МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №7 ОТ 15.02.2017 Г. ПО НОХД №7/2017 Г. НА НПРС.

 

Подсъдимият С.М.И. с ЕГН **********, роден на *** ***, обл. Ш., ул. „ ***“ № **, вх. *, ет. *, ап. * е предаден на съд затова, че на 09.11.2016 г. в с. М., общ. Н., обл. Ш., ул. „***“ №*, сам осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа /чрез прикачен меден проводник ПВ 63А на втора система преди електромера и второстепенен винтилов предпазител ВП 25 А след електромера/, с което създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, собственост на „***“ АД гр. ***– престъпление по чл.234в, ал.1 от НК.

Прокурорът при Новопазарската районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано, поради което моли, подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание пробация.

Подсъдимият не признава фактите, изложени в обвинителния акт, като твърди, че по ел. таблото на имота в с. М. той нищо не е прикачвал и въобще нищо не е правил. Твърди, че знаел за въпросното прикачване и само се възползвал от това.

След като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият С.М.И. ***. Съпругата на подсъдимия притежавала наследствен имот в с. М., обл. Ш., на ул.“***„ №*. През юли 2016 г. семейството на подсъдимия заживяло в този имот. На 09.11.2016 г. свидетелите С.Г.Д. и П.З.Д., служители на „***“ АД гр. ***, извършвали проверки в с. М., обл. Ш., относно неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Посетили и адреса на дома, обитаван от подсъдимия. Електрическото табло се намирало в селскостопанската постройка към къщата. Талбото било с три предпазителя преди електромера. От първия главен предпазител бил захранен с проводник, минаващ зад таблото малкия предпазител и оттам електричеството стигало до контакт. Захранването по този начин било към къщата и по този начин потребената ел. енергия не се отчитала от средството за търговско измерване. Като констатирали това неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено  посредством прикачен меден проводник ПВ 63А на втора система преди електромера и второстепенен винтилов предпазител ВП 25 А след електромера, свидетелите се свързали с органите на полицията. На мястото пристигнали свидетелите полицейските служители Ж.Д.Г. и Б.Н.Б.. Бил извършен оглед на таблото, в хода на който също се констатирало неправомерното присъединяване по гореописания начин, създаващо условия за непълно отчитане на ползваната ел. енергия. Всичко това се случило в присъствието на подсъдимия. Първоначално пред полицейските служители и пред служителите на „***“ АД подсъдимият отричал той да е извършил неправомреното присъединяване, като твърдял, че то е осъществено от трето лице, но после им заявил, че не желае да прехвърля вината другиму и признал деяниетоси.  

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства – показанията на  свидетелите С.Г.Д., П.З. М., Ж.Д., Б.Б. и С.С., от назначената в рамките на досъдебното производство електротехническа експертиза, както и частично от обясненията на самия подсъдим. От обективна страна съдът приема, че подсъдимият сам е осъществил неправомерното присъединяване, защото е обяснил това в деня на констатиране на престъплението пред свидетелите. Признава също, че е подменял проводници към таблото.

Всички тези доказателства категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.234в, ал.1 от НК. Видно е, че той сам е осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната мрежа, с което е създал условия за непълно отчитане  на потребената вода.

От субективна страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Предвид горните обстоятелства и считайки обвинението за доказано безспорно и с достатъчна категоричност, съдът призна подсъдимия С.М.И. за виновен в извършване на престъплението по чл.234в, ал.1 от НК.

В обясненията си на съдебното следствие подсъдимият отрича да е извършил горното деяние. Съдът не прие тези негови обяснения за правдиви, а ги счете за негова защитна теза. Тези обяснения се опровергават от свидетелските показания, в които свидетелите са категорични, че пред тях подсъдимият е признал деянието си. Също така по делото е безспорно, че освен подсъдимият и съпругата му, никой друг не обитава имота, а и няма данни друго лице да има мотив да осъществи неправомерното присъединяване към електропреносната мрежа.

За да определи следващото се на подсъдимия наказание, съдът отчете, че извършеното от него деяние не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. За това деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Подсъдимият не е осъждан, работи в „***“ - гр. Н. и се разкрива като личност с положителни характеристични данни и ниска степен на обществена опасност. Не се откриват отегчаващи отговорността му обстоятелства. Предвид тези данни и при наличието на горепосочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът счете, че е налице хипотезата по чл.55 от НК, а именно, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание за би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо и на основание 234в, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2 , буква “Б”, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1, 2 и т.6 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: - Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 8 месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи по-лекото наказание глоба, предвидено в закона наред с наказанието лишаване от свобода.  

Съдът счете, че пробационните мерки в тези срокове биха изпълнили целта на наказанието и биха оказали поправително въздействие спрямо подсъдимия.

Подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски, а именно 101, 60 лв. /сто и един лева и шестдесет стотинки/, по сметка на ОД МВР –Ш. и 20 /двадесет/ лева, платими по сметка на НПРС.

Представеното по делото веществено доказателство - меден проводник ПВ 63А  съдът постанови да се унищожи.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

02.03.2017 г.

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: