Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

гр. Нови пазар, 11.03.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело 459 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с обективно съединени осъдителни претенции с правно основание чл.79 от ЗЗД с цена на иска от 232,52 лв., от които 219,34 лв. – главница и  неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 13,18 лв. – мораторна лихва, от страна на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, (сега “А1 България” ЕАД), с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление – гр. С., район И., ул. “***“, №1, представлявано от А.Д. и М.М., а по делото от  адв. В.Г. от *АК., против ответника Р.Й.А. ***.

В исковата молба се изнасят следните факти: Между ищцовата страна и ответника съществувал и валидно действал договор за далекосъобщителни услуги М2879745 от 12.09.2011 г. с приложение №1 към него от същата дата. Претенциите на ищцовата страна, обаче са въз основа на договори №*** от ***г. и *** от ***г. Ответникът не изпълнил задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок дължимите на ищеца суми за ползваните далекосъобщителни услуги, а именно сумата в общ размер от 219,34 лева, както следва: 44,86 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с №*** от ***г., съгласно фактура № 299287472 от 19.09.2014 г., с падеж на плащане 04.10.2014 г., за отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г.; фактура №300876459 от 20.10.2014 г., с падеж на плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от 16.09.2014 г. до 15.10.2014 г. По договор номер *** от ***г. задълженията на ответника били съгласно фактура №308577884 от 24.02.2015 г. с падеж на плащане 11.03.2015 г., за отчетен период от 21.01.2015 г. до 20.02.2015 г. Неплащането на задълженията на ответника обусловило правото на ищеца едностранно да прекрати договорите и да начисли неустойка за предсрочното прекратяване. Клаузата за неустойка била уредена в договорите между страните, както и в Общите условия на оператора. По договора *** от ***г. била издадена фактура, в която била начислена неустойка в размер на 174,48 лв. – за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по същия договор, съгласно фактура №566653994, с падеж на плащане 01.06.2015 г. за отчетен период от 21.04.2015 г. до 20.05.2015 г., ведно с мораторната лихва в размер на 13,18 лв., начислена върху фактура №300876459/ 20.10.2014 г. и фактура №308577884/24.02.2015 г.

Предвид изложеното ищцовата страна моли, след като съдът се убеди в основателността на исковата й претенция, да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати исковите суми. Моли също ответникът да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски.

Ответникът Р.Й.А. не е бил намерен на установените за него постоянен и настоящ адрес, като съдебните книжа са му били връчени по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител - посочената от *АК адв. Б.С., на която са връчени съдебните книжа. В срока на отговор особеният представител заявява, че намира исковете за допустими, но неоснователни относно претендираната неустойка и претендираните лихви. Твърди, че доверителят й не е запознат с  Общите условия и не би следвало да бъдат предявени искания за заплащане на договорна неустойка. Не възразява ответникът да бъде осъден да заплати търсените главници, но по отношение на неустойката намира,че тя е прекомерна и моли съдът да я отхвърли. Моли претенцията за лихви също за бъде отхвърлена, като погасена по давност.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

            По делото от страна на ищцовото дружество са представени следните писмени доказателства: договор №*** от ***г.и приложение №1 към него; Приложение № 1 към договор №*** от ***г.; сметка от 01.06.2015 г.; фактура №0308577884 от 24.02.2015 г. и приложение А към нея, Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи.

            На базата на така представените доказателства, съдът счете за установено следното: Между страните по делото е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги *** от ***г. с едно приложение към него. По силата на така сключения договор операторът (ищцовата страна) се е задължил да предоставя на абоната (ответника) електронни далекосъобщителни услуги, при условията на договорите и на Общите условия за взаимоотношения между ищеца и потребителите на съответната услуга, а абонатът се е задължил да заплаща услугата по цени и при условия, също описани в договора, както и в приложението, представляващо неразделна част от договора. Страните са уговорили срок на предоставяне и съответно ползване на далекосъобщителните услуги от 12 месеца, считано от сключването му, като след изтичане на договорния период той се е трансформирал в безсрочен договор между страните, съгласно уговореното в него. Страните по делото са сключили и договор за мобилни услуги на ***г., за срок от 24 месеца, с тарифен план Smart 2, месечна абонаментна такса 34,90 лв. С подписването на договора приложенията страните са се съгласили, че в отношенията им по повод договорите са приложими Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи /т.4.8 и 4.7 от приложенията/.

Съгласно Общите условия, с които ответникът се е съгласил да бъдат прилагани, /т.26/, са уредени условията за заплащане на услугите, като е регламентирано, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като последният разполага с 15-дневен срок, след издаването на фактурата да извърши плащането. В Общите условия още е предвидено /т.27/, че в случай на неизпълнение абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно за всеки ден закъснение, както и разходите, свързани с уведомяване и за събиране на дължимите суми. Също така е предвидено, че ако неизплащането на сумите продължи и след изгичане на срока за плащане, то ищцовата страна има правото да преустанови достъпа на абоната до мрежата или да прекрати договора.

В т.5 от приложение №1 към договора от ***г. е уговорено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си по договора, Общите условия или приложението, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. В случая неустойка по този договор не се търси.

Ищцовата страна твърди по отношение на този договор, че са издадени фактура №299287472 от 19.09.2014 г. с падеж 04.10.2014 г.и фактура №300876459 от 20.10.2014 г.с падеж 04.11.2014 г., всяка от тях на стойност 20,90 лева. Тези две дължими суми ответникът не заплатил. На основание чл.86 от ЗЗД ищцовото дружество претендира и законна лихва върху двете дължими суми в размер на 12,29 лева за периода от 05.11.2014 г. до 25.09.2017 г.  По делото не са представени фактури за тези две търсени вземания в общ размер на 41,80 лева, но съдът приема, че сумите, всяка в размер на 20,90 лв. са дължими от ответника, доколкото те не са оспорени нито по основание, нито по размер. По отношение на дължимата върху тях лихва в общ размер на 12,29 лева следва да се уточни следното: Дължимата лихва следва се претендира в случая за периода от 05.11.2014 г. до 25.09.2017 г. Предвид направеното възражение за погасяване на вземането за лихви по давност, която е тригодишна, съдът констатира, че търсеното вземане за законна лихва частично се е погасило по давност. Ищцовата претенция е заявена на 03.04.2018 г. (датата на подаването на исковата молба). Следователно за периода от 05.11.2014 г. до 03.04.2015 г. вземането за лихва е погасено по давност. Лихвата се дължи за периода 03.04.2015 г. до 25.09.2017 г. и за този период лихвата, изчислена с достъпния електронен калкулатор възлиза на сумата от 10, 54 лв. За тази сума претенцията за лихва е основателна и доказана, като в останалата част до пълния размер от 12, 29 лв., а именно за сумата от 1, 75 лв. претенцията следва да се отхвърли.

По отношение на втория договор, сключен между страните на ***г., търсените суми от ищеца са по фактури №308577884 от 24.02.2015 г. на стойност 3,06 лева и №566653994 от 01.06.2015 г. в размер на 174,48 лева - претенция за неустойка поради неизпълнение на договора. Относно тази начислена неустойка ищцовата страна твърди, че договорът за далекосъобщителни услуги М3936456 от ***г. е прекратен, поради неизпълнението му от страна на ответника. В отношенията между страните са уредени две основания за прекратяване на договора. Едното от тях е уговорено в т.5.3.1 от приложение №1 към договора. Съгласно постигнатата договореност, операторът може да прекрати договора и да претендира неустойка. Това прекратяване, обаче следва да се извърши след отправено предизвестие до ответника по реда на чл.87 от ЗЗД, като той бъде уведомен, че след определена дата договорът ще се счита прекратен. По делото липсват доказателства договорът да е прекратен в съответствие с общите правила и следователно не може да се приеме, че е настъпило прекратяване на договора по реда на посочените клаузи в приложенията. Второто уговорено основание за прекратяване на договорното отношение е регламентирано в т.54.12 от Общите условия, съгласно която точка, ако забавата в плащането на дължимите суми от страна на абоната е продължило повече от 124 дена, то договорът се счита едностранно прекратен от ищеца по делото. Съдът счита, че следва да се приеме, че в случая договорът не е прекратен и по реда на Общите условия. Видно е, че  падежът на задължението по първата издадена фактура е 11.03.2015 г., а на 01.06.2015 г. е издадена фактура с начислена неустойка, която е с падеж на същия ден и е в размер на 174,48 лева. Очевидно обаче не са изтекли 124 дни и предвид посочената уговорка в общите условия, договорът не следва да се счита едностранно прекратен, защото не са настъпили условията за това. След като условията за едностранно прекратяване на договора не са налице към 01.06.2015 г., неоснователно ищецът е начислил неустойка по договора. Поради това съдът счита, че претенцията на ищцовата страна за неустойка е неоснователна. Основателно е обаче искането за заплащане на сумата от 3,06 лева, представляваща ползвани далекосъобщителни услуги, по фактура №308577884 от 24.02.2015 г., с падеж на 11.03.2015 г. Претендираната лихва за този период също следва да се приеме за погасена частично, предвид заявеното възражение за погасяване по давност, като лихва за забава в случая се дължи също за периода 03.04.2015 г. до 25.09.2017 г. и за този период лихвата, изчислена отново с достъпния електронен калкулатор възлиза на сумата от 0,77 лв. За тази сума претенцията за лихва е основателна и доказана, като в останалата част до пълния размер от 0, 89 лв., а именно за сумата от 0, 12 лв. претенцията следва да се отхвърли

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана до размера на 41,80 лева, вземането за главница по договор №*** от ***г., ведно с лихвата за забава за периода 03.04.2015 г. до 25.09.2017 г. в размер на 10, 54 лв. Основателна е и в частта, в която се иска заплащане на сумата от 3,06 лева, представляваща ползвани далекосъобщителни услуги, по фактура №308577884 от 24.02.2015 г., с падеж на 11.03.2015 г., ведно с лихвата за забава за същия период 03.04.2015 г. до 25.09.2017 г. в размер на 0, 77 лв.

В останалата си част, относно търсената неустойка в размер на 174,48 лева и мораторни лихви в общ размер на 1,87 лева, претенцията е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. 

На съда е служебно известно, че към момента актуалното наименование на ищовата страна е с наименование “А1 България” ЕАД.

При този изход на процеса и съразмерно уважената част от исковете,  ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 128, 03 лв. (част от обща направените разноски в размер на 530 лв.).

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

            ОСЪЖДА Р.Й.А.  с  ЕГН **********,***  да заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД), с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление – гр. С., район И., ул. “***“, №1, представлявано от А.Д. и М.М., а по делото от адв. В.Г. от *АК.           СУМАТА от 41,80 лева (четиридесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по договор №*** от ***г., ведно с лихвата за забава за периода 03.04.2015 г. до 25.09.2017 г. в размер на 10, 54 лв. (десет лева и петдесет и четири стотинки).

            ОСЪЖДА Р.Й.А.  с  ЕГН **********,***  да заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД), с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление – гр. С., район И., ул. “***“, №1, представлявано от А.Д. и М.М., а по делото от адв. В.Г. от *АК.           СУМАТА  от 3,06 лева (три лева и шест стотинки), представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по договор №*** от ***г., ведно с лихвата за забава за периода 03.04.2015 г. до 25.09.2017 г. в размер на 0, 77 лв. (седемдесет и седем стотинки).

            ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД), с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление – гр. С., район И., ул. “***“, №1, представлявано от А.Д. и М.М., а по делото от адв. В.Г. от *АК., против Р.Й.А. с  ЕГН **********,*** за сумите от 174,48 лева (сто седемдесет и  четири лева и четиридесети  осем стотинки), представляваща неустойка по договор №*** от ***г., както и 1, 87 лева (един лев и осемдесет и седем стотинки) - мораторни лихви по двата горепосочени договора.

ОСЪЖДА Р.Й.А. с ЕГН **********,*** да заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД (предишно наименованиеМОБИЛТЕЛ” ЕАД), с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление – гр. С., район И., ул. “***“, №1, представлявано от А.Д. и М.М., а по делото от адв. В.Г. от *АК.           направени разноски по настоящото дело, съразмерно уважената част от исковата молба от 128, 03 лв. (сто двадесет и осем лева и  три стотинки).

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: