МОТИВИ към решение по АНХД №353/2018г.по описа на НПРС

Делото е образувано на основание чл.375 от НПК- по внесено постановление от НПРП ,съдържащо предложение до НПРС за освобождаване на Р.З.В. ***,обвиняем по ДП №112/2018г.по описа на РУ гр.Н. за престъпление по чл.343,ал.1 б“б“ във вр.чл.342 ал.1 предл.3-то от НК от наказателна отговорност и налагането му на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

В съдебно заседание,за Районна прокуратура гр.Н. ,не се явява представител.

Обвиняемият Р.В. се явява лично в съдебно заседание и с договорния си защитник адв.В.Д. –ШАК. Признават фактите,изложени в постановлението и молят съда да му определени наказание,съобразно привилигирования състав,предвиден в НК,доколкото,след извършване на деянието,обвиняемият е направил всичко,зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия .Молят съдът да не прилага разпоредбата на чл.343г от НК,доколкото такава възможност се предвиждала в глава осма,раздел четвърти от НК.Развиват доводи в тази насока.

Съдът като прецени обясненията на подсъдимия,в съвкупността им с писмените доказателства,събрани в хода на воденото ДП №112/2018г.по описа на РУ гр.Н. и приетите в съдебно заседание,прие за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Р.В. *** на длъжността –Мениджър –„Търговски отдел“.Отговаря за националния пазар и за пазарите от ЕО и трети страни/длъжностна характеристика по месторабота/.Не е осъждан.Баща е на две малки деца,съответно на 4 г. и 6г.,които се налагало ежедневно да вози до посещаваните от тях детски заведения /по негови данни/.

В същата фирма работи и пострадалия Д.И.Д..

На 14.02.2018г.,двамата трябвало да се срещнат с потенциален клиент в гр.Добрич ,като около 10.30часа,потеглили със служебния товарен автомобил ,марка „***“ с рег.№***,тъмно син металик.Автомобилът бил управляван от обвиняемия В.,който е правоспособен водач с категории В,М,АМ/справка за нарушител на л.37а по ДП/ .

Водачът В. поставил предпазен колан,а Д. седнал на задната седалка на мястото на пасажера,без предпазен колан,подпирайки се на смъкнатия до него подлакътник.Това/сочи в обясненията си обвиняемия,обективирано е в протокол за разпит на свидетеля Д.,както и в медицинската документация досежно пострадалия,издадена от „МБАЛ –Шумен“АД,на л.57-78 по ДП ,вкл.История на заболяването, Епикриза,от които се установява,че пред съответните медицински лица Д. е заявил,че се е возил без поставен предпазен колан.

По пътя от гр.С. за гр.Добрич, маршрутът на автомобила минавал през АМ „***“ край град Шумен,като времето било облачно,пътното платно мокро,без неравности,с широчина 10.5 метра./протокол за оглед на местопроизшествие от 14.02.2018г.,фотоалбум на л.13.14,16-19 по ДП/.Видно от протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум е,че вдясно от пътното платно,на 650 метра преди мястото на инцидента,в близост до бензиностанция „***г“,имало поставена указателна табела с надпис „Опасен участък 2000м.“ На 150м.от тази табела в посока гр.В.имало друга табела ,указваща на хлъзгав път и скорост на движение 90км/ч.при дъжд и сняг.На още 150м.имало друга табела ,също указваща на хлъзгав път и скорост на движение 70 км/ч.при дъжд и сняг.

Обвиняемият не съобразил скоростта си на движение с пътните знаци,а продължил да се движи със скорост,по-висока от допустимата .Според заключението на вещото лице П.П.,което не беше оспорено от страните и съдът го цени с нужното доверие като добросъвестно,компетентно и безпристрастно изготвено,скоростта на движение на товарен автомобил „*** „с рег.№***е била 108 км/ч.

От обясненията на обвиняемия ,дадени пред съда и които се приемат за достоверни,кореспондиращи с показанията на свидетеля Д.,дадени по ДП,се установява,че след подминаване и на втория пътен знак за ограничение на скоростта, управляваното от него МПС е попаднало през събрала се вода на пътното платно,вследствие на което се получил аквапланинг и той загубил управление на автомобила,отпуснал педала на газта интуитивно,“Рено“-то се ударило в мантинелата вдясно,после в мантинелата вляво, след което В. овладял управлението му и на около 150-200 метра успял да паркира в аварийната лента.

В същото време,пътникът Д.Д. се бил навел ,за да си вземе бутилка с вода,поставена в чанта и не успял да възприеме визуално ,какво точно се случва с движението на превозното средство.Усетил,че автомобилът излиза от траекторията си и се поднася.В момента,в който усетил първия удар, Д. се изправил и здраво се хванал за углавника на пасажерската седалка с дясната ръка,а в другата ръка държал бутилката с вода.Вече като се изправил,видял ,че колата се удря в дясната мантинела.В момента,когато автомобилът бил паркиран в аварийната лента, Д. усетил болка в гърдите и кръста.Не е загубвал съзнание.Съзнание не е губил и водачът на автомобила.

Според обясненията на В.,които не се опровергават от пострадалия Д., след случилото се,водачът се обадил на телефон 112 за оказване на първа помощ на пострадалия.В съдебно заседание обвиняемият допълва,че дори е помогнал на Д. да излезе от колата,за да отиде до тоалетна.След като се върнали ,му подложил сакото си и го сложил да легне ,докато дойде „Спешна помощ“.

На място пристигнали полицейски служители,като В. бил изпробван за наличие на алкохол в издишания от него въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ DRDN 0038,проба №382,която отчела 0.00 промила /л.81 по ДП/.Техническото средство е преминало успешно проверка средство за измерване,видно от приложената по ДП техническа документация .

След идване на „Спешна помощ“,св.Д. ***,където първоначално е приет в Спешно отделение,а впоследствие –лекуван в Хирургично отделение.Оттам е изписан с окончателна диагноза :“Множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза.Закрито.“

От заключението на назначената по ДП /л.41-49/и приета от съда ,съдебно-медицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р В.В.се установява,че в резултат на ПТП-то ,Д.Д. е получил следните травматични увреждания :Компресионни фрактури на телата на първи и втори поясен прешлен без данни за спондиолистеза и за стеснения на медуларния канал.Контузия на гръден кош и на десен лакът..

В резултат на същите му е причинено трайно затруднение в движението на снагата ,за срок,по-голям от един месец.Според експерта,травматичните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети,по механизма на удар.Касае се за високоенергийна травма,каквато може да бъде получена по начина,съобщен от пострадалия и свидетелите –при ПТП –травма в автомобила.Срокът за възстановяване от конкретно установените травматични увреждания е 12 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

За установяване на обстоятелствата:1/Какъв е механизма на пътно-транспортното произшествие,възникнало на 14.02.2018г.на АМ“***“край гр.Н. в района на км.369+168/срещу бензиностанция „***/с товарен автомобил „***“ с рег.№***,управляван от Р.З.В. ,при което на пътника в автомобила Д.И.Д. е причинена телесна повреда,а автомобила е повреден?, 2/Каква е причината за настъпване на ПТП от автотехническа гледна точка?, 3/Да се определи скоростта,с която се е движил участника в ПТП,като се имат предвид писмените доказателства,находящи се в ДП?, 4/Правилно ли е действал водача на лекия автомобил в конкретната обстановка и съществувала ли е практическа възможност да се предотврати настъпването на ПТП ?,по досъдебното производство е назначена автотехническа експертиза,изготвена от вещото лице П.П..Същата не беше оспорена от страните,кредитира се от съда с нужното доверие и се подкрепя от останалия доказателствен материал по делото и от нея се установява,че на АМ ***,в посочения участък,времето е било облачно,пътното платно-мокро,без неравности,с обща широчина 10.5 метра.В района на км.369+168 ,водачът е управлявал със скорост около 108 км/ч.в дясната лента за движение.При отминаване на пътните знаци,последователно поставени с ограничение на скоростта на 90 и впоследствие на 70км/ч. при мокър и заснежен път,автомобилът попада в наводнен участък и водачът загубна контрол над управлението.Автомобилът се насочва към дясната част на платното,излиза на банкета и се удря в мантинелата в дясно на платното.След като я деформира на около 20 см.в южна посока в разстояние на 10 метра,автомобила отново се връща на платното.На около 30 метра западно от ориентира,автомобилът се удря отново с дясната си предна част и предна дясна гума в мантинелата,като от удара до мантинелата падат десния фар и множество пластмасови елементи черни и сиви на цвят.След около 6 метра протриване по мантинелата,автомобилът се връща отново на платното и преустановява движението на аварийната лента,както е описано в огледния протокол и видно от фотоалбума към ПТП на около 148 метра след ориентира.

Според експерта,причината за станалото автопроизшествие е навлизането в зоната на образувалия се воден слой върху платното със скорост около 108 км/ч.При тази скорост се е получило явлението аквапланинг,при което гумите на автомобила загубват контакт с платното и автомобила става неуправляем.Водачът не е в състояние да контролира автомобила ,както по посока,така и по скорост.

Навлизането в зоната на наводнения участък от страна на водача с по-висока скорост от ограничената,сочи в.л.Пеев,може да се окачестви като неправилно действие.Настъпването на ПТП е било предотвратимо в случай,че водачът е спазил ограничението на скоростта с пътен знак,предхождащ мястото на ПТП.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

От анализа на събраните по делото доказателства –писмени и гласни,съдът прие за установено по категоричен начин,че на посочената в постановлението на прокурора дата и място - на 14.02.2018г.,при управление на моторно превозно средство –товарен автомобил марка „***“с рег.№***,на автомагистрала „*** „,обвиняемият Р.З.В. е нарушил правилата на чл.6,т.1 и на чл.21,ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата ,а именно :чл.6 :“.Участниците в движението :ъобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата,както и светлинните сигнали,с пътните знаци и с пътната маркировка:,Чл.21/1/“При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.-пътно превозно средство от категория „В“в населено място -50 км/ч,извън населено място -90 км/ч,АМ -140км.,скоростен път -120 км.:2/“Когато стойността на скоростта ,която трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1,това се сигнализира с пътен знак,

Като при приближаване на бензиностанция „***“,край гр.Н.,обл.Ш.,не съобразил своето поведение с пътните знаци и се движил с превишена скорост от 108 км/ч при максимално разрешена от 70 км/ч,сигнализирана с пътен знак и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътника в автомобила Д.И.Д.,ЕГН:********** от гр.Б.,изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата,с което от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл. чл.343а ал.1 б“а“,предл.последно от НК във вр.чл.343,ал.1 б“б“ от НК.

Доколкото след деянието ,обвиняемият е направил всичко,зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия ,съдът прие за меродавна пенална квалификация на извършеното престъпление ––такава по чл.343а ал.1 б“а“,предл.последно от НК във вр.чл.343,ал.1 б“б“ от НК във вр.чл.342 ал.1 предл.3-то от НК и го призна за виновен по този привилегирован състав,оправдавайки го по останалата част от обвинението.

Причинно-следствената връзка между поведението на обвиняемия,в качеството му на водач на МПС и причинените на пострадалия Д. травматични увреждания ,е доказана по несъмнен начин.

Съдът намери също, че с оглед поведението на пострадалия Д.,който се е возел без поставен предпазен колан като пътник в управлявания от обвиняемия товарен автомобил и с това е нарушил разпоредбата на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата,то настъпилите резултативни последици/травматични увреждания по него/ са настъпили в резултат на независимо съпричиняване от двамата,в съотношение 50% на 50%.Следва да се отбележи,че доколкото обвиняемият Д. е бил с поставен обезопасителен колан,то в резултат на същите удари по автомобила, по самия него не са констатирани травматични увреждания.

От субективна страна,съдът намери,че деянието е извършено от обвиняемия виновно,при форма на вината –непредпазливост,като обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици ,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,което му е вменено като задължение като водач на МПС .

За въпросното инкриминирано деяние по чл.343а ал.1 б“а“,предл.последно от НК във вр.чл.343,ал.1 б“б“ от НК,законът предвижда наказание „лишаване от свобода“до две години или пробация.

Доколкото престъплението е извършено по непредпазливост,обвиняемият не е осъждан,пълнолетен е,не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК,с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,които да подлежат на репариране, ,съдът намери,че са налице кумулативно предвидените предпоставки ,посочени в чл.78а от НК,поради което,след като го призна за виновен в извършване на престъпление по чл.343а ал.1 б“а“,предл.последно от НК във вр.чл.343,ал.1 б“б“ от НК,го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер ,съвпадащ с минималния,предвиден в закона - 1000.00лв./хиляда лева/.

При определяне на размера на наказанието,съдът счете,че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства – проявената самокритичност от обвиняемия към стореното,семейното му и имотно състояние /баща е на две малолетни деца,спрямо които има алиментно задължение за издръжка/,а чистото му съдебно минало и оказаната от него помощ на пострадалия са елемент от самия състав на престъплението ,в извършването на което беше признат за виновен.

Независимо,че нормата на чл.78а ал.4 от НК,предвижда възможност наказанието „лишаване от права“да се наложи алтернативно,а не императивно,съдът счете,че с оглед тежестта на самото престъпно деяние и най-вече за дисциплиниране на обвиняемия като водач на моторно превозно средство за в бъдеще да се въздържа от допускане и извършване на подобно несъобразяване с разпоредбите на Закона за движение по пътищата,следва да го лиши от правото да управлява МПС за срок от четири месеца.Срокът почти съвпада с минималния такъв ,но за определяне на същия,съдът отчете ,че основната дейност ,чрез която обвиняемият реализира трудови доходи за себе си и семейството си е свързана и с управление на МПС.

Наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ следва да се зачете ,считано от предаване/отнемане на свидетелството за управление на МПС от обвиняемия,в съответния сектор „Пътна полиция“ .

Ето защо,съдът счете,че при така определените по вид и размер наказания,биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.

С оглед изхода на делото,на основание чл.189 ал.3 от НПК,в тежест на обвиняемия бяха вменени направените по делото разноски –тези по ДП №112/2018г.по описа на РУ МВР Н./ разноски в общ размер на 434.01лв./четиристотин тридесет и четири лева и една стотинки/.

В този смисъл съдът постанови решението си.

Мотивите са изготвени на 28.12.2018г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: