Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 383

 

гр. Н., 07.12.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА Н.

при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. № 1533/2017г. по описа на НпРС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по искова молба, съдържаща предявен положителен установителен иск от ищците С.О.Н. и О.О.Н. (брат и сестра), двамата от гр. С., съдържаща искове срещу ответника А.М.О., с правно основание по чл. 124 от ГПК за установяване спрямо ответника, че всеки от ищците е собственик на 1/2ид.ч. от следните недвижими имоти: 1/ празно дворно място с площ от 8150 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ V-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ ІІ-250, УПИ ІV-250, УПИ VІ-250 и УПИ VІІІ-250 и 2/ празно дворно място с площ от 1125 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ VІІ-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: улица, УПИ VІІІ-250 и УПИ VІ-250.

Иска се на основание чл. 537, ал.2 от ГПК отмяна на издадения в полза на ответника НА № *, том ІV, рег. № *, дело № */* г. на нотариус П. А..

 

Ищците твърдят, че притежават като своя лична собственост и по наследство от баща си О.Н. Х. по 1/2ид.ч. от описаните в исковата молба два имота, като наследодателят им е придобил тези имоти съгласно НА № 14, том ХІ, дело № 1214/2003 г. на Нотариус с рег. № 346 на НК и РД – РС Н..

Ищците твърдят, че ответникът А.М.О. се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение №*, том ІV, рег. №*, дело №*/* г. на нотариус П. А., както и с нотариален акт №*, том ІV, дело № */*.*.* г. на нотариус П. А., но той не бил владял описаните в исковата молба два имота в продължение на повече от 10 години, не е упражнявал фактическата власт над тях и с това не е придобил собствеността върху тях.

Ищците твърдят, че всяка година плащали данъците си, както и посещавали имотите и ги наглеждали. Твърдят, че ответникът никога не е манифестирал пред тях намерение за своене на имотите и тяхното владение като за себе си.

Предвид на горното ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника А.М.О., че всеки от ищците е собственик на по 1/2ид.ч. от всеки от двата недвижими имота.

Молят също така, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът да отмени нотариален акт №*, том ІV, рег. №*, дело №*/* г. на нотариус П. А..

Претендират и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

От името на назначения по делото особен представител на ответника, адв. С.Г. *** е постъпил писмен отговор в законоустановения месечен срок, с който се оспорва основателността на предявените искове. Оспорва констатациите по констативен нотариален акт за собственост № 14, том ХІ, дело № */* г. на Нотариус с рег. № * на НК и РД – РС Н., с който наследодателят на ищците бил признат за собственик на процесните имоти, поради което и неговите наследници, двамата ищци не са станали собственици на същите. От името на ответника се сочи, че ищците не са владели или ползвали имотите, не са заплащали данъци и не са били със съзнанието, че са техни собственици.

Ответника твърди, че е станал собственик на имотите на посоченото в НА №*, том ІV, рег. №*, дело №*/* г. на нотариус П. А. основание, въз основа на изтекла през 2014 г. придобивна давност от 10 години.

Поради горното ответникът моли съда да отхвърли като неоснователни исковете на ищците и да ги осъди да заплатят направените разноски.

 

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:

Наследодателят О.Н. ***, починал на 14.01.2016 г., който е оставил за свои наследници по закон съпруга С., която е починала на ***г. и син и дъщеря, двамата ищци О.О.Н. и С.О.Н..

Съгласно НА № 14, том ХІ, дело № 1214/2003 г. на Нотариус с рег. № * на НК и РД – РС Н., наследодателят на ищците е признат за собственик по давностно владение на два недвижими имота, представляващи: 1/ празно дворно място с площ от 8150 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ V-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ ІІ-250, УПИ ІV-250, УПИ VІ-250 и УПИ VІІІ-250 с данъчна оценка 8150лв. и 2/ празно дворно място с площ от 1125 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ VІІ-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: улица, УПИ VІІІ-250 и УПИ VІ-250 с данъчна оценка 1125лв.

С оглед начина на придобиване на собствеността върху имотите по време на брака на наследодателя със съпругата му С. Х. Х.а, тези два имота са били съпружеска имуществена общност, по смисъла на чл. 19, ал.1 от СК (отм.) сега по чл. 21 от СК, която след смъртта на наследодателя е била прекратена. След смъртта на наследодателя, частта от разпадналата се СИО и част на наследодателя от ½ ид.ч. е останала в наследство на неговите низходящи наследници, двамата ищци и съпругата му, като те по силата на чл. 5, ал.1 и чл. 10, ал.1 от ЗН са придобили равни права върху имотите или по 1/6ид.ч. от двата процесни имота.

След смъртта на съпругата на наследодателя, С. Х. Х.а през 2016 г., няколко месеца след неговата смърт, нейната част от тези два имота, общо 4/6ид.ч. е била наследена от двамата ищци по равно, т.е по 4/12 ид.ч. Така всеки от двамата ищци е придобил върху двата имота по 6/12ид.ч. (1/6 от баща си и 4/12 от майка си) или по 1/2ид.ч.

 

По силата на НА № *, том ІV, рег. № *, дело № */* г. на нотариус П. А., ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение върху двата процесни имота, и с това е накърнил правата на ищците.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че ответинкът трайно живее вРТ., както и двамата ищци, които също живеят в Т.. С. си идва в селото при роднините си и дори имала фирма в С., но всъщност живее в чужбина. Вуйчото на страните по делото, св. А.Т.Х.заявява, че имотите за които се спори по делото са били собственост на бащата на ищците О.Н. Х., който починал през 2016г. Имотите се намирали един до друг, в един квартал са. Имотите, както сочи св. Х.са били на бащата О. Х., като след раздаването на имотите, те се обработвали от племенницата му Е., която вече била починала. Свидетелят сочи, че не е виждал ответникът А. да работи имотите, т.к той живее вРТ.. Свидетелят сочи, че А. си идвал в България само за да води дела, но не и за да работи имоти. Никой от разпитаните по делото свидетели А.Х., Х.И.или С. Х.не са виждали ответникът да си идва и да работи имотите, за които се води делото. В същото време св. Х.сочи, че ищцата С. си идва често и плаща данъците за имотите. От този свидетел се установява, че имотите, за които спорят страните някога са били на техни общи наследодатели, прадядото Т., който имал три дъщери и двама сина и разделил земите между тях. Всеки от отделните съребрени линии има свои имоти, като процесните имоти са на наследодателя на ищците О. Х.. Относно ползването на имотите не е имало спор, т.к винаги те са се ползвали от племенницата на наследодателя на ищците Е., заедно с мъжа си, като тя ги е ползвала от името на ищците и им давала им рента.

Свидетелят Х.И.сочи, че процесните имоти са на двамата ищци, а самия ответник няма имоти в селото. Свидетелят сочи, че ищцата С. си е идвала в селото често, но брат й О. не си е идвал. Свидетелят категорично сочи, че ответникът А. никога не е имал място там. Имотът бил работен от наследодателя на ищците.

Свидетелката С. Х.също е категорична, че не е виждала А. да работи мястото. То се работило от племенницата на наследодателя на ищците Е., която е дъщеря на брат му, т.е е първа братовчедка на ищците. След смъртта на Е. преди 10 години, имотите се работили от нейния син Ю.. Имотите били засявани с люцерна. Свидетелката не е виждала ответникът А. на мястото на имотите, както и да ги работи чрез другиго. Свидетелката сочи, че ищцата С. си идва всяка година и  отсяда у тях, но не е виждала ответникът да си идва и да работи имотите.

 

От гореизложеното, съдът намира, че в действителност ответникът не е владял, трайно, необезпокоявано, явно и с намерение за своене за повече от 10 години, предшестващи издаването на констативният нотариален акт през 2004 г., процесните два имота, за които както се установи са били собственост на наследодателя на ищците О. Х.. Същия дори много рядко си идвал в селото. Имотите до смъртта на наследодателя са били обработвани от негово име от племенницата му Е., но след нейната смърт от сина й Ю.. Следователно ответникът не е могъл да стане  собственик на имотите, по давностно владение поради изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС.

По делото не се представиха доказателства за твърдените от ищците плащания на данъци, но независимо от това, съдът намира, че изпълнението или неизпълнението на едно публично задължение не означава установяване на фактическа власт и демонстриране на намерение за своене на имотите.

От цялостният анализ на доказателствата по делото, съдът приема, че в действителност наследодателят на ищците е бил собственик на процесните два имота, които той е обработвал до своята смърт през 2016 г. лично и чрез племенницата си Е. и нейното семейство, а след това и от нейният син Ю., поради което и към датата на снабдяване на ответника с констативният нотариален акт той не е упражнявал и не би могъл да упражнява фактическата власт върху процесните имоти.

От името на ответника се оспорва собствеността на наследодателя на ищците, но от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че процесните два имота са били собственост именно на О.Н. ***, починал на 14.01.2016 г. до неговата смърт, а след това и на неговите низходящи наследници по закон – двамата ищци.

Предвид на горното, съдът намери, че положителните установителни искове по чл. 124 от ГПК от ищците С.О.Н. и О.О.Н.,***, срещу ответника А.М.О., за установяване спрямо ответника, че всеки от ищците е собственик на по 1/2ид.ч. от празно дворно място с площ от 8150 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ V-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ ІІ-250, УПИ ІV-250, УПИ VІ-250 и УПИ VІІІ-250 и от празно дворно място с площ от 1125 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ VІІ-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: улица, УПИ VІІІ-250 и УПИ VІ-250, са основателни и доказани и следва да се уважат с произтичащите от това правни последици.

 

Относно искането по чл. 537, ал.2 от ГПК.

Поради това, че издаденият констативен нотариален акт в полза на ответника НА № *, том ІV, рег. № *, дело № */* г. на нотариус П. А. засяга правата на ищците, то същия следва да бъде отменен изцяло. 

 

Относно разноските по чл. 81 от ГПК.

По чл. 78, ал.1 от ГПК, относно разноските на ищеца.

Поради това, че исковете на ищците се уважават изцяло, то ответникът следва да им заплати всички направени по делото разноски.

Ищците са направили разноски по делото в размер на 865,05лв., които включват държавни такси и разноски за особен представител на ответника от 555,50лв., изплатени на адв. Г.. Следователно ответникът следва да бъде осъден да ги заплати в пълен размер. Не са направени разноски за адвокат на ищците.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 239 ГПК,  съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на С.О.Н. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ А.М.О. с ЕГН ********** с пост. Адрес ***, че С.О.Н. с ЕГН ********** е собственик на 1/2ид.ч.(една втора идеална част) от недвижим имот, находящ се в с. В., Обл.Ш., представляващ от празно дворно място с площ от 8150 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ V-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ ІІ-250, УПИ ІV-250, УПИ VІ-250 и УПИ VІІІ-250.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на С.О.Н. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ А.М.О. с ЕГН ********** с пост. Адрес ***, че С.О.Н. с ЕГН ********** е собственик на 1/2ид.ч.(една втора идеална част) от недвижим имот, находящ се в с. В., Обл.Ш., представляващ от празно дворно място с площ от 1125 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ VІІ-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: улица, УПИ VІІІ-250 и УПИ VІ-250.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на О.О.Н. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ А.М.О. с ЕГН ********** с пост. Адрес ***, че О.О.Н. с ЕГН ********** е собственик на 1/2ид.ч.(една втора идеална част) от недвижим имот, находящ се в с. В., Обл.Ш., представляващ от празно дворно място с площ от 8150 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ V-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ ІІ-250, УПИ ІV-250, УПИ VІ-250 и УПИ VІІІ-250.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на О.О.Н. с ЕГН **********с постоянен адрес ***, СРЕЩУ А.М.О. с ЕГН ********** с пост. Адрес ***, че О.О.Н. с ЕГН ********** е собственик на 1/2ид.ч.(една втора идеална част) от недвижим имот, находящ се в с. В., Обл.Ш., представляващ от празно дворно място с площ от 1125 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ VІІ-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: улица, УПИ VІІІ-250 и УПИ VІ-250.

 

На основание чл. 537, ал.2 от ГПК, отменя изцяло нотариален акт НА № *, том ІV, рег. № *, дело № */* г. на нотариус П. А., с който А.М.О. с ЕГН ********** с пост. Адрес ***, е признат за собственик по давностно владение на недвижими имоти, находящи се в с. В., Обл.Ш., представляващи празно дворно място с площ от 8150 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ V-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ ІІ-250, УПИ ІV-250, УПИ VІ-250 и УПИ VІІІ-250 и от празно дворно място с площ от 1125 кв.м., находящо се в с. В., Обл.Ш., за което е отреден УПИ VІІ-250 от квартал 28 по плана на селото, при граници: улица, УПИ VІІІ-250 и УПИ VІ-250.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, А.М.О. с ЕГН ********** с пост. Адрес ***,  ДА ЗАПЛАТИ НА С.О.Н. с ЕГН ********** *** и О.О.Н. с ЕГН ********** ***,, направените по делото разноски в размер на 865,05лв. (осемстотин шестдесет и пет лева и пет стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                          Районен съдия: ................................................

                                                                                                          Галина Н.