МОТИВИ към присъда по НОХД №499/2017г.по описа на НПРС

 

    Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК –по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Н.срещу П.К.И. *** ,обвиняем по ДНП №306/2017г.по описа на РУ МВР гр.Н.за престъпление по чл.343б ал.2 от НК.

    За НПРП се явява прокурор Жекова.Поддържа изцяло внесеното обвинение.

    Подсъдимият П.И. не се явява.Не може да бъде намерен на постоянния си адрес,на който е бил призоваван по ДП.По данни на негови близки,същият се намирал в чужбина с неизвестен адрес.На основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК му беше назначен служебен защитник –адвокат Р.Т. от ШАК,която не оспорва обвинението.По въпроса за наказанието ,което да му се наложи,моли да бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

    Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

      От показанията на свидетеля П.К.П. ,които съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно дадени,преценени в съвкупността им с обективираното в АУАН №511/05.07.2016г.съставен от Р.А.М.-*** в присъствието на свидетелите П. и Д.Г. И.,се уС.овява,че на 05.07.2016г.около 00.35 часа,в с.С.,обл.Ш.,подсъдимият И. управлявал МПС,марка „БМВ 318И“ с рег.№****,като на улица „***“бил спрян за проверка от полицейските служители М.,П. и И.,които извършвали проверка по КАТ.

   Водачът И. бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ARDN0035 /технически изправен ,видно от представения по ДП технически паспорт на уреда на л.37-46 по ДП /.Уредът е отчел 0.91 промила алкохол в издишания от И. въздух.Съставен му е АУАН с горецитирания номер,като му е вменено извършване на административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП,с което е стартирало административно-наказателно производство,което е възобновено и наложеното административно-наказание /с Наказателно поС.овление №16-0307-000459/09.08.2016г.,издадено от В.Р.–Началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н./отменено,а срещу И. е възбудено досъдебно наказателно производство.

    След тестването му с „Алкотест Дрегер“,на подсъдимия е бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване   №0039440/05.07.2016г.,като той се е явил в ЦСМП Ш.  в 00.58 часа на 05.07.2016г.и е дал проба за изследване на наличие на алкохол в кръвта му.

    От приобщената по делото съдебно-химическа експертиза с №142/06.07.2016г.,изготвена от вещото лице И.П.Г. –лаборант-химик в НТЛ при ОДМВР Р.,която не беше оспорена от страните и съдът я кредитира с нужното доверие като обективна,добросъвестно и компетентно изготвена,се установява,че в кръвта на П.И.,изследвана чрез газхроматографски метод  е установено наличие на етилов алкохол 0-58 промила.

   При установяване на употребата на алкохол от водача на МПС е била спазена процедурата,предвидена в чл.7 т.1 от наредба №30/27.06.2001г.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства/отменена 29.09.2017г.,но в сила към момента на извършване на деянието и към момента на изследване на релевантния факт/,поради което съдът приема,че за точното определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия ,следва да се даде приоритет на химическата експертиза,а не на техническото средство.,доколкото самият нормативен акт е заложил към химическата  експертиза по-висока степен на достоверност в сравнение с техническото средство,когато със същото е установена концентрация на алкохол в кръвта до 1.2 на хиляда.

       Подсъдимият е правоспособен водач на МПС,категории В и М /справка за нарушител на л.45/.Видно от справка за съдимост с рег .№48/12.01.2018г.,издадена от Бюро „Съдимост“ при НПРС е,че същият е бил осъден по НОХД №241/2015г.,влязло в законна сила на 29.06.2015г.затова,че на 12.04.2015г.в с.С. управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда,а именно -1.41 промила.Наложено му е наказание „пробация“ ,което е изтърпял на 08.04.2016г. и към момента на извършване на инкриминираното деяние,предмет на делото,същият не е бил реабилитиран /било по право или на друго законово основание/ .

    В протокола му за разпит,същият се е признал за виновен по възведеното срещу него обвинение.

     При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

   От анализа на събраните по делото доказателства се установи по един категоричен начин,че на 05.07.2016г.около 00.35 часа в с.С.,обл.Ш.,по ул.“***“,подсъдимият П.И.  управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „БМВ 318И“ с рег.№***,с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила /конкретно 0.58 промила/ ,установено по надлежния ред –с Протокол за химическа експертиза №142/06.07.2016г.на НТЛ при ОД МВР Р.,след като е бил осъден с влязла в сила присъда-споразумение №47/29.06.2015г.по НОХД №241/2015г.по описа на Районен съд Н.,влязло в сила на 29.06.2015г.за деяние по чл.343б ал.1 от НК/управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила,установено по надлежния ред/,с което от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343б ал.2 от НК.

     От обясненията на подсъдимия,дадени пред органа на разследването ,се установява,че същият е осъзнавал извършеното от него престъпно деяние и неговите противоправни последици,поради което съдът счита, че престъплението е извършено при наличието на пряк умисъл.

      За въпросното инкриминирано деяние,съответната наказателно-правна норма на чл.343б ал.2 от НК /обнд ДВ бр.92/2002г.,изм.ДВ бр.74/2015г.,последната в сила към извършване на престъплението/,предвижда наказание „лишаване от свобода от една до пет години“ и с глоба от „петстотин до хиляда и петстотин лева“.

    Видно от справката  за съдимост на подсъдимия е,че същият е осъждан един път,но това му наказание е елемент от състава на престъплението за което му е повдигнато обвинението по настоящото дело,поради което съдът намира,че този факт не се явява отегчаващо вината му обстоятелство.

   Същият е млад човек, няма данни дали работи, изпълнил е надлежно наложеното му наказание му образуваното административно-наказателно производство,което е възобновено,но не по негова вина./заплатил е наложеното му наказание „глоба“в размер на 610.00лв.,за което защитникът му представя вносна бележка на л.31 по делото/.Тези обстоятелства съдът счита за многобройни смекчаващи .

     При превес на смекчаващите обстоятелства,съдът намери,че и най-лекото по размер наказание „лишаване от свобода“ се явява несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия,поради което счете,че са налице предпоставките,визирани в чл.55 ал.1 т.1 от НК и го осъди да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ в размер,по-нисък от минималния,а именно-„шест месеца“,чието изтърпяване,на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.

      Пак поради горните съображения,за наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,съдът прие,че не следва да му налага наказание „глоба“,предвидено в основния състав на престъплението,наред с наказанието „лишаване от свобода“,което е без алтернатива по вид.

      С оглед изхода на делото,на основание чл.189 ал.3 от НПК,подсъдимият беше осъден да заплати по делото направените по делото  разноски в размер на 41.00 лв./за изготвяне на съдебно-химична експертиза/.

      Съдът счете,че при така определеното наказание на подсъдимия, биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл36 от НК.

     В този смисъл съдът постанови присъдата си.

     Мотивите са изготвени на 26.01.2018г.

 

                                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: