Р Е Ш
Е Н И Е
№ 384
гр.Н., 07.12.2018 г.
Районен съд - Н. в
публичното съдебно заседание, проведено на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като
разгледа докладваното гражданско дело №636 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявена
е искова молба с обективно съединени установителни претенции с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска
от 817, 13 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска
от 140, 35 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска
от 183, 68 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска
от 0,11 лв., като молбата е предявена по реда
на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на “Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, община “Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616, представлявано
от В.М.С.и Д.Н.Н., с пълномощник по делото юрисконсулт С.П.П.против ответника Н.З.Р. ***.
Заявените от ищцовата страна факти по делото
са следните: На 22.07.2016 г. между ищцовата страна, като кредитодател, и ответницата, като кредитополучател бил сключен договор за издаване и обслужване
на кредитна карта, за кредит
в размер на 1 000 лв. Ответницата усвоила сумата, като я изтеглила от АТМ. След това
обаче допуснала забава в плащанията и по този повод
ищцовото дружество я уведомило, че ще
ползва правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем. Това се осъществило с нотариална покана, връчена чрез нотариус П.А.с район на
действие НПРС. Дължимите от ответницата и непогасени плащания по
кредита, преди обявяването на предсрочната изискуемост били следните: на
21.08.2017 г. - 172,90 лв.; на 20.07.2017 г. - 143,96 лв.; на 20.06.2017 г. -
115,11 лв.; на 22.05.2017 г. - 86,30 лв., на 20.04.2017 г. - 57,47 лв., и на
20.03.2017 г. - 28,72 лева. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на
25.10.2017 г. Ответницата не била намерена на
адреса си при връчването на нотариалната
покана и поканата била връчена чрез залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. На 26.10.2017 г. ищцовото дружество подало до Районен съд
– Н. заявление по чл.417 от ГПК и на 30.10.2017 г. била издадена заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, като било разпоредено
настоящата ответница да заплати 817,13 лева – главница по договор за кредитна карта от 22.07.2016 г.; 140,35 лева – дължими такси; 183,68 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 25.10.2017
г.; 0,11 лв. –лихвена надбавка от 25.10.2017 г. до 25.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 26.10.2017 г. до изплащане на вземането,
както и съдебни разноски в размер на 25 лева – заплатена от заявителя държавна
такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. По подадена от ищеца молба било
образувано изпълнително дело №№506/2017 г. при ЧСИ Д.Д.,
рег. № 762 на КЧСИ. Ищцовото дружество било
уведомено на 30.04.2018 г. в рамката на
ч.гр.д. №1365/2017 г. от съда за невъзможността длъжникът да бъде намерена и да
й бъдат връчени заповедта за незабавно изпълнение и поканата за доброволно
изпълнение лично. Изложеното породило правния интерес на ищцовата
страна да предяви настоящите установителни искове, като моли съдът да
признае за установено спрямо ответницата, че тя дължи претендираните
суми.
Ответницата
Н.З.Р. с ЕГН ********** с пост. адрес: *** не е намерена на постоянния си и настоящ адрес. На основание чл.47, ал.6 от ГПК
й е назначен посочения от *АК особен представител адв.
И.Х. от същата колегия. В срока на отговор особеният представител е подала
отговор на исковата молба, в който заявява, че намира исковете за допустими, но
неоснователни. Не оспорва факта на сключения договор за кредит за сумата от
1 000 лв., с посочените от ищеца параметри. Оспорва твърдението на ищцовото дружество за усвояване на цялата сума чрез АТМ на
22.07.2016 г., като посочва наличие на 24 часов лимит за транзакция за теглене
на суми в брой 400 лв., изписано в приложение U9 в условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK. Намира за недоказано усвояването на кредита от
ответницата. Освен това от извлечението от счетоводните книги на ищцовото дружество не ставало ясно каква сума е погасена от
ответницата, как е пресметната търсената главница и какъв е срокът на сключения
договор. В хода на делото по същество особеният представител заявява, че не
поддържа изявленията си, направени с отговора, а счита, че искът е основателен
и доказан.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, счете за установено от фактическа страна следното:
От представения по
делото в заверено копие договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.07.2016 г. е
видно, че на тази дата между ищцовата страна и
ответницата е бил сключен договор, по силата на който банката е предоставила на
ответницата револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта в размер на
1 000 лв. Договорът е сключен за срок от 36 месеца, при минимална револвирана сума – 3% от усвоения кредит, с падежна дата
20-то число. Ответницата е била запозната с общите условия по договора за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на Банка ДСК, като заверено копие от същите е приложено по делото, подписан
от страните.
От
останалите представени по делото доказателства, а именно: условия за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти, подписани от страните по делото;
извлечение от счетоводни книги при ищцовото
дружество; нотариална покана рег. №6697/18.09.2017 г. на нотариус П. А. с район
на действие РС – Н.; констативен протокол рег. №7331/16.10.2017 г. на същия
нотариус; извлечение от сметка на ответницата при ищцовата
страна за периода 22.07.2016 г. – 10.10.2018 г.; от
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от
материалите от приложеното към настоящото дело ч.гр. д. №1365/2017 г., се
установяват с категоричност следните обстоятелства: Предоставеният на
ответницата кредит е бил усвоен от нея, чрез теглене от АТМ и плащане на ПОС
терминали в периода 18.08.2016 г. – 29.11.2016 г., а последната дата на револвиране на кредита била 21.02.2017 г. Ответницата,
обаче преустановила плащанията по кредита. Дължимите и непогасени плащания от
нейна страна били следните: за 21.08.2017 г. - 172,90 лв.; за 20.07.2017 г. -
143,96 лв.; за 20.06.2017 г. - 115,11 лв.; за 22.05.2017 г. - 86,30 лв., за 20.04.2017
г. - 57,47 лв. и за 20.03.2017 г. - 28,72 лева. Съгласно договореностите в
договора за кредита и общите условия към нето /чл.30 и чл.31 от ОУ/ в случай,
че кредитополучателят четири поредни месеца не револвира
кредита си, или револвира със суми по-малки от
минималната сума за револвиране за съответния период,
то правото на ползване на кредита се спира, но пък ако внесе минимална сума за револвиране до края на следващия /пети/ гратисен
период, то правото на ползване на картата се възстановява. В случай, че в този
срок кредитополучателят не погаси задължението си, то вземането на банката за
целия ползван лимит, независимо от начина по който е формиран, става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава.
Ищцовата страна е уведомила ответницата, че поради забава в
плащането на задълженията й по договора за кредит обявява кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението е извършено с горепосочената нотариална покана, която е
връчена по реда на чл.47 от ГПК, а именно чрез залепване на уведомление и на
основание чл.47, ал.5 от ГПК се счита редовно връчена. Към момента на обявяване
на предсрочната изискуемост задълженията на ответницата към ищцовата
страна, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза са: 817,13 лева – главница по договор за кредитна карта
от 22.07.2016 г.; 140,35 лева – дължими такси; 183,68 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 25.10.2017
г.; 0,11 лв. –лихвена надбавка от 25.10.2017 г. до 25.10.2017 г.
На
26.10.2017 г. ищцовото дружество е подало заявление
по чл.417 от ГПК спрямо ответницата, въз основан на което е образувано ч.гр.д.
№1365/2017 г. по описа на РС – Н.. По заповедното производство е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №791/31.10.2017 г. въз
основа на документ по чл.417 от ГПК– в случая извлечение от счетоводни книги на
банката по сключения с ответницата договор. Издаден е бил и изпълнителен лист №***г.
Доколкото ответницата не е била намерена на регистрираните адреси, то съдът е
уведомил ищцовата страна, че може да предяви установителни претенции за вземането си, по повод на които
и е образувано настоящото производство.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че по делото е доказано безспорно, че ответницата
дължи на ищцовата страна сумите: 817,13 лева – главница по договор за кредитна карта
от 22.07.2016 г.; 140,35 лева – дължими такси; 183,68 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 25.10.2017
г.; 0,11 лв. –лихвена надбавка от 25.10.2017 г. до 25.10.2017 г. Без съмнение е бил сключен горепосочения договор между
страните; безспорно ответницата е преустановила изпълнението на задълженията си
по договора; безспорно са били налице
предпоставките за обявяване на вземането на банката за предсрочно изискуемо и
безспорно същото е било обявено за такова, което обстоятелство е и било
съобщено на ответницата по надлежния ред. Поради това съдът следва да признае
за установено, че ответницата дължи на банката горепосочените суми, като се
дължи и законната лихва върху главницата от 26.10.2017 г. /дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до изплащане на вземането.
При така установеното от фактическа и правна
страна, съдът намира,че предявените обективно съединени искове се явяват
основателни и изцяло доказани и като такива следва да бъдат уважени. С оглед
изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в
размер на 50 лв. - държавна такса в исковото производство, 309, 89 лв. –
внесено и изплатено възнаграждение за особен представите на ответницата и 170 лв.
- депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, т.е. разноски по
настоящото дело в общ размер от 529, 89 лв. Ответницата следва да заплати и
разноските, направени в заповедното производство в размер на 75 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че ответницата Н.З.Р., с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
община “Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616, представлявано от В.М.С.и
Д.Н.Н., СЛЕДНИТЕ
СУМИ: 817, 13 лв. /осемстотин и седемнадесет лева и тринадесет стотинки/ –
главница по договор за кредитна карта от 22.07.2016 г.; 140, 35 лв. /сто и четиридесет лева и тридесет и пет стотинки/ –
дължими такси; 183, 68 лв. /сто
осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 25.10.2017 г.; 0,11 лв. /единадесет стотинки/ – лихвена
надбавка от 25.10.2017 г. до 25.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 26.10.2017 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответницата Н.З.Р., с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, община “Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616,
представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н. направените по ч.гр.д.
№1365/2017 г. по описа на РС – Н. разноски в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА ответницата Н.З.Р., с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца “БАНКА ДСК”
ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, община “Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК
121830616, представлявано от
В.М.С.и Д.Н.Н., направените разноски в исковото производство в размер 529, 89 лв. /петстотин двадесет и девет лева
и осемдесет и девет стотинки/.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: