Р Е Ш Е Н И Е

№ 398

гр. Нови пазар, 19.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 267 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Предявена е искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, подадена от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д-р П.Д.” № *, офис-сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от Изпълнителния директор Н.Т.С., с пълномощник по делото юрисконсулт А.А., срещу Н.С.Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1043 по описа на НПРС за 2017 г. Вземането на дружеството касаело неплатени 850 лева – главница по договор за паричен заем № *** от 10.03.2016 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; 94,46 лева - договорна лихва от 18.03.2016 г. до 16.09.2016 г.; 45 лв. – такса разходи; 568,89 лева – неустойка за неизпълнение за периода от 18.03.2016 г. до 16.09.2016 г.; 102,27 лева – обезщетение за забава от 19.03.2016 г. до 29.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Вземането представлявало задължение по договор за паричен заем № *** от 10.03.2016 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На 01.10.2016 г. с подписването на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. първоначалния кредитор прехвърлил вземането си на ищеца. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 4, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските в производството.

В съдебно заседание се явява представител на ищеца, който поддържа исковата молба, счита, че същата се явява доказана изцяло по основание и размер и моли съда уважи исковете и да им присъди направените разноски.

В предоставения на ответника Н.С.Е. едномесечен срок е постъпил отговор от особеният му представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговорът си особеният представител заявява, че счита предявените искове за основателни по основание и размер.

В хода по същество особения представител отново счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за основателност на иска.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.03.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен договор за паричен заем № ***. По силата на договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател е предоставил на ответника, в качеството на заемател, сумата от 850 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които бил отпуснат кредита били уредени от Договор и Общите условия към него. Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 944,46 лв. Договорната лихва по кредита била уговорена между страните в размер на 94,46 лв. Съгласно договора ответникът се задължил да върне кредита в срок до 16.09.2016 г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 34,98 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на 18.03.2016 г., а падежът на последната вноска бил на 16.09.2016 г.

С подписването на Договора за заем заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от договора, съгласява се с тях и че желае договорът да бъде сключен.

В чл. 4, ал. 2 от договора заемателят се е задължил да представи на заемодателя, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, едно от изрично посочените в същата уговорка обезпечения. В чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, ответникът ще дължи неустойка в размер на 568,89 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка погасителна вноска се добавя и сумата от 21,07 лв. Така погасителната вноска, която следва да заплаща е в размер на 56,05 лв.

На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор е договорено, че ако заемателят забави плащане на погасителна вноска повече от 30 дни, то той дължи на заемодателя разходи за събиране на вземането в размер на 9 лв. за всеки следващ 30-дневен период, през който е забавена погасителната вноска, но не повече от 45 лева.

През целия период на договора ответникът не заплатил нито една от дължимите погасителни вноски. Вземането по договора не е било обявено за предсрочно изискуемо – срокът на договора е изтекъл на 16.09.2016 г.

На 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на продавач, и ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството на купувач, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. С този договор страните са уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Страните са изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора на месечна база. Уговорили са следващите вземания да се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване (съобразно правилата на т. 4.3. и следващите), то става неразделна част от договора. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т.2.2. е  договорено съдържанието на приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.7 от договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях и има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. В т.4.8 от рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение № 1 от страна на купувача, продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.  Съгласно т.4.9 от рамковия договор продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение №1 от купувача.

Рамковият договор е представен по делото в заверено копие, ведно с Приложение №***от 01.10.2016 г. Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

На 09.09.2015 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез представителя му, е дадено пълномощно на ищцовото дружество да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на договори за кредит, които дружеството е цедирало. До ответника е било изпратено уведомително писмо от страна на ищеца, с уведомление за извършената цесия, съгласно Приложение №1 от 01.10.2016 г. към рамковия договор, но това уведомление не е било получено и ответника, тъй като обявения от него постоянен адрес той не е бил открит.

На 30.08.2017 г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по чл. 410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 1043/2017 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 574/01.09.2017 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на ищцовата страна претендираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе доказателства. На базата на събрания доказателствен материал съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на дружеството и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че ответникът е получил сумата на кредита. Също така съдът приема за установено и, че от страна на ответника не е било предоставено обезпечението по договора, съгласно чл.4, ал.1 от същия, доколкото няма доказателства за това. Поради това следва да се счете, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка. В този смисъл безспорно е установен и размерът на отразената погасителна вноска общо от 152, 22 лв. Същият се установява и от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Относно сключения договор за цесия: Безспорен е фактът на сключения рамков договор за цесия. Действително към момента на сключването му договорът за паричен заем между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е бил сключен. С рамковия договор, обаче страните по него са уговорили, че нови вземания ще бъдат прехвърлени при условията на същия на месечна база и след изготвяне на ново приложение № 1. Видно е, че изготвеното Приложение № 1 от 01.10.2016 г., подписано от страните по рамковия договор е след като задълженията на ответника към ищцовото дружество са възникнали и към този момент съответните месечни погасителни вноски са били изискуеми. Изпълнено е и условието по т.4.8 от рамковия договор за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача. С това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовата страна и по отношение на вземането към ответника.

Относно уведомяването на ответника за извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото, че изпратеното до ответника писмено уведомление не е получено от него, тъй като същият очевидно не се е намирал на регистрирания за него постоянен адрес. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл. 99, ал. 4 ЗЗД.  В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право  да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана, поради което следва да се уважи.

При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените разноски. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Направените в настоящото производство разноски възлизат на 216,80 лв. – внесена държавна такса, 346 лв. – заплатен депозит за възнаграждение на особен представител. Също така в полза на ищцовата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. *, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Също така в заповедното са направени следните разноски: 33,21 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите за цялостна основателност на претенцията, то целия размер на разноските, направени, както в исковото, така и в заповедното производство, следва да се поемат от ответника. Общия размер на тези разноски възлиза на 846,01 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, че същият ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д-р П.Д.” №*, офис - сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Н.Т.С., с пълномощник по делото юрисконсулт А.А. сумата от 850 лева – главница; 94,46 лева - договорна лихва от 18.03.2016 г. до 16.09.2016 г.; 45 лв. – такса разходи; 568,89 лева – неустойка за неизпълнение за периода от 18.03.2016 г. до 16.09.2016 г.; 102,27 лева – обезщетение за забава от 19.03.2016 г. до 29.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане № 574/01.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1043/2017 г. по описа на НПРС.

ОСЪЖДА Н.С.Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д-р П.Д.” № *, офис - сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от Н.Т.С., с пълномощник по делото юрисконсулт А.А. сумата от 846,01 лв. (осемстотин четиридесет и шест лева и една стотинки), представляващи направени разноски в исковото и в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Петина Николова