Р Е Ш Е Н И Е

№ 387

Гр. Нови пазар, 11.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 05.11.2018 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. №*01 по описа на съда за 2017 г. при секретаря Нела Костадинова, за да се произнесе взе предвид следното:

Подаденият иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по три искови молби, по които са образувани гр.д. №*01/2017 г. на НПРС, гр.д. №*02/2017 г. на НПРС, гр.д. №*03/2017 г. на НПРС, подадени от процесуалният представител на „Плантабул“ ООД с ЕИК 127076920, гр. Ш., ул. „Цветан Зангов“ № 14, представлявано от управителя И.И., срещу ЗП Н.Т.К.с ЕГН/ЕИК ********** ***. Трите искови молби са обединени в едно производство. В исковите молби се твърди, че ищецът притежава трафопост в с. К.. Идеята била само и единствено ищецът да черпи електроенергия от този трафопост. Оказало се, че тъй като няма собствена партида към доставчикът на електро-енергия, обект, притежаван от ответницата бил свързан с този трафопост. Страните постигнали съгласие да се постави междинен електромер, който да отчита потреблението на ответника и сумите за потребената електрическа енергия да се възстановяват на ищеца всеки месец. Ответницата обаче закъсняла с плащанията и постепенно сумите, които дължала на ищеца за потребена от нея, но заплатена от него ел. енергия нараствали. Самата ответница посочила датите 19.09.2016 г., 30.09.2016 г. и 15.10.2016 г., на които обещала да погаси задълженията, плащайки по 5000 лв. на всяка от трите дати, но цялата сума така и не била платена. С няколко уточняващи молби е изясняван периода на отчитане на сумите за електроенергия, която ищецът твърди, че е платил, а е била потребена от ответника. С последната уточняваща молба ищецът е уточнил, че става дума за периода от 01.01.2015 г. до 01.02.2017 г., а дължимата сума вече възлизала на 14311,64 лв. Претендира се и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата, както и деловодните разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исканията направени с исковата молба. Счита, че по делото безспорно са установени размера и основанието на вземането, поради което моли съда да уважи иска и да присъди направените в производството разноски.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор. Твърди се, че е платила всички свои задължения към ищеца за платена от него, а потребена от нея ел. енергия. Оспорва да е признавала задължението и да е обещавала да плати сумата от 15000 лв. общо – по 5000 лв. на всяка от посочените три дати. Твърди, че няма как да обещае да плати толкова голяма сума за толкова кратък период от време. Твърди, че наистина в даден период е ползвала ел. енергия от трафопоста на ищеца, но не е било ясно как е ставало отчитането на ползваната от нея ел. енергия, тъй като тя не е имала достъп до този междинен електромер. Нямало данни дали той е законно инсталиран и сертифициран. От фактурите, издавани от доставчика на ел. енергия не става ясно за кой обект е издадената фактура. Когато е плащала суми, не й била издавана фактура, за да докаже своите разходи по реда на ЗСч.

В съдебно заседание ответницата се представлява от адв. Н. от*АК. Ответницата намира исковата претенция за недоказана. Акцентира върху наличното салдо от преди 01.01.2015 г., който период на касае неуточнен период, невключен в исковата молба. Прави и възражение за погасяване по давност на вземането за търсената сума. Освен това в исковия период потребената от ответницата ел. енергия не се отчитала от сертифициран и пломбиран електромер, без отчетено начално салдо по него и периодични записвания с участието на ответницата. Като неоснователни, ответницата моли да се отхвърлят, както главния, така и акцесорния иск.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

С нотариален акт №*, том X, рег. № 5377, дело № 1257 от 20.06.2012 г. на Нотариус П.А.с рег. № 346 на НотК и район на действие НПРС ищецът е закупил сгради, складова база за изкупуване на билки и недвижим имот, заедно с поземлен имот с площ 14 460 кв.м., намиращи се в с. К., обл. Ш., УПИ II от кв. 109а. С нотариален акт №*, том XVIII, рег. № 11486, дело № 2668 от 12.11.2015 г. на Нотариус П.А.с рег. № 346 на НотК и район на действие НПРС ищецът е закупил от същия продавач и сграда-трафопост, застроена площ 127 кв.м., разположен в УПИ VII в кв. 109, с площ 1335 кв.м. по плана на с. К., обл. Ш.. Установява се от доказателствата по делото, както и от обясненията на ответницата по делото, че и преди 2012 г. е ползвала ел. енергия посредством трафопоста, поради невъзможност за организиране на самостоятелно ел. захранване на обекта си-кравеферма, разположена до собствеността на ищеца.

От заключението на приетата от съда и изцяло кредитирана ССчЕ става ясно, че за периода 2012 г.-2017 г. при ищеца са налични фактури за потребена ел. енергия, отразени в счетоводните му регистри, но липсват издавани фактури от ищеца в счетоводството на ответника. Приложените към исковата молба фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. За периода 01.01.2015 г. до 01.02.2017 г. стойността на ползваната ел. енергия в обект аб. № 12362013 – с. К., цех на ищеца е 80 743,90 лв., заплатена на всеки от двата доставчика. За същия период заплатената от ответника ел. енергия е 23 000 лв., като са издаване квитанции към ПКО за тази сума. Консумирана от ответника ел. енергия се е отразявала във водена от ищеца тетрадка, отразяваща в хронологичен ред потреблението и заплатените суми и съгласно записванията ответницата дължи 14 411,64 лева. Дължимата лихва върху тази сума е 2462,23 лева.

От заключението на приетата от съда и изцяло кредитирана СТЕ се установява, че ищецът е захранвал с ел. енергия обекта на ответницата, като за целта в трафопоста на ищеца и бил монтиран контролен електромер в табло с ниско напрежение, която да измерва консумацията. Започнало и записване на показанията на контролния електромер през 2015 г. Обектът на ответника се е захранвал само и единствено от трафопоста на ищеца от 2012 г. до началото на 2017 г. Наличието на показания във водената тетрадка, отчитани от уред предназначен за измерване на ел. енергия, отчитани с натрупване във времето, определено показва възможно количество ел. енергия, консумирана в обекта на ответника от електрическите мощности и апарати. След 09.02.2017 г. потребената от ответника ел. енергия е отчитана и фактурирана на нейно име. Няма документи, показващи началните показания на контролния електромер, нито дата, от която е почнало отчитането му. Без да е задължително наличието на контролен електромер, при добри междусъседски отношения и макар и в разрез с правилата, е възможно да се подаде захранване към съседен имот.

От показанията на разпитаният по делото св. Р.Е.Х.се установява, че от 2015 г. до 2017 г. той е засичал показанията на междинния електромер, като служител при ищеца. Записването ставало през месец или два. При записването на показанията присъствали обикновено той и съпругът на ответницата. Свидетелства, че възражения относно начина на отчитане или показанията не е имало. От показанията на св. Н.Х.Г., касиер в ищцовото дружество, се установява, че въз основа записите на показанията на електромера е правела изчисления за стойността на консумираната от ответницата ел. енергия в съседния обект – кравеферма. Периодично ответницата плащала на касата на ищцовото дружество, през 2 месеца или повече, като обикновено внасяла кръгла сума. За плащането получавала квитанция от ПКО.

По делото няма доказателства кога е монтиран контролния електромер, кога е бил произведен, дали същият е бил годно техническо средство за търговско измерване към процесния период, тъй като от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че няма данни същият да е проверяван от Българският институт по метрология.

От назначената по делото ССчЕ се установява, че издаваните от двамата доставчици на ел. енергия сума са били осчетоводявани с счетоводството на ищеца. Издаваните от същия квитанции от разходни касови ордери пък са осчетоводявани като разход от ответницата. Не се установява ищецът да е издавал първичен счетоводен документ за плащаните от ответницата суми. От заключението на ССчЕ се установява, че според данните от тетрадката ответницата дължи претендираната сума на ищеца. Вещото лице е изчислило и претендираната лихва (обезщетение за забава) върху претендираните суми, която лихва възлиза в общ размер на 2462,23 лв. Постъпленията от плащанията от ответницата, които за периода 01.01.2015 г. – 01.02.2017 г. възлизат на 23000 лв. според заключението на вещото лице възлизат на 23000 лв. не са осчетоводени от ищеца.

Видно от разрешение за ползване № ДК-07-III-26 от 12.12.2016 г., Дирекция „Национален строителен контрол“ разрешава ползването на строеж „Външно ел. захранване на краварник, телчарник и навес“, с възложител ответницата, за обекта й в с. К., обл. Ш.. С договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, сключен но 09.02.2017 г., доставчикът „Енерго-про Продажби“ се задължава да доставя на ответницата ел. енергия.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД (неоснователно обогатяване) и чл. 86 от ЗЗД (акцесорен иск за обезщетение за забава).

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД извън случаите посочени от законодателя в чл. 55 - чл. 58 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Този иск се предявява, когато е настъпило някакво разместване на блага – един се е обогатил, друг е обеднял – което не се основава на някакво правно основание, т.е. случило се е без да е налице правопораждащ някакви правни отношения факт. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Между страните няма спор относно обстоятелството, че за периода до 09.02.2017 г. ответницата е ползвала електроенергия, предоставяна от трафопост, собственост на ищеца.

Съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, като в тежест на ищеца е възложено да докаже, че е собственик на процесния трафопост; размера на потребената от трафопоста ел. енергия; каква част от ел. енергията е потребена от ответника и каква е стойността на тази ел. енергия.

Безспорно се установява от всички доказателства по делото, че в периода от 01.01.2015 г. до 01.02.2017 г. обектът на ответницата не е имал самостоятелно ел. захранване и се е снабдявал с ел. енергия единствено и само от ищеца, посредством монтиран електромер е трафопоста, собственост на ищеца. Потребената ел. енергия се е фактурирала и заплащала на двамата доставчици, ежемесечно, само от ищеца и той е бил в договорни отношения с доставчиците. Ползваната от обекта на ответницата ел. енергия се е отчитала периодично, месечно или на два месеца, посредством записване в тетрадка показанията на междинния електромер от св. Р.Х., в присъствието на представител на ответницата.

Именно показанията на този електромер обаче настоящият съдебен състав не може да кредитира. Няма никакви доказателства по делото, че този електромер е бил годно техническо средство за търговско измерване. Макар същият да не е отчитал ел. енергия, която ищецът „продава“ на ответникът, за да бъдат приети показанията му за достоверни, той трябва да отговаря на същите изисквания, както и електромерите, поставени от доставчика на ел. енергия. Видно от заключението на вещото лице, не може да се установи дори дали електромерът е бил годен към момента на монтажа му. Това, че ответницата или нейния представител, които са присъствали при отчитането на показанията на този електромер, не са правили някакви възражения относно коректността на показанията му, не ги лишава от правото да направят такива възражения в рамките на съдебния процес.

По тази причина съдът намира, че отбелязванията, нанесени в тетрадката отразяват единствено показанията на електромера, но не могат да докажат действително потребената от ответницата електроенергия.

Допълнително следва да се има предвид, че няма как да се кредитира и обстоятелството, че ответницата е дължала сумата от 9831,45 лв. Единственото доказателство за тази сума е отбелязването в тетрадката, което по никакъв начин не обвързва ответницата, тъй като е направено от служители на ищеца без никакво поемане от нейна страна на някакъв ангажимент, без изразено съгласие.

Наистина вещото лице по ССчЕ е посочило тези суми като дължими от ответницата, но то е работило с предоставените му по делото документи. Дали същите представляват годно доказателство за размера на задълженията, които се претендират може да каже само съда с акта си по съществото на делото.

Не без значение са и следните две обстоятелства: първо, че на ответницата никога не е издаван първичен счетоводен документ за плащаните от нея суми и второ, че ищецът е отчитал целия размер на издаваните от доставчиците на ел. енергия фактури като собствен разход и никога не е отчитал като приход внасяните от ответницата суми, нито е намалявал разхода с тези суми. Това навежда съда на извода, че счетоводството му не е редовно водено и следователно данните от тези книги не могат да се използват като доказателство по делото. Липсата на първичен счетоводен документ пък от своя страна пречи за установяването на точен размер на задължението от една страна и на внесената сума от друга.

С оглед на всички изложено по-горе съдът намира, че предявените искове се явяват недоказани по основание и размер и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Предвид тези изводи на съда и с оглед изрично направеното с отговора и в хода по същество искане за присъждане на деловодните разноски ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноските съгласно списък за разноските в общ размер на 716 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Плантабул“ ООД с ЕИК 127076920, гр. Ш., ул. „Цветан Зангов“ № 14, представлявано от управителя И.И.а, предявен срещу ЗП Н.Т.К.с ЕГН/ЕИК ********** *** за заплащането на сумата от 14 311,64 лв. (четиринадесет хиляди триста и единадесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи ползвана от ответника, но платена от ищеца ел.енергия за периода от 01.01.2015 г. до 01.02.2017 г., в едно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Плантабул“ ООД с ЕИК 127076920, гр. Ш., ул. „Цветан Зангов“ № 14, представлявано от управителя И.И.а да заплати на ЗП Н.Т.К.с ЕГН/ЕИК ********** ***, СУМАТА от 716 лв. (седемстотин и шестнадесет лева), представляваща направени разноски от ответника в производството.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Петина Николова