Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е         119

 

Гр. Нови пазар, 11.04.2019 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – Нови пазар, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 12.03.2019 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 408 по описа на съда за 2018г. при секретаря Нела Костадинова, за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 415 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба вх. № 2251 от 28.03.2018 г., подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. *** 9009, район ***, бул. „***”, *** Тауърс Г, № 258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б.Д.П., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.Й.М., срещу Н.А.Д. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № ***по описа на НПРС за 2017 г. Вземането на дружеството касаело главница от 261,82 лв. за неплатена ел. енергия за обект с абонатен № ***, намиращ се в гр. Ш., ул. „***“ № *, кл. № ***, по фактури № ***от 11.07.2016 г.; № ***от 10.08.2016 г.,  ***от 12.09.2016 г. и № ***от 16.09.2016 г.; мораторна лихва в размер на 26,59 лв. за периода от падежа на посочените фактури до 14.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 29.09.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но в дадения на длъжника законен срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответницата, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В представеното становище преди откритото съдебно заседание от юрисконсулт М. М.се акцентира върху приложимостта на ОУПЕЕ, тъй като те били отменени на по-късен етап, но са действали в процесния период. Заявява се също, че ответникът е бил ползвател на имота към процесния период, който консумирал, но незаплатил ползваната ел. енергия.

В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора са оспорени предявените искове по основание и размер. Твърди се, че в действителност няма доказателство за наличието на облигационно правоотношение, валидно възникнало между ищеца и ответника. Обръща се внимание, че в мотивите на исковата молба се излагат твърдения, които се мотивират с вече отменени ОУПЕЕ. Твърди, че според действащите ОУПЕЕ са изрично посочени основанията за възникване на облигационно правоотношение между доставчика на ел. енергия и клиентът, но по делото няма доказателство за нито един от тези случи. Посочва се още, че от представените доказателства може да се направи извод, че в даден момент средството за отчитане е било сменено, за което има начислена и такса. По делото обаче няма никакви доказателства – защо, кога и на какво основание е било сменено, поради което и като се има предвид, че на този адрес ответникът така и не е бил намерен, може да се направи извод, че първото устройства не е работело правилно и се е наложило неговата смяна. Твърди, че след смяната на устройството за търговско отчитане всички замервания са били в размер на нула. С тези и други подробно изложени аргументи се иска съдът да постанови решение, с което искът да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание представителят на ответника поддържа направените доводи и моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

По делото като писмени доказателства са представени  извлечение от сметка към 14.09.2017 г. за абонат Н.А. Д., кл. №***, адрес на потребление гр.Ш., ул.***, 1/А; справка към 01.03.2018 г. за потребление по клиентския номер; извлечение за фактури и плащания от 01.03.2018 г.; фактури № ***от 11.07.2016 г.; № ***от 10.08.2016 г.,  ***от 12.09.2016 г. и № ***от 16.09.2016 г.

Във фактурите адресът на потребление е гр.Ш., ул. „***“, бл. *, вх. *. От справка за потреблението през последните 12824/36 месеца от дата 01.03.2018 г., която е с адрес на обекта „Ш., *** * а“ се устоновява че единственото потребление е в периода 28.05.2016 г. до 27.08.2016 г., през който са издадени три от четирите процесни фактури, а през останалия период преди и след този потребление не е отчетено. Установява се също, че до 28.07.2016 г. потребената енегия е отчитана от електромер № **, а след 27.08.2016 г. от електромер № ***.

В извлечение от фактури и плащания адресът на потребление е посочен в гр. Ш., ул. „***“ № * и също се установява липса на потребление извън посочения период, който е фактуриран и касае настоящата искова претенция. 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2017 г. на НПРС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.

От доказателствата, приети от съда, не може с категоричност да се установи адресът на потребление на клиента с  кл. №***. В четирите посочени фактури адресът е „Ш., ***, № бл. 1, вх. а“, докато в справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца адресът на обекта е посочен като „Ш., ***, *“, в извлечение от фактури и плащания адресът е „Ш., *** 1“. От служебно направената справка в НБД „Население“ се установява, че постоянния и настоящ адрес ***, от 26.10.2017 г.

Съгласно ОУПЕЕ, отменени с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС, но действащи към периода, за който се търси плащане, клиент на ищеца по смисъла на ОУ е всяко лице, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение към електропреносната мрежа  на „Енерго про мрежи“ и което не е избрало друг доставчик /чл. 3, т. 2 от ОУПЕЕ/. Клиент може да бъде и друго лице-ползвател на имота, различно от собственика му, при условие, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма /чл. 4 от ОУПЕЕ/. От доказателствата не се установява ответникът да е ползвал и плащал ел. енергия преди периода на първата фактурирана  ел. енергия. Твърденията на ищеца, направени в допълнителната молба по делото вх. № 2002 от 11.03.2019 г., не са подкрепени с доказателства, относно обстоятелството, че ответникът е бил само ползвател на имота в процесния период и като такъв е направил консумацията, която не е заплатил.

Други доказателства за договорни отношения между ищеца и ответника по повод продажба на електрическа енергия, с обект на потребление, находящ се на адрес заведен в град Ш., ул.“***“ №1/А, под аб. № ***не са представени, въпреки възложената доказателствена тежест в тази насока. При това положение претенцията на ищеца за заплащане на сумите: главница от 261,82 лв. за неплатена ел. енергия за обект с абонатен № ***, намиращ се в гр. Ш., ул. „***“ № *, кл. № ***, по фактури № ***от 11.07.2016 г.; № ***от 10.08.2016 г.,  ***от 12.09.2016 г. и № ***от 16.09.2016 г.; мораторна лихва в размер на 26,59 лв. за периода от падежа на посочените фактури до 14.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 29.09.2017 г. до окончателното плащане, следва да се отхвърли.

По разноските:

Ищцовото дружество е направило искане за присъждане на разноските в настоящото и заповедно производство. При неоснователност на исковата претенция тези разноски не могат да се възложат на ответната страна.

Ответникът не е направил разноски в производството.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. *** 9009, район ***, бул. “***”, *** Таурс Г № 258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б.Д.П., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.Й.М., с който да бъде установено, че Н.А.Д. с ЕГН:********** ***  дължи  на ищеца сумата от 261,82 лв. – главница за неплатена ел. енергия за обект с абонатен № ***, намиращ се в гр. Ш., ул. „***“ № 1а, кл. № ***, по фактури № ***от 11.07.2016 г.; № ***от 10.08.2016 г.,  ***от 12.09.2016 г. и № ***от 16.09.2016 г.; мораторна лихва в размер на 26,59 лв. за периода от падежа на посочените фактури до 14.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 29.09.2017 г. до окончателното плащане. 

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                         Петина Николова