Р Е Ш Е Н И Е

№ 389

гр.Н., 12.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Н. в публичното си заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в следният състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: Бойка А.

като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 275 по описа на НПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба, съдържаща иск с правно основание по чл. 415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1520/2017г. на НПРС срещу ответника за сумата от 292,70 лв.главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

Ищецът сочи в исковата молба, че съгласно договор за кредит с № ***г. ищецът е предоставил на ответника паричен кредит, като договарянето е станало чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ и правоотношението е реализирано при спазване на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документи електронния подпис и приложимите към договора Общи условия на ищеца.

Съгласно договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 399лв., като паричен заем, която е преведена на ***г. на кредитополучателя.

Съгласно договора, ответникът е следвало да върне кредита с уговорена такса за ползването му в размер на 119.70лв. за периода от ***г. до 25.07.2013 г. и при договорените условия.

Кредитополучателят е изплатил таксата за получаване на кредита в размер на 119.70лв.

За главницата по заема, ответника бил поискал нов заем, с който да бъде погасен старият кредит, в резултат на което е сключен Анекс № *** към договор за кредит № *** на дата ***г., като сумата по новия кредит бъде използвана за пълното погасяване на старото задължение. От тази сума ответникът е погасил сумата от 106,30лв. от главницата. Остатъкът от 292,70лв. не е погасен. Съгласно този анекс страните са се задължили да сключат нов договор за кредит, като сумата по новия договор за кредит бъде използвана за пълното погасяване на договор за кредит № ***.

Ищецът сочи, че бил сключен нов договор за кредит № ***г., съгласно който ответницата е получила от ищеца паричен заем от 399лв. Твърди се, че кредитоискателят е погасил 106,30лв. от главницата по договор № *** и остатъкът от дължимата по него сума е в размер на 292,70лв.

Предвид на горното, ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, вземането му по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 292,70лв. главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

На ответникът е назначен особен представител на разноски на ищеца, при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, който е подал в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК писмен отговор. В него оспорва основателността на иска, конкретно наличието на валидно договорно правоотношение с ответницата по договор за кредит и анекс от разстояние. Оспорва всички твърдения на ищеца относно механизма на договарянето и получаването на сумата. Твърди, че ответницата не е давала съгласие и не е получавала паричен заем в размер на 399лв.

Оспорва представените писмени доказателства, т.к същите не носят подпис на ответницата. Възразява срещу искането за съдебни разноски.

Особеният представител на ответницата моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за кредит № ***, без дата на сключване, между „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството на кредитодател и В.А.Б., като кредитополучател, съгласно която на последната е предоставен от кредитодателя сумата от 399лв., с цел – финансиране на свои лични нужди. В договора е посочено, че се дължи от кредитополучателя освен предостваната сума и още: административна такса в размер на 4 лв.; такса за ползване на сумата по кредита в размер на 119.70лв., или общото задължение по кредита е в размер на 522,70лв.

Срокът на този договор е 30 дни и започва да тече от датата на изпращане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя или по негова микросметка в системата на ePay.bg.

Приложен е по делото и анекс № ***_А към договора, отново между същите страни, с който те се съгласяват, че към момента на неговото сключване кредитополучателят е изплатил административна такса в размер на 4 лв.; такса за ползване на сумата по кредита в размер на 119.70лв. Освен това с анекса страните по него се съгласяват да продължат действието на договора, като кредитополучателят дължи на кредитодателят същите по размер суми за административна такса в размер на 4 лв. и такса за ползване на сумата по кредита в размер на 119.70лв., както и главницата от 399лв.

Приложена е разписка за извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg плащане от дата ***г. за изплатени на получателя В.А.Б. 399лв. и събрана такса от 3 лв.

Договорът и анексите са неподписани от страните, както и нямат посочена върху тях дата на сключването им.

По делото е приложено копие на Общите условия на ищеца, приложими към договори за кредит „Бърз кредит“.

По делото е приложено удостоверение от зам. оперативен директор на „Изипей“, съгласно което на ***г. е изплатен паричен превод с наредител „Ай Ти Еф Груп“ АД и посочен от него получател В.А.Б., в размер на 399лв., с посочено основание „по договор за кредит“ и същия е изплатен на каса от представител на „Изипей“ АД – Централна кооперативна банка АД, находяща се в гр. Н., ул. ***на лицето В. Б..

Ищецът е приложил по делото и копие от договор, също неподписан № ***, л. 8-9 от делото, за който се твърди, че бил от дата ***г. и парите по него били получени от ответницата. Всъщност исковата претенция се основава на неизплатения остатък от главницата именно по този договор, а не по предшестващия го, този с № ***/***г., когато са изплатени и получени парите.

По делото е назначена компютърно – техническа експертиза, от която се установява, че в базата данни на сайта на ищеца има попълнена заявка, с данните на ответницата В. Б., а именно – имена, ЕГН, ЛК, местожителство, електронен адрес, телефонен номер, работодател, телефонен номер на съпруг. В системата е записан и IP (Интернет протокол) адреса на регистранта. От вещото лице е установено, че потрубителят се е регистрирал в уебсайта на ищцовото дружество *** на ***г., 18:43ч. регистрацията е потвърдена с въвеждане в страницата на код, получен на мобилен номер, също така и с активиране на потвърдителен линк от имейл адрес ***. Вещото лице посочва и водената кореспонденция от ищеца към ответницата. Посочено е, че клиентът следва да потвърди електронната си поща. На ***г. потребителят е активирал получения на имейл *** линк, използвайки интернет с IP –адрес ***и след това е сключен договор за кредит № ***. В полученото след това писмо от ищеца е посочено, че ответницата следва да се запознае със съдържанието на договора и Общите условия на ищеца, и за да потвърди съгласието си с тях, следва да избере „потвърждавам“, а ако желае да се откаже следва да избере „отказвам“. В това писмо са прикачени два файла: договор.pdf и Общи условия.pdf, представляващи част от експертизата.

Вещото лице е констатирало при изготвянето на експертизата, че на 26.07.2013 г. от ищеца е изпратено до ответницата на телефонният й номер съобщение, съдържащо предупреждение за просроченото плащане на кредита и следващите от това санкции – наказателна такса от 30лв. Следва и ново съобщение на същия номер от ***г. с посочена наказателна такса от 60лв.

Вещото лице е констатирало, че на същата дата ***г. в 17:35ч. е изплатена от ответницата сумата от 154,00лв. в полза на ищеца, с посочено основание „вноска по смиле кредит“. След това е получено съобщение СМС с уведомление и имейл с приложен към него анекс към договор *** и договор ***.

Вещото лице е направило пълна разпечатка на водената между страните кореспонденция, в т.ч и на съдържащото се в прикачените по повод на съобщение от ***г. в 17:42ч. и имейл към него файлове, съдържащи анекс към договор *** и договор ***. Разпечатаните прикачени файлове не съдържат договор ***.

Въз основа на направените от вещото лице констатации, същия заключава, че ответницата е попълнила на уеб сайта на ищеца заявка за кредит с личните и данни, като пълното съдържание на заявката е приложено. Изпратените съобщения от ищеца са били изпращани на тел.номер ***, а електронните писма са изпращани на ел.поща ***. Линка на системата на „Ай Ти Еф Груп“ АД е активиран с електронно писмо на електронната поща на В.Б., която се е регистрирала на сайта на ищеца, където фигурира като потребител.

От гореописаните факти, съдът приема, че в отношенията между ищеца и ответника са приложими разпоредбите на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доколкото договарянето е извършено между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

За да е действителен сключеният между страните договор, същия следва да е сключен при спазване на условията на закона и конкретно на чл. 8-15 от ЗПФУР. В конкретния случай договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон). Предоставянето на преддоговорната информация, с която следва потребителят да е запознат и да е изразил по недвусмислен начин съгласие, съгласно чл. 18, ал.2 от ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис.

Така водената между страните кореспонденция, включваща оформянето на заявка, даване на съгласие за приемане на условията по договора и изпращането на обратна информация относно обслужването на кредита отговаря на изискванията на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, доколкото както се установи от назначената техническа по експертиза, в съставените от страните електронни документи се съдържат конкретни техни изявления в електронна форма, с което писмената форма се счита за спазена. Ответницата е заявила, че е запозната с проектодоговора и Общите условия, в резултат на което на ***г. след като е активирала с интернет адрес с IP адрес ***, след което е сключен договор за кредит № ***. Съгласно приложената разпечатка, приложена по експертизата и намираща се към исковата молба, с този договор на ответницата се предоставя кредит в размер на 399лв.

Съдът приема, че ответницата е получила договорената по договора за кредит № *** сума, което е станало съгласно разписка за извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg на същата дата ***г., които са изплатени на получателя В.А.Б..

Съдът намира, че изискуемата по чл. 8 и чл. 9 от ЗПФУР информация за доставчика, т.е за ищеца, като доставчик на финансовата услуга, за самата финансова услуга, както и за договора. В случая предоставянето на посочената преддоговорна информация и документите в които се съдържа е извършено в момента в който е подадено заявлението за кредит с посочване на имейл адреса на кредитополучателя на който да му бъде предоставена посочената информация чрез посочената платформа на Сайта на дружеството - уебсайта на ищцовото дружество ***. Наименованието на сайта изрично е вписано в чл. 3.4 от ОУ. Подаването на заявлението от потребителя е първата стъпка от процеса на предоставяне на информацията по чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР. Приложеното от вещото лице разпечатано заявление съдържа всички необходими лични данни на потребителя, с които само той може да разполага и да притежава-ЕГН, № лична карта, имена, адрес, имейл-адрес, месторабота п допълнително лице за контакт с телефон. Ответникът по иска и потребител не е оспорил съдържанието на заявлението като недостоверно нито твърди, че някой е използвал личните му данни неправомерно и без негово знание и съгласие, нито че попълнените данни са неверни. Доказването на факта, че е предоставена посочената в закона преддоговорна информация, представлява както съдържанието на Стандартния европейски формуляр, Общите условия, така и съдържанието на проекто-договора за потребителски кредит № *** от ***г., в които са включени съответно изискуемите се лични данни потребителя, посочен е вида на кредита, размера му, размера на погасителните вноски, броя на същите, първата падежна дата, като тези данни са взети от подаденото заявление на потребителя за кредит, кандидатстващ на сайта на кредитора.

От назначената по делото експертиза се установи по несъмнен начин, че на ***г. потребителят е активирал получения на имейл *** линк, използвайки интернет с IP–адрес ***и след това е сключен договор за кредит № ***.

От експертизата не се установяват доказателства за спазването на всички тези действия по отношение на договор № ***.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. и от назначената експертиза обаче не се установи надлежно договаряне при спазване на горепосочените условия за действителност на договор с номер № *** от ***г. Такъв договор липсва и в приложенията към експертизата, представляващи разпечатка на прикачените файлове, които би следвало да съдържат и този договор. Всъщност подаденото заявление от ищеца по ч.гр.д. № 1520/2017 г. на НпРС се основава именно на вземане във връзка с този договор, а не с договор № ***. Единственото копие на този договор, неподписано е приложено от ищеца по делото към исковата молба. Не се събраха и по установения ред доказателства за твърдените от ищеца факти, относно сключването на договор № ***, датата на неговото сключване – ***г., както и неговия предмет. Не се доказа с необходимата категоричност, че на ***г. ищецът е превел, а ответницата е получила сумата от 399лв., представляваща предоставен заем по силата на договор № ***. Представените доказателства относно изплащането на парите са само по договор № ***, но не и по договор № ***.

От това съдът намира, че липсват доказателства за изпълнение от страна на кредитора - ищец по делото на задължение, произтичащо от договор № ***, по силата на който той да е представил на ответницата и тя да е получила изискуемата се по закон както преддоговорна информация, така и парите по самия договор. Относно договор № *** не се събраха доказателства за изпълнение на изискванията на чл. по чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР и 18 от ЗПФУР. За всеки отделен договор, за да е действителен и да породи желаните от страните последици следва да са спазени изискванията на специалният закон, а именно на ЗПФУР, което по отношение на договор № *** не се установи и доказа по делото.

От гореизложеното съдът намира, че е безпредметно обсъждането на спазването на разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във връзка с чл. 18, ал.5 от ЗПФУР, доколкото липсва валидно сключен договор, чиито разпоредби да бъдат преценявани за защитаващи, респ.нарушаващи правата и интересите на потребителите.

Поради гореизложеното, съдът приема, че вземането на ищеца заявено и за което е издадена Заповед за изпълнение № 880/07.12.2017 г. по ч.гр.д. № 1520/2017 г. на НпРС, основаващо се на договор № *** за сумата от 292,70лв., не съществува и искът следва да се отхвърли изцяло.

Относно разноските по чл. 81 от ГПК:

Относно разноските в исковото производство.

С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на иска изцяло не следва да се присъждат в полза на ищеца направените от него разноски. Разноските на ищеца по делото са в размер на 25лв., 300 възнаграждение за адвокат, 300лв. разноски за особен представител и 200лв. за експертиза, както и 10,30лв. за съдебни удостоверения и препис на документи. Общо разноските по настоящето дело са 635,30лв.

Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.

Относно разноските в заповедното производство.

Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 325лв. (25лв. за ДТ и 300лв. адвокатско възнаграждение).

Относно отхвърлените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение.

Относно отхвърления иск по настоящето дело, съгласно чл. 416 от ГПК Заповед № 880/07.12.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1520/17г г., влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърления иск.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, предявен от „Ай Ти Еф Груп“ АД с ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София 1303, район „Възраждане“, бул. „Алексанвър Стамболийски“ № 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., против В.А.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, за признаване съществуването на вземане за сумата от 292,70лв (двеста деветдесет и два лева и седемдесет ст.), представляваща неизплатена част от главница по договор № ***, за което е издадена Заповед № 880/07.12.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1520/17г. по описа на НпРС.

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК, на „Ай Ти Еф Груп“ АД с ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София 1303, район „Възраждане“, бул. „Алексанвър Стамболийски“ № 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., за заплащане от В.А.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, на направените по делото разноски в размер на 635,30лв. (шестстотин тридесет и пет лева и тридесет стотинки).

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „Ай Ти Еф Груп“ АД с ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София 1303, район „Възраждане“, бул. „Алексанвър Стамболийски“ № 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., за заплащане от В.А.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, на направените по заповедното производство разноски в размер на 325лв.(триста двадесет и пет лева), по Заповед № 880/07.12.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1520/17г г по описа на НпРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи и докладва по по ч.гр.д. № 1520/2017г. на НпРС за издаване на изпълнителен лист за признатото вземане.

Съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение № 880/07.12.2017 г., влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело, а съгл. т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не следва да се издава изпълнителен лист.

Районен съдия: ……………………………

Галина Николова