Мотиви към Присъда № 35/27.12.2018 г. по НОХД №419/2018 г. на РС Н.

Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Н. срещу Г.М.Г. ***,обвиняем по БП №627/2018г.по описа на РУ –гр.Н. в това,че на 11.12.2018г. около 16,40 часа в гр. Н., област Ш., по ул. „***“ управлявал моторно превозно средство /лек автомобил марка „***“, рег. № ***/ след употреба на наркотични вещества / в случая амфетамини, чиято употреба е установена по надлежния ред с тест „Drager Drug Check 3000“ съгласно Наредба №1/2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози/ - престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано, поради което моли, подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 5 месеца, което да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 3 години и да не се налага глоба, съгл. чл. 55, ал.3 от НК.Моли,на основание чл.343г от НК ,подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок,не по-малък от пет месеца.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание.Признава изцяло възведеното срещу него обвинение.Съжалява за извършеното,заявявайки,че това е инцидентен случай .Предоставя на съда да определи вида и размера на наказанието.

След като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.М.Г. *** е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС от категория „В“ М, с валидност до 06.11.2022 г.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н.Г.-***,които съдът цени с доверие като добросъвестно дадени и които се подкрепят от останалите доказателства по делото,се установи,че в хода на извършена специализирана полицейска акция за контрол по движение по пътищата на 11.12.2018г,. около 16,40 часа в гр. Н., област Ш., по ул. „***“ за проверка бил спрян подсъдимия Г.,който управлявал моторно превозно средство /лек автомобил марка „***“, рег. № ***/.

Проверката на водача била осъществена от полицейския екип в състав Н.Г. и М.Т./също служител в РУ Н./..След подадения му светлинен и звуков сигнал със служебното МПС, подсъдимият спрял и полицейските служители извършили проверка по документи.Тъй като акцията включвала проверка на водачи за употреба на наркотични вещества, било поискано съдействие от сектор „Пътен контрол“,при което се отзовали полицейските служители П.С.и Й.Ф.. Г. бил изпробван за алкохол и наркотици с тест „Drager Drug Check 3000“,при спазване на реда,посочен в Наредба №1/2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.Уредът е отчел наличие на амфетамин в кръвта на водача и той не е оспорил същото.Съставен е Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози №307-17970 . От показанията на св.Г. се установява,че водачът е съдействал на контролните органи за извършване на проверката и им е оказал нужното съдействие.

На основание чл.4 ал.3 от Наредбата ,на Г. е издаден талон за изследване №0030311/копие на л.17 по БП/ и той е насочен към ЦСМП –гр.Н..Пред дежурния д-р Х.В.,подсъдимият декларирал,че отказва да даде кръв за изследване.За целта е съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози №0030311.2 /на л.18 по БП/.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение №962/11.12.2018г.,като на Г. е вменено извършване на административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.Иззето му е свидетелството за управление на МПС.АУАН му е връчен и е подписан от него без възражения.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0307-000266/11.12.2018г.,на основание чл.171 т.1 б“б“ от ЗДВП е отнето свидетелството за управление на МПС на Г.М.Г. до решаване на въпроса за отговорността му,но за не повече от 18 месеца,считано от 11.12.2018г.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Съгласно Списък №1 към чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите ,амфитаминът спада към наркотичните вещества с висока степен на риск за общественото здраве,поради вредния ефект от злоупотреба с тях и са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин,че на 11.12.2018г. около 16,40 часа в гр. Н., област Ш., по ул. „***“,подсъдимият Г.Г. е управлявал моторно превозно средство /лек автомобил марка „***“, рег. № ***/ след употреба на наркотични вещества / в случая амфетамини/, чиято употреба е установена по надлежния ред с тест „Drager Drug Check 3000“ съгласно Наредба №1/2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози/ ,с което от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК.

От субективна страна ,престъплението е извършено при пряк умисъл –деецът е осъзнавал общественоопасния му характери и противоправните последици,като е целял тяхното настъпване.

За конкретното инкриминирано деяние,законът предвижда наказание „лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Съдът като отчете от една страна високата степен на обществена опасност на извършеното престъпно деяние,а от друга страна- смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства –младата му възраст,чисто съдебно минало,проявената самокритичност към извършеното,намери,че и най-лекото по размер наказание,предвидено в съответната наказателно-правна норма,се явява несъразмерно тежко с оглед личността на дееца,поради което определи наказанието му под предвидения специален размер,в такъв,ориентиран към минималния,предвиден в Общата част на НК,но несъвпадащ с него – „лишаване от свобода „за срок от четири месеца. Доколкото деецът не е осъждан,съдът счете,че следва на основание чл.66 ал.1 от НК да отложи изтърпяването на наложеното му наказание с изпитателен срок от три години.

Също поради гореизброените многобройни смекчаващи обстоятелства,а наред и с тях,с оглед материалното състояние на подсъдимия –безработен е, на основание чл.55 ал.3 от НК ,съдът не му наложи предвиденото наред с наказанието „лишаване от свобода“,по-леко наказание „глоба „

На основание императивната норма на чл.343г от НК във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК,съдът лиши подсъдимия Г.М.Г. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.,като на основание чл.59, ал.4 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимия е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0307-000266/11.12.2018г.,, считано от 11.12.2018 г.

Отчитайки самия вид на извършеното престъпление и категорията обществени отношения ,върху които рефлектира същото –движението по пътищата,съдът счита,че както наложеното наказание „лишаване от свобода“,така и наказанието“лишаване от право да управлява МПС“ биха имали възпитателен ефект върху подсъдимия ,който за в бъдеще следва да се въздържа от извършване на подобни общоопасни престъпления по транспорта,а и не само от такива.

При така определените по вид и размер наказания,съдът намира,че биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в НК.

В този смисъл постанови присъдата си.

Мотивите са изготвени на 28.12.2019г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: