Мотиви към присъда № 31/01.11.2017 г. по НОХД № 449/2017 г.

 

Подсъдимият А.М.С. е предаден на съд за това, че на  22.07.2017 г., около 23,30 ч. в гр. Н., обл. Ш., на ул. „***” № *, вх. *, ет.*, ап.* влязъл в чуждо жилище - апартамент, обитаван от М.В.Й. ***, като употребил за това сила, като деянието е извършено нощем - престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК. 

            Подсъдимият в съдебно заседание не се явява, като същия е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си. При наличието на предпоставките на чл. 269,  ал.3, т.3 от НПК съдът разгледа делото при условията на задочно производство.

Явява се служебно назначения в досъдебното производство защитник на подсъдимия адв. Г.К..

            Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Свидетелят М.В.Й. и съжителката му – св. Ж.И.С., заедно с двете им деца живеят в гр. Н., обл. Ш., ул. „***” № *, вх. *, ет.*, в апартамент в №*. Подсъдимият А.М.С. е втори братовчед на свидетеля. На 22.07.2017 г. двамата свидетели гостували у родителите на св. Й.,***. Преди да напуснат дома си те заключили входната за апартамента врата. На гости в семейството на родителите на св. М.Й. бил и подсъдимия, който си тръгнал към 21.30-22.00 часа.

            Докато свидетелите Й. и С. били в дома на родителите на мъжа, подсъдимият отишъл на адреса на жилището им, в в гр. Н., обл. Ш., ул. „***” № *, вх. * ет.*, в апартамент в №* и като видял, че е заключено с крак ритнал вратата и я разбил. От удара се счупила и бравата на вратата. Влязъл вътре в апартамента, в хола и след това напуснал жилището.

След около час и половина свидетелите Й. и С. се върнали заедно с децата си у дома. Стигайки с асансьора пред входната врата на апартамента си, те видели вратата отворена наполовина. Планката от касата на вратата се намирала на пода в коридора, накривена и с видия в единия отвор, както и късове от дърво, от дървената врата. Свидетелят разбрал, че някой е разбил входната врата на жилището им и веднага алармирал в полицията.  Потърсил и съседката на етажа –св. М.П.Ж.. Тя им съобщила, че около 23.30 часа чула шум от блъскане на врата. До пристигането на полицейските служители никой от обитателите на дома не е влизал в него.

Пристигналите малко по-късно служители на полицията извършили оглед, като освен описаните повреди по входната врата намерили и иззели с фолио стъпка по външната страна на входната за апартамента врата, в близост до бравата. Освен това свидетелят Й. констатирал и стъпки  от обувки в коридора, а св. С. добре помни, че е оставила вратата на хола затворена, но я намерила отворена.

От жилището нищо не липсвало.

Видно е от заключението на назначената по делото трасологична експертиза, отпечатъкът от подметка, открит при огледа и иззет, от входната врата на апартамента, е оставен от обувка, еднаква по размер и форма с представените на вещото лице за изследване обувки. Тези обувки са предадени доброволно, с протокол от 26.07.2017 г. от подсъдимия А.М.С..

       

Съдът въз основа на гореописаните факти прие за безспорно и по категоричен начин за установено, че подсъдимият е влязъл в чуждо жилище- това на св. М.В.Й. и съжителката му – св. Ж.И.С., като и употребил за това сила и деянието е извършено нощем, около 23.30 часа на 22.07.2017 г. в гр. Н., обл.Ш., ул. „***” № *, вх. *, ет.*, в апартамент с №*. 

Деянието е извършено умишлено от подсъдимия, конкретно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал противообществения характер на поведението си и въпреки това е предприел необходимите действия, извършвайки непровокирано проникване в чуждото жилище, през нощта, като е използвал за това и сила. Мотивът, поради които е извършено деянието е подозрението, че братовчед му крие в дома си жената на подсъдимия, с когото той бил в конфликт.

При определянето на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с предвидената от закона норма и с особено внимание отчете степента на обществена опасност на деянието, както и обществената опасност на дееца. За това деяние законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до пет години. Съдът намери, че извършеното от подсъдимия се отличава с невисока степен на обществена опасност. Такава е и обществената опасност на дееца. Съдът отчете  и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия,младата му възраст, както и съдействието, което той е указал в хода на разследването, предавайки доброволно обувките, с които е бил обут при извършване на престъплението и от които е оставил следи по входната врата на апартамента. Отчете и обстоятелството, че се касае за инцидентно поведение. Наличието на подозрения, че св. Й. крие в дома си жената на подсъдимия  именно от него е предизвикало и извършването на престъплението.

При индивидуализация на наказанието, съдът съобрази, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия  е достатъчно да му се определи наказание в най-ниския предвиден в закона минимум, именно лишаване от свобода от една година. Съобрази още, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на извършителя не е наложително той да го изтърпи ефективно, а и са налице оставалите условия за отлагане изпълнението на така наложеното наказание. Подсъдимият не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер с лишаване от свобода и наложеното наказание е под 3 години. Затова и на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години. 

На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК, съдът извърши групиране на наказанията на А.М.С. по настоящето дело и това по НОХД № 1842/2017 г. на РС Ш., влязло в законна сила на 17.08.2017 г., по което е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца, което е отложено за срок от 3 години, като определя едно общо наказание лишаване от свобода от 1(една) година.  На основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на определеното общо наказание за срок от 3 (три) години.

На основание чл. 59, ал.2 от НК приспадна времето, през което подсъдимият А.М.С. е бил задържан на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед № УРИ 1729з-262/25.07.2017 г. и постановление за задържане на обвиняем до довеждането му в съда от 26.07.2017 г. по НОХД № 1842/2017 г. на РС Ш., ВЗС на 17.08.2017 г.

Съдът намери, че иззетите по делото веществени доказателства: чифт обувки следва да се върнат на техния собственик, подсъдимият А.М.С..

Подсъдимият бе осъден да заплати на ОД МВР Ш. направените по досъдебното производство  разноски в размер на 112,56 лв.

 

            Съдът намира, че така постановената присъда ще постигне целите на закона и ще постигне необходимата специална и обща превенция.

            Мотивите изготвени на 13.11.2017г.

 

                                                                       Районен съдия: .......................................

                                                                                                     Галина Николова