МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №32 ОТ 06.11.2017 Г. ПО НЧХД №260/2017 Г. НА НПРС

 

Тъжителят по първоначалната тъжба С.И.С. *** е депозирал тъжбата си против подсъдимия С.И.С.,***, затова, че на 05.05.2017 г. в гр. К., обл. Ш., подсъдимият му нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Ведно с тъжбата е предявен и граждански иск от страна на тъжителя С.И.С., с цена на иска от 3000 лв., която сума съставлява обезщетение за причинени му неимуществени вреди.

 Тъжителят по насрещната тъжба С.И.С. ***, е депозирал тъжбата си против подсъдимите С.И.С. и И.С.И. (последният **на тъжителя), двамата от същия град, затова, че на 05.05.2017 г. в гр. К., обл. Ш., двамата в съучастие, като съизвършители са причинили на С.И.С. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК (за подсъдимия С.И.С.) и престъпление по чл.131, ал.1, т.3 във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК (за подсъдимия И.С.И.).

Ведно с тъжбата си тъжителят С.И.С. е предявил и граждански иск, с цена на иска от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, претендирана за солидарно плащане от двамата подсъдими и претендирана ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното плащане.

            Подсъдимият по първоначалната тъжба С.И.С. не се признава за виновен. Твърди, че С.И.С. го хванал, бутнал и съборил на земята, след което двамата с И.С.И. му нанесли удари.

            Защитникът на подсъдимия С.И.С. адв. Д. *** счита, че от страна на подзащитния му не е осъществено престъпление по чл.130, ал.1 от НК и обвинението спрямо него не е доказано. Счита, че в деня на инцидента на С.И.С. е била нанесена лека телесна повреда от страна на двамата подсъдими по насрещната тъжба, поради което моли на С.И.С. и на И.С.И. да бъдат наложени наказания. Счита, че предявеният спрямо С.И.С. граждански иск следва да бъде отхвърлен, а искът, предявен от него спрямо подсъдимите по насрещната тъжба да бъде уважен.

            Подсъдимите по насрещната тъжба не се признават за виновни. Отричат да са нанасяли удари на С.И.С., а твърдят, че той нанесъл удари на С.И.С., а подсъдимият И.С.И. се намесил, за да предотврати побоя.

            Защитникът на двамата подсъдими по насрещната тъжба адв. Ив. Т.от АК – Шумен счита обвиненията спрямо С.И.С. и И.С.И. за недоказани. Намира за доказано деянието на С.И.С., описано в първоначалната тъжба и моли на същия да бъде наложено наказание, както и да бъде уважен, предявения спрямо него граждански иск.

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното: Страните по делото С.И.С., И.С.И. и С.И.С. *** и са роднини по права линия. С.И.С. е баща на И.С.И. и дядо на С.И.С.; И.С.И. е **на С.И.С. и баща на С.И.С., а последният е **на И.С.И. и внук на С.И.С.. От известно време отношенията между С.И.С. от една страна и И.С.И. и С.И.С. от друга, били влошени и те често влизали в пререкания.

            На 05.05.2017 г. преди обед И.И. и С.С. били на улицата пред дома си в гр. К., където миели двата си леки автомобила. С тях била и съпругата на И.И. и ** на С.С. свидетелката П.И.И.. Отвън на улицата при тях бил и свидетелят Й.И. Т.. Тогава по улицата и покрай подсъдимите по насрещната тъжба и свидетелите минал С.И.С., който бил с лек автомобил, управляван от самия него. Той спрял автомобила и започнал да отправя към сина си и внука си заплахи – че ще ги **, ще ги ***. Отправял и обидни изрази към свидетелката П.И.. Никой от присъстващите обаче, не му обърнал внимание и не му отговорил. После С.С. заминал и отишъл в полицейския участък в гр. К., където се срещнал с началника на участъка свидетеля В. Т.В.. Оплакал се, че има проблеми със сина си и с внука си. Свидетелят В. знаел за конфликтните отношения между С.С., сина му и внука му; обещал, че ще съдейства за разрешаването на проблема, като посъветвал С.С. и самият той да направи усилия в тази посока. След това С. си заминал. Върнал се до мястото, където били сина му и внука му и докато вървял пеша покрай двора на къщата, внука му С.С. го видял. Решил да снима дядо си с мобилния си телефон и се насочил към него, като включил камерата на телефона си. С.С. забелязал това и се ядосал. Тръгнал към внука си, като замахвал към него с бастуна си и се опитвал да го удари. С.С. отстъпвал назад и успявал да избегне ударите, но продължавал да снима. При едно от замахванията с бастуна С.С. ударил внука си по главата. Последният хванал дядо си за дрехата му в предната част на тялото и падайки назад го издърпал върху себе си. По този начин двамата паднали на земята и С.С., който се намирал върху внука си, го хванал за шията и започнал да го притиска, „да го души“. С.С., който вече изпуснал мобилни си телефон започнал, с рака и ръце да нанася удари на дядо си, които попадали по краката и ръцете на С.С.. С.С. започнал да вика „Помощ! Бият ме!“ и тогава при тях дотичали двамата сина на С.С. – подсъдимият по насрещната тъжба И.И. и свидетелят П. С.И.. Първият се опитвал да издърпа баща си и да го вдигне, а вторият взел падналия бастун на баща си и изкрещял на И.И. да не нанася удар на С.С., иначе ще му счупи зъбите. С.С. извикал на П.И. да не удря никого, а през това време И.И. издърпал баща си и така сбиването било прекратено. След като се изправил С.С. взел падналия от внука му мобилен телефон, качил се на автомобила си и отишъл до полицейския участък, където подал оплакване. С.С. от своя страна подал оплакване на телефон 112, след което отишъл до Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Н., където било констатирано, че има контузия на главата и гръдния кош, както и контузия на лява предмишница. Бил му поставен Диазепам.

            Вследствие сбиването между С.С. и С.С. на първия били причинени следните травматични увреждания: навяхване на дясната глезенна става – леко към умерено изразен травматичен оток по гърба на дясното ходило и около глезенната става; кръвонасядания по външната страна на лявата предмишница под лакътя, по вътрешната повърхност на средна трета на дясното бедро, над капачката на дясно коляно; охлузване на гърба на дясната гривнена става и гърба на основата на втори пръст; плапаторна болка в дясната поясно-седалищна област и по външната страна на лявата подбедрица, без видими увреждания. С това С.С. било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

            Вследствие същото сбиване на С.С. били причинени следните увреждания: две успоредни ивицовидни кръвонасядания (зачервяване на кожата) в средна/долна трета на дясна странична част на шията с просветляване между тях; единично кръвонасядане по задната страна на лявата мишница; множество плитки охлузвания на кожата на левите мишници, лакът и предмишница. С това на С.С. било причинено болка и страдание.

            Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите Й.И. Т., П.И.И., М.М.Т., П.С.И. и В. Т.В.; от заключенията по назначените по делото съдебно-медицински експертизи; от писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение №76 от 05.05.2017 г.; болничен лист №Е20152773974 от 09.05.2017 г.; амбулаторен лист от същата дата; заверено копие от страници на амбулаторен журнал при ЦСМП – Ш. филиал Н.; съдебномедицинско удостоверение №77/09.05.2017 г.; 2 бр. лист за преглед на пациент; протокол за рентегонографско изследване от 05.05.2017 г.; служебна бележка №39/13.10.2017 г., изд. от „***“ – ООД; материалите по приложеното към настоящото дело досъдебно производство №217/2017 г. по описа на РУ – гр. Н.; както и частично от обясненията на тримата подсъдими. На базата на заявените факти от тези доказателства съдът намира за установен с категоричност факта на сбиването между тъжителя по първоначалната тъжба С.С. и тъжителя по насрещната тъжба С.С.. Безспорни са също и травматичните увреждания на двамата, вследствие инцидента. Относно конкретните факти по предизвикването на това сбиване и конкретния механизъм на нанасяне на уврежданията на двамата, съдът отчита преди всички свидетелските показания, както и данните от заключенията на експертизите. Свидетелските показания на свидетелите очевидци са противоречиви относно това кой пръв от двамата е започнал побоя и нанесъл удар, кой кого е повалил на земята и кой е нанасял удари. В тази насока съдът отдава голяма тежест на показанията на свидетеля Й.И. Т., който единствен сред очевидците на случая няма родствена връзка с подсъдимите и тъжителите и няма данни относно него, от които да се направи извод, че той по някакъв начин е заинтересован от изхода на делото. Разбира се, за безпристрастни съдът приема и показанията на свидетелите В. Т.В. и М.М.Т., но същите не са очевидци на случилото се и не са възприели непосредствено възникналия побой. Към показанията на свидетелите П.И.И. и П.С.И. съдът счете, че следва да подходи с критичност, не само поради близкото им родство със страните, а и поради данните, които сочат, че възникналия от години конфликт между страните се е отразил и на тях, като всеки от свидетелите поддържа позицията на родственика си – свидетелката поддържа тезата на съпруга си и внука си, а свидетелят П.И. – на баща си. От тези показания обаче, преценени съвкупно с останалите свидетелски показания (на които, както вече се посочи съдът отдава основна тежест), както и преценени с писмените доказателства, съдът счете, че следва да се направи категоричния извод, че на 05.05.2017 г. подсъдимият С.С. е пръв нанесъл удари на внука си, предизвикан от последния с факта, че е сниман, който факт разбира, се не може да се приеме за предизвикващ толкова силно раздразнение у С.С., че да провокира деяние по чл.132, ал.1, т.4 от НК. Нанесените увреждания на С.С. са му причинили болка и страдание, поради което деянието С.С. се квалифицира като престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Доколкото обвинението спрямо него е за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а по делото не се доказа уврежданията, причинени на С.С. да представляват разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.128 от НК, то съдът призна С.С. за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а по обвинението по чл.130, ал.1 от НК го призна за невиновен и го оправда.

            От своя страна С.С. също е нанесъл удари на своя дядо, в отговор на отправените спрямо него, но в случая не може да се приложи институтът на реторсията, защото уврежданията на С.С. представляват разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието на С.С. се квалифицира като престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Следователно в случая не става въпрос за идентични телесни повреди и съдът не може да освободи и двамата извършители от наказание на основание чл.130, ал.3 от НК. Деянието на С.С. не може да се приеме и за неизбежна отбрана, нито за превишаване пределите на неизбежната отбрана, защото макар и С.С. пръв да е нападнал внука си, то за последния отвръщането също с удари не е бил единствения начин, по който да спре нападението. Без съмнение С.С. е могъл най-малко бързо да се отдалечи от мястото и предвид напредналата възраст на С.С., последният не би могъл да го достигне. Ето защо съдът счете, че с деянието си С.С. е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.

            Двамата подсъдими, които съдът с присъдата си призна за виновни в извършването на престъпления (по първоначалната и по насрещната тъжба), от субективна страна са действали с пряк умисъл. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, искал е и е целял настъпването на обществоноопасните му последици.

            Обвинението спрямо С.С. е за това, че той е действал в съучастие, като съизвършител със своя баща И.С.И., като спрямо последния обвинението е по чл.131, ал.1, т.3 във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. По делото няма достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен извод, че И.И. е осъществил престъплението, в което е обвинен. Нито свидетелските показания, нито останалия доказателствен материал сочи на деяние, осъществено от И., което да се квалифицира като престъпление и конкретно такова, в каквото е обвинен с тъжбата на С.С.. Има данни, че И.С.И. е отишъл при двамата биещи се и е издърпал баща си, който бил върху сина му, но няма данни, че самият И.И. е нанасял удари на своя баща. Поради това по предявеното му обвинение И.С.И. бе признат за виновен и оправдан, а подсъдимият С.С. бе признат за невиновен в това, че е причинил на С.С. лека телесна повреда в съучастие, като съизвършител, със своя баща.

При определяне на наказанието на подсъдимия по първоначалната тъжба С.И.С. съдът отчете обстоятелството, че за това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от 100 да 300 лв. Подсъдимият не е осъждан (осъждан, но реабилитиран по право) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава VІІІ от общата част на НК и от деянието му не са налице съставомерни причинени и невъзстановени имуществени вреди. Поради това съдът, като счете, че в случая са налице условията на чл.78а от НК, то освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева. Съдът наложи наказанието в минимален размер отчитайки обстоятелството, че подсъдимият е пенсионер и без възможности за реализиране на доходи в голям размер.

По отношение на наказанието на С.И.С. съдът отчете на първо място, че извършеното от него деяние не е с висока обществена опасност, същото не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Подсъдимият не е осъждан, но е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК за деяние по чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, осъществено спрямо С.С.. Чистото съдебно минало на подсъдимия, невисоката степен на обществена опасност на извършеното деяние, а и невисоката степен на обществена опасност на самия деец (очевидно същият е с положителна личностна характеристика), представляват смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и предвид превеса им, съдът определи и наложи на този подсъдим наказание пробация със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 /сто/ часа  годишно в рамките на 1 /една/ година.

По отношение на предявените граждански искове съдът съобрази, че както осъщественото от страна на С.С., така и осъщественото от страна на С.С. деяния, са доказани с категоричност. Без съмнение от тях за двамата пострадали са възникнали неимуществени вреди, свързани с преживяни болки и страдания, както по време на самото сбиване, а и известно време след това. Неимуществените вреди, причинени на С.С. съдът приема, че са в по-голяма степен, предвид характера на самите увреждания, а и предвид напредналата му възраст, вследствие която неговото възстановяване е по-бавно и трудно. Предвид това съдът осъди С.С. да заплати на С.С. сумата от 800 (осемстотин) лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди. От страна на пострадалия С.С. не е претендирана лихва. Относно претенцията на С.С., то съдът осъди С.С. да му заплати сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2017 г. до окончателното плащане. В останалата им част до пълните им размери гражданските искове бяха отхвърлени, като предвид факта, че подсъдимият И.И. бе оправдан, съдът отхвърли и предявения срещу него граждански иск.

Съдът постанови всеки от подсъдимите, които съдът призна за виновни да заплати на другия направените по делото разноски, съобразна уважената част от съответната тъжба. Така С.С. бе осъден да заплати на С.С. разноски в размер на 321 лв., от свия страна С.С. бе осъден да заплати на С.С. разноски в размер на 590, 50 лв.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

 

23.11.2017 г.                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: