Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

гр. Н., 17.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Н. в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №291 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателката Е.В.П. ***«***» №**, ет.*, заявява несъгласието си с наказателно постановление №18-0307-000398/19.06.2018 г. на Началника на РУ на МВР - Н., с което постановление на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за деяние по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Счита, че същото е незаконосъобразно и съставено при нарушаване на материалния закон. Наказващият орган неправилно приел, че жалбоподателката е осъществила посоченото в постановлението административно нарушение. П. отрича да е извършила подобно нарушение при управление на лек автомобил и твърди, че не тя, а водачът на другия лек автомобил, участник в движението, е виновен за възникналото пътно-транспортно произшествие. Другият водач следвало да се съобрази с пътен знак „стоп“, на който той не спрял. Жалбоподателката се движила по главна улица и имала предимство пред другия участник в произшествието. Поради тези обстоятелства, изложени в жалбата, жалбоподателката моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката – адв. Н. К. от ШАК поддържа жалбата, счита, че от страна на П. не е осъществено административно нарушение и моли Наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащо жалбата писмо се твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна, в хода на административно наказателното производство не били допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, а наложеното наказание било съобразено със законовата рамка. Затова моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №404, бл. №436035 от 25.05.2018 г. актосъставителят П.С.П. е констатирал, че на същата дата, около 10, 50 часа в гр. Н., обл. Ш ., по ул. „***“, в посока ул. „***“ жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А4“, с рег. №***, като не съобразява скоростта си на движение с организацията на същото, заобикаля паркирани автомобили и частично навлиза в лентата за насрещно движение и удря завиващия срещу нея лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №***с водач Г.Г., с което предизвиква ПТП с материални щети. Актосъставителят е отбелязал, че с това е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказващият орган е издал наказателно постановление №18-0307-000398/19.06.2018 г., с което на жалбоподателката на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложената по делото заповед №8121з-5**/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление. Прави впечатление, че в наказателното постановление са отразени допълнително обстоятелства, които не фигурират в акта за административното нарушение – напр. в постановлението е вписано, че жалбоподателката е изгубила контрол над лекия автомобил; че е навлезнала в лентата за насрещно движение, а не както е посочено в акта частично навлизане в насрещната лента; също така в постановлението не е отразено, че тя е заобикаляла паркирани автомобили, така както това е вписано в акта. Всички тези различия, обаче съдът не счита, че следва да приеме за съществени противоречия, доколкото всички те са признаци на състава на административното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, и наличието, или не на някои от тези обстоятелства, съдът счита, че следва да установи при обсъждане съществото на случая, когато отчита кои са осъществилите се факти и сочат ли те на извършено административно нарушение.

На съдебното производство също така /в хода на съдебните прения/ жалбоподателката заявява, че актът за установяване на административно нарушение не й е бил надлежно предявен. Актосъставителят само й посочил къде да се подпише и тя се подписала, без актът да й бъде прочетен, и без да разбере за какво нарушение е съставен. Видно от самия АУАН същият е подписан без в него да са вписани възражения. Видно е също така, че в законовия тридневен срок от съставянето на акта жалбоподателката е подала писмени възражения против акта. В случая не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е очевидно, че жалбоподателката е разбрала за какво нарушение е бил съставен акта. Процесуалното нарушение е съществено тогава, когато с допускането му е било нарушено, или по някакъв начин препятствано правото на защита на санкционираното лице. В случая жалбоподателката е упражнила в законовия срок правото си да подаде възражение против акта и да посочи съображенията си по случая, както е упражнила и правото си в законовия срок за обжалва издаденото наказателно постановление. Видно е, че тя е упражнила предоставените й от закона права за защита и няма данни по някакъв начин да е била препятствана да посочи доказателства, в който и да е етап на процеса, или да направи искания. Предвид това съдът, по повод изявленията на жалбоподателката в съдебно заседание за допуснато процесуално нарушение, не открива такова и не намира, че са налице основания за отмяна на постановлението на това основание.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите П.С.П., В.Л.М., Е.И.Б., М.П.Д., Г.Д.Г. и С.Т.А., както и приложените протокол за ПТП №160**44 от 25.05.2018 г., удостоверение за настоящ адрес №170/28.05.2018 г., справка за нарушител и снимков материал, съдът счита за установени безспорно следните факти: На 25.05.2018 г. предиобед, около 10, 50 часа жалбоподателката Е.П. се движила, управлявайки лек автомобил „Ауди А4“, с рег. №**** в гр. Н. по ул. „***“ в посока запад – към кръстовището с ул. „***“. По същото време по ул. „***“ и в посока към кръстовището с ул. „****“ се движил свидетелят Г.Д.Г., който управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №***. Приближавайки кръстовището свидетелят спрял тъй като имало поставен пътен знак №Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" Той имал намерение на кръстовището да завие надясно и да продължи по ул. „***“ в посока изток. На същата тази улица, обаче „***“, на по-малко от метър от кръстовището с ул. „***“, бил паркиран лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. №****, управлявана от свидетеля М.П.Д., който в този момент спрял там, защото заедно със свидетелката С.Т.А. разтоварвали вещи в един от домовете на улицата. Така спрелият автомобил „Шкода Октавия“ препятствал видимостта на свидетеля Г. отдясно и по тази причина той, след като спрял на знака „стоп“ започнал бавно да навлиза в кръстовището, за да завие. Точно в този момент жалбоподателката наближавала кръстовището с ул. „***“. Тъй като в нейната лента за движение и по посоката й на движение имало паркирани на улицата автомобили, тя, за да ги заобиколи навлязла частично в насрещната лента за движение. Когато свидетелят Г. вече започнал да навлиза в лентата си за движение по ул. „***“ и тъй като вниманието му било насочено основно в лявата му посока, относно неговата лента за движение, а и видимостта му вдясно била ограничена; от друга страна пък жалбоподателката, движейки се по път с предимство не очаквала, че от ул. „***“ ще се появи водач и няма да я пропусне, то двата автомобила се ударили, като автомобилът на жалбоподателката с предната си лява част се ударил почти челно, но повече в предната лява част в автомобила на свидетеля Г.. От лекият автомобил на жалбоподателката продължил движението си още няколко метра и спрял на тротоара на ул. „****“ пред находящо се там заведение, а лекият автомобил на свидетеля Г. се отместил назад и се завъртял на около 90 градуса в лявата си посока. След това на мястото на инцидента пристигнала линейка и отвела жалбоподателката, както и съпругата на свидетеля Г., пътуваща с него тогава. Пристигнали и служитЕ.на полицията, които започнали действия по установяване на случая. След като било ясно, че няма пострадали лица, на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение, както и на водача на автомобила „Шкода Октавия“.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от всички горепосочени писмени и гласни доказателства. Относно съществените за случая факти доказателствата по делото са безпротиворечиви, с изключение единствено на факта при удара между двете коли, водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ приключил ли е вече с маневрата завой надясно и в коя лента са се ударили колийе. Актосъставителят, както и свидетелите М. и Г. твърдят, че последният вече е бил извършил маневрата завой надясно, навлязъл е в лентата си за движение по ул. „***“ и тогава жалбоподателката го ударила, докато свидетелите Д. и А. твърдят, че Г. още не е бил завил, а преди да навлезе в лентата си за движение, в началото на маневрата, на кръстовището станал удара. Съобразявайки съвкупно всички тези данни, отчитайки и обстоятелството, че свидетелите Д. и А. са били очевидци на инцидента, намирали са се в непосредствена близост до мястото, където са се ударили колите, а и те двамата по никакъв начин не са свързани с някоя от страните, или заинтересовани от изхода на делото; отчитайки и данните за това къде, с кои си части са се сблъскали колите съдът счита, че следва да се приеме за установено с категоричност, че ударът между двете коли е настъпил по времето, в което свидетелят Г. е извършвал маневрата си и е започнал навлизането в ул. „***“, но преди да я приключи и преди да навлезе в лентата си за движение по тази улица.

Жалбоподателката при движението си действително е имала задължението да съобразява скоростта си на движение с конкретната пътна ситуация и при възникнало препятствие да може да спре. По делото не се установява каква е била с точност скоростта на движение на П., но няма данни скоростта й да е била прекалено висока и само и единствено поради тази причина да настъпил инцидента. Съдът счита, че в случая причината за произшествието не е липсата или не на адекватна преценка от нейна страна за избра на скорост на движение. Причините за произшествието в случая са: спрелият автомобил „Шкода Октавия“ много близо до кръстовището, с което е препятствана видимостта, както на свидетеля Г., така и на жалбоподателката да забележи, че от кръстовището излиза друг водач; предприемането на маневра завой надясно от страна на Г., без да се убеди, че от дясната страна не приближава превозно средство, което следва да пропусне и с това нарушавайки знак №Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!"; и навлизането на жалбоподателката в насрещната лента за движение. В случая жалбоподателката се е движила по път с предимство. Няма пречка при това тя да навлезе в насрещната лента /след разбира се предварително подаден светлинен сигнал за навлизане вляво/, особено ако има спрЕ.автомобили, които следва да заобиколи, което е установено и от актосъставетиля и отразено в съставения акт. В случай, че свидетелят Г. е бил вече навлязъл в насрещната за жалбоподателката лента за движение и тя тогава навлезе в същата лента, за да заобколи други коли, а не спре, за да го пропусне, то тя е без съмнение в нарушение. Но в случая свидетелят Г. е започвал маневрата си, при което той е следвало да се убеди че няма движещи се автомобили, а ако има такива да ги пропусне. Доколкото жалбоподателката е имала предимство на пътя, то тя няма задължение да се съобразява, да пропуска, или да приема автомобила на свидетеля като препятствие, пред което да спре. Затова не може да се счете, че тя е осъществила нарушение на правилата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Ако от нейна страна е допуснато нарушение, то би могло да бъде за неправилното навлизане в насрещната лента за движение. Това навлизане обаче не може да се приеме, че е в резултат на неправилно избрана скорост на движение и загуба на контрол над автомобил, както е приел наказващият орган. Навлизането е в резултат на умишлено предприета от жалбоподателката маневра заобикаляне и ако е била неправилна преценката й за тази маневра, то тя е следвало да бъде санкционирана за именно такова нарушение, а не за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗдвП.

Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото не е доказано с необходимата категоричност, че от страна на жалбоподателката е осъществен описания в наказателното постановление състав на административно нарушение. В този смисъл жалбата, подадена от Е. В.П. е основателна и издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да се отмени.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0307-000398/19.06.2018 г. на Началника на РУП към ОДМВР – Ш., РУ - Н., с което на Е.В.П., с ЕГН ********** ***«***» №**, ет.*, за осъществено административно нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.2, предл.1 от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: