Р Е Ш Е Н И Е

№ 407

Гр. Нови пазар, 21.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 22.11.2018 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1188 по описа на съда за 2018 г. при секретаря Нела Костадинова, за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 74 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а при условията на евентуалност същата сума се претендира на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба вх. № 5867 от 28.08.2018 г., подадена А.Ж.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** срещу А.И.А. ***. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата притежавала в собственост магазин, намиращ се в гр. В. , бул. „П.“ № *, до ***г. Тогава се разпоредила с него, продавайки го на руски граждани. Новите собственици препродали имота на ответника А.И.А. на 27.04.2015 г., отново с нотариален акт. Във Варненски районен съд било образувано ч.гр.д. № 14873/2016 г. по описа на съда със заявител „Е-П.П.“ АД и длъжник ищцата. Вземането касаело незаплатени задължения за обект на потребление, съвпадащ с имота, на стойност 513,06 лева – главница периода от 13.04.2016 г. до 11.08.2016 г. и лихви. Причината длъжник да е ищцата се оказал факта, че тя все още била титуляр на партидата при „Е-П.П.“ АД. При осъществената връзка по повод заповедното производство ответникът бил уведомен за задължението и заплатил 520 лв., включващи търсената главница от 493,77 лв. и мораторна лихва в размер на 19,29 лв. Останали неиздължени по заповедното производство обаче сумите: 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – заплатена държавна такса. Ищцата заплатила сумите, за да не дължи и разходи по изпълнително дело в резултат на издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното и на основание чл. 74 от ЗЗД, ищцата моли съдът да осъди ответника да й заплати сбора от съдебните и деловодни разноски по заповедното производство, ведно със законната лихва върху сумата от 325 лв. от предявяването на иска до окончателното плащане, както и направените разноски, тъй като счита, че е платила чужд дълг. При условията на евентуалност моли съда да й присъди тази сума на основание чл. 59 от ЗЗД. Претендират се и направените по делото разноски

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете. Счита, че по делото безспорно са установени размера и основанието на вземането, като се излагат аргументи, че по вина на ответника се е наложило ищцата да направи тези разходи. Излагат се аргументи, че ищцата фактически е платила едно задължение на ответника и той дължи възстановяване на тези суми.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор. С отговора е направено възражение, че ищцата не е следвало да заплаща въобще сумата по заповедта за изпълнение. Излагат се аргументи, че са отдали имота под наем като задължение на наемателят е било да погасява задълженията за ток като консуматив. По тази причина самият ответник не е разбрал за натрупаните задължения за електричество. Счита обаче, че независимо от издадената заповед за изпълнение, ищцата не е легитимният длъжник по това задължение и е било достатъчно да направи възражение по чл. 414 от ГПК, а не такова по чл. 414а от ГПК. Самият ответник твърди, че е платил само главницата и лихвата, защото е считал себе си за длъжник, но не е виновен за направените разноски – те били резултат от неправилното процесуално поведение на самата ищца. Освен това обръщат внимание на съда, че не ищцата, а синът й е платил парите, поради което не тя е обедняла. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника поддържа всички възражения, направени с отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата и нейният съпруг били собственици на недвижим имот, представляващ магазин 1, находящ се в гр. В., район „О.“, бул. „П.“ № *, с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. В.. По отношение на имота ищцата имала договорни взаимоотношения с „Е-П.П.“ АД за доставка на ел. енергия – партидата по конкретния абонатен № *** (въпреки че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане са посочени два аб. № за два различни обекта, от приложената по ч.гр.д. № 148732016 г. на ВРС на стр. 20 – стр. 24 от делото справка извлечение от счетоводството на „Е-П.П.“ АД се установява, че закъснелите плащания са само този аб. № за този конкретен обект, а не за другия).

С Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от ***г. на Нотариус * с рег. № * на НотК и район на действие ВРС ищцата продала процесния имот на чуждите граждани А.В.А.и О.В.Г.. В последствие с Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на Нотариус * с рег. № * на НотК и район на действие ВРС двамата чужди граждани продали посочения имот на ответника А.И.А..

Няма спор между страните, че нито един от приобретателите по цитираните по-горе прехвърлителни сделки не е прехвърлил партидата към доставчика на ел. енергия на свое име и така задълженията за потребена ел. енергия в имот, представляващ магазин 1, находящ се в гр. В., район „О.“, бул. „П.“ № *, с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. В., се отчитали на името на ищцата А.К..

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът отдал описания по-горе имот под наем на трето лице. С договора наемателя се задължил да заплаща всички разходи и консумативи за имота, но не изпълнил това си задължение по отношение на ползваната ел. енергия.

В резултат на това се натрупала ползвА.е неплатена ел. енергия, която обаче била отчетена по партида на ищцата А.К..

Въз основа на това доставчикът на ел. енергия „Е-П.П.“ АД подали пред Варненски районен съд заявление за издаване на заповед за парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК срещу А.Ж.К., по което било образувано ч.гр.д. № 14873/2016 г. на ВРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане № 7257 от 30.11.2016 г. На 07.12.2016 г. на А.К. бил връчен препис от заповедта за изпълнение. На 16.12.2016 г. тя подала възражение по чл. 414 от ГПК. Съответно ВРС дал указания на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК.

Междувременно обаче А.К. уведомила и ответника А.А. като собственик на имота, за който е потребена ел. енергията. На 14.12.2016 г. ответникът внесъл дължимата сума на „Е-П.П.“ АД. По тази причина заявителя поискал от ВРС да му даде изпълнителен лист само за разноските, тъка то основното вземане било вече погасено. На 17.01.2017 г. ВРС издал изпълнителен лист за сумата от 325 лв., представляващи разноски по ч.гр.д. № 14873/2016 г.

Видно от представената по делото вносна бележка тази сума била заплатена на „Е-П.П.“ АД от Ж.З.К. (син на ищцата) като изрично било посочено като основание за плащането ч.гр.д. № 14873/2016 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 74 от ЗЗД:

Главният основен иск, който е предявен с исковата молба е с правно основание чл. 74 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба законодателят е предвидил, че този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. По този иск ищцата следваше да докаже, че ответникът е имал задължение към определен кредитор; че тя е заплатила това задължение; наличието на правен интерес.

Съдът намира иска за недоказан. Липсва доказателства, че задължението е било на ответника. Трябва да се има предвид,ч е отношенията по доставка на ел. енергия се уреждат на базата на облигационното право, а не на вещното такова. Носител на задълженията е този, който има договорни отношения с доставчика на ел. енергия. Правилата по Общите условия на „Е-П.П.“ АД за това,ч е договор се сключва само със собственика имат за цел да регламентират с кого този доставчик на ел. енергия сключва договор, но веднъж сключен този договор, той действа между страните по него докато самите страни не го изменят. Едно от основанието за промяна на стрА.по този договор е именно промяната в собствеността на имота, за който се доставя ел. енергия, но докато тази промяна на бъде извършена със съгласие на доставчика, стрА.по договора е първоначалния собственик и той е носител на всички права и задължения по този договор. Затова и титуляр на задължението към „Е-П.П.“ АД е А.К., а не А.А..

Плащайки по заведено срещу нея заповедно производство, ищцата е платила едно свое задължение, а не чуждо такова.

Водим от горното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД:

С оглед изводите на съда относно неоснователност на иска с правно основание чл. 74 от ЗЗД, съдът следва да разгледа и евентуално предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД (неоснователно обогатяване).

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД извън случаите посочени от законодателя в чл. 55 - чл. 58 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Този иск се предявява, когато е настъпило някакво разместване на блага – един се е обогатил, друг е обеднял – което не се основава на някакво правно основание, т.е. случило се е без да е налице правопораждащ някакви правни отношения факт. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

По делото безспорно се установи, че сумата, претендирА.от „Е-П.П.“ АД по ч.гр.д. № 14873/2016 г. представлява ползвана и неплатена ел. енергия за имот собственост на ответника за процесния период. Партидата, по която се дължат тези се е водила на ищцата, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли партидата на свое име. Отношенията на ответника с третото лице, на което е отдало имота под наем, по никакъв начин не засягат ищцата. Ако А.И.А. беше изпълнил своето задължение да прехвърли партидата, съгласно Общите условия на „Е-П.П.“ АД, в патримониума на ищцата нямаше да възникнат тези задължения. Неплащането им на задълженията за ползвана ел. енергия за посочени обект обаче е фактор, за който ответникът не носи вина и по тази причина не може да се говори, че с някакво свое недобросъвестно поведение е нанесъл щети на ищцата.

Същевременно обаче безспорно ако беше изпълнил задължението си, заповедното производство щеше да бъде образувано срещу него, дори и да няма вина за неплащането на сумите, тъй като той щеше да е титуляр на партидата при доставчика на ел. енергия и тогава тези разходи – за неплатената енергия и за направените от „Е-П.П.“ АД разноски в заповедното производство – щяха да са за негова сметка, независимо, че по договора за наем наемодателя се е задължил да ги поеме.

Така се е стигнало до ситуация, в която ищцата е платила суми, които би трябвало да бъдат поети от ответника. Тя няма друг иск, с който да защити правата си.

Тук следва да бъдат коментирани следните възражения на ответника:

1/ неоснователно е възражението, че този разход е направен, тъй като А.К. не е провела адекватна защита по заповедното производство. На първо място, защитата й е била напълно адекватна – подала е възражение по чл. 414 от ГПК (а не по чл. 414а от ГПК – този текст все още не е съществувал през 2016 г.). Въпреки това обаче трябва да се има предвид, че именно тя е надлежния ответник по претенцията на „Е-П.П.“ АД по посочените по-горе причини. Тя е носител на правата по облигационното правоотношение, възникнало на договорно основание. „Е-П.П.“ АД няма нито задължението, нито правомощието да проверява собствеността, когато отправя своята претенция. Той гледа само титуляра по договорното правоотношение.

2/ неоснователно е възражението, че надлежен ищец би трябвало да бъде сина на ищцата, а не тя, тъй като той бил платил сумата по сметка на „Е-П.П.“ АД. Видно от платежното нареждане Ж.З.К е вносител на сумата, но изрично е записано,ч е тя се внася по ч .гр.д. № 14873/2016 г. Това означава, че сина на ищцата е бил само физически приносител на сумата и я е платил за нейна сметка, тъй като тя е длъжник по посоченото заповедно производство.

С оглед на всички изложено по-горе съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД се явява напълно основателен по основание и размер и като такива следва да бъдат уважени изцяло. Безспорно ответникът има иск срещу третото лице, което е имало задължение по договора за наем да плаща тези суми, но това са отношения, които не са предмет на настоящото производство.

С оглед извода за основателност на иска, съдът следва да уважи и претенцията по чл. 86 от ЗЗД като присъди ответникът да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид тези изводи на съда и с оглед изрично направеното с отговора и в хода по същество искане за присъждане на деловодните разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските съгласно списък за разноските в общ размер на 350 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Ж.К. с ЕГН ********** *** срещу А.И.А. ***, с правно основани е чл. 74 от ЗЗД за заплащане на сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА А.И.А. *** да заплати на А.Ж.К. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), по предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 28.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.И.А. *** да заплати на А.Ж.К. с ЕГН ********** *** от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща направени разноски от ищеца в производството.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Петина Николова