Р Е Ш Е Н И Е

№ 404

Гр. Нови пазар, 21.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 20.112018 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Н. гр.д. № 582 по описа на съда за 2017 г. при секретаря Диана Славова, за да се произнесе взе предвид следното:

Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба вх. № 3188 от 09.05.2018 г., подадена от „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87, представлявана от Г.К.К.– Изпълнителен директор и Т.А.А.– прокурист, с пълномощник по делото адв. М.Н.от *АК, срещуА.В.Т. с ЕГН **********,***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 897 по описа на НПРС за 2017 г. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Вземането на дружеството касаело сумите: 500 лева – главница по Договор за кредит овърдрафт от 15.04.2013 г.; 35,03 лева – договорна лихва от 30.14.2015 г. до 29.02.2016 г.; 138,45 лева – наказателна лихва от 22.02.2016 г. до 09.07.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2017 г. до изплащане на вземането. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските в двете производства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исканията направени с исковата молба. Моли съдът да не кредитира показанията на свидетеля, доведен от ответницата. Счита, че по делото безспорно са установени размера и основанието на вземането, поради което моли съда да уважи иска.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който се оспорва основателността на предявената претенция. Наред с възражение срещу точността на изнесените в исковата молба факти, особеният представител обръща внимание, че с оглед съдържанието на сключения между страните договор няма основание за прекратяване на договора, а за обявяването му за предсрочно изискуем. Моли съдът да отхвърли исковете.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответницата поддържа твърденията, че вземанията са погасени по давност, както и че претенциите на ищеца се явяват недоказани и неоснователни. Оспорен е и по реда на чл. 193 от ГПК представения от ищеца искане за отпускане на кредит с вх. № ***г., което е допуснато и разгледано от съда.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, чеА.В.Т. е сключил с „Централна кооперативна банка“ АД, гр. С.Договор за предоставяне на кредит овърдрафт № ***г. с лимит на кредита до 500 лв.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от сключения между страните договор, овърдрафта се отпуска на ответника за срок до 11.04.2014 г. Ако падежа по договора се пада в неработен ден, то срокът на договора изтича в първия следващ работен ден. Ползването на овърдрафта се подновява автоматично, ако банката не е взела решение да не го подновява, за което кредитополучателя има задължението сам да се информира в най-близкия клон на банката в срок от 105 до 90 дни преди изтичане на срока на договора. Страните не са договорили на какво основание банката може да вземе решение да не подновява срока на договора.

По силата на така сключения договор за предоставяне на кредит овърдрафт № ***г. за разрешения кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва върху използвана част от овърдрафта в размер на 3.00 пункта над БЛП (базовия лихвен процент на ЦКБ), който към момента на сключване на договора 6 % или общо 9 %. При превишаване на договорения лимит, както и ако не погаси задълженията преди изтичане на срока на договора, кредитополучателят дължи наред с годишната лихва и обезщетение в размер на законната лихва. Страните изрично са се договорили, че при прекратяване на трудовото правоотношение на кредитополучателя с настоящия работодател КРЗ „Одесос“ АД, гр. В., той дължи увеличен лихвен процент в размер на БЛП+7 % годишно до окончателното изплащане на задължението, както и всички такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа за таксите и комисионните на „ЦКБ“ АД.

От разпоредбата на чл. 12 от сключения между страните договор се установява, че банката има право да прекрати договора предсрочно, а цялото вземане да стане предсрочно изискуемо при определени условия като едно от тях е прекратяване на трудовото правоотношение на кредитополучателя с посочения по-горе работодател.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с писмо техен изх. № ***г. „ЦКБ“ АД, клон В. са опитали да уведомят ответникаА.Т. за това, че са взели решение да не подновяват договора му след изтичането на срока на същия на 05.04.2016 г. Изпратеното до длъжника писмо на адреса, който е посочен в договора и който видно от служебно направените по делото справки в Национална база данни „Население“ съвпада с постоянния и настоящ адрес на ответника, е върнато неполучено.

От назначената по делото ССчЕ се установява, че в периода от сключване на договора за кредит овърдрафт до 21.01.2015 г. ответникът редовно е теглил суми от отпуснати овърдрафт, които е погасявал редовно. На посочената дата 21.01.2015 г. е последното плащане по овърдрафта.

От заключението на същата експертиза се установява и това, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК длъжникът е дължал на ищеца следните суми: 500 лева – главница по Договор за кредит овърдрафт от 15.04.2013 г.; 35,03 лева – договорна лихва от 30.14.2015 г. до 29.02.2016 г.; 138,45 лева – наказателна лихва от 22.02.2016 г. до 09.07.2017 г. Същите суми са останали неплатени и към момента на изслушване на ССчЕ.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 897 по описа на НПРС за 2017 г., образувано по подадено от ищеца „Централна кооперативна банка“ АД, гр. С.заявление по чл. 417 от ГПК, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 503 от 02.08.2017 г. и изпълнителен лист срещу ответникаА.В.Т., с която е осъдил същата да заплати на заявителя сумата от 500 лева – главница по Договор за кредит овърдрафт от 15.04.2013 г.; 35,03 лева – договорна лихва от 30.14.2015 г. до 29.02.2016 г.; 138,45 лева – наказателна лихва от 22.02.2016 г. до 09.07.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2017 г. до окончателното погасяване на вземането, както и деловодните разноски по заповедното производство.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правния интерес на ищеца от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 от ГПК по ч.г.д. № 897/2017 г. на НПРС.

Договор за предоставяне на кредит овърдрафт № ***г. по съществото си представлява договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, с който банката се задължава да отпусне средства в определен размер на клиента, при лихва и условия, определени в договора, а клиента се задължава да върне всички суми (главница, възнаградителна лихва и други разноски) в определения в договора срок при месечни вноски, съгласно приложения към договора погасителен план. Особеното при кредита овърдрафт е, че клиентът може да тегли суми и да ги погасява непрестанно през целия период на действие на договора, стига общия размер на задължението по главницата в даден момент да не надхвърля посочения в договора лимит. Договорът е сключен за срок до 11.04.2014 г. Доколкото няма други доказателства, които да налагат различен извод, то след изтичане на договора, същият е бил автоматично подновен за още една година до 11.04.2015 г., която дата е била в събота, поради което падеж следва да се приеме, че е първия следващ работен ден, а именно 13.04.2015 г. Това обаче засяга единствено разпоредбите за падеж на вземанията, а не срока на договора. По тази причина доколкото няма други доказателства, които да налагат различен извод, то след изтичане на срока на договора, същият е бил автоматично подновен за още една година до 11.04.2016 г. Съдът няма никакво логично обяснение защо банката е приела, че срокът на договора през 2016 г. изтича на 05.04.2016 г.

Същевременно обаче видно от сключения между страните договор, за банката е предвидена възможност да реши да прекрати договора след изтичането на срока на договора без да се мотивира – чл. 2, ал. 2 от договора дава тази възможност на банката без да предвижда конкретно основание, на което тя да обоснове решението си, което означава, че преценката на банката е неограничена по отношение на мотивите. Нещо повече, банката няма задължението да уведоми за това длъжника, а според разпоредбата на същия текст от договора, той е този, който има задължението да се информира дали банката прекратява договора му или не, като е указан най-късния срок, в който банката следва да вземе това решение – между 105 и 90 дни преди изтичане на срока на договора. От доказателствата по делото следва да се приеме, че банката е взела решение след изтичане на срока на договора с длъжника през 2016 г., същият да не бъде подновяван. Въпреки това с оглед разпоредбите на договора следва да се приеме, че договорът е прекратен на 11.04.2016 г., а не както е посочено в писмото до него – на 05.04.2016 г. От това следва, че ако има някакви негативни последици, свързани с прекратяване действието на договора, те следва да се зачетат от по-късната дата. По делото обаче няма такива – единствената предвидена в договора негативна последица е свързана с това, че след вземане на решение договорът да не бъде автоматично подновен, кредитополучателят дължи връщане на всички суми до датата, на която изтича срока на договора. От тази дата той изпада в забава, ако не е платил всички дължими главници и лихви.

По делото обаче се установи, че длъжникът е изпаднал в забава още на 22.02.2016 г., тъй като последното плащане по договора е от един месец преди това – 21.02.2015 г. По тази причина изтичането на срока на договора с 6 дена по-късно от посоченото в писмото до него и посоченото в исковата молба, не се отразява на дължимите от него суми – в тези шест дена той пак е бил в забава, но на друго правно основание.

Видно от събраните доказателства и от горните мотиви по делото безспорно се доказа, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК ответникаА.В.Т. е усвоил, сумата от 500 лв. като е изтеглил пълния размер на отпуснатия му овърдрафт.

Предвид това съдът намира, че ответникът дължи на банката главницата от 500 лв. и в тази си част иска се явява основателен.

Предвид заключението на ССчЕ се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК длъжникът не е платил и следните свои задължения към банката: 35,03 лева – договорна лихва от 30.14.2015 г. до 29.02.2016 г.; 138,45 лева – наказателна лихва от 22.02.2016 г. до 09.07.2017 г., които са претендирани по ч.гр.д. № 897/2017 г. на НПРС. Предвид това в посочените по-горе размери исковете се явяват основателни и досежно претендираните по делото договорна лихва и лихва за забава. Тези суми са останали неплатени и към датата на изслушване на ССчЕ точно преди приключване на съдебното дирене.

По изложените по-горе причини съдът счита, че претендираните от ищеца вземания се установяват в пълен размер.

Относно разноските:

Предвид изводите за пълна основателност на исковете съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати и съответна част от направените деловодни разноски. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.

В рамките на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. – заплатена от заявителя държавна. В исковото производство се претендират разноски в размер на 300лв. – депозит за особен представител, 25 лв. – държавна такса за искова молба и 350 лв. – платени в производството разноски за съдебно-счетоводна експертиза. Така всички разноски в двете производства възлизат на 700 лв. От тези разноски ответникът следва да поеме изцяло.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Признава за установено спрямоА.В.Т. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на ищеца „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87, представлявана от Г.К.К.– Изпълнителен директор и Т.А.А.– прокурист, СУМАТА от 500 лв. (петстотин лева) – главница по Договор за кредит овърдрафт от 15.04.2013 г.; 35,03 лв. (тридесет и пет лева и три стотинки) – договорна лихва от 30.14.2015 г. до 29.02.2016 г.; 138,45 лева (сто тридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки) – наказателна лихва от 22.02.2016 г. до 09.07.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2017 г. до окончателното погасяване на вземането, за които по ч.гр.д. № 897 по описа на НПРС за 2017 г.на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение № 503 от 02.08.2017 г. и изпълнителен лист.

ОСЪЖДАА.В.Т. с ЕГН **********,***, да заплати на „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87, представлявана от Г.К.К.– Изпълнителен директор и Т.А.А.– прокурист, СУМАТА от 700 лв. (седемстотин лева), представляващи направени в исковото и заповедното производство разноски от ищеца.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Петина Н.