МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №116 ОТ 13.11.2017 Г. ПО АНХД № 377 ПО ОПИСА ЗА 2017 Г. НА НПРС.

 

            С постановление от 31.07.2017 г. Новопазарската районна прокуратура е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на А.М.С., с ЕГН **********, за това, че на 11.02.2017 г. в с. М., обл. Ш., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото /нанесен побой над З.Т.Т.от с. М. и на Д.И. ***, и удари по лек автомобил, собственост на Г.С.Г.от същото село/– престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Обвиняемият се признава за виновен и изразява съжаление за извършеното.

Назначеният в досъдебното производство защитник на обвиняемия – адв. Н.Д. ***, счита, че деянието на обвиняемия не е съставомерно по конкретния текст от НК. Изтъква, че липсва изразено от С. явно неуважение към обществото, както и спрямо конкретни лица. Заявява също, че мястото на извършване на деянието не може да се окачестви като обществено място. В случай, че съдът счете, че обвинението спрямо С. е доказано, то защитникът моли съда да наложи на подзащитния й наказание в минималния размер.

            След като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият А.М.С. и свидетелката Д.И.Г. живели на семейни начала, но се разделили. През месец февруари 2017 г. свидетелят Г.С.Г.наел обвиняемия за общ работник в кравефермата си в с. М., обл. Ш.. След работа обвиняемият се прибирал в дома си в с. М.. Дни след това при свидетелката З.Т.Т. която съжителствала на семейна начала със свидетеля Г.С., с молба пристигнала Д.И.Г.. Желаела да я приютят с малкото й дете в стопанската постройка към кравефермата, тъй като нямала къде да живее. Свидетелката З.Т.се отзовала и предоставила на Г. стая там.  На 11.02.2017 г. в тази стая влязъл обвиняемият и поискал заедно със свидетелката Г. да заживеят отново като семейство. През това време в стаята било и детето на свидетелката – шестмесечно бебе, за което тя се грижела. Обвиняемият получил категоричен отказ на предложението си и това го ядосало. Двамата си разменили обидни думи и обвиняемия ударил бившата си съжителка с шамари и с юмрук по лицето. От ударите от носа на свидетелката Г. потекла кръв. През това време св. Т. чула разговора на висок глас и тръгнала в посока към стаята. Стигайки до там видяла свидетелката Г. да излиза от стаята, както и видяла кръвта по лицето й. Запитала обвиняемия защо е ударил свидетелката, но той продължил с обидните думи, провокиран от отказа за ново съвместно съжителство. Г. хвърлила гумен ботуш по обвиняемия, той на свой ред хвърлил този ботуш към нея, но улучил Т.по ръката й, която кратко време преди това била оперирана. Т.пък му ударила два шамара. Тогава обвиняемият взел сопа, отишъл в обора и започнал да удря по главите вързаните там крави, след което побягнал. Виждайки това свидетелят Г.С.Г.тръгнал до го гони. Свидетелката Т.се качила в паркирания там автомобил и се отправила след двамата, в посока центъра на селото. Като наближила видяла, че обвиняемият хвърля камъни по свидетеля. Спряла близо до обвиняемия, но той със сопата , която още носел нанесъл удар по предния капак на автомобила. След слизането на свидетелката С. ударил и нея няколко пъти. Тогава свидетелят Г. се свързал с полицията по телефона. Пристигнала и линейка, която откарала Т.в МБАЛ „***“ гр. В. Издаденото там съдебномедицинско удостоверение от 12.02.2017 г. сочи наличие на контузия на главата, травматичен хематом, оток и кръвонасядане на главата, контузия на гръден кош, травматични отоци  и други подобни увреждания. Изведен е извод, че се касае за получаване на уврежданията от удари с или върху твърди тъпи предмети. Всички те са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е била назначена съдебно-психиатричната експертиза, чието заключение сочи вменяемост на обвиняемия към момента на извършване на престъплението и липса на състояние на физиологичен афект в поведението му.

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства – от гласните доказателства: показанията на свидетелите Д.И.Г., З.Т.Т. Г.С. Г., И. К.И. и К.А.Б.Б.; от писмените доказателства: протоколи за предупреждение, медицинско удостоверение №15/12.02.2017 г., копие на страници от журнал за прием на пациенти в спешен център и листи за преглед на пациент; от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от обясненията на самия обвиняем, в които той подробно описва случилото се. Всички тези доказателства категорично сочат, че с деянието си обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Същият е извършил непристойни действия, изразяващи се конкретно в нанасяне на удари върху свидетелките Д.Г. и З. Т., както и удар върху лек автомобил, върху животните в кравефермата. Тези действия следва да се окачествят именно като непристойни, тъй като представляват буйство, невъзпитаност, предизвикване на скандал, предизвикване на напрегната и стресираща обстановка за няколко човека, включително и малко дете. Тези действия грубо нарушават обществения ред и следва да се приемат и за демонстриращи явно неуважение към обществото, защото изразяват незачитане личността на другите граждани, както и на чуждото имущество. Поредицата от непристойни действия в случая са извършени не само в кравефермата, в която, а и в близост до която са намирали и други хора, но и извън нея, в самото село, при което деянието на обвиняемия е станало достояние на намиращите се във фермата, а е могло да стане достояние и на други живущи в селото. Престъплението е извършено с пряк умисъл, защото обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер и е целял и искал настъпването на общественоопасните последици. Считайки обвинението за доказано безспорно, съдът призна обвиняемият за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

            Наказанието, което се предвижда за извършеното от обвиняемия престъпно деяние е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Видно от приложената по делото справка за съдимост на обвиняемия е, че той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от общата част на НК. Затова по отношение на А.М.С. са налице условията на чл.78а от НК, поради което и съдът, след като го призна за виновен, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Съдът наложи административното наказание в минималния му размер, отчитайки тежестта на деянието и превеса на смекчаващите вината на нарушителя обстоятелства – неговото тежко материално положение, липсата на постоянна трудова ангажираност и адекватно за икономическата обстановка в страната трудово възнаграждение, оказаното съдействие от негова страна за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, както и изразеното съжаление за стореното, което е проява на критичност от негова страна към осъщественото деяние.

Обвиняемият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Ш., направените по делото разноски в размер на 158,70 лева.

            В този смисъл съдът постанови решението си.

 

28.11.2017 г.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: