МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №32 ОТ 10.12.2018 Г. ПО НОХД № 370/2018 Г. НА НПРС

            Подсъдимият Т.Д.Д. с ЕГН **********, роден на *** ***, обл. Ш., ул. “***“ № *, ***** е предаден на съд затова, че през периода от 30.10.2016 г. до 13.09.2018 г. в с. К., обл. Ш., след като е бил осъден /с решение № ***г. по гр. дело № ***г. по описа на РС Н., влязло в законна сила на 30.10.2016 г./ да издържа свой низходящ /малолетния си син Д.Д., с ЕГН **********/, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 23 месечни вноски по 150 лв., равняващи се общо на 3 450 лв./  - престъпление по чл.183, ал.1 от НК;

И за това, в това, че през периода от 30.10.2016 г. до 13.09.2018 г. в с. К., обл. Ш., след като е бил осъден / с решение № ***г. по гр. дело № ***г. по описа на РС Н., влязло в законна сила на 30.10.2016 г./ да издържа своя низходяща-малолетната си дъщеря В.Д., с ЕГН **********/, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски -23 месечни вноски по 150 лв., равняващи се общо на 3 450 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Производството по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимият се признава за виновен и заявява, че признава всички посочени в обвинителния акт факти.

Представителят на НПРП поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание пробация.

Конституираният частен обвинител Е.Д., представляван от адв. Р.М. от ШАК, счита обвинението за доказано и предлага съдът да наложи на подсъдимия наказание пробация.

Подсъдимият се явява на насроченото съдебно заседание, признава обстоятелството, че не е заплащал дължимата за децата му издръжка. Заявява, че живее в Г., но не работи, а за неговата издръжка се грижат близките му и той не реализира доходи. 

Назначеният служебен защитник в досъдебното производство адв. И.Х. моли за справедливо наказание за подсъдимия, с оглед постигане на целите на личната и генерална превенция.

            Като съобрази всички доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, както и направеното от подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, съдът счете за установено от фактическа страна следното:  Подсъдимият Т.Д.Д. и свидетелката Е.  И.Д. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение №370/2014 г., по гр. дело №3170/2013 г. по описа на РС-Ш., влязло в законна сила на 07.06.2014 г. С това решение родителските права над родените по време на брака деца В.Д. с ЕГН ********** и Д.Д., с ЕГН **********, са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка от по 150 евро на дете. Подсъдимият предприел действия за изменение на така определената издръжка и с решение № ***г. по гр.д. №***г. по описа на НПРС, обжалвано и потвърдено с решение на ШОС, влязло в законна сила на 30.10.2016 г., месечният размер на издръжката бил изменен. Присъдено е подсъдимият да заплаща по 150 лв. месечна издръжка за всяко дете.  Независимо от намаляването на определения размер на издръжката, подсъдимият не започнал заплащането й. В периода от 30.10.2016 г. до 13.09.2018 г. не изпълнил задължението си към своята дъщеря В.Д., общо 23 месечни вноски  по 150 лв., или сумата от 3 450 лв. Не изпълнил задължението си и към сина си Д.Д.,  също  23 месечни вноски  по 150 лв., или сумата от 3 450 лв. Подсъдимият, както и свидетелката Е.Д., така също и двете им деца, живеят трайно в Република Г.. Свидетелката обаче има постоянен адрес *** и това е мястото на извършване на визираните престъпления. Събраните данни от доказателствата по делото се подкрепят в пълна степен от признанията на подсъдимия.

Така описаните факти съдът прие за установени по безспорен начин от всички събрани в рамките на досъдебното производство доказателства и приобщени към делото  – показанията на свидетеля Е.И.Д., както и от приложените по делото писмени доказателства – заверени копия от решение № 176/09.06.2016 г. по гр. дело №***г. по описа на РС Н., решение №239 от 30.12.2016 г. по в.гр.д. №512/2016 г. по описа на ШОС, потвърждаващо пъвоинстанционното решение; писмен отговор от Дирекция „Социално подпомагане“ –гр. В.; справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –Ш.; справка от Дирекция „Бюро по труда“ гр. В. и писмен отговор от Служба по вписванията В. към дата 1419.07.2018 г. Анализът на събраните доказателства сочи, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. След като е бил осъден да издържа малолетните си деца - дъщеря В.Д., с ЕГН ********** и син Д.Д. с ЕГН **********, с горепосоченото решение на съда, подсъдимият съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски и по – точно по 23 месечни вноски за всяко дете, в общ размер на 3 450 лв. за всяко дете. От субективна страна всяко от деянията на подсъдимия е извършено с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянията и е предвиждал настъпването на общественоопасните им последици. Като прие, че обвиненията спрямо подсъдимия за престъпления по чл.183, ал.1 във от НК са доказани напълно и по безспорен начин, съдът го призна за виновен в извършването на посочените престъпления.

За да определи наказанието на подсъдимия за всяко от деянията, съдът съобрази, че извършените от него деяния не представляват тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Също така съобрази, че той не е осъждан, което е смекчаващо отговорността му обстоятелство, както и че е в затруднено материално положение. Той не притежава имущество в Република Б., с което евентуално да се разпореди и да изпълни задълженията си за заплащане на дължимата издръжка. Следва да се отбележи като отегчаващо отговорността му обстоятелство, че подсъдимият е работоспособен родител и няма задължения за издръжка към други свои низходящи. Като смекчаващи отговорността, разбира се, следва да се отчетат и направените от него признания на фактите по делото. За това деяние законодателят е предвидил наказания лишаване от свобода до една година или пробация. При преценката на всички обстоятелства и отчитайки превеса на смекчаващите отговорността  на подсъдимия такива, съдът счете, че на Т.Д.Д. следва да се наложи наказание лишаване от свобода.  Мотивът за това е продължителният период, в който той не е изпълнил своите задължения да заплаща ежемесечна издръжка за децата си, която издръжка им е жизнено необходима и то ежедневно. Съдът намира, че именно това наказание в максимална степен ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще го възпрепятства за в бъдеще да извърши друго такова престъпление. Така определеното наказание следва де е в минималния определен от закона размер от три месеца лишаване от свобода. Това е и причината съдът да не може да намали така определеното наказание с 1/3, както изисква чл.58а, ал.1 от НК, защото това би означавало да се слезе под определения от закона минимум.  Налице са условията на чл.66 от НК, защото подсъдимият не е осъждан за извършено престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето на дееца не е наложително той да изтърпи така определеното наказание. Затова съдът отложи изтърпяването на определеното наказание с изпитателен срок от три години. Същото наказание съдът наложи и за деянието, изразяващо се в неплащане на издръжка за детето Д.Д., с ЕГН **********. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът групира наказанията по настоящата присъда, като наложи на подсъдимия Т.Д.Д., едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването му с изпитателен срок от три години. 

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Мотивите изготвени на 28.12.2018 г.                                                  

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: