Гр. Ш., 28.12.2018 г.
Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание
на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петина Николова
при секретаря Нела Костадинова, като
разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1266 по описа на
НПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Делото бе
образувано по постъпила искова молба вх. № 6201 от 05.10.2017 г., подадена от адв. С.Б. от *, като пълномощник на С.Й.Г. и К.Р.Т. срещу
ответника С.Н.А.. В исковата молба, първоначално съдържаща иск за делба, иск по
чл. 108 от ЗС и такъв по чл. 33, ал. 1 от ЗС. Поради невъзможност искът по чл.
108 от ЗС да се разглежда в производството по делба, той бе отделен в
самостоятелно производство. В исковата молба се твърди, че ищците са
съсобственици, притежаващи по наследство ¼ идеални части в недвижим
имот, представляващ НИВА с площ 22,090 дка, трета категория в местността „А.“,
съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне на село Д., обл. Ш., при граници и съседи: № *, № *, № *. Ответникът С.А.
закупил имота на 31.07.* г. от Н.Т.Г. и съпругата му Я.М., като за продажбата
бил съставен нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело *от * г. по регистъра на
нотариус *. Предвид изложеното ищците молят съдът да признае за установено
спрямо ответника, че те са съсобственици на ¼ ид.част
от спорния имот и да им предаде владението върху тази част.
В
съдебно заседание ищеца не се явява, не изпраща представител не взема становище
по хода на делото.
По делото е постъпил отговор от
ответника С.Н.А., чрез пълномощника му адв. И.Д.от *.
Ответникът счита искът за допустим, но го намира за неоснователен и
недоказан. Заявява, че с решение №* от
16.09.1994 г.на ОСЗГ -К.е било възстановено правото на собственост върху
процесната нива на наследниците на П.К.М..
Между тези наследници бил и праводателя му по договора за покупко
продажба. От 1995 г. наследникът Н.Т.Г. и съпругата му Я.М. започнали да
владеят имота, със знанието на останалите наследници и след постигнато съгласие
за това с тях, без противопоставянето на
никого. Така придобили собствеността, след като владяли
повече от 10 г. и се снабдили с констативен нотариален акт за собствеността си.
Едва след това продали на ответника този имот. Затова, като неоснователен,
ответникът моли искът да бъде отхвърлен. С отговорът ответникът е поискал
привличането на своите праводатели като трета подпомагаща страна – искане,
което съдът е уважил с определение от 05.02.2018 г.
В хода по същество се поддържа
изложеното в отговора, като се твърди, че е купил от собственик, който е
придобил имота по давностно владение повече от 10 години. Твърди, че
наследниците на П.К.М. неформално са разпределили наследството след нейната
смърт като всеки е получил дял. Оттогава Н.Т.Г. владял имота станал негов
собственик по давност. Владението било осъществено спрямо бащата на ищеца К.Р.Т.
и съпруга на С.Й.Г. – Р. Т.Г., който знаел за това разпределение и бил съгласен
с него. Самият К.Р. присъствал на разпределението. По тези причини моли съдът
да отхвърли иска като неоснователен.
По делото е привлечено като третите
лица помагачи Н.Т.Г. и Я.М.Г., който са встъпили в процеса. В становището им по
съществото на иска се излагат същите твърдения, които е изложил и ответника в
своя отговор – че имотите, които са били възстановени на П.К.М., всички нейни
наследници са се договорили тази нива да остане за Н.Т.Г.. Уговорката била
направена с Р. Т.Г. – брат на Н.Т.Г. и съпруг на ищцата С.Й.Г. и баща на ищеца К.Р.Т..
Изрично се твърди, че ищците са знаели за тази уговорка. Излагат се твърдения,
че към датата на издаване на констативния нотариален акт са изминали десет
години, през които Н.Т.Г. е владял имота като свой със знанието на останалите
сънаследници и без същите да се противопоставят. По тази причина молят исковете
да бъдат отхвърлени..
Настоящият съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представените по делото
доказателства се установява, че процесния недвижим имот, находящи се в
землището на с. Д., общ. К., обл. Ш. с ЕКАТТЕ ***, а
именно: нива с площ от
22,090 дка, трета категория, разположена в м. „А.“, представляваща имот № *** по плана за
земеразделяне на с. Д., при граници: имоти с №№ *, *,
*, която е една от двете ниви, възстановени с решение № * от 16.09.1994 г. на
ПК гр. К.на наследниците на П.К.М..
От представеното удостоверение за
наследници се установява, П.К.М. *** е починала на 04.02.1986 г. и е оставила
за наследници съпруга си Т.Г.М децата си Р. Т.Г., С.Т.А., Н. Т.Г. и В.Т.С..
Установява се още, че Т.Г.М починал на 10.01.1993 г. и оставил за наследници
само посочените четири деца от брака си с покойната П.К.М..
От разпитаните по делото
свидетели се установява, че смъртта на двамата родители четирите им деца са
поделили неформално оставеното от тях наследство. Н. Т.Г. взел около 15 овце и
процесната нива, една от другите сестри взела другата нива, а Р. Т.Г. и другата
сестра взели по около 40 агнета всеки. Така те ликвидирали наследството
оставено от своите наследодатели и повече никой не е имал претенции към
останалите наследници по уреждане на отношенията, свързани с наследството. Р. Т.Г.
взел своите овце непосредствено след погребението на баща си, като сина му К.Р.Т.
присъствал на товаренето на овцете. От този момент нивата била предоставена от Н.Г.
под аренда и само той получавал рентата. Сам вземал решенията относно
стопанисването и разпореждането с имота и го считал за свой. Всички познати в
с. Д. знаели, че нивата е останала за него.
По делото се установява, че Р. Т.Г.
бил разделен с жена си – ищцата С.Й.Г.. Двамата не живее ли заедно още преди
смъртта на баща му. Синът му – ищеца К.Р.Т. – живеел основно с майка си.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че Р. Т.Г. е починал на 23.02.2007 г. и е
оставил за наследници съпругата си С.Й.Г. и сина си К.Р.Т..
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че с НА № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на
Нотариус * с рег. № * на НотК и район на действие
НПРС Н.Т.Г. бил признат за собственик по давност и наследство на процесния
недвижим имот. С НА № *, том *, рег. № *, дело № *от .* г. на
Нотариус * с рег. № * на НотК и район на действие
НПРС той прехвърлил собствеността върху имота на ответника С.Н.А..
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск за установяване на право на собственост
и за предаване на владението от
владеещият несобственик с правно основание чл. 108 от ЗС.
По този
иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и че ответника го владее
и то без правно основание. Доколкото ищците твърдят, че са станали собственици
на общо 1/4 ид.ч. от имота на основание наследство,
трябва да се проследи наследяването по закон съобразно чл. 5 – чл. 12 от ЗН. С
отговора е направено възражение за придобиване на процесните имоти въз основа
на изтекла десетгодишна придобивна давност в полза на праводателя на ответника.
Предвид това трябва да се изследва и дали същият е бил владелец по смисъла на
ЗС и колко е продължило владението, дали е било явно, непрекъснато и
необезпокоявано. Самият ответник твърди, че е станал собственик по силата на
покупко-продажба от наследник, който е придобил идеалните части на останалите
наследници по давност.
С оглед данните по делото съдът
намира, че ищците С.Й.Г. и К.Р.Т. наистина са наследници на наследодателя П.К.М..
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството предвижда, че децата на
починалия наследяват по равни части. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. С оглед на това съдът
намира, че към датата на смъртта на П.К.М. съпругът й и всички нейни деца са
придобили по 1/5 ид.ч. от нейното наследство. След
смъртта на Т.Г.М(съпруг на П.К.М.), притежаваната от него идеална част от
наследството на покойната му съпруга се разпределя между четирите деца и те
стават собственици всеки на ¼ ид. ч. от
нейното наследство. Имотите са възстановени след смъртта на нейния съпруг, поради
което четирите деца на общия наследодател придобиват по ¼ ид.ч. от процесния имот,
включително Р. Т.Г..
По делото обаче безспорно се
установи, че след смъртта на Т.Г.М., неговите наследници за извършили
неформална делба като всеки е взел част от наследеното от двамата наследодатели
имущество. Цялото имущество останало от двамата наследодатели възлизало на едно
голямо стадо овце и две ниви. Р. Т.Г. се съгласил да получи в дял почти
половината от стадото с овцете. Без значение е дали стойността на това, което е
получил е равнопоставено на полученото от останалите
наследници. От значение е дали той е считал, че с това получава пълния размер
на дела си и дали е бил съгласен с тази неформална делба. По делото се установява
безспорно, че от момента на тази неформална делба, четиримата наследници са
приели отношенията си по отношение на наследството на двамата родители за
уредено. Следователно трябва да приемем, че от този момент Н.Т.Г. е започнал да
владее процесния имот за себе си, установил е владение, което противопоставя на
правата на останалите наследници – те са знаели, че той взема нивата за себе си
като дял от имуществото на своите родители и никой не му се е противопоставил.
Предвид това, владеейки явно, необезпокоявано и непрекъснато от 1993 г. до 2003
г., през 2003 г. той е придобил процесния имот по давност с оглед разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ЗС, според който правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
През 2003 г. Р. Г. е бил още жив. Въпреки че Н.Г. се е позовал на давността
едва през * г., последиците от нея са били настъпили още през 2003 г. и
следователно двамата ищци така и не са станали собственици по наследство на
процесния имот.
Така по делото безспорно се
установи, че при условията на чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 от Закона за
собствеността владението упражнявано от праводателя на ответника (който е трето
лице помагач) е било непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години и е
придобил имота по давностно владение.
Предвид това самият ответник е
купил имота от собственик и следователно е станал собственик на процесните
имоти въз основа на покупко-продажба..
С оглед на изложените съображения,
съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв трябва да
бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Предвид изводите на съда за
неоснователност на предявения иск и с оглед изрично направеното искане от
страна на ответника за присъждане на направените от него в производството
разноски, съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответната страна, направените в хода на съдебното производство разноски в размер
на *0 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС от С.Й.Г. с ЕГН ********** и К.Р.Т. с ЕГН ********** ***, срещу С.Н.А. с ЕГН ********** ***, с
трета подпомагаща страна Н. Т.Г. с ЕГН ********** и Я.М.Г. с ЕГн ********** ***, за установяване
правото на собственост на 1/4 ид.ч.от следния недвижим имот: нива с площ от 22,090 дка, трета категория, разположена в м. „А.“, представляваща имот № *** по плана за
земеразделяне на с. Д., при граници: имоти с №№ *, *,
*.
ОСЪЖДА С.Й.Г. с ЕГН ********** и К.Р.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ С.Н.А. с ЕГН ********** *** СУМАТА от *0 лв. (петстотин лева),
представляващи направени от ответната страна разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...........................................
ПетинА НИКОЛОВА