МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №31 ОТ 03.12.2018 Г. ПО НЧХД №194/2018 Г. ПО ОПИСА НА НПРС

Тъжителят В.С.К. *** е депозирал тъжба против подсъдимия Т.К.Ю. от с. П., обл. С. за това, че на 07.12.2017 г. в с. Б., обл. Ш. разгласил, чрез вписване на възражение в акт за установяване на административно нарушение №807 от 07.12.2017 г., бл. №245697 позорни за В.С.К., с ЕГН ********** *** обстоятелства, а именно, че К. го спрял по време на паркиране и му казал, че ще го пусне, ако подсъдимият му даде двадесет лева, като клеветата е нанесена публично и на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му – престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

Ведно с тъжбата е предявен за разглеждане и граждански иск, с цена на иска от 5 000 лв., съставляващи обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, като сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –07.12.2017 г. до окончателното плащане, който граждански иск съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Тъжителят, чрез представителя си адв. Я. С. *** поддържа обвинението, счита го за доказано и моли, подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание. Също така моли предявеният граждански иск да бъде уважен.

По предявеното му обвинение подсъдимият не се счита за виновен. Той не отрича, че е вписал възражение в акт за установяване на административно нарушение №807 от 07.12.2017 г., бл. №245697 с горепосоченото съдържание. Твърди, че действително при извършената му проверка от тъжителя на посочената в тъжбата дата, тъжителят му поискал пари, за да не съставя акт за нарушение. Подсъдимият твърди също, че впоследствие, в дадени от него сведения се отрекъл от изявленията си, които написал като възражения в акта за административното нарушение, но това сторил под давлението на полицейски служител. Предвид това в хода на съдебните прения подсъдимият моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия – адв. П. Н. от АК – В.изразява становище, че обвинението не е доказано. Счита, че отразените от подсъдимия изявления в акта за административното нарушение са имали за цел да сигнализират за нередности в поведението на длъжностни лица, а не да накърни репутацията на тъжителя, като за подобно накърняване счита, че няма събрани доказателства. По тези съображения, подробно развити в хода на съдебните прения, защитникът моли, подсъдимият да бъде оправдан и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По отношение на предявения граждански иск защитникът смята, че същият е неоснователен и недоказан, поради което следва да се остави без уважение.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т.К.Ю. живее в с. П., общ. Д., обл. С. със съпругата си свидетелката Ф.А.Х.и сина си, който е на 10 месеца. Подсъдимият е безработен. Тъжителят В.С.К. ***. Същият е полицейски служител и към 07.12.2017 г. е заемал длъжността младши автоконтрольор І степен група „Охранителна полиция“ към Районно управление – К.при Областна дирекция на МВР – Ш..

На 07.12.2017 г. в предиобедната част на деня подсъдимият Т.К.Ю., заедно със съпругата си свидетелката Ф.А.Х.потеглили за гр. Ш. с лекия им автомобил „Мерцедес Е 200” с рег. №***, като шофирал подсъдимият. В гр. Ш. предстояло на свидетелката да бъде извършен преглед, тъй като тя била бременна в осмия месец. Двамата минали през с. Б., обл. Ш., откъдето с тях в колата се качил и братът на свидетелката Х.– свидетелят Х.А.Х. Преди да отпътуват от селото те спряли там пред хранителен магазин. Свидетелят Х. имал намерение от близката фурна да купи хляб, а подсъдимият от хранителния магазин да купи храна. Така двамата излезнали от колата, а в автомобила останала свидетелката. Близо до мястото, където подсъдимият спрял имало автобусна спирка, където имало спрял пикап. Шофьорът на спрелия там автомобил казал на подсъдимия да премести колата си, тъй като създава пречка. Подсъдимият се качил в колата и потеглил, за да се премести. В близост до автобусната спирка били установени тъжителят и свидетелят Р.В.Т. /също полицейски служител/, които в това време били на работа и изпълнявали контрол на движението по пътищата. Забелязали колата на подсъдимия и свидетелят Т. подал сигнал на подсъдимия за спиране. Подсъдимият спрял близо до полицейския автомобил. Тъжителят отишъл до автомобила на Т.Ю. и след като се представил, казал на подсъдимия, че е без обезопасителен колан и поискал документите му за проверка. К. взел документите и отишъл до полицейската кола. После извикал подсъдимия и му казал, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, затова, че е управлявал автомобила без поставен колан. В това време при подсъдимия и полицейските служители пристигнал и свидетелят Х. Подсъдимият бил ядосан от факта, че тъжителят съставя акт за нарушение, започнал да вика, че ще съди полицейските служители, ще ги уволни, ще ги съсипе. Тъжителят В.С.К. съставил против подсъдимия акт за установяване на административно нарушение №807 от 07.12.2017 г., бл. №245697, а именно за нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Предявил го на подсъдимия и му предоставил акта, за да впише в него подсъдимият възражения, ако има такива. Тогава подсъдимият в графата за възражения вписал следното: „Господин К.ме спря по време на паркиране и ме каза че ще ме пусне ако ме дадем двадесет лева ще те пусна”. После подсъдимият и пътуващите с него свидетели си тръгнали.

По повод вписаните от подсъдимия изявления в акта за административното нарушение било разпоредено извършване на проверка по случая, тъй като от страна на Началника на РУ – К.била изпратена докладна записка до Директора на ОДМВР – Ш.. В хода на извършената проверка били снети сведения от подсъдимия и от свидетелите Ф.А.Х.и Х.А. Х., а тъжителят и свидетелят Т. изготвили докладни записки по случая. Сведенията от подсъдимия и свидетелите Х.и Х. били снети от Н.Р.Ф. – Началник „Охранителна полиция” при РУ – К./свидетел по делото/, като сведенията от свидетеля Х.били снети в с. Б., в присъствието и на свидетеля И.И.П. – Началник група „Криминална полиция” при РУ – К.. В дадените сведения подсъдимият, съпругата му и нейният брат заявили и се подписали под изявленията си, че тъжителят не е искал от подсъдимия парична сума, за да не съставя акт, а самият подсъдим вписал изявления в този смисъл, тъй като бил ядосан от факта на съставения акт. Предвид това извършената проверка не установила нарушения от страна на К., и била прекратена.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно и по категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Р.В.Т., Н.Р.Ф., И.И.П., Ф.А.Х.и частично от тези на свидетеля Х. А. Х.; от данните от проведените по делото очни ставки; от приложените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение №807 от 07.12.2017 г., бл. №245697, материалите по преписка във връзка с докладна записка на Началника на РУ – К.№280р-14207/15.12.2017 г. по описа на РУ К.и №812102 от 15.12.2017 г. по описа на ОДВМР – Ш., както и тези по административнонаказателна преписка №807 от 07.12.2017 г. , образувана по съставяне на акт за установяване на административно нарушение №807 от 07.12.2017 г., бл. №245697, също така писмо изх. №372р-9644/11.06.2018 г. на Началника на сектор КАПОЧР, типова длъжностна характеристика на длъжността младши автоконтрольор; както и частично от обясненията на самия подсъдим.

Анализът на доказателствения материал налага категоричния извод, че подсъдимият с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и 3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Видно е, че Т.К.Ю., чрез вписване на горепосочените изявления в съставения му акт за административно нарушение, е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя В.С.К.. Това са именно изявленията, че К. му е поискал парична сума от 20 лева, за да не му състави акт за нарушение. Тези твърдения са клеветнически, защото на първо място по делото не се установява те да са истински. В обясненията си пред съда и в показанията си по делото подсъдимият и свидетелят Х.твърдят, че на посочената в тъжбата дата действително тъжителят поискал парична сума от подсъдимия, за да не му съставя акт. Подобни обстоятелства, обаче не са заявени от свидетелката Ф.Х., която също е присъствала на мястото на случая. Между показанията на тези двама свидетели са налице противоречия, тъй като свидетелката твърди, че когато съпругът й се върнал със съставения му акт не споменал нищо относно проверката, а на въпроса дали е споменал за искани му пари, свидетелката твърди, че не си спомня. Свидетелят Х.А.Х.пък от своя страна твърди, че след съставянето на акта двамата с подсъдимия в колата си са обсъждали случая и са били възмутени от факта, че са им искани пари. След това в сведенията, дадени пред свидетеля Н.Р.Ф. подсъдимият и свидетелите Х. и Х.са се подписали под изявленията, че на Т.Ю. в действителност от страна на К. не е искана парична сума, а подсъдимият сам написал това в изблик на гняв. Подсъдимият и свидетелят твърдят, че са били принудени да се подпишат под подобни изявления, защото полицейският служител Н.Р.Ф. им казал да променят твърденията си „да няма проблеми, съд да няма.... ще се приключи всичко”. Свидетелят Ф. отрича да е оказвал какъвто и да е натиск спрямо свидетелите, или да ги е убеждавал да дават конкретни твърдения. Същото потвърждава и свидетелят И.И.П.. Тези противоречиви данни от доказателствата по делото относно обстоятелството дали в действителност тъжителят К. е поискал да му бъде предоставена парична сума, не са отстранени и при проведените по делото очни ставки, в хода на които всеки от свидетелите, както и подсъдимият твърдят заявеното от тях при разпитите си на съдебните заседания. Но тези противоречиви доказателства и всъщност противоречивото поведение на подсъдимия и свидетеля Х., при което те първоначално твърдят едни обстоятелства, после в писмени сведения ги отричат, после пак твърдят първоначалните, и наред с останалите доказателства по делото /категоричните данни от показанията на останалите свидетели/, не дават възможност съдът да приеме с категоричност, че от страна на тъжителя е била поискана неследваща му се облага. Затова и съдът следва да приеме, че вписаните от подсъдимия в акта изявления са неистински. За да може съдът да приложи разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК, то трябва по делото да е установено, че разгласените обстоятелства действително са истина. По настоящото дело единствено от твърденията в обясненията на подсъдимия и в показанията на свидетеля Х., които твърдения са били и променяни в различни периоди, не може да се приеме истинността на твърдяния факт, че тъжителят е поискал парична сума, за да не съставя акт за нарушение. Поради това съдът следва да счете, че твърденията, вписани от подсъдимия в акта са неистински.

На второ място по същността си тези изявления са позорни и целящи да накърнят доброто име на тъжителя. Позорящи са, защото е описано осъществено от тъжителя поведение, което е неморално, укоримо и несъвместимо с длъжността, която заема. Разгласяването на такива позорни обстоятелства представлява клевета.

В настоящия случай клеветата е извършена при наличието на квалифициращи обстоятелства. На първо място е видно, че позорните за тъжителя обстоятелства са станали достояние на множество лица, предвид начина, чрез който обстоятелствата са разгласени, поради което без съмнение клеветата е извършена публично. Наред с това е безспорно, че клеветническите изявления на подсъдимия са били насочени към тъжителя в качеството му на полицейски служител, т.е. на длъжностно лице и то по повод изпълнение на службата му. Без съмнение В.С.К. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. “а” от НК. Следователно деянието на подсъдимия се квалифицира по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

От субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици.

Като счете, че предявеното от тъжителя обвинение за гореописаното деяние е доказано напълно и по категоричен начин, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

При отчитане на обстоятелствата от значение за определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази, че за извършеното от него престъпление се предвижда наказание лишаване глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. Подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма от общата част на НК. Няма данни от деянието му да са причинени и невъзстановени имуществени вреди. Ето защо, съдът счете, че са налице в случая условията на чл.78а от НК и след като призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание. Размерът на наказанието съдът съобрази с тежестта на деянието, с конкретно осъществените от подсъдимия действия, както и с мотивите му за извършване на деянието. Също така съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимият е безработен, не реализира трудови доходи, а и е родител на малко дете – има син на десет месеца, за когото се грижи. Преценяйки всички тези обстоятелства, съдът счете, че съответстващо на деянието на подсъдимия е наказание, ориентирано към минималния предвиден в закона размер, поради което определи и наложи на подсъдимия административно наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

По отношение на предявения граждански иск съдът счете, че деянието на подсъдимия е безспорно доказано и от него за гражданския ищец несъмнено са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни морални страдания от засягането и опозоряването на името му. Доказателства за тези факти се съдържат в показанията на свидетеля Р.В.Т. и на свидетелката М.В. Б. – съпруга на тъжителя. От тези показания става ясно, че тъжителят е изпитвал притеснения, станал мълчалив, затворен, търпял подигравки на колеги, с нежелание и страх вършел служебните си задължения. В случая следва да се отчете и обстоятелството, че актът за административно нарушение, съдържащ клеветнически обстоятелства е станал достояние на множество лица, служители на полицията и колеги на тъжителя. Това без съмнение се е отразило на името и авторитета на ищеца. В случая следва да се отчете също и обстоятелството, че гражданският ищец е бил засегнат именно в качеството му на полицейски служител. Предвид тези обстоятелства, съдът счете, че за възмездяването на пострадалия е справедливо подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, съставляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2017 г. до окончателното плащане. Поради това именно в този размер гражданският иск, като основателен и доказан, бе уважен, а в останалата му част до пълния му размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан, бе отхвърлен, а именно за сумата от 3000 лв.

Подсъдимият бе осъден също така да заплати да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 80 лева, както и да заплати на тъжителя направените по делото разноски в размер на 762 лева.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

17.12.2017 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: