МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 22 ОТ 16.08.2017  Г. ПО НОХД № 372/2017 Г. НА НПРС.

 

Подсъдимият М.И.С. е предаден на съд затова че, на 20.07.2017 г., около 06,30 ч. в гр. Н., обл. Ш., по ул. „***“, до блок № **, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген ЬП“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда /конкретно 2,38 промила на хиляда/, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“, с фабр. № ARSM-0184, съгл. Наредба № 30 на МВР, МП и МЗ от 27.06.2001 г. – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Прокурорът при Новопазарската районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано, поради което моли, подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. 

Подсъдимият не се явява по делото. Производството протече по реда на чл.269, ал. 1 от НК, т.е. в негово отсъствие, тъй като обвинението, което е повдигнато спрямо него, не е за тежко умишлено престъпление, като за целта му бе назначен служебен защитник в лицето на адв. Б.И. от ШАК.

След като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият М.И. ***. На 20.07.2017 г., около 06,30 часа, по ул. „***“, до блок № **, той управлявал моторно превозно средство /лек автомобил „Фолксваген ЬП“ с рег. № ***/, когато бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР Н. – свидетелите Р.А.М., Й.Н.Ф. и П.К.П.. Тъй като лъхал на алкохол, той бил изпробван с техническо средство„Алкотест дрегер 7410“, с фабр. № ARSM-0184, което отчело наличие на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 2,38 промила. На подсъдимия бил издаден и връчен талон за медицинско изследване, но същият не дал кръвна проба, не се  явил в Центъра за спешна медицинска помощ, за да му е била взета кръв за изследване. Установило се също в хода на проверката от полицейските служители, че подсъдимият не притежава свидетелство ма управление на моторно превозно средство.

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Й.Н.Ф. и П.К.П., както и тези на Р.А.М., дадени на досъдебното производство по бързо производство № 289/2017 г. на РУ на МВР Н., прочетени и приобщени към делото по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК. Също така фактите се доказват и от от приложените по делото писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение акт № 528/20.07.2017 г., справка за нарушител, талон за медицинско изследване от 20.07.2017 г., писмо от ЦСМП Ш. № 347/25.07.2017 г. и списък на средства за измерване, преминали последваща проверка в мястото на постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол.

Всички тези доказателства категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Безспорно е, че той е управлявал МПС - лек автомобил „Фолксваген ЬП“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред. В случая следва да се отбележи, че е без значение обстоятелството, че подсъдимият не е дал кръв за химическо изследване, защото съгласно чл. 6 от Наредба № 30/2001 г. употребата на алкохол на водача на превозно средство може да се установи чрез показанията на техническото средство, а и съгласно установената трайна съдебна практика този ред на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, се отнася към надлежния ред за установяването й по смисъла на закона.

От субективна страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Считайки обвинението за доказано безспорно, съдът призна подсъдимия М.И.С. за виновен в извършване на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК.

За да определи следващото се на подсъдимия наказание, съдът отчете, че извършеното от него деяние не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Същият обаче е осъждан за същото такова престъпление и обремененото му съдебно минало е обстоятелство, което отегчава вината му.

По отношение на подсъдимия, обаче са налице и смекчаващи вината обстоятелства. Видно е от разпитите на свидетелите, че в хода на извършената му проверка подсъдимият изцяло е сътрудничили на полицейските служители. Не е оспорил показанията на техническото средство, подписал е съставения му акт без възражения, оказал е съдействие, за да се установят фактите по случая. Също така е видно, че подсъдимият е безработен и в затруднено материално положение. Всички тези смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете като многобройни, при което и най лекото предвидено в закона наказание за него би се оказало несъразмерно тежко. Поради това съдът счете, че в случая е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание на основание чл. 343 б, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което той да изтърпи при ОБЩ РЕЖИМ в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Както бе споменато по-горе подсъдимият е осъждан, като с присъда по НОХД № 293/2015 г. на РС Н., влязла в законна сила на 21.08.2015 г. му е било наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Видно е, че деянието по настоящото Поради това в случая са налице условията на чл. 68, ал. 1 от НК и съдът на това основание приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание със споменатата вече присъда по НОХД № 293/2015 г. на РС Н., влязла в законна сила на 21.08.2015 г., с която на подсъдимия е било наложено наказание от една година лишаване от свобода. Съдът постанови приведеното в изпълнение наказание бъде изтърпяно също при общ режим.

Подсъдимият бе осъэден да заплати и направените деловодни разноски в размер на десет лева.

Доколкото по делото е установено, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, то съдът не приложи разпоредбата на чл. 343г от НК.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

22.08.2017 г.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: