Р Е Ш Е Н И Е

№ 381

Гр. Нови пазар, 06.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 06.11.2018 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 95 по описа на съда за 2018 г. при секретаря Нела Костадинова, за да се произнесе взе предвид следното:

Исковата молба е допустима и редовна. С нея са предявени два иска – с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба вх. № 356 от 16.01.2018 г., подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, В. Тауърс Г, № 258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б.Д.П., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.Й.М., срещу Р.А.А. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1489 по описа на НПРС за 2017 г. Вземането на дружеството касаело главница от 718,83 лв. за неплатена ел. енергия и такса за възстановяване на захранването за обект с абонатен № 0703801140, намиращ се в с. Ц., Обл.Ш., ул. ***, кл. № 1300122129, по фактури № 0254444456 от 19.05.2017 г.; № 0255249999 от 20.06.2017 г. и № 301304363 от 17.07.2017 г.; мораторна лихва в размер на 19,76 лв. за периода от падежа на посочените фактури до 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 30.10.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но в дадения на длъжника законен срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответницата, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител и не взема становище по хода на делото.

В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора са оспорени предявените искове по основание и размер. Твърди се, че претендираните суми са начислени неправомерно. Сумите били начислени на базата на показанията на електромер, който не бил проверяван поне от 2011 г., когато имотът бил закупен от ответника. Липсвали доказателства по делото, че поставеният в имота на ответника електромер е годно средство за търговско измерване. Твърди се още, че част от претендираната сума представлявала такса за възстановяване на електрозахранването, което ставало само въз основа на изрична молба от абоната след като същият представел доказателства, че е заплатил всички свои задължения към електропреносното дружество, а такива документи по делото нямало. С тези и други подробно изложени аргументи се иска съдът да постанови решение, с което искът да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание ответникът изпраща представител, който счита че искът не е основателен. Твърди, че представените доказателства са противоречиви и не са спазени необходимите процедури.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответникът Р.А.А. е потребител на ел. енергия – клиент на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В. досежно обект с абонатен № 0703801140, намиращ се в с. Ц., Обл.Ш., ул. ***, кл. № 1300122129. Този факт не е оспорен от ответника. Към процесния период – 2017 г. – между страните са действали Общи условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД (одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г., изм. и доп. с Решение ОУ-004 от 06.04.2009г.) и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.он България Продажби“ АД (Одобрени с Решение ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г.). Решенията на ДКЕВР от 2014 г., с което същите са отменени през 2014 г. са отменено от ВАС съответно с решение № 595 от 17.01.2017 г. по адм.д. № 2719/2016 г. на 4 отделение на ВАС и с решение № 798 от 20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. на 4 отделение на ВАС.

Към делото е приложен констативен протокол № 13121989 от 17.08.2016 г., от който е видно, че на тази дата „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД са подменили електромера на ответника.

От изготвената и кредитирана изцяло от съда съдебна електротехническа експертиза се установява, че поставеният нов електромер отговаря на всички условия за да бъде приет за годно техническо средство за търговско измерване, минало е всички проверки за точност и следователно трябва да приемем, че показанията, които е отчело отговарят на потребеното от ответника количество ел. енергия.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че захранването на посочения по-горе обект поради неплатени задължения на абоната към дружеството ищец - обектът е бил включен в нарочно издаденото Нареждане № 7 от 03.07.2017 г. на Началник Отдел „Управление на вземанията малки клиенти“. Изрично в нареждането е посочено, че прекъсването на снабдяването с електрическа енергия следва да стане до 31.07.2018 г. и може да бъде възстановено едва след плащането на всички задължения и възстановяване на разходите по прекъсване и по възстановяване на снабдяването. Въпреки че процесуалният представител на ищеца изложи твърдение в съдебно заседание, че ел. захранването на обекта било възстановено, доказателства за това обстоятелство не бяха представени. Съдът в съдебно заседание задължи ищецът да представи такива доказателства в следващото съдебно заседание, но тези указания на съда не бяха изпълнени, поради което трябва да приемем, че захранването с ел. енергия на процесния обект не е било възстановено до приключване на съдебното дирене.

От представените по делото писмени доказателства и от изготвената и изцяло кредитирана съдебносчетоводна експертиза се установява, че според данните от счетоводството на ищеца към момента на изготвяне на ССчЕ ответникът като абонат има неплатени следните задължения към доставчика на електрическа енергия за процесния обект, именно:

- по фактура № 0254444456 от 19.05.2017 г. – задължение за консумирана, но неплатена ел. енергия в размер на 570,24 лв., ведно с лихва за забава върху тази главница в размер на 16,98 лв., дължима за периода 27.06.2017 г. – 11.10.2017 г.;

- по фактура № 0255249999 от 20.06.2017 г. – задължение за консумирана, но неплатена ел. енергия в размер на 129,59 лв., ведно с лихва за забава върху тази главница в размер на 2,81 лв., дължима за периода 26.07.2017 г. – 11.10.2017 г.;

- по фактура № 3301304363 от 17.07.2017 г. – задължение за разходи по възстановяване на захранване с ел. енергия в размер на 19 лв.

Съгласно заключението на вещото лице, счетоводните книги са водени редовно, поради което записите в тях могат да се ползват като годно доказателствено средство.

В първото по делото заседание е представена извадка от счетоводните книги на ищеца, от които е видно, че след изготвяне на ССчЕ ответникът е заплатил сумата от общо 719,05 лв. на 22.08.2018 г. и на 25.08.2018 г. Според счетоводната справка с тази сума са погасени трите процесни фактури, както и една четвърта фактура в размер на 0,22 лв., която не е предмет на настоящото производство.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1389 по описа на НПРС за 2017 г., образувано по подадено от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. заявление по чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане № 802 от 02.11.2017 г. срещу ответника Р.А.А. с ЕГН ********** ***, с която е осъдил същият да заплати на заявителя сумите от 718,83 лв. главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия и такса за възстановяване на захранването за обект с абонатен № 0703801140 в с. Ц., Обл.Ш., ул. ***, кл. ном. 1300122129 по фактури № 0254444456 от 19.05.2017 г.; № 0255249999 от 20.06.2017 г. и № 3301304363 от 17.07.2017 г.; мораторна лихва в размер на 19,76 лв. за периода от падежа на посочените фактури до 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 30.10.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 611/2013г. на НПРС.

От доказателствата по делото се установи, че ответникът Р.А.А. е потребител на ел. енергия – абонат на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В.. Недоказани останаха твърденията на особения представител на ответника, че електромерът в обекта не е годено техническо средство за търговско измерване.

От доказателствата по делото се установява още, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение на парично вземане ответникът безспорно е дължал сумите за консумирана и незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен № 0703801140 в с. Ц., Обл.Ш., ул. ***, кл. ном. 1300122129 по фактури № 0254444456 от 19.05.2017 г.; № 0255249999 от 20.06.2017 г. в общ размер на 699,83 лв. С оглед заключението на вещото лице се установи безспорно и дължимостта към датата на издаване на заповедта за изпълнение на парично вземане и на задължението за мораторна лихва в размер на 19,76 лв. за периода от падежа на всяка от двете фактури до 11.10.2017 г., когато е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК.

Сумата по фактура № 3301304363 от 17.07.2017 г. е за разходи или такса за възстановяване на захранването с ел. енергия. От изявленията на процесуалния представител на ищеца се установи, че тази сума се начислява като задължение на абоната към момента на прекъсването на ел. захранването. Това противоречи на всички елементарни правила на облигационното право. Няма начин едно задължение да възникне преди сбъдването на правопораждащият го факт. В конкретния случай правопораждащият юридически факт е възстановяването на ел. захранването. Най-ранният момент, в който подобна сума би била дължима е подаването на заявление от абоната за възстановяване на ел. захранването след като е платил предходните си задължения. В тежест на ищеца е да докаже, че са сбъднати обстоятелствата, породили едно задължение. Съдът е указал с нарочно определение в съдебно заседание на ищеца да представи тези документи в срок до следващото съдебно заседание, но ищецът не е сторил това. По тази причина следва да се приеме, че ел. захранването на обекта не е възстановено и няма подавана молба от страна на ответника. Следователно и сумата в размер на 19 лв. не е била дължима от ответника към датата на издаване на заповедта за изпълнение на парично вземане.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС обаче съдът преценява дължимостта на вземането към датата на приключване на съдебното дирене. В конкретния случай в хода на исковото производство бяха представени документи от страна на ищеца, че ответникът е заплатил сумата от 719,05 лв. на 22.08.2018 г. и на 25.08.2018 г. Според счетоводната справка с тази сума са погасени трите процесни фактури, както и една четвърта фактура в размер на 0,22 лв., която не е предмет на настоящото производство. Това разпределение обаче по никакъв начин не обвързва съдът, който следва да се води единствено от доказателствата по делото за това дали едно задължение съществува или не, както и от текста на закона, който в чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД урежда как се погасяват задълженията, когато изпълнението не е достатъчно да покрие всички задължения – длъжникът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно, а когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

В конкретния случай няма данни длъжникът да е заявил изрично кое свое задължение погасява, поради което следва да се приеме, че с внесените от него 719,05 лв. са погасени лихвата за забава по фактура № 0254444456 от 19.05.2017 г. в размер на 16,98 лв., лихвата за забава върху главницата по тази фактура за периода от 11.10.2017 г. до окончателното плащане на вземането, която възлиза на 50,15 лв., цялата главница по тази фактура в размер на 570, 24 лв., лихвата за забава по фактура № 0255249999 от 20.06.2017 г. в размер на 2,81 лв., лихвата за забава върху главницата по тази фактура за периода от 11.10.2017 г. до окончателното плащане на вземането, която възлиза на 11,40 лв., и част от главницата по тази фактура в размер на 67,47 лв.

Предвид това съдът намира, че към датата на приключване на съдебното дирене неплатените от длъжника задължения възлизат в размер на 62,12 лв. – главница за консумирана и неплатена ел. енергия по фактура № 0255249999 от 20.06.2017 г.

По изложените дотук причини съдът намира предявените първоначални искове за доказани по основание и по размер единствено в размера на 62,12 лв. – главница за консумирана и неплатена ел. енергия по фактура № 0255249999 от 20.06.2017 г. и като такъв следва да бъдат уважени само в тази част, ведно с лихвата за забава върху тази сума от 25.08.2018 г. (датата, на която е платена цялата лихва, дължима до този момент) до окончателното заплащане на тази сума.

По разноските:

С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да осъди ответникът да заплати разноските по делото в частта, в която заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане е било основателно преди плащането на задълженията в рамките на исковия процес. Причина за това е виновното поведение на ответникът, който с неизпълнението си е станал причина за завеждане на производството. Следователно съдът следва да осъди ответника и да заплати сумата от 1023 лв., представляващи направени в хода на заповедното и исковото производство разноски, съразмерно на сумите, за които ищецът основателно е поискал издаване на заповед за изпълнение и основателно е завел иск по чл. 415 от ГПК..

Ищецът не дължи разноски на ответника в частта, в което заповедното и исковото производство са били неоснователно заведени, тъй като ответникът не е сторил никакви разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Признава за установено спрямо Р.А.А. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, В. Тауърс Г, № 258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б.Д.П., Г.К.и П.С.С., с пълномощник юрк. М.Й.М., СУМАТА от 62,12 лв. (шейсет и два лева и дванадесет стотинки) – главница за консумирана и неплатена ел. енергия по фактура № 0255249999 от 20.06.2017 г., ведно с лихвата за забава върху тази сума от 25.08.2018 г. до окончателното плащане, за които по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане № 802 от 02.11.2017 г. по ч.гр.д. № 1389/2017 г. на НПРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата им част.

ОСЪЖДА Р.А.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, В. Тауърс Г, № 258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б.Д.П., Г.К.и П.С.С., с пълномощник юрк. М.Й.М., СУМАТА от 1023 лв. (хиляда двадесет и три лева), представляващи направени от ищеца в заповедното и в исковото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Петина Николова