Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

гр. Нови пазар 17.01.2018 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд - Нови пазар  в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №330 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят Ц.Й.К. заявява, че не е съгласен с наказателно постановление №17-0307-000349/09.06.2017 г. на Началник на РУ – гр. Нови пазар, с което са му наложени административни наказания. Оспорва фактическата обстановка, отразена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и изразява несъгласие с констатациите на административно наказващия орган. В съдебно заседание, чрез представителя си развива подробно съображенията си, а именно: намира за некоректен ползвания метод „Видмарк“, по който е изчислена концентрацията на алкохол в кръвта му, тъй като твърди, че този метод измерва, освен съдържанието на етилов алкохол в кръвта, също и други производни. Лабораторията, в която била изследвана пробата кръв не фигурирала в действащата тогава Наредба №30 от 27.06.2001 г. Предвид ползвания метод не счита за вярна отразената в НП концентрация на алкохол в кръвта. Жалбоподателят не оспорва извършеното административно нарушение, но оспорва посочената концентрация на алкохол. Акцентира върху отправената писмена молба да се извърши повторна проба, но по газхроматографски метод и получения отговор от длъжностно лице при ОД МВР –Шумен, по същество отказ да се извърши повторно изследване, което го лишило от възможността да докаже точното съдържание на алкохол в кръвта му. С тези, подробно развити аргументи, жалбоподателят моли съдът да редуцира размера на наложените наказания, с оглед санкционните норми на чл.174, ал.1 от ЗДвП.

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащото жалбата писмо моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок до съда и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение бл. №874259/21.05.2017 г. актосъставителят В.Л.М. е констатирал, че на същата дата, около 23,00 часа в гр. Нови пазар, обл. Шуменска, жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „***” с рег. № ***, след употреба на алкохол, като е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабр. №ARSM 0184 с отчетен резултат 1,17 промила. Актосъставителят е отбелязал, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Вписано е в акта, че е издаден талон за медицинско изследване. Въз основа на този акт, както и на резултата от химическото изследване на кръвта, за което е съставен протокол №132 от 26.05.2017 г.на НТЛ при ОД МВР Шумен, наказващият орган е издал наказателно постановление №17-0307-000349/09.06.2017 г. на Началника на РУП към ОД МВР – Шумен, РУ – Нови пазар, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложената по делото заповед №8121з-746/01.06.2017 г. на Министъра на МВР. Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.

Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото, също така не се оспорва от жалбоподателя, че на 21.05.2017 г. вечерта в град Нови пазар, обл. Шуменска той е бил спрян за проверка, докато управлява собствения си лек автомобил „***” с рег. № ***, като се движил в града, по ул.“Цар Освободител“. При извършената проверка е била установена самоличността на жалбоподателя, направена е и проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабр. №ARSM 0184, като уредът е отчел концентрация на алкохол в кръвта, чрез издишания въздух от 1,17 промила. Видно е от представените доказателства, че този уред е успешно преминал последваща проверка на 27.03.2017 г., с валидност шест месеца. На жалбоподателя е бил издаден и талон за медицинско изследване №***, връчен му в 00,20 часа на 22.05.2017 г., с възможност да се яви в ЦСМП–Нови пазар. Жалбоподателят се е явил в посочения център, освидетелстван е и е предоставил проба кръв за медицинско изследване. Тя е изследвана в НТЛ-ОД на МВР гр. Шумен, по метода Видмарк и видно от съдържанието на протокола за химическа експертиза №132 от 26.05.2017 г., в пробата кръв на жалбоподателя е отчетено съдържание на етилов алкохол 1,01 промила. На 30.05.2017 г. жалбоподателят е депозирал молба чрез НТЛ при ОД-МВР –Шумен до ОСМ при МБАЛ „***“ гр. В., оспорвайки резултата от химическото изследване, с искане за повторно изследване на взетата му кръвна проба. Отговор на тази молба е получил на 27.06.2017 г., като е уведомен, че има право да поиска повторно изследване за своя сметка и са посочени сроковете за това съгласно Наредба №30 от 27.06.2001 г., действаща тогава. В крайна сметка повторно изследва не по друг метод не е било извършено. Наказателно постановление №17-0307-000349/09.06.2017 г.  е връчено на жалбоподателя на 19.06.2017 г., като с него, за виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.2 т същия закон на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Горепосочените факти са установени с категоричност по делото от всички събрани доказателства – показанията на свидетелите В.Л.М. и Я.М.В., както и от писмените доказателства: талон за медицинско изследване от 21.05.2017 г.; протокол за химическа експертиза №132/26.05.2017 г.; протокол за медицинско освидетелстване; протокол за средствата за измерване, преминали проверка в мястото на постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол; разпечатка от показанията на техническото средство Алкотест Дрегер, както и от изявленията на изслушаното по делото вещо лице д-р В.Н.С.. Самият жалбоподател не отрича описаната фактическа обстановка, нито отрича, че е употребил алкохол и е предприел управление на лекия автомобил. Възраженията му са относно точната концентрация на алкохол в кръвта, тъй като счита, че методът на Видмарк има недостатъци при определяне точната концентрация на алкохол, а и предвид отказаното право на жалбоподателя на повторно изследване съдържанието на алкохол в кръвта. Следва да се има предвид обаче, че посоченият метод на Видмарк, наред с газхрматогревския метод са двата утвърдени метода съгласно нормативните изисквания, действали към момента на деянието - чл. 16 от Наредба № 30 от 27.056.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС (отм.) Също така лабораторията - НТЛ при ОД-МВР Шумен е сред учрежденията, в които е допустимо да се извърши анализ, тъй в чл. 15, ал.1 от същата наредба, отменена понастоящем, но действала към момента на деянието, е определено, че анализи се извършват освен в лабораториите в изрично посочените градове, още и в лабораториите при Столичната или съответната регионална дирекция на вътрешните работи. Следователно изследването, извършено в случая е изготвено, съгласно установения нормативен ред, а не в отклонение от него или при нарушаване на изискванията. Към момента на извършване на деянието и съгласно действащата тогава наредба изследването по газхроматографския метод е възможен, но не единствен и задължителен вариант за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Видно от показанията на изслушаното вещо лице и при двата метода на изследване е възможно отклонение, т.е. допустим процент грешка, но по съществото си двата метода са идентични – аналитични. Също така концентрацията на алкохол в кръвта е абсолютна стойност и не следва да има значение по кой метод е установена, ако няма данни за нарушаване на процедурата по извършване на изследването. В настоящия случай не са налице данни за неспазване на изискванията при взема на пробата, при съхранението и и при извършения анализ. Ето защо не може единствено поради обстоятелството, че анализът е извършен по метода на Видмарк, то да се приеме, че концентрацията на алкохол на е била установена. Дори обаче да не се приеме заключението за точната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя, установена по метода Видмарк, то съществува годно показание на техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабр. №ARSM 0184, с отчетен резултат 1,17 промила. Съдът не може да приеме хипотетично, че съдържанието на алкохол в кръвта на жалбоподателя е било под 0,8 промила на хиляда, без този извод да се базира на конкретни обективни факти, установени със съответните способи и по установения ред.

Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото се доказва с достатъчна категоричност, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание  чл.174, ал.1,т.2 от ЗДвП са му наложени фиксираните от законодателя административни наказания глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Осъщественото не може да се счете на маловажно административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Относно вида и размера на наложените наказания, то същите са определени в предвидените в закона срок и размер, при обоснована преценка за тежестта на нарушението.

Водим от горното и считайки, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, съдът намира, че то като такова следва да се потвърди, като направените по делото разноски в от 20 лв. следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Ето защо съдът               

Р  Е  Ш  И  :

          ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление №17-0307-000349/09.06.2017 г. на Началник на РУ – гр. Нови пазар, с което на Ц.Й.К. ***  с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1 ,т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000

(хиляда) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12  (дванадесет) месеца. 

ОСЪЖДА Ц.Й.К. ***  с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Нови пазар направените по делото разноски от 20 лв. /двадесет лева/.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: