МОТИВИ към присъда по НОХД №215/2017г.по описа на НПРС

 

   Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Н. срещу А. ***,обвиняем по ДНП №1045/2016г.по описа на НПРС затова,че на 20.10.2016г. в гр. Н., обл. Ш. е управлявал МПС – лек автомобил, марка „Сеат Толедо“ с държавен регистрационен № № ***  с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, конкретно 2,31 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест“ -7510“ с № ***,  съгласно Наредба № 30/2001г. за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторните превозни средства-престъпление по чл.343б ал.1 от НК

     За НПРП се явява прокурор Миленов.Поддържа изцяло внесеното обвинение.

     Подсъдимият се яви лично и със защитника си адв.М.М.-ШАК.Подсъдимият призна изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират допълнително доказателства за тях.Производството по делото протече по реда на глава ХХVII от НПК,в хипотезата на чл.371  т.2 от НПК.

     Съдът като прецени самопризнанията на подсъдимия, в съвкупността им с писмените доказателства,събрани по воденото ДНП №421/2016г.по описа на РУ –Н.,прие  за установено от фактическа страна следното:

       Подсъдимият  А.С.А. е правоспособен водач на МПС,категории В,АМ./справка за нарушител /водач на л.34 по делото/.Наказван е по административен ред за нарушение на Закона за движение по пътищата.

       На 20.10.2016г.,А. предприел  управление на МПС – л.а.“Сеат  Толедо“ с рег№*** ,в гр.Н.,по ул.“***“,посока изхода на града,като около 16.00 часа  бил спрян за проверка от полицейските служители  К.И.Р. и Ц.Б.Ц.. Те се връщали със служебния автомобил  от с.С. ,където се намирал района им,към гр.Н..При влизане в гр.Н.,по ул.“***“ от към кръгово кръстовище в посока с.П.,срещу тях се движел подсъдимият ,управляващ горепосочения автомобил,който не могъл да вземе завоя и влязъл в тяхното платно за движение /насрещно/.Тръгнали след водача ,който спрял с колата пред една къща .Поискали му документите за проверка,установили,че това е подсъдимият,който силно лъхал на алкохол. Свидетелите Р. и Ц. потърсили съдействие от колегата си П.  С.-***,който тествал подсъдимия А.  с техническо средство за употреба на алкохол –„Алкотест Дрегер 7510 ,технически изправен,видно от спецификацията,издадена от справка за СИ ,преминали ПП в мястото на постоянно обзавеждане-анализатори на алкохол, издадена от Лаборатория за проверка на юси ,рег.№3286р-20763/01.06.2016г.

     Техническото средство отчело наличие на алкохол в кръвта на А. 2.31 промила.Съставен му е АУАН №829/20.10.2016г./ на л36 по делото/,като му е издаден талон за изпращане на медицинско изследване № 0429329.На талона е отбелязано,че в 17.50часа А.С.А. е отказал да даде кръв за алкохолна проба,като отказът му е удостоверен от д-р Х. Н.В../разпитан и като свидетел по воденото ДНП /.Затова,че подсъдимият е отказал да даде кръв за алкохолна проба,твърдят в показанията си и свидетелите Е.Й.С. и В.М.Г.,които съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно дадени.

     Съгласно чл.6 от Наредба №30/27.06.2001г.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства/ ред.ДВ бр.23 /2006г./, „в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване,неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.

     Ето защо,съдът намира,че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин,че  на 20.10.2016г. в гр. Н., обл. Ш. ,подсъдимият А.А. е управлявал МПС – лек автомобил, марка „Сеат Толедо“ с държавен регистрационен № № ***  с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, конкретно 2,31 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест“ -7510“ с № ***,  съгласно Наредба № 30/2001г. за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторните превозни средства,с което от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343б ал.1 от НК

    От субективна страна деянието е извършено при наличие на пряк умисъл-подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него престъпление и противоправните му последици,като е целял тяхното настъпване.

     За въпросното инкриминирано деяние,законът предвижда наказание „лишаване от свобода“от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.

     Отчитайки,че производството по делото протече по реда на глава ХХVII от НПК ,с оглед високата степен на обществена опасност на деянието от една страна,личността на подсъдимия от друга-същият има малолетно дете,за което следва да се грижи и издържа,съдът прие,че целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез налагане на наказание „лишаване от свобода „за срок от четири месеца,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години,както и като му бъде наложено наказание „глоба“в размер на 200.00лв.

       На основание чл.343г от НК подсъдимият А.С.А., с ЕГН **********  беше лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ДЕСЕТ  МЕСЕЦА,като на основание чл.59 ал.4 от НК се приспадна  времето,през което той е бил лишен от това право по административен ред/със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-0307-000222/21.10.2016г.,издадена от В.Р.*** РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н./.

     С оглед изхода на делото,на основание чл.189 ал.3 от НПК,в тежест на подсъдимия беше вменено заплащане на направените по делото разноски.

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: