МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 8 ПО НОХД № 652/2016Г. НА НПРС, 4 СЪСТАВ

 

 

            Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по досъдебно производство № 364/2015г. по описа на РУ на МВР – гр.Н.,  срещу П.К.А., роден на *** ***, с ЕГН ********** за това, че на 13.09.2015 г. в с. С., обл. Ш., че чрез нанасяне на удари с крак на Г.П.Г., ЕГН ********** умишлено му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия хоризонтален клон на долната челюст вляво, до брадичката, с умерена дислокация на фрагментите – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на НПРП поддържа така повдигнатото обвинение. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се уС.овяват от всички материали по делото, с категоричност. Предлага на подсъдимия Г. да се наложи наказание лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК изпълнението бъде отложено , с изпитателен срок около 4 години.

Подсъдимият оспорва фактическата обС.овка, признава че е нанесъл удар на пострадалия, по врата, но отрича да го е ритал или удрял с юмрук.  Заявява също, че е видял пострадалия да пада, след като са се разделили.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид С.овищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П.К.А. е  роден на *** ***, с ЕГН **********. Подсъдимият е неосъждан.

На 13.09.2015г.  в село С. се състоял футболен мач. След него футболистите от местния отбор се събрали в пенсионерския клуб, да честват победата на отбора.Към тях се присъединил и пострадалия Г.П.Г., местен жител. Той бил почерпен от председателя на футболния клуб с порция храна и чашка ракия. В тази част на селото бил и подсъдимия, който пиел мастика.

Към 22.00 часа всички се разотишли, като останали само пострадалия, подсъдимия и св. Н.Д., която почиствала помещението след празненството. Подсъдимият, който оС.ал с впечатлението, че св. Г. е говорил по негов адрес и го е напсувал (факт, който беше категорично отхвърлен с оглед събраните по делото доказателства) бутнал пострадалия, който стоял прав до масите и го ударил с ръка по лицето. Пострадалият паднал. Св. Д. направила забележка да не се удрят, но подсъдимият А. ѝ се скарал да не се меси. Свидетелката се уплашила, побързала да си тръгне, като преди това заключила вратата на пенсионерския клуб.

Пострадалият Г. си тръгнал към дома. По пътя бил застигнат от подсъдимия, който му потърсил обяснение защо е говорил за него по време на футболния мач. След това отново ударил пострадалия Г., който паднал. Получил няколко удара с крак по лицето, като един от тях, доста силен, попаднал в долната му челюст, в ляво. В резултат челюстта се счупила. Пострадалият изпитал силна болка.

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, налице е счупване на левия хоризонтален клон на долната челюст в ляво до брадичката с умерена дислокация  на фрагментите. Пострадалият е получил и други травматични увреждания като охлузване с кръвонасядане по гърба на носа, кръвонасядане по носа и до крилото на таза в ляво, болка в лявата поясна област и в областта на левия лакът. Първото нараняване обаче представлява счупване на челюст, със среден срок на възстановяване около два месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.  Такова счупване се получава при директен, страничен удар. Именно в тази част обясненията на подсъдимия не кореспондират с останалите доказателства по делото относно механизма на причиняване на това травматично увреждане. Както показанията на пострадалия, така и заключението на съдебномедицинската експертиза категорично сочат, че увреждането е причинено от директен, страничен удар по челюстта на пострадалия Г.. Това се е случило след като  когато пострадалият е паднал на земята. Затова съдът не  кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, че в резултат на самото падане е настъпило телесното увреждане на челюстта на пострадалия Г..

Тази фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от всички събрани по делото писмени доказателства, гласни такива, както и от кредитираната изцяло СМЕ. Обясненията на подсъдимият, че св. Г. го псувал и говорил по негов адрес категорично бяха отхвърлени от свидетелите. Самият той дори признава за единият физически сблъсък макар да го описва с по-леки изрази от тези на очевидеца св. Д.. Безспорно се доказа и настъпването на телесната повреда на пострадалия от СМЕ и рентгеновата снимка, приложена по делото. Няма как такава травма да настъпи от обикновено падане на земята от пиян човек, това бе изяснено от вещото лице. Това доказва причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилата вреда.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият П.К.А. е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия хоризонтален клон на долната челюст вляво, до брадичката, с умерена дислокация на фрагментите, на Г.П.Г., по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Гореописаното деяние е извършено умишлено.

Така подс. П.К.А. е реализирал от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129, ал. 1 от НК. За това деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.

Съдът, съблюдавайки принципите на индивидуализация на наказанието отчете обществена опасност на деянието и обществената опасност на самия деец.

Обществената опасност на деянието, с оглед неговото отрицателно въздействие върху обществото и върху засегнатите обществени отношения, не може да се характеризира нито като по-лека, нито като по-тежка в сравнение с обикновените случаи от този вид.

Степента на обществена опасност на самия подсъдим следва да се разгледа през призмата на извършеното престъпление, неговата тежест, поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на престъплението.  Затова съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от  шест месеца. Подсъдимият е неосъждан и съдът намира, че за изпълнение целите на наказанието и поправянето на дееца не е наложително   той  да го изтърпи. Затова и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението му с изпитателен срок от три години. На основание чл.67, ал.3 от НК съдът постанови  подсъдимият П.К.А.  през изпитателния срок да изтърпи пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.4 от НК - Включване в програми за обществено въздействие  за овладяване на гнева,  за срок от шест месеца, както и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.4 от НК - Включване в програми за обществено въздействие  за предотвратяване на рецидив, за срок от 6 месеца.

Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на РС – Н. направените по делото разноски в размер на 50 лв., както и да заплати по сметка на  ОД на МВР гр. Ш. направените по досъдебното производство разноски в размер на 139,84 лв. / сто тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

            Мотивите изготвени на 14.03.2017 г.

 

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                            /  Петина Николова /