Р Е Ш Е Н И Е   № 236

 

гр. Н., 03.08.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – Н. в публичното заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 1246 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид

Подадена е искова молба с правно основание чл. 50, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, а при условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание  чл. 49, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

            Делото е образувано по искова молба, подадена от Д.М. Д. с ЕГН ********** *** с ЕИК ***, представлявана от кмета И.К.. Твърди се в исковата молба, че на ***г. около * часа на ул. Ц.О.около офиса на „*“ АД върху ищца паднало дърво, чийто собственик е Община Н.. Според твърденията на ищеца дървото било кухо и отдавна имало опасност да падне, за което той веднъж уведомил работниците на общината, които извършвали кастрене на клоните на дърветата по улицата, но никой не предприел мерки по отстраняване на дървото. Ищецът счита, че Общината има задължение да поддържа като добър стопанин дърветата, които са част от зелената система в града и като собственик на вещта не си е свършила работата по отстраняване на опасна за гражданите вещ, като не е взела мерки по установяване негодността на дървото и своевременното му премахване. Претендира обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 8000 лв., нанесени от вещ, собственост на Община Н., а при условията на евентуалност се претендира същата сума като неимуществени вреди, настъпили в резултат на бездействието на служители на Общината, които не са взели мерки, дървото да бъде отсечено своевременно.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба изцяло. Излага твърдения, че по делото безспорно се установява, че ищецът е пострадал, т.е. причинени са му неимуществени вреди от вещ, която е собственост на Община Н.. Причината за нанесените вреди била неосъществен от ответника контрол. Оспорва наведените в отговора твърдения, че събитието, причинило падането на дървото следва да се окачестви като непреодолима сила. Оспорва твърденията, че е налице съпричиняване от страна на ищеца поради липса на доказателства в тази насока.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор. С него се отрича отговорността на Община Н. като се твърди, че събитието е настъпило в резултат на непреодолима сила – природно бедствие (много силен вятър), което те не са могли да предвидят или да предотвратят. Считат, че по делото няма доказателства за нанесени на ищеца вреди. По изложените съображения оспорват и главния, и евентуално предявения иск.

В становището си по съществото на делото ответната страна поддържа подадения отговор. Счита, че иска е неоснователен, развива аргументи, че бурята, причина падането на дървото представлява непреодолима сила – събитие, осъществило се не по вина на ответника, което не е могло да бъде нито предвидено, нито предотвратено от него.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

На ***г. следобед ищецът Д.М. *** в посока от пл. „Р.“ към дома си на ул. „А.К.“ № *. Времето се разваляло, духал силен вятър. От представената справка от НИМХ – филиял В. се установява, че в региона на въпросната дата е регистриран силен вятър с пориви от юг-югозапад  и със скорост 15 м/с (54 км/ч) и импулси до 20 м/с (72 км/ч).

Точно когато стигнал до офиса на „***“ едно дърво, което се намирало да тротоара се счупило и се стоварило върху него. От свидетелските показания се установява, че се е разцепил дънера на дървото близо до короната, поради което цялата корона на дървото паднала върху ищеца. От удара загубил съзнание. Очевидец на случилото се – св. Д. Б. – го измъкнал от клоните на дървото. Ищецът бил в лошо здравословно състояние. От шока и удара бил в лошо състояние, не съвсем контактен и ориентиран, има болки в главата и в гърба в областта на лявото рамо, дори бил изпуснал урина. Св Б.Т., също очевидец, закарал ищеца до дома му, за да се изкъпе и преоблече и после го закарал до болницата, където бил приет за лечение. Изписан бил на *** г.

Видно от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена по писмени данни и извършен преглед, ищецът е получил следните травматични увреждания в резултат на удара от падналото отгоре му дърво: лек травматичен оток на лявата слепоочна-теменна област; мозъчно сътресение; оток и зачервяване в областта на лявото рамо. От заключението на СМЕ и показанията на св. В. В. се установява, че възстановяването на ищеца е отнело около 3 седмици до месец.

Налице е причинно следствена връзка между произшествието и посочените увреждания, т.е. те могат да се получат по описания в исковата молба начин.

От свидетелските показания се установява, че дървото е било изгнило в средата, което и способствано от силния вятър се е оказало причина за неговото счупване и падане.

От свидетелските показания и писмените доказателства по делото се установява, че в същия ден по време на тази буря е имало няколко счупени и паднали дървета и клони на територията на град Н. и околността.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността на собственика за причинените в тези случаи вреди е безвиновна и обективна, като достатъчно условие за ангажиране на отговорността му е наличието на причинена вреда от съответната притежавана от него вещ. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил ударен от паднало дърво, собственост на ответника, вследствие на което е претърпяла травматични увреждания. От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка между претърпения от ищцата удар от вещта, собственост на ответника, и причинените на същата неимуществени вреди.

Съдът не споделя възражението на ответника, че случилото се представлява непреодолима сила. Непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Наличието на силен вятър, под въздействието на който дървото е паднало според метеорологичната прогноза е нормално и обичайно за сезона метеорологично явление, което не е нито "смерч", нито "вихрушка". Събитието се е случило през есента, която е сезон, характерен с влошаване на метеорологичните условия, възникване на бури и силни ветрове. Трябва да се има предвид и това, че дървото расте на открито, което предполага излагането му на различни метеорологични въздействия (дъжд, вятър, човешки фактор и др.), от което за собственика на вещта, възниква задължение да извършва периодични проверки за състоянието на дървото, които да осигурят по безопасността на намиращите се в близост граждани и имущества.

Предвид всичко изложено дотук съдът намира иска за основателен.

Обезщетението при неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В резултат на гореописаното произшествие, пострадалият е претърпяла болки и страдания, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари. Затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения и други. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането.

Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен пострадалия, едва след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. От вида и характера на причинените увреждания от собствената на Община Н. вещ се налага изводът, че ищецът е претърпяла болки и страдания, чийто равностоен еквивалент се явява сумата от 5000 лв. В останалата част до пълния предявен размер

Относно разноските по делото: Предвид изводите на съда за частична основателност на иска и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе и по направените искания за разноски в полза на ищеца. Разноските, които се установява, че са направени от ищеца са в размер на 830 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Поради което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати част от тези разноски, съответно на уважената част от иска, а именно сумата от 518,75 лв.

Тъй като ищецът е бил освободен от заплащането на такса и разноски по делото. С оглед изводите на съда и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Община Н. следва да бъде осъдена да заплати и съответна част от дължимите по делото разноски, които към момента са поети от Районен съд Н., а именно сумата от 345,48 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОСЪЖДА Община Н. с ЕИК ***, представлявана от кмета И.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д.М. Д. с ЕГН ********** *** СУМАТА от 5 000 лв. (пет хиляди лева), съставляваща част от обезщетение за причинени от дърво, паднало върху ищеца на ***г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до пълния предявен размер от 8000 лв. (осем хиляди лева).

ОСЪЖДА Община Н. с ЕИК ***, представлявана от кмета И.К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.М. Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 518,75 лв. (петстотин и осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки), съответно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Община Н. с ЕИК ***, представлявана от кмета И.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Н. държавна такса и направените по делото разноски за назначената СМЕ в размер на 345,48 лв. (триста четиридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки), съответно на уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

                                                                                     Петина Николова