Мотиви към решение № 88  от 30.11.2015 г. по АНХД №366 по описа за 2015 г. на НПРС.

            С постановление от 16.01.2017 г. Новопазарската районна прокуратура е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на А.С.А. *** за това, че на 17.07.2015 г. в гр. Н., обл. Ш., като длъжностно лице /*** при „***“ ЕООД гр. Н./, в кръга на службата си, съставил официален документ – Акт за установяване на административно нарушение С: ДООА № ***/17.07.2015 г., в който удостоверил неверни обстоятелства и изявления, а именно: че Ш.В.Ш., в качеството си на нарушител, не желае да даде обяснения във връзка с констатираното нарушение, че е получил препис от акта и е подписал същия, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 311, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

На проведеното съдебно заседание РП – Н. не изпраща прадставител.

            Обвиняемият не се явява на съдебното заседание.

Защитникът на А. – адв. Б. И. от ШАК също счита, че деянието на А. формално осъществява признаците на състава по чл.311, ал.2 от НК, предвид липсата на вредни последици, не е общественоопасно и са налице условията по чл.9, ал.2 от НК.

            След като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият А.С.А. ***, като същият е *** на „***“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***“, №**“, с предмет на действие дърводобив и търговия с дървесина. Също така С. е вписан в публичния регистър на физическите лица, упражняващи лесовъдна практика при Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл.235 от Закона за горите, за което е издадено удостоверение №****-1/**.03.2012 г. от Изпълнителния директор на агенцията. Упражняването на лесовъдна практика включва  следните дейности: планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина и планиране и организация на добива на недървесни горски продукти. Наред с това лицата, упражняващи лесовъдна практика имат право да установяват административни нарушения по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове и да съставят актове за установяване на административни нарушения.

            Дружеството, представлявано от обвиняемия, учайстваки в съответната тръжна процедура, придобило правото за добиване на дървесина в землището на с. Д., обл. Ш., в отдел №**, подотдел *, за периода 110.1.2015 г. - 29.06.2015 г., за което било издадено позволително за сеч №***.

            На 23.01.2015 г. свидетелите Е.З.Ч. – ** и Х.Р.Х. – ** на „***“ – ЕООД – гр. П., обикаляли горския район на с. Д. и участъка на обвиняемия. Тогава те видели, че в този участък има „петно“, т.е. отсечени дървета от вида „цер“, в случая 6 бр., немаркирани с контрола горска марка. При тази констатация свидетелят Ч. съставил констативен протокол №***/23.01.2015 г., след което предал протокола в деловодството на ДГС – Ш.. Въз основа на този протокол дирекцията в Ш. изискала от обвиняемия установяването на нарушителя и съответно съставяне на АУАН за извършеното адм. нарушение. Така на 17.07.2015 г. А.А. в офиса на представляваното от него дружество в гр. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение С: ДООА №*** – за констатирано и извършено деяние на 23.01.2015 г., нарушаващо разпоредбите на чл.**6, ал.1 от ЗГ и чл.104, ал.1, т.4, във вр. с чл.204 от ЗГ. Обвиняемият вписал за нарушител в акта свидетеля Ш.В.Ш., без с категоричност да се увери, че именно Ш. е извършител на нарушението. Вписал го в акта, тъй като Ш. му дължал пари. Ш. бил един от работниците в бригадата, извършваща сеч в землището с. Д., но в този момент не се намирал в района, нито в страната. Същият от месец март 2015 г. до началото на 2016 г. бил в чужбина. В съставения акт за нарушението обвиняемият, освен данните за Ш., удостоверил също, че от страна на Ш. не са дадени обяснения, както и, че Ш. подписва акта и получава препис от него. За свидетели при съставянето на акта обвиняемият вписал свидетеля Х.Р.Х. – също ***, с когото А. бил в приятелски отношения, и С.Г.М. – *** на обвиняемия. А. помолил двамата да се подпишат в акта и те го сторили, без в този момент там да присъства Ш.. Актът за установяване на административното нарушение носи подписи и в графите „нарушител“, но тези подписи не са изпълнени от свидетеля Ш.. След съставянето му актът бил изпратен на наказващия орган. Впоследствие, поради допуснати пороци в процедурата по съставянето на акта от РДГ – Ш. са били искани обяснения от обвиняемия и в крайна сметка въз основа на така съставения акт не е било издадено наказателно постановление.

            Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани на досъдебното производство доказателства: показанията на свидетелите Е.З.Ч., К.К.Х., Ш.В.Ш., С.Г.М. и Х.Р.Х.; от писмените доказателства - акт за установяване на административно нарушение С: ДООА №***/17.07.2015 г., рапорт от А.А. *** от 21.07.2015 г., констативен протокол №****/23.01.2015 г., позволително за сеч №0216283, технологичен план, рапорт вх. №***/22.07.2015 г., протокол за освидетелстване на сечище №***/20.07.2015 г., писма от РДГ – Ш. за изискване на обяснения, изх. №4990/31.07.2015 г. и №***/31.07.2015 г., писмо изх. №***/ **.08.2015 г., справка от 05.11.2015 г., доклад №***/17.12.2015 г., удостоверение №***-1/**.03.2012 г. на МЗХ – Изпълнителна агенция по горите и удостоверение №***/28.11.2016 г. на МЗХ – НУГ, както и от заключенията по назначените по делото графически експертизи. Всички тези доказателства категорично сочат, че с деянието си обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.311, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Без съмнение обвиняемият в случая е имал качеството на длъжностно лица по смисъла на чл.93, т.1 б.“б“ от НК, тъй като той като *** при Изпълнителната агенция по горите изпълнява работа, свързана с пазене и управление на  чуждо имущество в държавно предприятие. Актът за установяване на административно нарушение, който обвиняемият е съставил представлява официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, тъй като е съставен от длъжност лице, по установен ред, в кръга на изпълняваната от него служба. В документа са отразени неверни обстоятелства, а именно, че Ш., в качеството си на нарушител е получил препис от акта и го е подписал. Въпросните обстоятелства са неверни, тъй като подобни факти не са се осъществили. Безспорно е установено, че Ш. не е присъствал при съставянето на акта, не го е подписвал и не е получавал препис от него, а в същото това време е бил в чужбина. Актът е съставен с цел да бъде използван, като доказателство за това, че е бил предявен и връчен на нарушителя. Обстоятелството, че е съставен именно с тази цел е видно от факта, че след съставянето му, актът е изпратен на наказващия орган. Доколкото след това наказващият орган е открил пороци в процедурата по съставяне на акта и доколкото от акта няма последици, то случаят следва да се счита маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

            От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общестевноопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на обществноопасните последици.

Така считайки това обвинение за доказано безспорно, съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл.311, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.

Обвинението спрямо А. е и за това, че на 17.07.2015 г. той, като длъжностно лице, в кръга на службата си е съставил акта за административното нарушение, в който удостоверил и невярното обстоятелство, че Ш.В.Ш., в качеството си на нарушител не желае да даде обяснения във връзка с констатирано нарушение. В тази част съдът счете обвинението за недоказано. Видно е от акта за нарушението, че в него не е вписан отказ на нарушителя да даде обяснения, а в графата за обяснения е отбелязана черта, което по никакъв начин не сочи на отказ да бъдат дадени обяснения, а просто, че такива не са били дадени, но не и, че това е така, поради отказ. Ето защо в тази част на обвинението обвиняемият бе признат за виновен и оправдан.  

От страна на защитника на обвиняемия е изразено становище, че в случая формално е осъществен състава на престъплението по чл.311, ал.2 във вр. с ал. от НК и деянието не е общественоопасно, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като обвиняемият бъде оправдан. Съдът не прие това становище, тъй като сметна, че предвид функцията на обвиняемия, която му е дадена като лице, упражняващо лесовъдна практика и предвид спецификата на конкретния документ, в който са отразени неверни обстоятелства /актът за административно нарушение е документът, с който се започва административно производство и отразените в него обстоятелства са от изключително значение за преценката на наказващия орган/, то деянието не може да се окачестви като такова без обществена опасност.

            Наказанието, което се предвижда за извършеното от обвиняемия деяние е  лишаване от свобода до една година или пробация, както и лишаване от право по чл.37, ал.1 т.6 от НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост на обвиняемия, той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от общата част на НК /освобождаван от наказателна отговорност, но реабилитиран/ и от деянието му не са налице причинени и невъзстановени. Затова по отношение на А.С.А. са налице условията на чл. 78а от НК, поради което и съдът, след като го призна за виновен, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Съдът наложи на обвиняемия административното наказание в размер, съвпадащ с минималния, отчитайки превеса на смекчаващите вината на обвиняемия обстоятелства, а именно, че обвиняемият е с ниска степен на обществена опасност, а и най-вече предвид липсата на последици от съставения от него акт за адм. нарушение.

            В този смисъл съдът постанови решението си.

 

01.03.2017 г.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: