Р Е Ш Е Н И Е

№ 385

гр. Нови пазар, 10.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Нови пазар в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело № 616 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по предявена искова молба с обективно съединени установителни претенции, произтичащи от сключен договор за стоков кредит и договор за цесия, като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 587, 64 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 133, 91 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 21, 52 лв. от страна “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК:202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.С.против ответника А.Г.Х. с ЕГН **********,***.

Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: На 17.11.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за стоков кредит №***. Кредитополучателят Х. бил запознат с общите условия на този вид договори, била му предоставена преддоговорна информация, запознат бил с тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката, и с подписването на договора приел зададените условия. Размерът на стоковия кредит бил 778,43 лева, включващ стойност на закупената вещ от „Технополис България“ ЕАД и еднократна застрахователна премия в размер на 49,43 лева. Общата сума била усвоена еднократно и постъпила по сметка на „Технополис България“ ЕАД, а сумата за застраховка постъпила по нарочна сметка на застрахователя на вещта. Ответникът се задължил със сключения договор да заплати 12 месечни вноски, 11 от тях по 79,89 лева и една в размер на 79,93 лева, съгласно изработен погасителен план. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 40,32 % годишно или 0,112 % на ден. Начислената договорна лихва възлязла на 180,29 лева за периода от 17.12.2016 г. до 17.11.2017 г. Ответникът преустановил плащането на 31.03.2017 г. Считано от тази дата той започнал да дължи и мораторна лихва върху непогасената главница за всеки ден забава и това вземане възлязло на 21,52 лева до момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до съда. Заявител по това заявление бил настоящият ищец, който черпел правата си от рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 29.09.2017 г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД с „Банка ДСК“ ЕАД и по-точно по силата на приложение 1.1 към този договор от дата 10.10.2017 г. Ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №203/2018 г. на НпРС. Била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за търсените от ищеца суми. В указания от съда срок ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането, като моли съда да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца 587,64лв. /петстотин осемдесет и седем лева шестдесет и четири стотинки/- главница;133.91лв. /сто тридесет и три лева деветдесет и една стотинки/- договорна лихва от 17.12.2016 г. до 17.11.2017 г.; 21.52 лв. /двадесет и един лева петдесет и две стотинки/-мораторна лихва от 31.03.2017г.до 30.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане.

От страна на ищец е направено искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в заседанието по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и от страна на ищеца е направено изрично искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение по делото. Безспорно са налице и условията на чл.239, ал.2 от ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в съдебно заседание, а от посочените в исковата молба обстоятелства и от приложените към нея доказателства, се прави изводът, че искът вероятно е основателен. От представените по делото доказателства, а именно: копие от договор за стоков кредит №*** от 17.11.2016 г., погасителен план, общи условия, фактура №0150138518 от 17.11.2016 г., рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017 г., приложение към него и потвърждение за сключената цесия, уведомление за цесия, както и от служебно приложеното ч.гр.д. №203/2018 г. на НпРС е видно, че искът е основателен. Така представените документи, с оглед твърдяното от ищцовата страна неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по сключения договор, обосновават основателността на исковата претенция, така както е предявена. Ето защо съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна претендираната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно от 06.02.2018 г. до окончателното плащане.

При този изход на процеса на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от последната разноски по заповедното производство в размер на 75 лв., представляващи 25 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Той следва да заплати5 и направите по настоящото производство разноски в размер на 50 лв. - държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, предвид размера на претенциите на ищцовата страна и невисоката фактическа и правна сложност на производството, съдът определя на 100 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Г.Х., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.С.СУМАТА от 587,64 лв. /петстотин осемдесет и седем лева шестдесет и четири стотинки/ - главница; 133.91лв. /сто тридесет и три лева деветдесет и една стотинки/ - договорна лихва от 17.12.2016 г. до 17.11.2017 г.; 21.52 лв. /двадесет и един лева петдесет и две стотинки/ - мораторна лихва от 31.03.2017 г. до 30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А.Г.Х., с ЕГН **********,*** да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.С.направените по ч.гр.дело №203/2018 г. по описа на НПРС разноски в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Г.Х., с ЕГН **********,*** да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.С.направените по настоящото дело разноски в размер на 50 лв. /петдесет лева/ - държавна такса и 100 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

Препис от същото да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: