Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

гр. Нови пазар, 27.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Нови пазар, в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия П. Николова АНД № 389 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателката Р.И.В. с ЕГН ********** ***, твърди, че не е съгласен с наложената му с наказателно постановление № 18-0307-000745/04.10.2018 г. на Началника на РУ – гр. Н.глоба като наказание за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Жалбоподателят сочи като основание за отмяна на наказателното постановление, че неправилно административно-наказващия орган е определил наказанието по реда на цитираната разпоредба, а счита че е следвало да го накаже като собственик по чл. 683, ал. 1 от КЗ, а не като водач. Като причина за това посочва, че макар лекия автомобил да е регистриран на друго лице – В.И.В.– това е съпругата му и тъй като автомобила е придобит през време на брака, то той се явява СИО и жалбоподателят също е собственик. По тази причина моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не взема становище по същество.

Въззиваемата страна не изпраща представител на насроченото съдебно заседание. В съпровождащо административно-наказателната преписка писмо се изтъква,че жалбата е допустима, но неоснователна по същество, а наложеното наказание е съобразено с предвиденото в закона. Поради това административнонаказващият орган моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните причини:

С жалбата се атакува Наказателно постановление № 18-0307-000745/04.10.2018 г. на Началника на РУ – гр. Н., с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лв. за това, че на 25.09.2018 г. около 16,50 часа в гр. Н.по ул. „Патриарх Евтимий“ е управлявала л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Изрично в обжалваното НП е отбелязано, че се издава на основание АУАН Серия Д бл. № 436262 от 25.09.2018 г., съставен от К.Б.Б. – мл. автоконтрольор при РУ – гр. Н.. От текста на този АУАН се установява, че с него актосъставителят е констатирал, че в нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ Р.И.В. на 25.09.2018 г. около 16,50 часа в гр. Н.по ул. „****“ е управлявала л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Предвид това съдът разгледа жалбата по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.09.2018 г. около 16,50 часа, жалбоподателя Р.И.В. е управлявал л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** по ул. „***“, когато бил спрян за проверка от служители на РУ гр. Н., които осъществявали контрол на автомобилния транспорт. При осъществената проверка контролните органи установили, че сключеният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е изтекъл на 10.09.2018 г. и към датата на проверката за този автомобил няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На Р.И.В. бил съставен АУАН Серия Д бл. № 436262/25.09.2018 г. от К.Б.Б. – мл. автоконтрольор при РУ – гр. Н.. В графата относно възраженията жалбоподателят е записал, че няма такива. По този АУАН е издадено обжалваното НП № 18-0307-000745/04.10.2018 г. на Началника на РУ – гр. Н.като на нарушителя е наложена глоба в размер на 400 лв. за това, за извършено нарушение на чл. 683, ал. 3 от КЗ.

От събраните по делото доказателства се установява още, че процесния автомобил е регистриран на 13.01.1999 г. на името на В. И. В.. От представените по делото от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че на 18.01.1986 г. Р.И.В. и В.И.В.са сключили граждански брак и следователно към датата на регистриране на лекия автомобил са били съпрузи.

Така установената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства, които са ясни и непротиворечиви. В действителност фактите не се оспорват от жалбоподателя – единственото му възражение е, че същият е следвало да бъде третиран и наказан като собственик, а не като водач на лекия автомобил.

Съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Смисълът на въвеждане на регистрационен режим за МПС е именно проследяването на собствеността им. По тази причина за трети добросъвестни лица собственик на движимата вещ е този, който е посочен в нарочните регистри за собственик. Това правило важи и за държавните органи. Не може да се изисква от административно-наказващите органи всеки път да правят справка дали съответния автомобил не е бил придобит през време на брака на лицето, което е регистрирано като собственик с лицето, което управлява лекия автомобил. Да се приеме противното, на първо място би довело до едно необосновано в по-голямата си част ровене в личните данни на гражданите и на второ място, би означавало да накараме административно-наказващия орган да прави и по-широката проверка – дали сделката, чрез която МПС е придобито е възмездна или не (доколкото само вещите придобити чрез възмездна сделка стават СИО) и дали не е придобита с лични средства (защото когато средствата, платени за имуществото са лични средства на единия съпруг, то и при възмездна сделка вещта става лична собственост, а не СИО). Обременяване на административно наказващия орган с подобно разследване излиза извън рамките на вменените му функции и обезсмисля въведената от законодателя законова презумпция за собствеността по регистъра.

По изложените причини съдът намира, че нарушението е доказано.

Относно наложеното с постановлението административно наказание, съдът констатира, че то е определено така, както е посочено в закона, във фиксирания размер на глобата от 400 лв., поради което не могат да бъдат обсъждани смекчаващи или утежняващи вината обстоятелства.

Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Ето защо

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0307-000745/04.10.2018 г. на Началника на РУ – гр. Н., с което на Р.И.В. с ЕГН ********** ***, е наложено наказание – глоба в размер на 400 лв, за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Петина Николова