МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №4 ОТ 30.01.2017 Г. ПО НОХД №696/2016 Г. НА НПРС

 

Подсъдимият Г.П.Б. е предаден на съд затова, че през периода от *** г. до *** г. /на неустановена с точност дата/ в гр. К., обл. Ш., при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи, както следва: от владението на Г.Д.С. /той и собственик/ - един бензинов моторен трион „***“, мо*** ***, на стойност 70 лв.; от владението на К.А.Г. /тя и собственик/ - една стъклена, петлитрова дамаджана, една стъклена, десетлитрова дамаджана и 15 литра домашна ракия, на обща стойност 131,20 лв.; от владението на П.Х. /той и собственик/  - един газов пистолет „***“ и един лаптоп „***“, на обща стойност 207,30 лв., а в общ размер на трите деяния 408,50 лв., без съгласието на вла***ците и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Производството по ***ото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и седма от НПК, а именно по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимия се признава за виновен и заявява, че признава всички посочени в обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.

            Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано безспорно. Моли, подсъдимият да бъде признат за виновен, като съдът му наложи наказание при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като счита, че по отношение на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства.

            Служебният защитник на подсъдимия също счита, че обвинението е доказано, тъй като направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепа от доказателствата по ***ото, а относно следващото се наказание, застъпва същото становище като прокурора.

            Подсъдимият изразява съжаление за стореното. Не изразява становище по въпроса за наказанието.

Като съобрази всички доказателства по ***ото, събрани на досъдебното производство, както и направените от подсъдимия признания, съдът счете за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Г.П.Б. ***, а понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора – Л..

През месец декември 2014 г. една вечер в периода от началото на месеца до средата му, подсъдимият отишъл до имота на свидетеля П. Х. ***. Последният е гражданин на К., но в с. К. имал къща, където пребивавал през голяма част от годината. В този момент обаче в жилището нямало никой. Подсъдимият разбил с рамо входната врата на имота и така успял да влезе вътре. От различните помещения на сградата той взел и изнесъл един газов пистолет „***“ и един лаптоп „***“, които били собственост на свидетеля Х.. Отнесъл вещите в дома си, а впоследствие продал на свидетелката Н.Р.М. лаптопа за сумата от 100 лв. Газовият пистолет продал на свидетеля Р.К.Р. за 35 лв. Никой от тези свидетели не предполагал, че вещите са придобити от подсъдимия чрез престъпление, тъй като и двамата свидетели Б. уверил, че вещите са негови, но ги продава, тъй като са му необходими средства. След като деянието на подсъдимия било разкрито, свидетелят Р. предал доброволно газовия пистолет на органите на полицията.

Пак през месец декември 2014 г., но в края на месеца една вечер подсъдимият отишъл до дома на свидетеля Г.Д.С. ***. Забелязал, че прозорецът на втория етаж на сградата, над входната врата, е отворен. Подсъдимият се качил и влязъл през прозореца в жилището. От там взел и изнесъл един бензинов моторен трион „***“, мо*** ***. Занесъл триона в дома си в с. К., а на следващия ден го продал на свидетеля Р.К.Р. за сумата от 100 лв. Подсъдимият отново уверил свидетеля, че вещта е негова. В хода на разследването свидетелят Р. предал въпросния трион на органите на полицията.

През лятото на 2015 г. /месец юли/ на неустановена с точност дата в следобедната част на деня подсъдимият отишъл до дома на свидетелката К.А.Г.. Пътната врата на имота била отворена и през нея подсъдимият влязъл двора на къщата. Отишъл до избеното помещение, което било заключено, но прозорецът му от външната страна имал закована рамка, оплетена с тел. Подсъдимият дръпнал дървената рамка, която се разковала и по този начин успял през прозореца да влезе в помещението. От там взел една стъклена, петлитрова дамаджана с домашна ракия и една стъклена, десетлитрова дамаджана с домашна ракия, като общо в двете дамаджани имало 15 литра ракия. Излязъл с дамаджаните отново през прозореца и в момента, в който се опитвал да прикрепи откованата дървена рамка към прозореца, в избеното помещение влязла свидетелката Г.. Тя видяла подсъдимия, излязла веднага от избата, но тогава подсъдимият избягал с двете дамаджани, а свидетелката го видяла в гръб да се отдалечава бягайки. Подсъдимият отнесъл дамаджаните в дома си, а след това ги продал с ракията пак на свидетеля Р. за сумата от 60 лв. Казал му, че работил на човек от гр. К., който за труда му дал ракията. Когато деянието на Б. било разкрито свидетелят Р. предал на органите на полицията едната петлитрова дамаджана.

В хода на разследването е назначена съдебно–оценителна експертиза, от чието заключение се установява, че стойността на всички вещи - предмет  на посегателството на подсъдимия Б. е в размер на 408, 50 лв.

Гореописаните факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите: Г.Д.С., К.А.Г., П.Х., Т.Й.Т., С.С.Х., П.Б.И., Р.К.Р., Н.Р.М. и М.Р. К.; от заключението по назначената оценителна експертиза; от приложените писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от *** г., протокол за оглед на местопроизшествие от *** г. и изготвен албум към него, протокол за доброволно предаване от *** и протокол за доброволно предаване от *** г., а и от признанията, направени от страна на подсъдимия, които се подкрепят от всички доказателства по ***ото.

Анализът на събрания доказателствен материал сочи, че с деянията си подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Б. е отнел от владението на свидетелите Х., С. и Г. собствените им горепосочени вещи, без съгласието на свидетелите и с намерението противозаконно да ги присвои. Намерението на подсъдимия за своене се установява от обстоятелството, че той във всеки един от случаите се е разпореждал с вещите като със свои. Видно, че при едното от деянието си подсъдимият разбил входна врата, за да влезе в имота /този на свидетеля Х./, а в друго от деянията е откъртил дървената рамка на прозорец /при влизането в жилището на свидетелката Г./. Това безспорно е улеснило деянията му, поради което извършеното от него се квалифицира и по т.3, пр.2 на чл.195, ал.1 от НК, а именно чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот. Безспорно е, че подсъдимият е извършил три от***ни деяния, които осъществяват поот***но състав на едно и също престъпление. Деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо деятелността на подсъдимия представлява продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Видно е също така от изготвената за подсъдимия справка за съдимост, че той е многократно осъждан. С присъда по НОХД №***/2005 г. на РС – Н., влязла в сила на *** г. на подсъдимия е наложено наказание от четири години лишаване от свобода за извършено тежко умишлено престъпление. Следователно настоящите деяния са извършени от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и осъщественото продължавано престъпление се квалифицира по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като при всяко от деянията е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните им последици.

Предвид гореизложеното и като установи, че обвинението спрямо подсъдимия Г.П.Б. се доказва напълно и по категоричен начин от събрания доказателствен материал, както и от направените от подсъдимия признания, съдът призна Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

При опре***яне на следващото се на подсъдимият наказание съдът съобрази, че разглеждайки ***ото по реда на съкратеното съдебно следствие следва да опре***и наказанието на подсъдимия при условията по чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на чл.58а от НК. Опре***яйки при тези условия наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия – то представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Подсъдимият Г.Б. е осъждан, но доколкото предишните му осъждания са основание за квалифициране на деянията му по по-тежък състав на престъплението, то те не следва да се отчитат като отегчаващо вината му обстоятелство. Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прие и изразеното от него съжаление за стореното, което е проява на критичност към деянията му. Също като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, съдът прие и обстоятелството, че подсъдимият е в затруднено материално положение. По време на наказателното производство, както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие подсъдимият изцяло сътрудничи за разкриване на обективната истина по ***ото. Също така е видно и, че част от причинените с деянието на подсъдимия щети са възстановени. Преценяйки всички гореизложени обстоятелства, съдът прие, че в случая е налице основание за опре***яна наказанието при превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Ето защо, на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание, съвпадащо със законовия минимум, а именно от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали така опре***еното наказание с една трета и наложи наказание от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което подсъдимия да изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Подсъдимият Г.П.Б. беше осъден да заплати направените по ***ото разноски в размер на 96,90 лв. /деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ по сметка на ОД МВР – гр. Ш., както и 20 лв. /двадесет лева/ по сметка на РС – Н..

Съдът разпореди представения по ***ото като веществено доказателство бензинов моторен трион „***“, мо*** ***, да се върне на Г.Д.С.,***; представената по ***ото като веществено доказателство една стъклена, петлитрова дамаджана, да се върне на К.А.Г. *** и представения по ***ото като веществено доказателство газов пистолет „***“, да се върне на П.Х. ***.

 

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

 

14.02.2017 г.                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: