Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 100

 

Гр. Нови пазар, 12.04.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 14.03.2017 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1027 по описа на съда за 2016 г. при секретаря В.В., за да се произнесе взе предвид следното:

Исковата молба е допустима и редовна. С нея са предявени два иска – с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр с чл. 538, във вр. с чл. 481 от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба вх. № 5571 от 31.10.2016 г., подадена от Н.И.Н. с ЕГН ********** от с. Т., действащ чрез пълномощника си адв. В.Г. от АК-С., срещу О.М. О. с ЕГН ********** от с. Т.. В исковата молба се твърди, че ответникът му дължи сумата от 8000 лв. главница по  запис на заповед, издаден на 24.03.2011 г. с падеж на 24.03.2016 г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 258 по описа на НПРС за 2016 г. Съдът издал заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но в дадения на длъжника законен срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането по записа на заповед. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 8000 лв. главница, както и законната лихва върху главницата, считано 24.03.2016 г. до окончателното плащане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание ищецът чрез своят представител поддържа исковата молба и твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства установяващи дължимостта на вземането.

В предоставения на ответника О.М.С. едномесечен срок е постъпил отговор от неговия процесуален представител адв. К.К. от АК-Русе, с който се твърди, че ответникът бил неграмотен, не можел да чете и пише. Признава, че преди време бил взел на заем от ищеца сумата от 2500 лв. Подписал някакъв документ за тези пари, но не знаел какъв точно. Попитал ищецът за каква сума е документът, но последният го уверил, че в документа била вписана сумата от 2500 лв. Оспорва подписът си в представените от ищеца документи, които съдържали негов подпис, там където въобще съществува такъв подпис. Моли съдът да отхвърли изцяло иска като приеме, че вземането на ищецът е удовлетворено напълно. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване на вземането по давност при условията на чл. 531 от ТЗ.

В съдебно заседание ответникът или неговият процесуален представител не се явяват, не са поискали разглеждане в тяхно отсъствие, не излагат становище по съществото на делото.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че на 24.03.2011 г. О.М. О. с ЕГН ********** от с. Т. е издал запис на заповед, с която се е задължил безусловно, без разноски, без предявяване и без протест да заплати на Н.И.Н. с ЕГН ********** от с. Т. сумата от 8000 лв. Посочена е дата на падеж 24.03.2016 г. Място на плащане – с. Т.. По делото липсват доказателства (от страна на ответника липсват и твърдения) да е плащано по този запис на заповед.

На 29.03.2016 г. Н.И.Н. подал заявление по чл. 417, т. 9 от ГПК срещу О.М. О. за заплащане на сумата от 8000 лв. по този запис на заповед. По заявлението било образувано гр.д. № 258/2016 г. на РС Нови пазар. Издадена била заповед за незабавно изпълнение № 122 от 31.03.2016 г., както и изпълнителен лист. На 02.09.2016 г. срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение било подадено възражение по чл. 414 от ГПК и съдът указал на заявителя, че следва да предяви установителен иск за вземането в едномесечен срок, което той направил с инициирането на настоящото производство.

От назначената по делото СГЕ се установява, че положения подписът, положен под запис на заповед, издадена на 24.03.2011 г. от О.М. О. е положен от самият него.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени два иска – с правно чл. 415 от ГПК, във вр с чл. 538, във вр. с чл. 481 от ТЗ.

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 258/2016 г. на НПРС.

Записът на заповед като правна сделка е от категорията на т. нар. абстрактни сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ тя е абсолютна търговска сделка. От съществено значение за валидността на заповедната сделка е спазването на установената в чл. 535 от ТЗ форма, свързана с изрично посочени реквизити, които ценната книга трябва да съдържа. Представеният по делото запис на заповед, с който ищците се легитимират като кредитори на ответника по менителнична сделка, е редовен от външна страна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ за форма и съдържание, а пред настоящата инстанция не се доказаха възраженията за неговата недействителност поради пороци на волята на издателя. При тези обстоятелства следва да се приеме, че записът на заповед е действителен, респ. че е действителна и обективираната в съдържанието му менителнична сделка, от която за ответника е възникнало задължение да заплатят на наследодателя на ищците сумата 2000 евро.

Тъй като в хода на делото ответникът оспори записа на заповед и бе открито производство по чл. 193 от ГПК, съдът дължи произнасяне с изричен диспозитив по този въпрос. С оглед на събраните доказателства оспорването на издадения запис на заповед на 24.03.2011 г. от О.М. О. се явява недоказано.

Поради абстрактния характер на менителничната сделка основанието за задължаване на издателя на записа на заповед не е елемент от съдържанието на сделката. Основанието за задължаване придобива правнорелевантно значение в случаите, когато менителничната сделка е извършена по повод и във връзка с друга каузална сделка, включително с цел да се обезпечи задължение на издателя към приносителя на записа на заповед, породено от такава сделка. Когато ценната книга е издадена като гаранция за изпълнение на задължение по каузална сделка, съществуването или несъществуването (респ. погасяването) на обезпеченото каузално задължение обуславя дължимостта менителничното задължение, чийто източник е записът на заповед, независимо от техния абстрактен характер. В настоящия случай обаче ответникът не навежда твърдения, че този запис на заповед обезпечава едно каузалното правоотношение, което съществува между страните. Той само твърди, че не е знаел какво подписва, защото не можел да чете. Няма поискани и събрани доказателства в тази насока.

Видно от всичко това съдът намира предявения иск с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр с 538, ал. 1, във вр. с чл. 481, ал. 1 от ТЗ, за изцяло основателен.

По разноските:                                                                     

Предвид задължителната практика на ВКС предмет на исковете по чл. 415, респ. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК, респ. чл. 410 ГПК, като направените разноски в заповедното производство са извън така очертания предмет. По тях съдът се произнася ведно с произнасянето по разноските за установителното производство – с осъдителен диспозитив.

С оглед изводите за основателност на иска съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изричното искане на процесуалния представител на ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства (исковото и заповедното) разноски. По делото ищецът е направил разноски в размер на 320 лв. за платена държавна такса и 1510 лв. за платено адвокатско възнаграждение – или общо сумата от 1830 лв.

С оглед обстоятелството, че по делото ответникът не е доплатил сумата, необходима за възнаграждение на вещото лице и се е наложило съдът да поеме тази сума, за да бъде платено на вещото лице по графологическата експертиза, на основание чл. 77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да ги заплати.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА направеното от О.М. О. с ЕГН ********** от с. Т. оспорване с правно основание чл. 193 от ГПК на Запис на заповед, издаден на 24.03.2011 г. от О.М. О., за недоказано.

Признава за установено спрямо О.М. О. с ЕГН ********** от с. Т., че ДЪЛЖИ на ищеца Н.И.Н. с ЕГН ********** от с. Т., СУМАТА от 8000 лв. (осем хиляда лева) по Запис на заповед, издаден на 24.03.2011 г. от О.М. О., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г. до окончателното плащане, за които по ч.гр.д. № 258/2016 г. на НПРС на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение № 122 от 31.03.2016 г. и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА О.М. О. с ЕГН ********** от с. Т., да заплати на Н.И.Н. с ЕГН ********** от с. Т., СУМАТА от 1830 лв. (хиляда осемстотин и тридесет лева), представляващи направени в исковото и заповедното производство от ищеца разноски.

ОСЪЖДА О.М. О. с ЕГН ********** от с. Т., да заплати по сметка на Районен съд Нови пазар сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляващи неплатени по делото разноски.

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /

 

                                                                                                         Петина Николова