Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 198

 

Гр. Шумен, 14.06.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Петина Николова

        при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 182 по описа на НПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Г.К. от *АК като пълномощник на Ф. Т. – *** гражданка, родена на *** г. в Б. с пост. адрес Р. Т., И., кв. Б., махала Ч., ул. ***, А.Н.П. с ЕГН ********** ***, Е.А.Ю. с ЕГН********** ***, А.С.А. с ЕГ ********** *** и Н.С.А. с ЕГН ********** ***, срещу С.А.Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищците, ведно с първия ответник като наследници на общите наследодатели А.Ю. Х. и СА.я Р. Х., са съсобственици по наследство на описания в исковата молба недвижим имот. Ответникът С.А.Ю. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност. Искът е насрочен и срещу съпругата му, тъй като през периода, през който се предполага, че е осъществявал владението ответникът С.А.Ю. е бил в брак с Д.Ш.Ш.. Ищците твърдят, че С.А.Ю. не е упражнявал давностно владение повече от 10 години и молят съдът да установи спрямо двамата ответници, че всеки от ищците е собственик на съответните  ид.ч. от процесните имоти, изрично посочени в исковата молба, ведно с всички прилежащи постройки и да осъди същите да им предадат владението на процесните общо 15/30 идеални части, като отмени констативния нотариален акт до размера на претендираната от ищците собственост. Претендират се и деловодните разноски. Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с ответниците оспорват иска. Твърдят, че в процесният имот има построени две сгради като едната от сградите била предоставена на ищците преди 25 години от общия наследодател. Тя представлява магазин, който ответникът със съпругата му преустроили в жилищна сграда. Само те били живели в тази сграда и никога не били допускА.другиго в нея. Когато заминА.за Т. през 1989 г., обезопасили къщата, заключили и така заминА.. През 1992 г. настанил там родителите си имот, тъй като другият не бил поддържан – дотогава те живеели с брат му Е. в Т.. Баща му живял в тази сграда до 2005 г., когато починал. Майка му посещавала имота след това само с ответника, когато той се прибирал в Б.. Като собственици ответниците направили през годините сериозни подобрения в къщата си. Само за тази сграда, ведно с идеалните части, полагащи се на ответника А.Х. бил издаден констативния нотариален акт, след нанесените в него поправки в констативния нотариален акт и само за нея претендирА.ответниците, че са собственици. През 2005 г. те пуснА.синът на един техен съсед да живее няколко години в наследствената къща, за да се поддържа имотът. Те направили всички преустройства и подобрения по наследствения имот, за да не се руши. През 2015 г. брат му Е. посетил Б. и помолил С. да му даде ключовете да отседне в неговата къща, защото само той бил скоро ремонтиран. След завръщането си в Т. Е. започнал да предявява претенции към къщата на С. и тогава ответникът му забранил повече да влиза в нея. През 2016 г. Е. влязъл в двора и счупил няколко прозореца на къщата на С., за което последният научил от съседи. Тогава заявил на брат си, че няма да го пуска в имота, за да не руши повече. Ответниците обае никога не били препятствА.другите наследници да влизат да ползват наследствената къща и двора, а само в неговата къща и двора около нея. Ответниците считат, че са придобили собствеността върху тази сграда по давностно владение от 1975 г. до 2013 г. Моли съдът да отхвърли искът и да му присъди направените по делото разноски.

 С отговора по същество ответниците оспорват собствеността на ищците върху самостоятелен (според техните твърдения) обект, част от процесния имот. Претендират, че е придобили собствеността върху него на основание давностно владение – чл. 79, ал. 1 от ЗС.

В срока за отговор, ведно с него е постъпил и насрещен иск. Ответниците оспорват искът по същество, но молят съда, ако уважи иска да осъди ищците да заплатят направените от ответниците подобрения в имота в размер на 12450 лв. Твърдят, че в годините са направили множество подобрения в имота. Последно през 2015 г. кирпичената стая в сградата до магазина е паднала, което наложило да се възстанови. С.Ю. и Д.Ш. ремонтирА.покрива, кухнята, коридора и баните, шпакловА.са къщата, поставили са латекс, ламперии, сменили са прозорците, поставили са нова входна врата и нова ограда. Всички подобрения са подробно описани в исковата молба. Твърдят, че същите били направени след 2015 г. като добросъвестни владелци – след като ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за имота и със знанието на ищците. Молят ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата от 8715 лв., представляващи съответна част от направените разноски, съразмерно на притежаваните от ответниците по насрещния иск идеални части. Молят да им бъде признато и право на задържане на имота до заплащане на подобренията. Молят да им бъдат присъдени направените по насрещния иск разноски.

Така предявеният насрещен иск е допустим и редовен. Същият е предявен при условията на евентуалност и е с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС като е отправено и искане по чл. 72, ал. 3 от ЗС.

В предоставения на ответниците по насрещния иск срок е постъпил отговор, с който оспорват иска по същество. Считат, че ответниците по главния иск няма как да са придобили имота по давност, тъй като никога не са установявА.владение върху имота. Считат, че те са били допуснати от общия наследодател в имота и действията им са били търпени от собственика, който е знаел за това, че те живеят там и им е разрешил. Така те са действА.с негово знание и разрешение и следователно не са противопоставили владението си на неговите права. Освен това считат, че сградата не е представлявала самостоятелен обект в периода, за който се претендира давност, поради което и няма как да е била обект на придобиване по давност. Освен това се твърди, че към имота има ново строителство, за което няма строителни книжа. Изграденият без строителни книжа обект, можел да бъде придобит по давност единствено след снабдяване с удостоверение за търпимост. Категорично заявяват, че са лишени от възможността да ползват имота, тъй като ключ за входната врата на целия имот имА.само ответниците по главния иск. Оспорват иска за подобренията. Заявяват, че нов покрив е изграждан само над новопостроения незаконен строеж. Оспорват се и размерите на подобренията, както и съществуването на част от тях. Оспорва се обстоятелството, че ищците по насрещния иск са били добросъвестни владелци. Оспорва се, че ищците по главния иск са знаели за извършваните подобрения. Твърдят, че като недобросъвестни владелци, ищците по насрещния иск нямат право на задържане на имота. Оспорва се и размера на иска с оглед на това дА.подобренията са необходими, дА.са съгласието на собственика, както и дА.могат да бъдат отделени от основната вещ, като бъде и съобразено това дА.се налага премахването на незаконният строеж. Предвид твърдението, че ищците по насрещния иск са недобросъвестни владелци, считат, че имат право на по-малката сума между стойността на подобренията и сумата, с която стойността имотът се е увеличила.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищците по главния иск, които са и ответници по насрещния иск заявява, че искът за установяване на собствеността на ищците върху целия имот е доказан извън всяко съмнение. Поддържа всички изложени в исковата молба и уточняващите молби доводи и възражения, включително по въпроса защо не е настъпила придобивна давност по отношение на една от сградите в имота в полза на ответниците по главния иск. Поддържа и твърдението, че ответниците препятстват достъпа до имота на ищците. По отношение на насрещния иск счита, че същият е частично основателен само по отношение на част от подобренията, които са били направени през 2015 г. За останА.те счита, че е настъпила погасителна давност, тъй като са извършени повече от пет години преди предявяване на насрещния иск. Счита, че ищците по този иск са недобросъвестни владелци, които са извършили подобрения без знанието и съгласието на останА.те съсобственици и като такива нямат право на задържане.

В съдебно заседание ответниците по главния иск поддържат отговора си и възражението, че са придобили една от сградите в имота по давностно владение. Поддържат и насрещния иск като в съдебно заседание направиха намаление на иска до размера от 6120 лв. като изрично са уточнени сумите, които се претендират от всеки един от ответниците. Излагат твърдения, че всички подобрения са правени от тях в качеството им на владелци и като такива имат право на задържане на имота до заплащане на сумите за подобренията. Уточняват, че само покрива и навеса били правени 2015 г., а останА.те подобрения – са от по-ранен период.

            Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №*, том V, дело № 1725 от 05.12.1975 г. на НПРС А.Ю. Х. бил признат за собственик на недвижим имот, който към настоящия момент представлява дворно място от 960 кв.м., намиращо се в с. Т., общ. К., представляващо УПИ X-236 в кв. 34 по устройствения план на с. Т., при съседи: улица, УПИ XI-233, УПИ VIII-235 и УПИ IX-237.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесния имот бил придобит от наследодателя през време на брака му със С.Р. Х..

Общият на страните наследодател А.Ю. Х. (Х.) починал на ***г. и оставил за наследници съпругата си С.Х. и децата си С.А.Ю., Е.А.Ю., Ф.А.Ю. и С. А. П., от които последните двама били негови деца от предходен брак, а само първите двама са родени от брака му със С.Х..

Самата С.Р. Х. починала на ***г. и оставила за наследници децата си С.А.Ю., Е.А.Ю. и И.С.Х.като последният бил нейно дете от предходен брак.

От разпитаните в съдебно заседание свидетели се установява, че в процесния имот до 1975 г. живели цялото семейство на двамата общи наследодатели. Това било жилищна сграда, изградена в средата на парцела. Единствено Ф.А.Ю. се омъжила по-рано и заминала с мъжа си в Т.. Там получила турско гражданство и имената Ф. Т.. В периода 1975 г. – 1980 г. се оженили двамата братя С. в семейния дом. Тогава къщата отесняла на семейството и бащата А.Ю. Х. дал на сина си С.А.Ю. един друг свой собствен парцел, за да си построи къща. Дотогава го настанил да живее в помещенията, които преди години били ползвани за магазин и били изградени в южната част на имота. Наложило се С. да ремонтира помещенията, за да ги пригоди за живеене. Сградата обаче нямала изградени баня и тоалетна и семейството ползвА.тези в горната къща. До строеж на собствена къща обаче С.Ю. така и не стигнал. През 1989 г. цялото семейство – А.Ю. Х., СР. Х. и децата им (включително двамата женени сина със семействата си) заминА.за Т.. Имотът останал необитаван няколко години.

През 1992 г. А.Ю. Х. и СР. Х. се върнА.в Б. и се установил да живеят в малка паянтова пристройка зад стария магазин. Сина им С.А.Ю. постегнал помещенията, за да стават за живеене и започнал да си идва в Б. от време на време. Поддържал помещенията, където живеели родителите му и тези помещение, които той обитавал със семейството си преди да заминат за Т.. Никой не обитавал и не поддържал старата къща и с времето тя паднала. Преди смъртта си А.Ю. Х. често споменавал,ч е иска след смъртта му имота да остане на С.А.Ю., тъй като само той се грижел за него и за имота.

След смъртта на А.Ю. Х. съпругата му СР. Х. прекарвала лятото в Б. в този имот, а зимата – в Т.. Там починала на ***г.

До смъртта на майка си, а и след това С.А.Ю. единствен отсядал в процесния имот и извършвал някакви поправки и поддръжка. ОстанА.те наследници твърде рядко се връщА., а когато се връщА., отсядА.при роднини в други населени места. След смъртта на родителите им децата им почти спрели да поддържат връзка и отношенията охладнели.

На ***г. починал и С. А. П., който оставил за наследници А.Н.П., А.С. Т. и Н.С.А..

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №**, том VI, ред. №*672, дело № 969 от 23.04.2013 г. на нотариус П.А.с рег. №**на НотК и район на действие НПРС С.А.Ю. бил признат за собственик по давност на процесния имот. С Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност с №*, том 4, рег. № 2247, дело № 402 от 13.04.2018 г. на нотариус П.А.с рег. №**на НотК и район на действие НПРС била извършена поправка в горния нотариален акт като е изменен обема на правото на собственост на С.А.Ю. – да се счита, че е признат за собственик на 3/10 ид.ч. от дворното място, ведно с построената в югоизточната част на имота къща. Поправката била извършена след получаване на препис от исковата молба по делото.

През 2015 г. паянтовата постройка, в която живеели възрастните хора паднала. По тази причина С.А.Ю. решил да я възстанови. През 2016 г. от Община К. му издА.разрешение да я възстанови. Вместо това обаче, той решил да извърши ново строителство, с което изградил нова стена и свързал паянтовата постройка с помещенията, които преди години ползвал със семейството си, изградил нов покрив над новопостроените помещения, покрил целия покрив с керемиди втора употреба.

След тези подобрения изградил нова ограда на имота, нова входна врата и бетонова пътека.

През 2016 г. Е.А.Ю. посетил бащиния имот. За целта взел ключ за имота от С.А.Ю.. След като се върнал от посещението последвал разрив в отношенията му между двамата братя и в резултат С.А.Ю. ограничил достъпът на останА.те наследници до имота като отказал да им предоставя ключ за достъп до имота.

От назначената, приета и кредитирана изцяло от съда СТЕ се установява, че всички съществуващи към момента подобрения в имота са строени в периода около 2015 г. – 2016 г. Това са покрива описаните по-горе подонрения. Няма данни кога са правени предходни подобрения, но категорично вещото лице заяви, че кухнята не е ремонтирана (в протокол от с.з. от 04.12.2018 г. посочва, че стаята на снимка № 16 не е ремонтирана), което навежда съдът на извод, че тя е сред подобренията правени от С.А.Ю. и жена му Д.Ш.Ш. през 1992 г., когато родителите на страните се върнА.да живеят в имота. Според заключението на вещото лице цената на описаните в исковата молба по насрещния иск ремонти възлиза на 13756 лв. и те са увеличили стойността на имота с 12650 лв. Вещото лице изрично в заключението си в Приложение № 1 към допълнителната СТЕ е дало стойности на всеки един ремонт и стойността, с която това конкретно подобрение увеличава стойността на имота. Всички тези заключение се кредитират изцяло от съда. СТЕ се кредитира и по отношение на въпроса, че новоизградената сграда не представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ. По делото стана ясно, че издаденото удостоверение за търпимост касае вече преустроената сграда в стария й вид, а не новото строителство, тъй като никой от техническата служба на Община К. не е ходил на място да види за какво строителство става дума, нито е заснемал сградата на место. Това е причината и този свидетелстващ документ да няма никаква доказателствена стойност освен, за да установи, че в предишния си вид, преди преустройството сградата е била търпима.  

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

По исковете с правно основание чл. 108 от ЗС ищците следваше да докажат, че всеки от тях е станал собственик на конкретно определения в исковата молба недвижим имот на основание наследство.

С оглед данните по делото съдът намира, че се събраха безспорни доказателства досежно обстоятелството, че наследодателите на страните са били признати за собственици по давностно владение на описания в исковата молба недвижим имот.

След смъртта на А.Ю. Х. (Х.) неговите наследници – съпругата му СХ. и децата си С.А.Ю., Е.А.Ю., Ф. Т. и С. А. П. – получили по 1/5 ид.ч. от неговото имущество. След смъртта на СР. Х. нейните наследници получили по 1/3 идеална част от нейното имущество. След смъртта на С. А. П. неговите наследници наследяват по 1/3 ид.ч. от имуществото му.

С оглед възражението на ответниците, че са станА.собственици на една от сградите в имота, се налага първо да се разгледа това възражение, още повече, че ответниците твърдят, че са установили владение още в периода между 1975 г.-1980 г. Това налага преценка дА.този имот е бил въобще част от наследствената маса на наследодателите.

Съдът намира, че по делото няма безспорни и категорични доказателства, че С.А.Ю. и Д.Ш.Ш. са осъществявА.владение в периода до смъртта на техните родители. Това, че бащата е предоставил една от сградите в имота, за да се установи там женения му син със семейството си не представлява предаване на владението. Довод в този смисъл е и факта, че за този син е имало отделен парцел, в който да построи собствен дом. А.Ю. Х. просто е предоставил помещения, в които синът му със семейството си да живее докато си построи къща. Така С.А.Ю. и съпругата му са били обикновени държатели – живеели са в чужд имот безвъзмездно. Факта,ч е са вложили средства, за да направят имота годен за живеене, също не предполага намерение за живеене. Това са били нормални за периода и ситуацията семейни отношения. Още един довод в тази насока е обстоятелството, че след 1992 г. бащата бил настанен да живее в помещенията до магазина и искал да остави имота на С.А.Ю., защото само той го поддържал. Това означава, че никога до смъртта си А.Ю. Х. не е считал, която и да е част от имота, за собственост на сина му и съпругата му. Искал е имотът да остане за сина му след смъртта му, но това никога не е било официално оформено. Същите са изводите и за времето до смъртта на СР. Х.. Няма доказателства отношението на С.А.Ю. и съпругата му да се е променило и те да са отблъснА.правата на наследодателка, за да установят владение.

Предвид това съдът намира, че имотът е бил част от наследствената маса и на двамата наследодатели и следователно ищците са станА.собственици на съответните идеални части от имота след тяхната смърт. Тези идеални части се определят съгласно ЗН, както бе посочено по-горе. Като се следва цитираните по-горе квоти се установяват следните квоти на наследяване:

След смъртта на А.Ю. Х. неговите наследници – съпругата му С.Х. и децата му С.А.Ю., Е.А.Ю., Ф.А.Ю. и С. А. П. – получили по 1/5 ид.ч. от неговото имущество. Тъй като обаче имотът е бил придобит от А.Ю. Х. по давност през време на брака му със С.Х., то следва да приемем, че имотът е придобит от двамата в режим на СИО, доколкото чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г. (отм.) въвежда режима на съпружеската общност. Това е около 7 години преди общия на страните наследодател да бъде признат за собственик по давност на процесния имот. Следователно след смъртта на А.Ю. Х. тази съпружеска общност е била прекратена, С.Х. е получила ½ ид.ч. като припадащата й се част от съпружеската общност, а собствената на А.Х. ½ ид.ч. от имота е наследена от всичките му наследници. Така съпругата му С.Х. станала собственик на 6/10 ид.ч. от процесния имот (от които ½ ид.ч. от прекратеното СИО и 1/10 ид.ч. по наследство), а децата му С.А.Ю., Е.А.Ю., Ф.А.Ю. и С. А. П. придобили всеки по 1/10 ид.ч. от процесния имот.

След смъртта на С.Х. притежаваните от нея идеални части от имота били наследени от останА.те наследници. С оглед квотите от нейното наследство С.А.Ю. придобил още 2/10 ид.ч. от имота, Е.А.Ю. също придобил още 2/10 ид.ч. от имота, а И.С.Х.станал собственик на 2/10 ид.ч.

След смъртта на С. А. П. неговите наследници получили по 1/30 ид.ч. от процесния имот.

Така ведно къщата станала собственост на следните лица при следните квоти:

-          С.А.Ю. – 3/10 ид.ч. (от които 1/10 ид.ч. по наследство от баща си и 2/10 ид.ч. по наследство от майка си);

-          Е.А.Ю. – 3/10 ид.ч. (от които 1/10 ид.ч. по наследство от баща си и 2/10 ид.ч. по наследство от майка си);

-          Ф. Т. – 1/10 ид.ч.;

-          И.С.Х.– 2/10 ид.ч.;

-          А.Н.П. – 1/30 ид.ч.;

-          А.С. Т. – 1/30 ид.ч.;

-          Н.С.А. – 1/30 ид.ч.

Безспорно няма данни ответниците С.А.Ю. и Д.Ш.Ш. да са уведомили останА.те наследници след смъртта, на който и да е от двамата наследодатели, че ще считат тази сграда за своя. Няма данни да са дА.външна изява на своето намерение, което да е достигнало до останА.те наследници. Всички наследници са знаели още от 1980 г., че за С.А.Ю. има отделен парцел, където да си построи къща. В помещенията на бившия магазин е живеел временно до построяването на нов дом в друг парцел. Ако намеренията му са се променили, това е трябвало да стане ясно и категорично като се противопоставят претенциите му на тези на останА.те наследници. Фактът, че само С.А.Ю. и съпругата му са отсядА.в къщата при връщането им от Т. за по няколко месеца, а останА.те наследници – не, не е достатъчен довод, за да се счита, че ответниците по главния иск са установили владение от 2010 г. 9след смъртта на СА.Х.). Но дори и това да е така, то до завеждане на иска на 06.02.2018 г. не е изтекъл необходимия 10-годишен давностен срок. Според съда за първи път едва през 2016 г. ответниците са противопоставили на ищците правата си, за първи път тогава са изявили намерение за своене пред останА.те наследници. Дори през 2013 г. със съставянето на констативния акт за собственост не може да се приеме, че са демонстрирА.промяна в намерението. Явно е, че тогава такова намерение е имало, но то не е достигнало до останА.те наследници, тъй като те не са знаели за констативния нотариален акт. Дори да се приеме, че публичния характер на констативния нотариален акт, който се вписва в Службата по вписванията към съда и става публичен за всички правни обекти, то от 2013 г. до завеждане на иска в никакъв случай не е изтекъл срока за придобиване на имота по давност.

Предвид това, съдът намира, че възражението на ответниците, че са придобили югоизточната сграда по давност е неоснователно.

Безспорно се установи по делото и че С.А.Ю. и съпругата му са препятствА. достъпа на ищците до имота. Когато единствени те имат ключ за достъп до наследствения имот и отказват да го дават на останА.те, декларирането, че не се препятства този достъп е несъстоятелно. Още повече, че през 2013 г. са се снабдили с акт за собственост по давност. Когато се съберат двете обстоятелства, става ясно намерението им да не допускат останА.те наследници в имота. Предвид това и с оглед установеното право на собственост на останА.те наследници в посочените по-горе квоти, съдът установи, че държането на имота без основание е безспорно доказано.

С оглед на всичко гореизложено съдът счита предявения иск по чл. 108 от ЗС за изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Тук съдът намира за необходимо да коментира и действителността на нотариалния акт за поправка на нотариалния акт за собственост по давностно владение. С производството по поправка на един нотариален акт се поправят грешки в него, които имат технически характер. Недопустимо е по този ред да се изменя същественото съдържание на акта. В конкретния случай чрез поправка на нотариалния акт е извършена поправка в обема на правото на собственост – вместо за целия имот, ответникът е бил признат за собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място и на сградата в югоизточната част на имота. Тъй като обема на правото е част от същественото съдържание на акта, подобна поправка би била допустима само, ако по друг начин се установи, че това е била действителната воля на заявителя по нотариалното производство. Това обаче не е така. От всички документи по обстоятелствената проверка се установява, че С.А. Ю. е искал да бъде признат за собственик на целия имот. Свидетелите по обстоятелствената проверка говорят за целия имот. Постановлението на нотариуса за признаване на правото на собственост по давност е било за целия имот. Нещо повече, в нито един от документите по обстоятелствената проверка дори не се споменава за къщата в югоизточната част на имота. тя никога не е била предмет на производството, а влиза в правото на собственост като прилежаща към дворното място. Дори в данъчната служба С.А. Ю. се е заявил като единствен собственик на целия имот, което е доказателство, че това е било намерението му при подаване на заявлението при нотариуса. Едва след получаване на препис от исковата молба, решава да направи поправка на констативния нотариален акт. Подобно удостоверяване обаче е нищожно, тъй като противоречи на закона и на добрите нрави. По този начин може да се стигне до издаване на акт за собственост за имот, за който няма свидетелски показания – или не в обема, за който свидетелите са дА. показания. Така се заобикаля и нормата на чл. 537, ал. 2 от ГПК, че когато се установи, е правото не съществува констативния акт се отменя. Недопустимо е по този начин да се избягва съдебно произнасяне по съществуването или несъществуването на правото във вида, в който констативния акт го е признал. Освен това чрез такава нерегламентирана промяна на съдържанието на правото, което констативния нотариален акт признава, се създава една несигурност в гражданския оборот и гражданските правоотношения, с което се накърняват добрите нрави.

С оглед горните изводи и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК акта за поправка следва да бъде отменен изцяло като нищожен, а констативния нотариален акт – до собствените на ищците общо 5/10 ид.ч. от процесния имот.

По иска с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.

Тук категорично трябва да се отбележи, че ответниците не са добросъвестни владелци. За да бъдат добросъвестни владелци, те трябва да отговарят на изискванията на чл. 70, ал. 1 от ЗС, според която владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Това означава, че добросъвестен е само владелецът, който разполага с титул за собственост, но без да знае е получил имота от лице, което не е собственик или не е знаел за порока във формата на титула, от който черпи права. Ответниците не отговарят на нито една от тези хипотези. Те нито са разполагА. с титул за собственици до 2013 г., нито са получили имота от несобственик (при давностното владение няма праводател). По тази причина съдът намира, че те са недобросъвестни владелци.

Никога в съдебната практика не е имало спор, че ако едно лице претендира подобрения като добросъвестен владелец, ако съдът установи, че е направил такива, но приеме, че той не е добросъвестен владелец, то тези подобрения могат да му бъдат присъдени, но в размерите по чл. 74 от ЗС. Според цитираната разпоредба недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.

В настоящия случай ищците по насрещния обаче твърдят, че ответниците по насрещния иск са знаели и са били съгласни с направените подобрения. Те считат, че в случая е  приложима разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗС, съгласно чиято разпоредба когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно цитирания по-горе чл. 72 от ЗС.

От събраните по делото доказателства е установява, че в различни периода от време ищците по насрещния иск са правили различни подобрения. Подобренията правени при нанасяне на С.А. Ю. и Д.Ш. Ш.в сградата, представляваща бивш магазин в периода 1975 г. – 1980 г. обаче не са предмет на разглеждане пои делото. Предмет на делото са само подобренията за ремонт на покрива, кухнята, коридора и баните, шпакловане на къщата, поставяне на латекс, ламперии, смяна на прозорците, нова входна врата и нова ограда. По делото от заключението на вещото лице по приетата и изцяло кредитирана СТЕ безспорно се установи обаче, че от тези подобрения кухнята не е изграждана в периода 2015 г. – 2016 г. По-горе съдът изложи изводи защо приема, че това подобрение е правено около 1992 г.

Ответниците по насрещния иск обаче имат направено възражение за погасяване по давност на всички подобрения, направени в петгодишен срок преди подаване на исковата молба. Исковата молба по насрещния иск е подадена в съда на 17.04.2018 г., поради което и всички вземания за подобрения, направени преди 17.04.2013 г. следва да се считат за погасени по давност. По тази причина и от извършените подобрения следва да се приспадне сумата за изграждане на кухнята.

Съдът намира, че от извършените подобрения следва да се приспадне част и от сумата за керемидите, тъй като по делото се установи, че покриването на покрива е станало не с нови, а с керемиди втора употреба. На вещото лице не е поставяна такава задача, поради което заключението в тази част не е некоректно. Но самото вещо лице също е установило този факт. Въпреки това в заключението си е посочило цената според Справочника за поставяне на нови керемиди, тъй като такава е била задачата му. С оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК цената следва да се намА. наполовина.

Всички останА. подобрения обаче се установиха по делото и съдът приема, че те са направени след датата 17.04.2013 г. Между страните нямаше спор, че подобренията за изграждане на покрива са направени в периода 2015 г. – 2016 г. Съдът констатира,ч е и и изграждането на оградата, на банята и коридора и на другите подобрения в къщата са правени приблизително в този период с оглед становището на вещото лице, че само кухнята е останала неремонтирана. Банята и коридора са изградени на мястото, което свързва старата паднала кирпичена постройка (която през 2015 г. – 2016 г. е била възстановена) и полумасивната сграда на бившия магазин. Това означава, че безспорно и те са правени тогава. Св. Д.М.при описването на направените подобрения изрично изброи тези, които са правени след падането на стената на кирпичената стая – още една стая, баня, покрив, ограда.

Сумата на тези подобрения възлиза на 10 772,15 лв. съгласно заключението на вещото лице, те са увеличили стойността на имота с 10 182,52 лв. (като от сумата 12649 лв. по заключението на вещото лице са приспаднати сумите, с които се увеличава стойността на имота от строежа на кухнята и наполовина за поставянето на керемидите на основание изложените по-горе съображения).

Съдът не счита, че от тази сума следва да се приспаднат разходите за събаряне на незаконното строителство. Първо, защото, решението дА. и кога едно незаконно строителство следва да се събори е действие на разпореждане с вещта и като такова се взема с решение на мнозинството от собствениците. Второ, защото към момента не са ясни всички необходими разноски по евентуалното отстраняване на всички подобрения. Трето, не е ясно кой ще го направи този разход. Възможно е С.А. Ю.  като съсобственик сам да отстрани незаконното строителство и тогава той ще е направил този разход. Едва когато този разход е направен, може да се коментира възлагането му на някого.

При преценка на това върху коя от двете суми да се изчисли дължимото обезщетение на ищците по насрещния иск за направените подобрения, следва да се даде отговор на спорния въпрос дА. ответниците по насрещния иск са знаели за направените подобрения. Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че всички тези подобрения са направени в периода 2015 г. – 2016 г. то никой от ответниците по насрещния иск не е знаел за тях. Довод в тази насока е обстоятелството, че никой не е отсядал в този имот докато през 2016 г. Е.Ю. не поискал ключ от брат си. След посещението двамата се скарА.. Не се доказва твърдението, че този ответник е видял строежа, което е логично предвид краткото време, в което е направен – разрешението за възстановяване на срутената стая е дадено 2016 г. В тази година са направени и повечето подобрения.

За останА.те наследници този извод е още по-категоричен. Няма никакви данни, че някой от тях е имал връзка със С.А. Ю. в периода 2015 г. – 2016 г., когато тези подобрения са направени или че е ходил до имота. Сестрата Ф. Т. последно е посетила имота при смъртта на баща си през 2005 г., а съпругата и децата на починА.я брат С. П. няма данни някога да са посещавА. имота въобще. Нещо повече, след като през 2013 г. С.А. Ю. се е снабдил с констативен акт за собственост, той е считал, че прави тези подобрения в собствения си имот и няма никаква логика да е уведомявал за това останА.те наследници, още по-малко да е търсил тяхното съгласие. По-логично е именно узнаването за направените подобрения да е било повода те да узнаят за намеренията на С.А. Ю. да свои имота и това да е довело да влошаване на отношенията им.

На основание изложеното съдът приема, че отношенията между страните по възмездяване на направените подобрения следва да се уреди на основание чл. 74, ал. 1 от ЗС, а не чл. 72 от ЗС. Съгласно тази разпоредба ищците имат право на по-малката сума между стойността на подобренията и увеличената стойност на имота. в случая това е увеличената стойност на имота, която възлиза на 10182,52 лв.

От тази сума всеки от ответниците по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на ищците по този иск сума пропорционална на дела от правото на собственост, а именно:

-           Е.А. Ю. – 3054,76 лв.;

-          Ф.А.Ю. – 1018,25 лв.;

-          А.Н.П. – 339,42 лв.;

-          А.С. Т. – 339,42 лв.;

-          Н.С.А. – 339,42 лв.

Претенцията на ищците по насрещния иск се явява основателна в размера на 5091,27 лв., а в останалата част се явява недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

По искането по чл. 72, ал. 3 от ЗС:

С насрещния иск е направено и искане за признаване на право на задържане на имота до заплащане на претендираните разноски за извършени подобрения.

Предвид изводите на съда,ч е ответниците по насрещния иск не са знаели за правените от С.А. Ю. и Д.Ш.Ш. подобрения и неприложимостта на чл. 72 от ЗС в отношенията между страните по този иск, то и искането за признаване на право на задържане на имота до заплащане на разноските за подобренията се явява неоснователно.

По разноските:

Предвид изводите на съда за основателност на исковете и с оглед направеното искане за присъждане на разноски съдът намира, че ответниците по главния иск следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски за защита по иска по чл. 108 от ЗС. Страните са представили списъци на направените разноски. Ищецът е направил 1799,80 лв. разноски в производството. От тях за защита само по насрещния иск са разноските за депозит за първата СТЕ в размер на 225 лв. Разноските за преводач и адвокатското възнаграждение са и за двата иска, поради което те следва да се разделят по равно между двата иска, Така се установява, че за защита по иска с правно основание чл. 108 от ЗС ищците са направили 1074,80 лв. разноски. Всички те следва да се възложат на ответниците с оглед изводите на съда.

По насрещния иск част от направените разноски от ищците по този иск (които са ответници по главния иск) също следва да се възложат на ответниците по него, пропорционално на уважената част от иска. По изложените съображения адвокатското възнаграждение платено от С.А. Ю. и Д.Ш.Ш. следва да се раздели поравно за защитата по двата иска. Всички останА. разноски са сторени за защита по насрещния иск. Така направените от тях разноски по насрещния иск възлизат на 1153,60 лв. с оглед частичната основателност на исковете ищците следва да им възстановят разноски в размер на 959,67 лв.

С оглед частичната неоснователност на насрещната претенция част от сторените от ответниците по насрещния иск (ищци по главния иск) разноски за защита по този иск в размер на 725 лв. също следва да бъдат възложени на С.А. Ю. и Д.Ш.Ш., а именно сумата в размер на 121,88 лв.

Така общо С.А. Ю. и Д.Ш.Ш. дължат на другата страна в процеса общо сумата от 1196,68 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, че Ф. Т. – *** гражданка, родена на *** г. в Б. с пост. адрес Р. Т., И., кв. Б., махала Ч., ул. ***, А.Н.П. с ЕГН ********** ***, Е.А. Ю. с ЕГН********** ***, А.С.А. с ЕГ ********** *** и Н.С.А. с ЕГН ********** *** СА СОБСТВЕНИЦИ НА общо 5/10 ид.ч. от имот – дворно място от 960 кв.м., намиращо се в с. Т., общ. К., представляващо УПИ X-236 в кв. 34 по устройствения план на с. Т., ведно с всички изградени в имота сгради, при съседи: улица, УПИ XI-233, УПИ VIII-235 и УПИ IX-237, при квоти: - за Е.А. Ю. – 3/10 ид.ч.; Ф. Т. – 1/10 ид.ч.; А.Н.П. – 1/30 ид.ч.; А.С. Т. – 1/30 ид.ч.; Н.С.А. – 1/30 ид.ч. .

ОСЪЖДА С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на Ф. Т. – *** гражданка, родена на *** г. в Б. с пост. адрес Р. Т., И., кв. Б., махала Ч., ул. ***, А.Н.П. с ЕГН ********** ***, Е.А. Ю. с ЕГН********** ***, А.С.А. с ЕГ ********** *** и Н.С.А. с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО на общо 5/10 ид.ч. от имот – дворно място от 960 кв.м., намиращо се в с. Т., общ. К., представляващо УПИ X-236 в кв. 34 по устройствения план на с. Т., ведно с всички изградени в имота сгради, при съседи: улица, УПИ XI-233, УПИ VIII-235 и УПИ IX-237.

            ОСЪЖДА Ф. Т. – *** гражданка, родена на *** г. в Б. с пост. адрес Р. Т., И., кв. Б., махала Ч., ул. ***, да заплатИ на С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, сумата от 3054,76 лв. (три хиляди петдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи част от увеличената стойност на имота, в резултат на направените от ищците по насрещния иск подобрения в имот – дворно място от 960 кв.м., намиращо се в с. Т., общ. К., представляващо УПИ X-236 в кв. 34 по устройствения план на с. Т., ведно с всички изградени в имота сгради, при съседи: улица, УПИ XI-233, УПИ VIII-235 и УПИ IX-237.

            ОСЪЖДА А.Н.П. с ЕГН ********** ***, да заплатИ на С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, сумата от 339,42 лв. (триста тридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), представляващи част от увеличената стойност на имота, в резултат на направените от ищците по насрещния иск подобрения в имот – дворно място от 960 кв.м., намиращо се в с. Т., общ. К., представляващо УПИ X-236 в кв. 34 по устройствения план на с. Т., ведно с всички изградени в имота сгради, при съседи: улица, УПИ XI-233, УПИ VIII-235 и УПИ IX-237.

            ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГ ********** ***, да заплатИ на С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, сумата от 339,42 лв. (триста тридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), представляващи част от увеличената стойност на имота, в резултат на направените от ищците по насрещния иск подобрения в имот – дворно място от 960 кв.м., намиращо се в с. Т., общ. К., представляващо УПИ X-236 в кв. 34 по устройствения план на с. Т., ведно с всички изградени в имота сгради, при съседи: улица, УПИ XI-233, УПИ VIII-235 и УПИ IX-237.

            ОСЪЖДА Е.А. Ю. с ЕГН********** ***, да заплатИ на С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, сумата от 1018,25 лв. (хиляда и осемнадесет лева и двадесет и пет стотинки), представляващи част от увеличената стойност на имота, в резултат на направените от ищците по насрещния иск подобрения в имот – дворно място от 960 кв.м., намиращо се в с. Т., общ. К., представляващо УПИ X-236 в кв. 34 по устройствения план на с. Т., ведно с всички изградени в имота сгради, при съседи: улица, УПИ XI-233, УПИ VIII-235 и УПИ IX-237.

            ОСЪЖДА Н.С.А. с ЕГН ********** ***, да заплатИ на С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, сумата от 339,42 лв. (триста тридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), представляващи част от увеличената стойност на имота, в резултат на направените от ищците по насрещния иск подобрения в имот – дворно място от 960 кв.м., намиращо се в с. Т., общ. К., представляващо УПИ X-236 в кв. 34 по устройствения план на с. Т., ведно с всички изградени в имота сгради, при съседи: улица, УПИ XI-233, УПИ VIII-235 и УПИ IX-237.

            ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, срещу Ф. Т. – *** гражданка, родена на *** г. в Б. с пост. адрес Р. Т., И., кв. Б., махала Ч., ул. ***, А.Н.П. с ЕГН ********** ***, Е.А. Ю. с ЕГН********** ***, А.С.А. с ЕГ ********** *** и Н.С.А. с ЕГН ********** ***, за заплащане на направените в имота подобрения до пълния предявен размер като неоснователни.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** *** за задържане на имота докато Ф. Т. – *** гражданка, родена на *** г. в Б. с пост. адрес Р. Т., И., кв. Б., махала Ч., ул. ***, А.Н.П. с ЕГН ********** ***, Е.А. Ю. с ЕГН********** ***, А.С.А. с ЕГ ********** *** и Н.С.А. с ЕГН ********** *** не заплатят сумите за извършените в имота подобрения.

ПРИЗНАВА Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност с №*, том 4, рег. № 2247, дело № 402 от 13.04.2018 г. на нотариус П.А.с рег. №**на НотК и район на действие НПРС за нищожен.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №**, том VI, ред. №*672, дело № 969 от 23.04.2013 г. на нотариус П.А.с рег. №**на НотК и район на действие НПРС до размера от 5/10 ид.ч.

ОСЪЖДА С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф. Т. – *** гражданка, родена на *** г. в Б. с пост. адрес Р. Т., И., кв. Б., махала Ч., ул. ***, А.Н.П. с ЕГН ********** ***, Е.А. Ю. с ЕГН********** ***, А.С.А. с ЕГ ********** *** и Н.С.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 1196,68 лв. (хиляда сто деветдесет и шест лева и шейсет и осем стотинки), представляващи направени от ищците в производството разноски.

ОСЪЖДА Ф. Т. – *** гражданка, родена на *** г. в Б. с пост. адрес Р. Т., И., кв. Б., махала Ч., ул. ***, А.Н.П. с ЕГН ********** ***, Е.А. Ю. с ЕГН********** ***, А.С.А. с ЕГ ********** *** и Н.С.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.А. Ю. с ЕГН ********** *** и Д.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, сумата от 959,67 лв. (деветстотин петдесет и девет лева и шейсет и седем стотинки), представляващи направени от ответниците в производството разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:     ...........................................

                                                                                                    ПетинА НИКОЛОВА