Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

130

 

Гр. Нови пазар, 19.04.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 19.03.2019 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 814 по описа на съда за 2017 г. при секретаря Нела Костадинова, за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба са предявени четири кумулативно съединени искове – иск с правно основание 79, ал. 1 от ЗЗД и съответния акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за осъждане на всеки от двамата ответника да заплати на ищеца част от дължимите от наследодателя суми за неплатена ел. енергия, съразмерно на наследствения ѝ дял, както лихва за забава върху тази сума

            Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 4320 от 12.07.2017 г., подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В., район В., бул. “В.” № 258, В. Тауърс, кула Г, представлявано от Б.Д.П. и П.С.С.., с пълномощник юрк. М.М., срещу Е.П.И. с ЕГН ********** *** и В.С.Ж. с ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на С.М.Д. с ЕГН **********, бивш жител ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял на наследодателя електроенергия, съгласно сключен между страните договор. Дружеството не било уведомено за неговата смърт и продължило доставката на ел. енергия на адреса. Натрупали се неплатени задължения в размер на 1000,79 лв. главница и 46,15 лв. мораторна лихва. Предвид констатираната смърт на Д. дружеството аргументира интереса си да потърси стойността на доставяната ел. енергия от неговите наследници. Моли съда да ги осъди всеки един от двамата ответници да заплати 1/2 ид.ч. от посочените суми, съобразно техния дял от наследството, както следва – Е.П.И. да заплати сумата от 500,40 лв. главница и 23,08 лв. лихва, а В.С.Ж. да заплати сумата от 500,40 лв. главница и 23,08 лв. лихва.

В съдебно заседание ищецът изпраща представител, който признава, че е постъпило плащане на сумите, за които се води делото. Въпреки това моли искът да бъде уважен и да им бъдат присъдени разноските.

С отговора си Е.П.И. твърди, че искът са недопустим и неоснователен. Заявява, че по делото липсват данни нейният наследодател да е бил клиент на „Енерго-про Продажби“ АД. Твърди, че той никога не е бил собственик на имота. Самата тя и съпруга й са се снабдили с документ за собственост на имота по давност и владение през 2007 г. През 2009 г. продали имота на М.С.А., която пък на 11.10.2017 г. е погасила всички задължения към ищцовото дружество, ведно с дължимите лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на този ответник поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен, тъй като вземането е погасено още преди ответницата да получи препис от исковата молба от настоящия собственик на имота. Счита, че тя няма вина за производството и моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В предоставения на В.С.Ж. едномесечен срок е постъпил отговор от особеният й представител адв. Т.М.. В отговора се твърди, че искът е недопустим, тъй като наследодателят на ответницата е починал 2004 г. и няма данни да е имал сключен договор за продажба на ел. енергия. Е.П.И. и мъжът й се снабдили с констативен НА за имота и го продали още през 2009 г. Твърди, че към настоящия момент всички задължения били платени от страна на новия собственик, поради което искът се явява недопустим.

В съдебно заседание особеният представител моли искът да бъде отхвърлен. Обръща внимание, че по делото няма доказателство за наличие на договорни правоотношения между ищеца и наследодателя на ответниците. Освен това вземането е било погасено изцяло още преди ответниците да получат съдебните книжа по делото.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че наследодателят на ответниците С.М.Д. е бил потребител на ел. енергия – клиент на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В. във връзка с доставка на ел. енергия в обект с абонатен № ***, находящ се в с. П., област Ш., ул. „***” № *. Той починал на 10.05.2004 г. Титуляри на неговите права и задължения по договора за потребена електроенергия станали неговите наследници.

От предоставеното по делото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си С.М.Д. оставил следните наследници – А.В.Д.– съпруга, Е.П.И. – дъщеря и В.С.Ж.. А.В.Д.починала на 18.04.2013 г.

През 2007 г. с НА № *, том *, рег. № *, дело № * от 16.07.2007 г. на нотариус П.А.с рег. № 346 на НотК и район на действие НПРС Е.П.И. била призната за собственик на целия имот. С НА за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от 30.12.2009 г. на нотариус П.А.с рег. № 346 на НотК и район на действие НПРС Е.П.И. и съпругът й И.В.И.продали имота на М.С.А..

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по няколко отделни фактури са натрупани задължения към дружеството ищец по партидата С.М.Д. в общ размер на 1000,79 лв. главница за ползвана и неплатена ел. енергия за 2016 г. и 2017 г. и 46,15 лв. мораторна лихва.

От писмените доказателства по делото се установява също така, че тези суми са изцяло заплатени на 11.10.2017 г. преди която и да е от двете ответници да получи препис от исковата молба.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени два иска – иск с правно основание 79, ал. 1 от ЗЗД и съответния акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за осъждане на длъжника да заплати на ищеца част от дължимите от наследодателя суми за неплатена ел. енергия, съразмерно на наследствения ѝ дял, както лихва за забава върху тази сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.

От доказателствата по делото се установи, че наследодателят на ответницата е била потребител на ел. енергия – абонат на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В. до смъртта си. След смъртта му той няма как да е носител на права и задължения. Следователно и задълженията за потребената след смъртта на С.М.Д. не се носят от него, а следователно и няма как да се наследят от неговите наследници. В исковата молба се твърди, че той е дължал определени суми, които неговите наследници дължат в качеството на наследници. Периода, за който тези суми обаче се твърди, че се дължат е 2016 г. и 2017 г., т.е. близо 8 години след смъртта му. Към датата на смъртта му това задължение не е съществувало и следователно неговите наследници е нямало как да го наследят.

Тогава се поставя въпросът кой дължи тези суми. Съгласно общите правила за продажба на ел. енергия, това е собственика на имота. Безспорно по делото се установи, че през 2016 г. нито една от ответниците не е била собственик на имота, за който се дължи ел. енергията.

Същевременно освен това преди която и от двете наследници да е получила препис от исковата молба, сумите са платени и вземането на ищеца дори не съществува към датата на приключване на съдебните прения.

Следователно настоящият съдебен състав счита, че исковата претенция се явява неоснователна по своето основание и следователно исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени.

По разноските:                                                                      

По делото спорен остава въпросът относно дължимостта на направените от страните разноски.  Доколкото по делото не се установи нито, че ответниците дължат процесната сума към датата на приключване на пренията, нито преди това, то те не носят вина за водене на производството и следователно не носят отговорност за направените от ищеца разноски.

Процесуалният представител на ответницата Е.П.И. е направила искане за присъждане на направените от нея разноски в производството. С оглед изложените по-горе изводи, че нито една от двете ответници не носи отговорност за завеждане на делото от ищеца, то съдът счита, че искането да бъдат присъдени разноските е основателно. Съгласно списъкът на разноските те възлизат на 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение и съдът следва да осъди ищецът да ги плати.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В., район В., бул. “В.” № 258, В. Тауърс, кула Г, представлявано от Б.Д.П. и П.С.С.., с пълномощник юрк. М.М. срещу Е.П.И. с ЕГН ********** *** и В.С.Ж. с ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на С.М.Д. с ЕГН **********, бивш жител *** искове за заплащането на общо 1000,79 лв. главница за ползвана и неплатена ел. енергия и 46,15 лв. мораторна лихва, изчислена от датата на падежа на всяка фактура до 26.05.2017 г.

            ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В., район В., бул. “В.” № 258, В. Тауърс, кула Г, представлявано от Б.Г.М.и П.С.С.., с пълномощник юрк. М.Й. М. да заплати на Е.П.И. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляващи направени от ответника разноски в производството.

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                         Петина Николова