МОТИВИ КЪМ ПРИСДЪДА №34 ОТ 29.11.2017 Г. ПО НОХД №471/2017 Г. НА НПРС

 

Подсъдимият З.Г.Р. е предаден на съд затова, че на 05.06.2016 г. в с. С., обл. Ш., по ул. „***“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген голф“, с регистрационен № ***, нарушил правилата за движение по пътищата съгласно Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.5, ал.3 гласяща, че на водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; чл.16, ал.1, т.1 гласяща, че на пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл.20, ал.1 гласяща, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл.20, ал.2 гласяща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.21, ал.1 гласяща, че при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава скоростта в населено място – 50 км/ч, за категория А и 50 км/ч за категория В; чл.123, ал.1, т.1 и т.2 гласящи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен без да създава опасност за движението на пътя да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, и че когато  при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба на МВР; да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР; до пристигането на органите по буква „б“ съобразно необходимостта да вземе мерки за безопасност на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на МВР, освен с ако не е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен да се върне на мястото на произшествието; да вземе мерки, следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните органи; да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи; чл.123, ал.2, гласяща, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак; чл.150, гласящ, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл.151, ал.1,т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4; чл.150а, ал.1, гласяща, че, за да управлява моторно превозно средство водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, и по непредпазливост причинил на П.И.В., ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на снагата и трайно затруднение в движението на десния долен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,65 промила, установено по надлежния ред, деецът е избягал от местопроизшествието и е управлявал без да има необходимата правоспособност – престъпление по чл.343, ал.3, предл. 1-во, 4-то, 6-то, 7-мо, б. „а“, предл. 2-ро, във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, предл. 2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК.

Производството в съдебната фаза на процеса протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, а именно по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл.371, т1 от НПК, където страните са се съгласили да не се провеждат разпити на свидетелите и вещите лица, а при постановяването на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

В хода на съдебните прения прокурорът при НпРП заявява, че счита обвинението за доказано изцяло и моли на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено условно с максималния предвиден в закона изпитателен срок.

Конституираният по делото частен обвинител П.И.В., чрез процесуалния си представител адв. Д. М. *** също счита, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано с категоричност и смята, че на последния следва да се наложи наказание във вида и размера, посочени от прокурора.

Обвиняемият не депозира обяснения на съдебното производство, в хода на пренията заявява, че съжалява за случилото се.

Защитникът адв. Ф. Л. *** счита, че обвинението е доказано, но без квалифициращите признаци „деяние извършено в пияно състояние“ и „деецът е избягал от местопроизшествието“. Относно тези обстоятелства защитникът счита, че по делото липсват категорични доказателства, поради което моли в тази част на обвинението подсъдимият да бъде оправдан. Намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, като му се определи наказание, съвпадащо със законовия минимум, чието изтърпяване да бъде отложено условно с минимален изпитателен срок.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:  На 05.06.2016 г. в следобедната част на деня подсъдимият З.Г.Р. се намирал в централната част на с. С., обл. Ш., пред намиращия се там магазин. Седял на една от масите пред магазина със свои познати. Тогава при подсъдимия отишъл и свидетелят С.М.С.. Той купил от магазина бира, седнал при подсъдимия и двамата започнали да пият от бирата. Около 18, 00 часа към тях се присъединил и свидетелят А.С.А., който видял, че двамата пият бира. Малко след това тримата (Р., А. и С.) решили да отидат в с. Ж., обл. Ш.. Потеглили за въпросното село с лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № ***, който автомобил подсъдимият ползвал, но колата не била негова собственост. На волана седнал подсъдимият и той шофирал, въпреки, че бил неправоспособен - не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство. З.Р. и приятелите му пристигнали в с. Ж., постояли известно време там и около 20,00 часа потеглили обратно към с. С., като отново шофирал подсъдимият. Навлезнали в селото, като подсъдимият се движил със скорост от 110 км/ч. По ул. „В. ***“, след ляв завой, подсъдимият не успял да овладее автомобила и предприел аварийно спиране. След завоя, от лявата страна на пътя по посока движенето на подсъдимия, пред дом №* на тротоара бил паркиран лек автомобил „Деу Тико“, с рег. № ***с предната си част насочена по посока на движение на подсъдимия, а пред този автомобил се намирал свидетелят П.И.В., който в двете си ръце държал пластмасови кофи, които в този момент имал намерение да изпразни в близкия контейнер за отпадъци. Излизайки от завой с висока скорост и предприемайки аварийно спиране подсъдимият навлезнал в лявата лента за движение, при което с лявото предно колело на автомобила си се блъснал в ръба на левия бордюр; качил се на тротоара; протрил с левия си заден калник дясната страна на паркирания лек автомобил „Деу Тико“ и с предната си лява страна блъснал намиращия се тогава на тротоара В.. Тъй като в този момент в дясната ръка на пострадалия имало пластмасова кофа, ударът попаднал първо в нея, тя се счупила, парчетата се набили в крака на свидетеля. От удара В. бил съборен и влачен няколко метра. След удара в свидетеля задното ляво колело на управлявания от подсъдимия автомобил се блъснало в левия бордюр, завъртяло се по посока на часовниковата стрелка и автомобилът се отклонил диагонално надясно към десния бордюр, където и спрял. З.Р. и приятелите му излезнали от автомобила и подсъдимият напуснал произшествието. След това на мястото на инцидента пристигнала линейка и пострадалият П.В. бил откаран в болница. Пристигнали и полицейски служители, които предприели действия по установяване на случая. Тъй като в този момент подсъдимият не бил на мястото на произшествието, полицейските служители предприели действия и по откриването му. Няколко часа по-късно подсъдимият бил открит и същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест – Дрегер“ 7410, което отчело наличие от 0,59 промила концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Също така на З.Р. била взета и кръв за химическо изследване. Химичният анализ установил наличие на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 0, 65 промила. Пробата за медицинско изследване била извършена в 00, 05 часа, а медицинското освидетелстване в ЦСМП – в 00, 10 часа. В резултат на произшествието на пострадалия В. била причинена съчетана травма: глава, гръден кош, крайници, като: Контузия на главата – малко нараняване в дясната теменна област, мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; Контузия на гръдния кош – фрактура на трето, четвърто, пето и шесто десни ребра, гръбно –мишнично; Контузия на крайниците – счупване на дясната тибия външно. Тези травматични увреждания са причинила на пострадалия трайно затруднение в движението на снагата и трайно затруднение в движението на десния долен крайник.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство доказателства: показанията на свидетелите П.И.В., А.С.А., С.М.С., П. С. П.и С.М.Ж.; от данните от извършения оглед на пътно-транспортно произшествие, за което е съставен протокол от 05.06.2016 г. и албум от 06.06.2016 г.; данните от извършената химическа експертиза – протокол №175/08.06.2016 г. и протокол за медицинско освидетелстване от 06.06.2016 г.; данните от заключенията на назначените съдебномедицинска експертиза №176/2016 г. и съдебна автотехническа експертиза; от приложените акт за установяване на административно нарушение №407/06.06.2016 г., акт за установяване на административно нарушение №408/06.06.2016 г. и наказателно постановление №150**7-000457 от 03.11.2015 г. на Началника на РУП към ОДМВР – Ш., РУ – Н..

Анализът на доказателствения материал налага извода, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, предл. 1-во, 4-то, 6-то, 7-мо, б. „а“, предл. 2-ро, във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, предл. 2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК. С категоричност са установени фактите, свързани с на произшествието – горепосочените време, място, извършител, механизмът на осъществяване на произшестнвието, травматичните увреждания на пострадалия и степента на разстройството на здравето на пострадалия. Видно е, че подсъдимият е управлявайки горепосочения лек автомобил „Фолксваген голф“, с регистрационен № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно следните разпоредби от Закона за движение по пътищата: чл.5, ал.3 гласяща, че на водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; чл.16, ал.1, т.1 гласяща, че на пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл.20, ал.1 гласяща, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл.20, ал.2 гласяща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.21, ал.1 гласяща, че при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава скоростта в населено място – 50 км/ч, за категория А и 50 км/ч за категория В; чл.123, ал.1, т.1 и т.2 гласящи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен без да създава опасност за движението на пътя да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, и че когато  при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба на МВР; да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР; до пристигането на органите по буква „б“ съобразно необходимостта да вземе мерки за безопасност на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на МВР, освен с ако не е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен да се върне на мястото на произшествието; да вземе мерки, следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните органи; да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи; чл.123, ал.2, гласяща, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак; чл.150, гласящ, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл.151, ал.1,т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4; чл.150а, ал.1, гласяща, че, за да управлява моторно превозно средство водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Като следствие от нарушаването на тези разпоредби са причинени травматичните увреждания на пострадалия В., които увреждания представляват средна телесна повреда, съгласно критериите на Наказателния кодекс (чл.129).

Подсъдимият е предизвикал произшествието, след като е употребил алкохол, поради което следва да се приеме, че деянието е извършено в пияно състояние, съгласно чл.343, ал.3 от НК. Това обстоятелство съдът прие за доказано с категоричност, тъй като на първо място в показанията на свидетелите А.С.А. и С.М.С. се съдържат данни за това, че подсъдимият преди потеглянето за с. Ж. е бил пред магазина в с. С. и е пил бира. Независимо от това, че двамата свидетели не сочат с точност какво количество бира е изпил подсъдимият, то показанията им, съпоставени с данните от химическата експертиза и данните от техническото средства, с което той е бил изпробван, сочат, че З.Р. е бил под въздействието на алкохол. Протоколът от проведеното медицинско изследване при вземането на кръвна проба не съдържа данни за отклонения в поведението и възприятията на подсъдимия, които да се свързват с употреба на голямо количество алкохол. Но предварителното лекарско мнение за степента на алкохолно опиване е за такова в „субклинична фаза“, която приблизително отговаря именно на установената с химичната експертиза концентрация на алкохол. Експертизата е извършена по метода „Видмарк“, който е аналитичен и който действително е различен от газхроматографския метод. Към момента на извършване на експертизата обаче, тя е извършена по реда на действащата тогава, но отменена към момента Наредба № ** от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, който ред, към датата на деянието е надлежният ред за установяване на установяване на наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Няма основания, поради които да се счита, че редът, по който е установена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, и използвания за това метод, са ненадеждни, или пък е била опорочена процедурата на вземане на проба. Ето защо съдът счете, че обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъплението в пияно състояние, е доказано безспорно.

На досъдебното производство е бил разпитан и свидетелят Р.С.М.– братовчед на подсъдимия, който е заявил, че на 05.06.2016 г. вечерта, около 23, 00 часа подсъдимият пристигнал в дома му в с. К., обл. Ш.ска, разказал му за произшествието и пил бира, след което бил повикан в полицията. Съдът счете, че не следва да даде вяра на тези показания, в частта им, в която е заявено, че подсъдимият е пил бира. Противно на логиката е подсъдимият, знаейки, че е предизвикал произшествие, в което има пострадал, и при което той със сигурност ще бъде потърсен и със сигурност ще бъде изпробван за алкохол, то Р. да започне да консумира алкохол.

Доказано е също по делото, че подсъдимият е избягал от произшествието. Пристигналите на инцидента полицейски служители свидетелите П. С. П. и С. М. Ж.заявяват в показанията си, че отивайки на мястото са заварили пострадалия, легнал на тротоара и колата, управлявана от подсъдимия, без той да е там. След пристигането на линейката, качването на пострадалия и потеглянето му за болницата, полицаите разбрали от присъстващите там на мястото, че извършителят е З.Р. и започнали да го издирват. Предвид тези данни е безспорно и съдът прие, че подсъдимият е избягал от местпороизшествието.

Също с категоричност е доказано по делото, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, за което е и бил наказван по административен път с горепосоченото наказателно постановление. 

От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да го стори.

По горните мотиви и считайки обвинението спрямо подсъдимия за доказано изцяло и по категоричен начин, съдът призна З.Р. за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, предл. 1-во, 4-то, 6-то, 7-мо, б. „а“, предл. 2-ро, във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, предл. 2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК.

За да определи наказанието, следващо се на подсъдимия съдът съобрази от една страна, че осъщественото от него деяние се явява тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК. От друга страна подсъдимият е с чисто съдебно минало, което представлява смекчаващо вината му обстоятелство. Същият признава факта на произшествието и изразява съжаление за стореното, което следва да се отчита като проява критичност от негова страна към деянието му. Също така следва да се отчитат и обстоятелствата, че подсъдимият е млад човек, с очевидно положителна личностна характеристика. Предвид това и при превеса на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, съдът счете, че следва да му наложи наказание лишаване от свобода, между средния и минималния размер, ориентиран повече към минималния, но несъвпадащ с него, предвид наличието на няколко квалифициращи признака на осъщественото престъпление. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, тъй като счете, че са налице всички предпоставки за прилагане института на условното осъждане и най-вече като съобрази, че за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи ефективно наказанието си.

Съдът постанови представените по делото веществени доказателства – 1 бр. стелка, чифт ръкавици, и 1 бр. галош, да се върнат на П.И.В. ***.

Подсъдимият бе осъден, да заплати направените по делото разноски от 492,86 лева /четиристотин деветдесет и два лева, осемдесет и шест стотинки/, по сметка на ОД на МВР Ш..

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

 

14.12.2017 г.                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: