Р Е Ш Е Н И Е

№ 118

Гр.Нови пазар,19.12.2018г.

Районен съд Н.в публичното съдебно заседание,проведено на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА

Секретар:НЕЛА КОСТАДИНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №381 по описа за 2018 година,за да се произнесе,взе предвид:

Образувано е административно-наказателно производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,предявена от Д.С.Д. *** против Наказателно постановление №843/2016 от 05.01.2017г.,издадено от Началника на РУ Н.при ОДМВР Ш..

Жалбоподателят твърди,че не е доволен от горепосоченото наказателно постановление,с което на основание чл.82 ал.2 т.2 от ЗБЛД му било наложена глоба в размер на 30лв.за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД.

В диспозитива на наказателното постановление били отразени обстоятелства по констатиране на твърдяното нарушение,а не тези,при които то е извършено.Наказателното постановление било издадено при липса на задължителни реквизити,а именно:непосочване на датата на извършване на нарушението,липса на описание на същото и на обстоятелствата,при които е извършено.

На практика,твърди жалбоподателят,в НП не се посочвала датата на извършване на нарушението.Единствената посочена дата била 12.12.2016г.,но това била датата на установяването му.Горното несъответствие съставлявало съществено процесуално нарушение,което е основание за отмяна на обжалваното НП,тъй като водело от една страна до нарушаване на правото му на защита,а от друга страна- на посочената той не бил извършил нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД,тъй като е загубил документа си за самоличност преди 12.12.2016г. Непосочването на датата на извършване на нарушението представлявало съществено нарушение на процесуалните правила и съставлявало самостоятелно основание за отмяна на НП.

Същото се отнасяло и до посочване на обстоятелствата,при които самото нарушение се твърди,че е извършено.Квалифицирано било като такова по чл.7 ал.1 от ЗБЛД.В обстоятелствената част на НП не били описани съставомерните елементи на нарушението,като не се сочело дали жалбоподателят не е опазил документа си от повреждане,унищожаване или загубване.Липсата на съставомерните признаци на нарушението и на относимите към тях факти ,ограничавало правото му на защита и налагало отмяна на НП.

Освен това,в НП не било посочено мястото на извършване на нарушението –също съществен реквизит на НП,липсата на който представлявала процесуално нарушение,нарушаващо правото на защита на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание не се явява,не изпраща представител.

За административно-наказващия орган –Началника на РУ МВР Н.при ОДМВР Ш. ,не се явява представител.В съпроводително писмо се излагат съображения за неоснователност на жалбата.Твърди се,че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица.В хода на административно-наказателното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна,следното:

Видно от представената по административно-наказателната преписка декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи,подадена на 12.12.2016г.от Д.С.Д. *** е,че в нея той е декларирал,че на 23.11.16г.личната му карта била в него.Посетил РУ Н.и една банка.След това,по незнайни причини не могъл да открие личната си карта.

След подаване на тази декларация,в присъствие на Д.,***,полицейският служител К.Б.Б. съставил Акт за установяване на административно нарушение.Св.Б. заяви пред съда,че се касаело за изгубена лична карта и според ЗБЛД се пристъпвало към съставяне на АУАН.

При съставяне на акта е присъствал свидетеля Е.Д.С.,който разпитан като свидетел,потвърди акта/констатациите в него / и заяви,че същият е връчен лично на Д..

В съставения АУАН №843/12.12.2016г. е обективирано следното нарушение:На 12.12.2016г.в гр.Н.,на ул.“***“№ * се установи,че Д.Д. е изгубил л.к.№640916622,при обстоятелства и начин,отразени в подадена декларация по чл.17 ал.1 от ПИЗБЛД с вх.№307000-8364/12.12.2016г-,с което виновно нарушил чл.7 ал.1 от ЗБЛД.

АУАН е връчен на Д. на 12.12.2016.и той го е подписал без възражения.

С Наказателно постановление №843/05.01.2017г.,издадено от гл.инспектор В.К.Р.–Началник на РУ Н.към ОДМВР Ш.,затова,че на 12.12.2016г.в гр..,на ул.“***“№ * се установи,че горепосоченият г-н Д.Д. е изгубил л.к.№640916622,при обстоятелства и начин,отразени в подадена декларация по чл.17 ал.1 от ПИЗБЛД с вх.№307000-8364/12.12.2016г-,с което виновно нарушил чл.7 ал.1 от ЗБЛД,на основание чл.53 от ЗАНН ,чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД на Д.Д. е наложено административно наказание „глоба“в размер на 30.00лв.

Наказателното постановление е връчено на визирания в него нарушител на 01.11.2018г.,като в законоустановения срок,той го е обжалвал пред съда.

Жалбата се явява процесуално допустима,подадена е от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес,а разгледана по същество –основателна,поради следните съображения:

Жалбоподателят е подведен под административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД ,която норма регламентира три проявни форми на изпълнително деяние: „Гражданите,притежатели на български лични документи,са длъжни да ги пазят от повреждане,унищожаване или загубване“.

Нито в АУАН,нито в обжалваното наказателно постановление е посочена датата и мястото на извършване на нарушението/задължителен реквизит по смисъла на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5,предл.второ от ЗАНН., а именно –датата и мястото ,на която лицето не е опазило личния си документ –в случая го е изгубил.След като в самата декларация ,формално жалбоподателят е посочил дата,на която последно е разполагал с този си документ за самоличност,следвало е актосъставителя и административно-наказващият орган да установят дали това е датата,на която той е изгубил личната си карта и съответно този факт да бъде обективиран в АУАН и НП като дата на извършване на нарушението.Нещо,което не е сторено в хода на административно-наказателното производство.Не съществува възможност този правно релевантен факт тепърва да бъде изясняван в рамките на съдебния процес.

От анализа на фактическата обстановка по делото съдът намира,че не може да се приеме,че датата,на която е декларирано изгубването на личния документ е дата на извършване на нарушението по чл.7 ал.1 от ЗБЛД.,тъй като същата може да е всяка друга в периода 23.11.2016г.- 12.12.2016г.

Административно-наказващият орган не е изследвал и посочил обстоятелствата,при които е извършено твърдяното административно нарушение,което също е задължителен реквизит ,както на АУАН,така и на НП / чл.42 т.4 ,предл.второ от ЗАНН и чл.53 ал.1 т.5 ,предл.трето от ЗАНН/.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя,че в НП не били описани съставомерните елементи на нарушението,като не се сочело дали жалбоподателят не е опазил документа си от повреждане,унищожаване или загубване.Напротив,достатъчно ясно може да се установи,че административно-наказващият орган е приел,че се касае за изгубване на личния документ .

Доколкото административно-наказващият орган не е установил и посочил датата,мястото и обстоятелствата,при които е извършено административното нарушение,е нарушено съществено правото на защита на жалбоподателя.От друга страна липсата на тези съществени реквизити води до невъзможност да се установи обществената опасност на самото нарушение,респ.да се установят обстоятелствата,които смекчават или отегчават вината на нарушителя и да се извърши преценка дали са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН,съответно да се определи вида и размера на наказанието,което да се наложи на нарушителя.

Ето защо,съдът намира,че административно-наказващият орган е издал процесното наказателно постановление в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,които са довели до неговата незаконосъобразност,обуславяща отмяната му.

Предвид гореизложеното,съдът намира, че жалбата се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена,а атакуваното Наказателно постановление №843/05.01.2017г.,издадено от гл.инспектор В.К.Р.–Началник на РУ Н.към ОДМВР Ш. бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗАНН,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление №843/05.01.2017г.,издадено от гл.инспектор В.К.Р.–Началник на РУ Н.към ОДМВР Ш./издадено въз основа на АУАН №843/12.12.2016г-.,съставен от мл.експерт К.Б.Б. на длъжност МПИ при РУ гр.Н./,с което на основание чл.53 от ЗАНН ,чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД на Д.С.Д. с ЕГН:**********,с адрес:г*** е наложено административно наказание „глоба“в размер на 30.00/тридесет /лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ш. в 14-дневен срок от съобщаването до страните,че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: