дясната подбедрица; палпаторна болка по задната страна на лявото рамо, без видими травматични увреждания, довели до причиняване на болка и страдание на А.А.Г., в качеството му на длъжностно лице – горски стражар на мобилен контролен екип по опазване на горски територии при ТП „***“ гр. В., обл. Ш.ска, при и по повод изпълнение на службата му,с което от обективна страна е осъществил състава на  престъпление по  чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, алт. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК .

    И двете деяния от субективна страна са извършени при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал техния общественоопасен характер и противоправните им последици,като е целял настъпването на същите.

      За престъплението,съставомерно по чл. 270, ал. 1, пр. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода до три години или глоба от 500 до 2000 лева“,а за престъплението по чл. по  чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, алт. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК законът предвижда наказание“лишаване от свобода до една година или пробация“,както към момента на извършване на престъпленията,така и към момента на постановяване на присъдата от първоинстанционния съд.

      Отчитайки от една страна високата степен на обществена опасност и противоправност на самите деяния,насочени срещу действия на органи на властта,те и длъжностни лица,призвани да осъществяват реда на управлението в страната и срещу тяхната личност и телесна неприкосновеност, от друга страна- смекчаващите вината обстоятелства,чистото съдебно минало на подсъдимия,направеното самопризнание и оказано съдействие за изясняване на фактическата обстановка по делото,добрите характеристични данни по местоживеене/представени бяха два броя характеристики от съответните длъжностни лица/,проявената от него самокритичност към извършеното, съдът прие,че е налице превес на смекчаващите  обстоятелства,като и най-лекото по вид наказание предвидено в съответната санкционна норма се явява несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия.Ето защо,съдът счете,че следва да му определи по.-лекото по вид наказание във всяка от двете санкционни материално-правни норми,като след приложение на чл.55 от НК тези по-леки по вид наказания бяха редуцирани ,съответно –едното по вид,а другото по размер.

За извършеното от подсъдимия Б.О. престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 от НК престъпление, на основание чл.270 ал.1 пр.1 ,алт.втора от НК във вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК съдът го осъди да заплати в полза на държавата  ГЛОБА  в размер на 1200.00лв./хиляда и двеста лева/.

     За извършеното от Б.О. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, алт. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК , на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, алт. 4,предложение последно  във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК във вр.чл.55 ал.1 т.2 б“в“от НК съдът го осъди да  заплати ГЛОБА в размер на 500 лева.

 

   Доколкото двете деяния са извършени преди да е налице влязла в законна сила присъда за кое да е от тях,на основание чл.23 ал.1 от НК съдът ги кумулира и наложи  на подсъдимия Б.Т.О. с  ЕГН: ********** , едно ОБЩО  НАКАЗАНИЕ,по-тежкото измежду тях,а именно - ГЛОБА в размер на 1200.00лв./хиляда и двеста лева/.

    Съдът счете,че при така определеното по вид и размер наказание биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.

     С оглед крайния изход на делото,на основание чл.189 ал.3 от НПК,в тежест на подсъдимия бяха вменени направените по делото разноски.

     В този смисъл съдът постанови присъдата си.

     Мотивите са изготвени на 06.02.2016г.

 

                                                                                        РАЙОНЕН   СЪДИЯ: