МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 19 ПО НОХД № 140/2017Г. НА НПРС, 4 СЪСТАВ

 

 

   Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по досъдебно производство № 41/2016г. по описа на РУ – гр.Н.,  срещу:

-   С.А.А., родена на *** ***, ***към датата на деянията, а осъждана след това, ***,  ЕГН **********, затова, че на 17.01.2016 г. в гр. Н., обл. Ш., в съучастие като съизвършител с Ю.С.А., ЕГН ********** е влязла в чуждо жилище, находящо се в с. гр., ул. „***“ № **, собственост и обитавано от К.Т.Т., като е употребила за това сила /разбивайки входната врата и прозорци на жилището/, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 20, ал. 2 от НК.И за това, че на 28.01.2016 г. в гр. Н., обл. Ш. е причинил на К.Т.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляв горен крайник, довело до трайно затруднение в движението на същия – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК                        и

-   Ю.С.А., роден на *** ***, понастоящем в *** – гр. Ш. ЕГН **********, затова, че на 17.01.2016 г. в гр. Н., обл. Ш., в съучастие като съизвършител със С.А. е влязъл в чуждо жилище, това в гр. Н., обл. Ш., ул. „***“ № **, собственост и обитавано от К.Т.Т., като е употребил за това сила /разбивайки входната врата на жилището и прозорците/ и деянието е извършено от две лица и което деяние е извършил като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1, с чл. 20, ал. 2 и с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

По делото е проведено предварително изслушване по реда на Глава ХХVII от НПК, като подсъдимите признаха фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК.

Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, като не е провеждан разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица, за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на НПРП поддържа така повдигнатите обвинения.

Подсъдимата С.А. моли да бъде извинена за поведението й и изразява съжаление.

Служебният й защитник адв. Н.Д. акцентира върху обстоятелството, че единствено майчинското чувство на подсъдимата е причина за нейното поведение, без то да може да я извини или оневини.

Подсъдимият Ю.А. декларира взетата поука в резултата на деянието и моли за малко по размер наказание.

 Служебно назначеният му  защитник адв. Н.И. изразява становище по конкретния размер на наказанието, което моли съдът да определи.

Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимите.

Като съобрази всички доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, както и направените от подсъдимите признания, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Подс. С.А.А. е родена на *** ***, с  ЕГН **********. Постоянният ѝ адрес ***. *** е по НОХД № 1100/2016 г. на ШРС, но е била неосъждана към датата на деянията. 

Подс. Ю.С.А. е роден на *** ***, с  ЕГН **********. Има постоянен адрес ***. Той е *** Към датата на постановяване на присъдата има 2 бр. влезли в сила присъди – по НОХД 1883/2016 г. на ШРС и по НОХД № 125/2017 г. на НПРС към момента на деянието – ****,

Свидетелят К.Т.Т. е ***на св.С.К.Т.. Двамата живеят в гр. Н., обл. Ш.,  на ул. „***“ № ** по време на извършване на деянията. С.К.за кратко живяла съпружески начала с подсъдимия Ю.С.А.,***. След това се завърнала в дома на ***си. Подсъдимият продължил да търси контакт с настояване тя отново да заживее с него. Получавал откази за това. На 16.01.2016 г., при едно от  поредните обаждания, бащата на С.Т.се намесил в разговора, като бил категоричен, че ***му не желае и няма да съжителства отново с подсъдимия.  В отговор получил сериозни  заплахи.

На следващия ден около 18.00 часа подсъдимият и неговата майка – подсъдимата С.А. се придвижили до дома на Т.в град Н.. Стигайки, с викове започнали да настояват Т.да излезе от дома си. Тя, както и нейния ***си били в къщи и се изплашили силно. Входната врата на дома била заключена, но това не се оказало препятствие за двамата подсъдими, които счупили прозорците на стаята, в която се помещавали **** и ***. Това принудило двамата да се преместят в съседната стая, но това не ги спасило от агресията. Подсъдимите Ю.С. и С.А. счупили с натиск входната врата и влезли в антрето. Свидетелят  К.Т. подпрял вратата с тежък диван, за да препятства нахлуването в стаята. В коридора подсъдимата намерила лопата, с която счупила стъклата на прозорците и на втората стая. Всичко това било съпроводено с обиди и много нецензурни думи. Понеже въпреки желанието си подсъдимите не успели да влязат във втората стая, те си тръгнали. Свидетелят се свързал с полицейското управление и на място пристигнали св.Г.И.Г.и С.М.Ж..  На следващия ден свидетелят Т. отпратил ***си при свои роднини, уплашен от агресията спрямо тях от подсъдимите.

На 28.01.2016 г. около 20.00 ч., подсъдимите, придружвани от св. Н.И.Н.отново дошли в гр. Н., обл. Ш.. Този път в дома на св.Т. бил св. К. М.. Неотремонтираната входна врата на дома не се оказала препятствие и подсъдимите и свидетеля безпрепятствено и изненадващо нахлули. Подсъдимата започнала да търси св. С.К.. Св. Т. успял да избяга към сградата на РУ-Н.и да съобщи за повторното нахлуване. Пристигнали служители на полицията, но заварили само госта на Т., защото подсъдимите и придружаващия ги свидетел се отдалечили. Върнали се обаче веднага след като патрулния автомобил се отдалечил.   След тях в дома се прибрал пеш  и свидетеля К.Т., който заварил само свидетеля К. М., който бил подпрял входната врата със сап. След около десетина минути двамата подсъдими и свидетеля Н.И.отново нахлули в жилището на свидетеля К.Т..

Свидетеля Н.И.ударил с метален бокс свидетеля К.Т. над лявото  слепоочие, с думите: „Казвай къде е“. Подсъдимата, въоръжена с дървен сап, замахнала към св. Т., а той вдигнал лявата си ръка, в опит да се предпази. Ударът попаднал  в лявата предмишница, счупила са лакътната му кост на  лява предмишница, в долния край, без разместване на фрагментите. Свидетелят почувствал силна болка там. Св. В.Й.М., съсед, през прозореца на дома си видял, че двама мъже и една жена отново влизат в двора на свидетеля Т. и се сетил за инцидента от 17.01.2016 г., за който свидетелят К.Т. му споделил, поради което веднага се обадил по телефона на органите на РУ – гр. Н..

Пристигналите служители на МВР арестували двамата подсъдими и свидетеля Н.И.

Свидетелят Т. прекарал нощта в съседи, а на следващия ден му била оказана медицинска помощ за счупената ръка и бил  освидетелстван.

От заключението на съдебномедицинската експертиза е видно, че на свидетеля К.Т. е причинено счупване на лакътната кост на лявата предмишница в долния й край, без разместване на фрагментите, като в резултат на това му е причинено трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец. Посочва се още в заключението, че това увреждане може да бъде получено по начина, описан по-горе и съобщен от св. Т. и К. М..

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимата С.А.А. на 17.01.2016 г. в гр. Н., обл. Ш., е влязла в чуждо жилище - това на  К.Т.Т. ***, като е действала в съучастие, като съизвършител с Ю.С.А., като е употребила за това сила, изразяваща се в разбиване на входната врата и прозорци на жилището. Деянието е извършено от две лица, което деяние е престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 20, ал. 2 от НК. То е осъществено с пряк умисъл, защото подсъдимата е осъзнавала общественоопасния му характер и е искала настъпването на общественоопасните последици. Също така тя   на 28.01.2016 г. , в същия град е причинила на К.Т.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляв горен крайник, довело до трайно затруднение в движението на същия. Осъществила е състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, като също е действала с пряк умисъл, желаейки и целейки резултата. 

Съдът, съблюдавайки принципите на индивидуализация на наказанието за първото престъпление, отчете обществената опасност на деянието и обществената опасност на самата извършителка. Обществената опасност на деянието, с оглед неговото отрицателно въздействие върху обществото и върху засегнатите обществени отношения, не може да се характеризира нито като по-лека, нито като по-тежка в сравнение с обикновените случаи от този вид.Степента на обществена опасност на подсъдимата следва да се разгледа през призмата на извършеното престъпление, неговата тежест, поведението  й преди, по време и след извършване на престъплението. 

Съблюдавайки всичко това, съдът определи за това деяние наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК редуцира наказанието с 1/3 и определи наказание от 8 месеца лишаване от свобода. За подсъдимата са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът прецени, че за изпълнение целите на наказанието не е необходимо тя да го изтърпи. Затова отложи изпълнението с изпитателен срок от  3 години и осем месеца.

За второто деяние на подсъдимата:  За това деяние, за което съдът също я призна за виновна, се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 г. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, до  8 месеца  лишаване от свобода. За подсъдимата са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът прецени, че за изпълнение целите на наказанието не е необходимо тя да го изтърпи. Затова отложи изпълнението и на това наказание с изпитателен срок от  3 години и осем месеца.

На основание чл. 23, ал.1 от НК, определи едно общо наказание, най- тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца. Отложи изтърпяването с изпитателен срок от 3 години и 8 месеца. На основание чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК,  вместо наложените по настоящото дело и НОХД № 1100/2016 г. на РС-Ш., влязло в законна сила на 13.06.2016 г., наложи най-тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от 8 месеца, отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години  и осем месеца.

Подсъдимият Ю.С.А., съдът призна за виновен в извършване на  престъпление по 170, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т. 4 от НК, защото на 17.01.2016 г. в гр. Н., обл. Ш. в съучастие, като съизвършител със С.А.А. влязъл в чуждо жилище- в гр. Н.,  на ул. “***“ № **, собственост и обитавано от К.Т.Т., като употребил за това сила - разбил входната врата на жилището и прозорците, а деянието е извършено от две лица, като съизвършители. По време на извършването на това деяние подсъдимият е бил  непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Наказанията на непълнолетно лице се налагат преди всичко с цел то да се превъзпита и подготви за обществено полезен труд. 

Поради качеството му на непълнолетен и на основание чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, наказанието на непълнолетния подсъдим съдът определи в рамките на този текст от закона, според който лишаването от свобода до пет години се редуцира до лишаване от свобода до две години. Отчитайки комплексно всички отегчаващи, както и смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца. Намали така определение размер с 1/3 и осъди подсъдимия с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 69, ал.1 т НК отложи  изтърпяването на така определеното наказание с изпитателен срок от две години.

Подсъдимата  С.А.А. бе осъдена да  заплати по сметка на ОД на МВР Ш. направените по досъдебното производство разноски в размер на 173,88 лв. /сто седемдесет и три лева и осемдесет и осем ст./

Подсъдимият Ю.С.А. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Ш. направените по досъдебното производство разноски в размер на 135,24 лв. Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в 15 дневен срок от днес.

Вещественото доказателство  черно мъжко долнище на анцуг, съдът постанови  да се върне на пострадалия К.Т.Т. ***.

Вещественото доказателство чифт мъжки кожени обувки /кафяви/, №** – без връзки, съдът постанови да се върнат на Н.И.Н.от гр. К., ул. “***” № **.

Веществените доказателства - един метален бокс, едно джобно ножче, тип отварачка, следва да се унищожат.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

            Мотивите изготвени на 28.07.2017 г.

 

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                            /  Петина Николова /