Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

гр. Н., 21.05.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №258 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с предявен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 3 413, 41 лв., от страна на “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК 175074752, представлявано от Управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И.против ответницата Н.З.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***.

            В исковата молба се твърди, че на ***г. между ищцовата страна, като кредитодател, и ответницата, като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит №***. Параметрите на договора били следните: сума на кредита от 1 750 лева и срок на погасяване 24 месеца; размер на вноската 108,19 лева и падеж 20-то число на месеца; годишен процент на разходите /ГПР/ 49,90 %; годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент на ден 0,11%. Така общото задължение по кредита било 2 596, 56 лева. Бил избран и закупен и пакет за допълнителни услуги и уговорено възнаграждение за него на стойност 1 312, 32 лв., с размер на вноската по този пакет 54, 68 лв. Общото задължение по кредита стигнало следните размери: общо задължение 3 908, 88 лева, размер на вноската 162, 87 лева. На кредитополучателя била предоставена безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, информация, даваща му възможност да прецени договорът съответства ли на неговото финансово състояние. Допълнителният пакет услуги бил също обстойно разяснен. Ищецът изпълнил точно задължението си, като превел на ***г. паричната сума от 1 750 лв. по посочената от длъжника банкова сметка. ***аща месечните вноски, съгласно погасителния план, на всяко 20 то число на месеца, 24 месеца. Ответницата  обаче не изпълнила точно задълженията си, заплатила само 3 пълни месечни вноски и една непълна, последната на 08.12.2016 г. Съгласно клаузите в договора, в случай на просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпило предсрочно прекратяване на договора, автоматично и без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника. На 04.04.2017 г. договорът бил прекратен и била обявена предсрочна изискуемост на цялата сума. На следващия ден на ответницата било изпратено уведомително писмо, съобщаващо й за горните обстоятелства.  Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и в НПРС било образувано ч.гр.д. №1318/2018 г. Във връзка с указанията на съда ищецът подава настоящата искова молба и моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи 3 413,41 лева по договор за потребителски кредит №***, ведно със законната лихва от 19.10.2017 г. до окончателното плащане Ищецът моли да му се присъдят и направените разноски.

Ответницата Н.З.Р. не е намерена на постоянния си и настоящ адрес ***.  На основание чл.47, ал.6 от ГПК й е назначен посочения от *АК особен представител адв. В.Я. от същата колегия. В срока на отговор особеният представител заявява, че намира иска за допустим, но неоснователен.  Оспорва изцяло претенцията по основание и размер, оспорва наличието на договорно правоотношение между страните, както по посочения договор, така и по допълнителното съглашение за допълнителни услуги към него. Оспорва авторството на подписа на ответницата на всяка страница от представения договор, на страниците от Общите условия и формуляр декларациите. Заявява, че ответницата не е отправяла искане за отпускане на кредит и не е получавала посочената сума по банкова сметка. ***т, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона или заобикалянето му, както и накърняване на добрите нрави. Договорът не отговарял на изискванията на чл.10, чл.10а, чл.11 и чл.22 от ЗПК, като представителят подробно е развила доводи в тази насока. Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги също било нищожно, като противоречащо на императивните правила на чл.10 и чл.10а, ал.3 и 4, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК. Клаузите за възнаградителна лихва били неравноправни и поради това нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. По тези съображения особеният представител моли, съдът да отхвърли исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана. 

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата сумата от 1 750 лв. за срок от 24 месеца, при годишен процент на разходите 49,90 %; годишен лихвен процент от 41, 17 %, и лихвен процент на ден от 0, 11 %. Така общата дължима сума възлиза на 2 596, 56 лв., при размер на месечна вноска от 108, 19 лв.

На същата дата ***г. между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, с което кредиторът (ищцовото дружество) е предоставил на длъжника (ответницата) следните услуги: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж и 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Уговорката между страните е, че тези услуги ще бъдат предоставяни по искане на длъжника, като могат да се предоставят една или всички от посочените услуги. В замяна на това ответницата се е задължила да заплати за пакета от допълнителни услуги сумата от 1 312, 32 лв., платими за срока на договора за потребителски кредит месечно от 54, 68 лв. Така общото задължение на ответницата по договора е от 3 908, 88 лв., а общият размер на погасителната вноска е от 162, 87 лв., като страните са уговорили, че тя ще бъде заплащана на 20-то число от месеца.

            На ***г. сумата по договора от 1 750 лв. е била преведена от страна на ищеца по сметка на ответницата. В изпълнение на задълженията си по договора ответницата изплатила три погасителни вноски от по 162, 87 лв., като последната вноска е била платена на 08.12.2016 г., както и сумата от 6, 86 лв.  Размерът на погасеното задължение бил от 495, 47 лв.

            В т.12.3 от Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договора за потребителски кредит е вписано, че в случай, че кредополучателят просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обвяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие, или други. Тъй като ответницата преустановила плащането на месечните погасителни вноски, на основание тази клауза от общите условия ищцовото дружество счело договора за предсрочно изискуем. Затова ищцовата страна подала в съда заявление по чл.410 от ГПК за сумата от 3 413, 41 лв. (остатъка от сумата по договора за потребителски кредит и споразумението за допълнителните услуги, след приспадане на внесената от ответницата сума) и било образувано ч.гр.д. №1318/2017 г. по описа на НпРС.  По заповедното производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №738 от 23.10.2017 г.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит №*** от ***г.; декларации от същата дата; споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата; Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит; погасителен план към договор за потребителски кредит №*** от ***г.; преводно нареждане от ***г.; искане за отпускане на потребителски кредит; декларации; стандартен европейски формуляр  за предоставяне на информация за потребителски кредити; извлечение от сметка към договор за потребителски кредит №*** и уведомително писмо от ищцовото дружество до ответницата от 05.04.2017 г., както и от заключението по назначената по делото графическа експертиза.

На базата на така установените факти от посочените доказателства се налагат следните правни изводи: Съдът приема, че с категоричност е доказан фактът на сключения между страните договор за кредит, като въз основа на него за ответницата е възникнало задължение за изплащане на сумата по кредита от 1 740 лв., ведно с уговорената лихва и разходи. Относно заявеното по делото от страна на особения представител на ответницата оспорване на документи в частта им на положените от името на ответницата подписи – договора за потребителски кредит; декларациите; споразумението за предоставяне на  пакет от допълнителни услуги и общите условия към договора за потребителски кредит, с твърденията, че подписите в тези документи, положени от името на ответницата не принадлежат на нея, по делото се установява следното: Заключението по изготвената по делото графическа експертиза сочи, че почеркът, с който са положени подписи от името на ответницата в изследваните документи и почеркът, с който са положени подписите, представени като сравнителен материал от името на ответницата, принадлежи на едно и също лице. Следователно не се доказва по делото, че въпросните документи са неистински, поради което и съдът следва да постанови, че оспорването на тези документи не е доказано. Видно е, че договорът за потребителски кредит е подписан от ответницата и тя се е задължила по него, още повече – заплатила е част от погасителните месечни вноски, което без съмнение сочи, че тя признава факта на сключения договор и задължението си по кредита.

По повод възражението, направено от особения представител на ответницата относно клаузите от договора – за липса на изискуеми реквизити (дата и място на сключване); липса на конкретизация относно месечната погасителна вноска; за неяснота при определяне на размера на месечната вноска и неравноправност на клаузата за лихвения процент на възнаградителната лихва, както и тези относно споразумението за допълнителния пакет услуги, с твърдението, че тези клаузи са нищожни поради противоречие с императивни правни норми, съдът счита следното: Към настоящия казус са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона защита на потребителите, доколкото ответницата има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ответницата в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга (отпуснат потребителски кредит). В ЗЗП се съдържа легално определение на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, като в разпоредбата на чл.143 е вписано, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. От своя страна съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на нищожни клаузи на договорите.

Настоящият договор е сключен при общи условия, като е видно, че е изготвен бланково. Към него от страна на ответницата са подписани декларации, че е запозната с общите условия, с тарифата за таксите, че ѝ е била предоставена информация относно договора, дадени разяснения, включително и разяснения относно пакета за допълнителни услуги. Така декларираните обстоятелства, обаче не водят до извода, че ответницата е била в състояние да повлияе на клаузите на договора при договарянето. Съдът счита, че в случая ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им. Самата тежест на доказване на индивидуално договаряне е на ищцовата страна, съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП, а по делото липсват доказателства за такова. Посочените писмени доказателства сочат сключен договор, предварително изготвен, с бланково попълнени параметри, с предварително съставени общи условия.

В документацията, представена за сключения договор е отбелязана датата на подписването му и това е ***г. и действително липсва посочено място на сключването. Липсата на тези реквизити, обаче не води до недействителност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. До недействителност води липсата на обстоятелствата по чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 от ЗПК. Предвид това възраженията на представителя на ответницата в тази насока съдът счита за неоснователни. Също за неоснователни съдът счита и твърденията за неяснота при формираната месечна погасителна вноска, дължима по договора. В договора ясно са посочени: сумата на кредита; срокът за издължаването му; ГПР; годишен лихвен процент; лихвен процент на ден, общо дължима сума; размер на погасителна вноска. При тези данни без затруднения може да се направи извод за това какво се включва в размера на месечната вноска.

Относно договорените с договора годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, то за да се счетат тези клаузи за нищожни, следва да се установи, че те са неравноправни. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Следователно в случая годишният процент на разходите е определен на границата на максималната допустима стойност, съгласно законовите разпоредби. При това положение не може да се приеме, че клаузите в договора, определящи лихвите и ГПР са неравноправни.

Съдът счита, обаче, че за неравноправни и поради тази причина нищожни следва да се приемат клаузите на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, определящи възнаграждение за тези услуги от 1 312, 32 лв. и съответно допълнителна месечна вноска към тази, дължима по договора. Въпросните клаузи са неравноправни именно защото няма съответствие между правата и задълженията на двете страни в случая. Ответницата се задължава да заплаща не за услуга, а за възможност за такава, която по делото няма доказателства да е предоставена. Всъщност по такъв договор някоя от допълнителните услугите може въобще да не бъде предоставена, което е драстично несъответствие в задълженията на двете страни, тъй като ответницата ще дължи допълнителна сума в значителен размер, без насрещна услуга от ищцовата страна, или облекчение в изплащането на кредита. Наред с това е видно, че договорените допълнителни услуги по същността си се отнасят към такива по усвояване и управление на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от Закона за потребителските кредити, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Предвид гореизложеното съдът счита, че клаузите в договора за потребителския кредит в р.VІ „Параметри“, които касаят задължение за заплащане на допълнителен пакет от услуги, са неравнноправни, съгласно ЗЗП и нищожни.

По делото е установено, че ответницата е заплатила по договора за кредит сумата от 495, 47 лв., като всъщност дължимият непогасен остатък по договора (без задължението по пакета от допълнителни услуги) възлиза на сумата от  2 101, 09 лв.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е частично основателна и доказана, а именно само до размера от 2 101, 09 лв. поради което в тази ѝ част следва да се уважи, а в останалата част за останалия размер до исковата претенция от 3 413, 41 лв., като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли, а именно за сумата от 1 312, 32 лв.

При този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати  в полза на ищцовата страна направените от ответната страна разноски, съразмерно на уважената част от иска. От общо направените в установителното производство разноски от 837, 21 лв. същата следва да заплати на ищцовата страна 519, 07 лв. От общо направените в заповедното производство разноски от 118, 55 лв. същата следва да заплати на ищцовата страна 73, 50 лв. Ответницата също така следва за заплати по сметка на съда сумата от 189, 30 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице, изготвило графическата експертиза по делото. Тези разноски следва да се възложат на ответницата, доколкото оспорването на представите по делото документи е останало недоказано.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.З.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“  ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК 175074752, представлявано от Управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И.сумата от 2 101, 09 лв. (две хиляди сто и един лева и девет стотинки), дължима по договор за потребителски кредит №*** от ***г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“  ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК 175074752, представлявано от Управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И.против Н.З.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, в останалата му част до пълния му размер от 3 413, 41 лв.,, а именно за сумата от 1 312, 32 лв., съставляваща задължение по договор за потребителски кредит №*** от ***г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №738 от 23.10.2017 г. по ч.гр.д. №1318/2017 г. на РС – Н..

ПРИЗНАВА, че оспорването истинността на представени по делото документи - договор за потребителски кредит №*** от ***г.; декларации от ***г.; споразумение за предоставяне на  пакет от допълнителни услуги от ***г. и общите условия към договор за потребителски кредит №*** от ***г., Е НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА Н.З.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“  ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК 175074752, представлявано от Управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И.направените разноски по настоящото установително производство в размер на 519, 07 лв. (петстотин и деветнадесет лева и седем стотинки).

ОСЪЖДА Н.З.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“  ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК 175074752, представлявано от Управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И.направените разноски по заповедно производство – ч. гр. д. №1318/2017 г. по описа на РС – Н. в размер на 73, 50 лв. (седемдесет и три лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА Н.З.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати по сметка на РС – Н. направените разноски по настоящото установително производство за изготвяне на графическа експертиза в размер на 189, 30 лв. (сто осемдесет и девет лева и тридесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: