Р Е Ш Е Н И Е

№ 393

гр.Нови пазар, 14.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в следният състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР : Нела Костадинова

като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 844 по описа на НПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК 202527341, гр. С., представлявано от Н. Й. С. и Т.Я.К., Предявена е искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС срещу ответника за сумите:

1094,16лв.- главница;

347,89 лв. договорна лихва за периода от 14.07.2014 г.до 06.06.2017 г.;

175,06лв. такса револвинг;

100лв. такса за извънсъдебно събиране на вземанията, както и

86,05лв. мораторна лихва за забава за периода от 07.06.2017 г. до 09.03.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

В исковата молба е посочено, че по силата на договор за кредит „Бяла карта“ с № */*г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и ответницата като кредитополучател. Твърди се, че при подписване на договора ответницата била запозната предварително с всички условия на договора, в т.ч и с Общите условия, приложими към него, както и че била получила от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Ищецът сочи, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и АКПЗ ООД и Приложение №1 към него от 10.01.2018 г. и потвърждение за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответницата е прехвърлено изцяло в полза на АКПЗ ООД, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че с подписания между първоначалния кредитор и ответницата договор, първия се е задължил да предостави на ответницата револващ кредит в максимален размер от 100лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез народна кредитна карта Access Finance/Card/Visa, а кредитополучателя се задължава да го ползва и върне, съгласно условията на договора.

Ищецът твърди, че с подписването на договора е предоставен на ответницата и кредитен инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД.

Ищецът твърди, че са сключвани анекси, с които кредитният лимит е бил увеличаван, както следва: Анекс от 27.09.2014 г. за кредитен лимит от 200лв.; Анекс от 25.01.2015 г. за кредитен лимит от 400лв.; Анекс от 24.06.2015 г. за кредитен лимит от 550лв.; Анекс от 21.11.2015 г. за кредитен лимит от 700лв.; Анекс от 23.06.2016 г. за преиздаване не кредитната карта по молба на кредитополучателя; Анекс от 01.07.2016 г. за преиздаване не кредитната карта по молба на кредитополучателя; Анекс от 08.07.2016 г. за кредитен лимит от 900лв.; Анекс от 26.10.2016 г. за кредитен лимит от 1100лв.

В исковата молба се твърди, че ответницата е усвоила кредитният лимит от 1100лв., като в резултат на извършените операции по картата, дължимата към момента главница е в размер на 1094,16лв.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 9, ал.1 от Раздел ІІІ от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи месечен лихвен процент в размер на 6%, представляващ договорна /възнаградителна лихва за периода от 14.07.2014 г., датата на първата транзакция до 06.06.2017 г., датата на предсрочната изискуемост. За този период лихвата е в размер на 347,89лв.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 9, ал.3 от Раздел ІІІ от Договора, в случай, че кредитополучателят не погаси до 5-то число усвоената главница, начислената лихва и продължи да ползва кредита, след това му се начислява такса револвинг в размер на 8%от усвоения размер на кредита, която се дължи за всеки следващ месец, през който се ползва кредита. Към предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение таксата е в размер на 175,06лв.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 15, ал.5 от Раздел V от Договора, след настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса от 100лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Ищецът претендира сумата от 100лв., която била начислена на основание чл. 10а от ЗПК и няма характер на неустойка.

Ищецът твърди, че поради трайната забава на ответницата и виновно неизпълнение на договора, цялото задължение било станало предсрочно изискуемо, считано от 06.06.2017 г. и считано от следващия ден ответницата дължала лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 86,05лв. за периода от 07.06.2017 г. до 09.03.2018 г. (подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение).

Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо ответницата съществуването на всяка от претендираните по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС суми: 1094,16лв.- главница; 347,89 лв. договорна лихва за периода от 14.07.2014 г.до 06.06.2017 г.; 175,06лв. такса револвинг; 100лв. такса за извънсъдебно събиране на вземанията, както и 86,05лв. мораторна лихва за забава за периода от 07.06.2017 г. до 09.03.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

Ищецът претендира направените по настоящето и по заповедното дело разноски.

Ответницата се представлява от особен представител, който сочи, че оспорва доказаността на исковете, като сочи, че по делото не са представени доказателства за твърдените от ищеца факти, и в частност за усвояването на посочената сума. Поради недоказаност на исковите претенции, особеният представител на ответницата моли исковете да се отхвърлят изцяло.

Предвид на горното ответникът моли да се отхвърлят претенциите за неустойка и мораторна лихва, като неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени доказателства за това, че на 08.07.2014 г. ответникът по делото е сключил с „Изи Асет Мениджмънд“ АД договор за кредит „Бяла карта“. С този договор, като негов предмет е посочено, че кредитополучателя е запознат с Общите условия на договора и Общите условия към договор за кредит „Бяла карта“, приложими към него. Съгласно този договор на кредитодателя се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 100лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на настоящия договор. В договора са посочени условията за ползване на кредита – месечна минимална вноска, лихви, както и срокът му – безсрочен. Дата на плащане на всяка една минимална погасителна вноска от 1-во до 5-то число на всеки месец по време на действие на договора. С договора е определен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 72 % в случаите по чл. 9, ал.1 и 180% в случаите по чл. 10, ал.1. Годишният процент на разходите по заема е 108%. Договорът е за револвиращ потребителски кредит.

Договорът е подписан от страните по него. Същият е регистриран под № */*г.

Към договора е и приложение № 1 относно условията за ползване на международна платежна карта Edsy Credit/icard/VISA, също подписан от страните.

Приложен е анекс към договор за кредит, сключен на 27.09.2014 г. между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД, с който страните са изменили размера на кредита предоставен с първоначалния договор на сумата от 200лв.

Приложен е анекс към договор за кредит, сключен на 25.01.2015 г., отново между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД, с който страните са изменили размера на кредита по предоставен с първоначалния договор на сумата от 400лв.

С анекс към договора за кредит, сключен на 24.06.2015 г., между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД са изменили размера на кредита на сумата от 550лв.

С анекс към договора за кредит, сключен на 21.11.2015 г., между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД е изменен размера на кредита на сумата от 700лв.

С анекс към договора за кредит, сключен на 23.06.2016 г., между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД е договорено преиздаване на кредитната карта с № 411293, както и за създаване на нов раздел към договора – „процедура за сключване на анекси за увеличение на кредитния лимит от разстояние“ и включващ нови разпоредби.

С анекс към договора за кредит, сключен на 08.07.2016 г., между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД е изменен размера на кредита на сумата от 900лв.

С анекс към договора за кредит, сключен на 26.10.2016 г., между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД е изменен размера на кредита на сумата от 1100лв.

По делото е приложен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., с който „Аксес Файнанс“ ООД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, като цесионер, се прехвърлят непогасените на датата на падежа вземания на цедента от неговите клиенти. С договора за цесия, цедентът е упълномощил цесионера, съгл. чл. 4.4 да уведоми длъжниците за извършената цесия, съгл. чл. 99, ал.3 от ЗЗД.

Неразделна част от сключения договор за цесия е Приложение № 1, в което са индивидуализирани клиентите, чиито задължения са прехвърлени, съгл. §2 от договора.

В приложеното извлечение от Приложение № 1, макар и с много дребен шрифт се установява, че е прехвърлено и задължението на Н.Ш.М. по договор от 08.07.2014 г. с отпусната главница от 1100лв.,остатък към 10.01.2018 г. – 1094,16лв., лихва към 10.01.2018 – 66,30лв.; остатък от договорна лихва към 10.01.2018 – 347,89лв., остатък неустойка/разходи за забава – 275,06лв. и общо дължимо към датата на продажбата - 1783,41лв. Извлечението е подписано и подпечатано от продавача и купувача.

По делото е приложено уведомление до ответницата, изходящо от ищеца по делото, с което я уведомяват за извършената цесия и даденото от цедента пълномощно. Същото не е връчвано на ответника по делото, както преди завеждане на заповедното производство, така и преди исковото. То не е връчвано и след изпращане на съдебните книжа по делото за връчване, т.к ответникът е бил призован чрез залепване на уведомление и му е назначен особен представител.

По делото не е представен, посочения в заповедното производство договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и „Аксес Файнанс“ ООД.

Въз основа на така описаните факти, съдът прави следните правни изводи:

Между страните няма спор относно получаването на паричния заем от ответницата, първоначално предоставен от „Изи Асет Мениджмънд“ АД, чрез кредит „Бяла карта“ в размер на 100лв.

По делото не е приложен от ищеца договор за цесия, сключен на 01.07.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и „Аксес Файнанс“ ООД, за който се сочи в т. 12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по ч.гр.д. № 366/2018 г., поради което съдът счита, че между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД сключения договор за кредит „Бяла карта“ № */*с „Изи Асет Мениджмънд“ АД няма приложение.

Поради липсата на доказателства за наличие на взаимнообусловено правоотношение между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и „Аксес Файнанс“ ООД, касателно сключения първоначален договор за кредит, съдът намира, че последвалите отношения между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД са възникнали на собствено основание и представляват договаряне на нов кредит, който първоначално е възникнал за сумата от 200лв., съгласно приложения анекс, сключен на 27.09.2014 г. между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД. Всички следващи анекси, подписани от двете страни по тях, са довели до договарянето на кредит в размер на 1100лв., което е станало с анекса, сключен на 26.10.2016 г. Съдът намира, че този извод относно действителните правоотношения между страните се подкрепя както на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, но и на последователно изразената в подписаните анекси воля на страните.

Съгласно сключения договор за цесия от 11.11.2016 г., между „Аксес Файнанс“ ООД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, като цесионер, са прехвърлени непогасените на датата на падежа вземания на цедента и в частност и това на Н.Ш.М., чийто общ размер е 1783,41лв. и който размер не се оспорва от особения представител на ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Съгласно постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137/02.06.2015 Г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Практиката допуска по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (Решение № 123/24.06.2009 Г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК). Такова упълномощаване във връзка с договора за цесия по чл. 4.4 да уведоми длъжниците за извършената цесия, съгл. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, а копие от самото пълномощно е приложено към исковата молба.

С извършената от цедента „Аксес Файнанс“ ООД цесия в полза на ищеца по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на §2 от договора за цесия и съгл. приложеното към него пълномощно, вземането на „Аксес Файнанс“ ООД е преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но то би могло да породи своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване съгл. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му за цесията.

Съобщаването за направената цесия на длъжника до настоящия момент не е извършено, т.к както в заповедното производство, така и в исковото същия е призоваван и уведомяван по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление.

Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД – 21.03.2018 г. за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е необходимо последният да притежава същото качество.

Връчването на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, по реда на чл 47, ал.5 от ГПК в хода на исковото производство, също не представлява уведомяване на длъжника, а назначаването на особен представител, който да го представлява по делото има за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник. Действията на процесуалният му представител в хода на образуваното исково производство, не представляват редовно уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия.

Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът по делото не е бил носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано на договора за цесия от 11.11.2016 г. Ищецът не е бил и носител на права, произтичащи от договърт между ответницата и „Изи Асет Мениджмънд“ АД, т.к не се събраха доказателства същия да е бил надлежно и при условията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД прехвърлен и съобщен, съгласно твърдяната цесия между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и „Аксес Файнанс“ ООД.

Поради горното, съдът намира, че искът на ищеца иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1094,16 лв. главница е неоснователен, а вземането за тази сума, присъдено по Заповед № 206/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС, не съществува.

Неоснователни са и исковете за оставащите присъдени вземания, а именно:

по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД за сумата от 347,89 лв. договорна лихва за периода от 14.07.2014 г.до 06.06.2017 г.;

по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 175,06лв., такса револвинг;

по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 100лв. такса за извънсъдебно събиране на вземанията, както и

по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 86,05лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 07.06.2017 г. до 09.03.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

Относно разноските по чл. 81 от ГПК:

Относно разноските в исковото производство.

С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковете изцяло не следва да се присъждат в полза на ищеца направените от него разноски. За предявените искове в общ размер от 1803,16лв. ищецът е направил действителни разноски от 570,16лв., от които 213,94лв. за държавна такса и 356,22лв. за възнаграждение за особен представител. Ищецът претендира и разноски за юрисконсулт в размер на 300лв. на основание чл. 13, т.2 от НЗПП и за подготовка на документи за завеждане на дело - от 50 лв 300лв. на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП. Общо се претендират 920,16лв. разноски.

Претенциите на ищеца за разноски са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.

Относно разноските в заповедното производство.

Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 86,06лв. (36,06в. за ДТ и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт).

Претенцията за тези разноски също следва да се отхвърли изцяло.

Относно отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение.

Относно отхвърлените искове.

Поради отхвърляне на предявените по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № 206/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърления иск.

По делото няма непредявени (оттеглени) искове за вземания по заповедта за изпълнение.

Съдът съобрази след справка в Търговският регистър, че на 13.11.2018 г. 15:08:52 е извършена промяна в представителите на ищцовото дружество, която е станала след предявяване на иска и поради това следва да се впишат новите представители на същото Н. Й. С. и Т.Я.К.. Освен тази промяна е извършена и промяна в адреса на управление, като същия е вече област С. (столица), община С. гр. С. * район р-н О. ул. „П.“ No *, ет. *. Тези новонастъпили обстоятелства, съдът взе предвид на основание чл. 235 от ГПК.

На основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, със седалище и адрес на управление в град област С. (столица), община С. гр. С. * район р-н О. ул. „П.“ No *, ет. *, представлявано от Н. Й. С. и Т.Я.К., против Н.Ш.М. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 1094,16 лв. (хиляда деветдесет и четири лева и шестнадесет стотинки) главница, съгласно договор за цесия от 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД и договор за кредит „Бяла карта“ № */*, сключен с „Изи Асет Мениджмънд“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 206/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, със седалище и адрес на управление в град област С. (столица), община С. гр. С. * район р-н О. ул. „П.“ No *, ет. , представлявано от Н. Й. С. и Т.Я.К., против Н.Ш.М. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 347,89 лв. (триста четиридесет и седем лева осемдесет и девет стотинки) договорна лихва за периода от 14.07.2014 г.до 06.06.2017 г., съгласно договор за цесия от 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД и договор за кредит „Бяла карта“ № */*, сключен с „Изи Асет Мениджмънд“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 206/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС.

ОТХВЪРЛЯ по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, със седалище и адрес на управление в град област С. (столица), община С. гр. С. * район р-н О. ул. „П.“ No *, ет. *, представлявано от Н. Й. С. и Т.Я.К., против Н.Ш.М. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 175,06лв., (сто седемдесет и пет лева и шест стотинки) такса револвинг, съгласно договор за цесия от 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД и договор за кредит „Бяла карта“ № */*, сключен с „Изи Асет Мениджмънд“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 206/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС.

ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, със седалище и адрес на управление в град област С. (столица), община С. гр. С. * район р-н О. ул. „П.“ No *, ет. *, представлявано от Н. Й. С. и Т.Я.К., против Н.Ш.М. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 100лв. (сто лева) такса за извънсъдебно събиране на вземанията, съгласно договор за цесия от 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД и договор за кредит „Бяла карта“ № */*, сключен с „Изи Асет Мениджмънд“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 206/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС.

ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, със седалище и адрес на управление в град област С. (столица), община С. гр. С. * район р-н О. ул. „П.“ No *, ет. *, представлявано от Н. Й. С. и Т.Я.К., против Н.Ш.М. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 86,05лв. (осемдесет и шест лева и пет стотинки) представляваща мораторна лихва за забава за периода от 07.06.2017 г. до 09.03.2018 г., съгласно договор за цесия от 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД и договор за кредит „Бяла карта“ № */*, сключен с „Изи Асет Мениджмънд“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 206/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС.

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, за заплащане от Н.Ш.М. с ЕГН ********** ***,, на направените и дължими по делото разноски в размер на 920,16лв. (деветстотин и двадесет лева и шестнадесет стотинки).

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, за заплащане от Н.Ш.М. с ЕГН ********** ***,, на направените по заповедното производство разноски в размер на 86,06лв. (осемдесет и шест лева и шест стотинки), по Заповед № 206/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

На основание чл. 416 от ГПК, относно отхвърлените искове, Заповед № 206/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 366/18г. на НПРС, влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. На основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не следва да се издава изпълнителен лист.

Районен съдия: ……………………………

Галина Николова