Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 89

 

Гр. Нови пазар, 13.03.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 17.01.2019 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 771 по описа на съда за 2018 г. при секретаря Валентина Великова, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 74 от ЗС.

            Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 4201 от 20.06.2018 г., подадена от Х.О.Х. с ЕГН ********** ***, срещу Б.Ш.Б. с ЕГН ********** ***, Т.Ш.Х. с ЕГН ********** *** и Н.Ш. с ЕГН ********** ***, за заплащане на подобренията извърШ.и от ищците в собствения на ответниците недвижим имот, включващи изграждането на двуместен гараж и други подобрения. В исковата молба се твърди, че през 1999 г. ищецът поискал да купи имотът на ответниците, който те имали по наследство от своя баща. Макар да не извършили сделката, ответниците му предоставили достъп до имота и му дали разреШ.ие да извърши необходимите за това подобрения, тъй като къщата не била в добро състояние. Всички подобрения са подробно описани в допълнителната искова молба. Общата стойност на подобренията възлизала на 19080 лв. С извърШ.ите подобрения била покачена стойността на имота с 30000 лв. Въпреки че няколкократно настоявал имотът да му бъде официално прехвърлен, това така и не се случило. Вместо това няколко месеца преди завеждане на исковата молба той и семейството му били изгонени от имота. Ищецът претендира сумата от 19080 лв. – стойността на подобренията.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищците поддържа така предявения иск. Счита, че същият е основателен и доказан с оглед събраните по делото доказателства. Моли иска да бъде уважен и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В предоставения на ответниците едномесечен срок е постъпил отговор само от Б.Ш.Б. и Т.Ш.Х..

С отговора си Б.Ш.Б. отрича направените подобрения да са станали с негово знание и съгласие. Твърди, че ищецът е бил само държател, не владелец, тъй като всъщност заплащал наем в размер на 100 лв. в началото, който после бил увеличен на 200 лв. Счита, че построеният гараж представлява незаконна постройка, тъй като е изграден с незаконни документи и без съгласието на собственика и подлежи на премахване, което следва да стане за сметка на ищеца. Твърди, че като държател, ищецът няма право да претендира стойността на подобренията по реда на ЗС. Моли искът да бъде отхвърлен като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

С отговора си Т.Ш.Х. оспорва твърденията, че къщата не е ставала за живеене. Ремонтът бил правен от самата нея. Отрича да е давала съгласие и да е знаела за строежа на гаражите. Моли съдът да отхвърли иска.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника Б. поддържа становището, изложено и в отговора, че направените постройки в собствения на ответниците имот не са съобразени нито със строителните норми, нито с издадените строителни книжа. Те представлявали незаконен строеж и като такива подлежат на събаряне. Счита, че няма данни кога точно са направени тези строежи, нито дали всички са наистина изпълнени от ищеца, невъзможно било да се изчислят амортизациите. Предвид всичко това моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото доказателства се установява,че процесният имот:  жилищна сграда, построена в дворно място от 3400 кв.м. в УПИ XII-197 от кв. 6 по плана на с. П. е била собственост на Ш. Б. С. и Н.Р.А.. След смъртта на Ш. Б. С., тя останала в собственост на съпругата му и нейните деца – децата им Б.Ш.Б., Т.Ш.Х. и Н.Ш..

От показанията на свидетелите по делото се установява, че от всички деца на двамата възрастни хора само Т.Ш.Х. живеела постоянно в Б. -  в с. С.. Б.Ш.Б. живеел основно в Т.и до 2004 г. не се бил прибирал в Б., тъй като нямал български паспорт. Едва през 2005 г. си дошъл в страната за първи път, но оттогава до сега посещава страната по един-два пъти в годината. Н.Ш. също живеел преимуществено в Т.. В последните години си идвал в Б. едва няколко пъти. Н.Р.А. живеела отначало в Т., но последните няколко години от живота си изкарала в с. С. при дъщеря си Т.Ш.Х., където и починала.

През 1999 г. от къщата се заинтересувал ищецът Х.О.Х.. Разпитал и разбрал, че никой не живее в къщата и поискал да я купи. Свързал се с Т.Ш.Х. ***, но тя го свързала с брат си Б.Ш.Б., който дал съгласие да живеят в къщата. Уговорката била да купят къщата, когато Б.Ш.Б. и останалите наследници могат да си дойдат в Б. и да уредят документите.

След като влязъл да живее в къщата Х.Х. направил ремонт. Поставил 30,32 кв.м. гипсокартон в различни помещения. В коридора и едната стая поставил общо 20,18 кв.м. теракотена настилка. Подменил част от дървената дограма с ПВЦ такава. Изградил навес пред входа на жилищната сграда с площ около 8 кв.м. Около къщата и в посока изхода към улицата направил бетонна пътека. С обща площ 28 кв.м. Поставил нова дворна врата. Изградил нова масивна дворна ограда с дължина 5 м. и височина 2 м. За тези ремонти предупредил Б.Ш.Б., но последният го уверил, че може да прави в къщата каквото иска, тъй като ще става негова.

През 2001 г. ищецът Х. решил да изгради в бр. гаражи в двора с излаз към улицата. Снабдил се с документи за строеж, издадени на името на починалия Ш. Б. С.. През 2002 г. получил разрешение за строеж, което е издадено на негово име и изградил постройките. Едната използвал за гараж, а в другата започнал търговска дейност.

През 2002 г. съпругата и дъщерята на Х. решили да посетят Т.и да занесат парите за покупката на къщата на Б.. Разполагали само с 3000 лв., но взели на заем още 2000 лв. и заминали за Т.. Срещнали се с Б. и поискали да му дадат парите. Той им отказал, тъй като все още не можел да се прибере в Б., а част от парите били за сестра му, а и не можел да извърши прехвърлянето от Т..

Когато през 2005 г. за първи път Б.Ш.Б. за първи път си дошъл в Б. след изселването си, бил впечатлен от направените ремонти и го заявил на ищеца. Отседнал в къщата. От тогава, всеки път като си дойдел в страната отсядал в процесния имот при ищеца. По тази причина бил запознат с всички направени подобрения. Когато ищецът повдигнел въпросът за прехвърлянето на къщата, му обяснявал, че няма как да стане сега, защото не се разбирал с брат си, който също бил съсобственик.

През 2016 г. починала и майката на тримата ответници Н.Р.А. и след нейната смърт имотът останал собственост по наследство на тримата.

През 2017 г. ответникът Б.Ш.Б. отново си дошъл в Б.. Както и предни пъти, отседнал в бащината си къща, в която живеел и Х.О.Х. със семейството си. Използвал момента, когато Х. и жена му отсъствали от къщата и изхвърлил багажа им от къщата и сменил бравите. Наложило се ищецът да се установи в старата къща на родителите си. С времето успял да вземе почти всичкия си багаж. В единият от гаражите обаче останали малко дрехи и лични вещи.

Видно от назначената по делото и изцяло кредитирана от съда СТЕ, общата стойност на установените подобрения, извършени от ищеца в имота, възлизат на стойност 15428,28 лв., от които 11198,50 лв. са само стойността на двата гаража. От СТЕ се установява, че за тях е налице необходимата строителна документация, изградени са, но не са въведени в експлоатация. Според заключението на вещото лице същите представляват недовършено строителство или търпим строеж. В имота имало извършено преустройство без строителни книжа – пристройка към основната сграда, но за нея няма възражение от ответниците, поради което съдът няма да разглежда въпросът за нейната законност.

От заключението на вещото лице се установява, че стойността на имота в състояние, в което бил към 1999 г., възлиза на 5000 лв., а след извършените подобрения и към датата на изготвяне на СТЕ стойността на имота вече е 14000 лв.

От заключението по СТЕ се установява, че ако решат да премахнат двата гаража ищците ще трябва да направят разход в размер на 4628,48 лв.

За да установи горните факти съдът кредитира показанията на св. Е. О. и св. Н. М.. Макар и те да са роднини на ищеца, техните показания са достатъчно подробни, ясни и непротиворечиви, за да дадат основание на съда да ги кредитира. В определени части – относно периодите, в които ответниците са живели в Т.и от колко време посещават Б., къде отсядат – съдът кредитира и показанията на св. А.А.и св. А.Р.. Съдът категорично не кредитира показанията на св. Р. в частта относно това, че ищецът е плащал наем, тъй като показанията им в тази част са много противоречиви, неясни, не можа да даде информация от къде знае това и какъв е бил наема. Освен това предвид размерът на направените подобрения в имота – преустройства и ново строителство – става ясно, че те се правят от лице, което счита себе си за владелец, а не за обикновен наемател. Никой наемател няма да се захване с толкова голямо преустройство. Цялото поведение на ищеца от влизането му да живее в имота до изгонването му показва, че той е считал имота за свой. Дори цена му и дъщеря му ходили да Т.да носят парите за покупко-продажбата на ответника. Относно факта, че ответника Б.Ш.Б. и сестра му са знаели за извършените подобрения, съдът приема за установено от показанията на всички свидетели. И четиримата свидетели по делото бяха категорични, че последните 10-12 г. Б. се е връщал по -12 пъти в годината и е отсядал в процесния имот. Това показва,ч е той е видял направените подобрения и не им се противопоставил. Ако не е знаел за тях, при първото си идване в страната щеше да изрази несъгласие с направените подобрения. Първото му завръщане в страната е през 2005 г. и всички подобрения са били завършени или започнати. Нито тогава, нито в следващите години до 2017 г., той не е имал проблем с това, в което ищецът е превърнал къщата му. Нито се е оплакал на някого, нито е изгонил веднага ищецът от къщата още през 2005 г. – каквато би била логичната последица, ако подобренията и строежите са били правени без знанието му. Т.Ш.Х. също е знаела за извършените подобрения, тъй като тя е осъществявала връзката с брат й в Т.. Възражение от Н.Шен, че не е знаел за извършените подобрения няма направено по делото.

Видът и стойността на извършените от ищеца подобрения се установяват от СТЕ, както и други, изрично посочени по-горе факти.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 74 от ЗС, недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота в следствие на тези подобрения. По този иск в тежест на ищците е да докажат:

·         че са държали имота като свой;

·         че са извършили подобрения;

·         с колко се е увеличила стойността на имота след подобренията;

·         каква е стойността на извършените подобренията.

Съгласно текста на ал. 2 от същата разпоредба на ЗС, ако собственикът е знаел и не се е противопоставил на тези подобрения, то тогава отношенията между него и владелецът се уреждат от чл. 72 от ЗС. Последната цитирана разпоредба предвижда, че в такъв случай може да иска сумата, с която се е увеличила стойността на имота

Безспорно по делото се установява, че ищецът е бил владелец на имота – владението му е било предадено от собствениците, тъй като имал намерение да купи къщата. Той се разпореждал с нея като със своя – правил преустройства, ремонти и извършил ново строителство. Предвид липсата на правно основание, годно да го направи собственик, той е бил недобросъвестен владелец.

Безспорно по делото се установи, че ищецът е извършил подобрения в имота, които са довели до увеличаване стойността на самия имот. Част от твърдените в исковата молба подобрения се доказаха с категоричност, друга част – не. Доказани са само поставянето на гипсокартон и теракотена настилка, изграждането на навес и пътека около къщата и изхода към улицата, поставяне на дворна врата и изграждането на нова масивна дворна ограда, както и построяването на два гаража. Недоказана остана смяната на керемидите. Общата стойност на установените подобрения, извършени от ищеца в имота, възлизат на стойност 15428,28 лв., от които 11198,50 лв. са само стойността на двата гаража.

Съгласно разрешението на Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС С чл. 72 ЗС законодателят е счел за справедливо ликвидацията на правоотношенията, породени от подобряването на вещта от добросъвестния владелец със заплащане на по-голямата сума между увеличената стойност и действителните разходи. В този смисъл и Решение № 404 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ф.В., Решение № 1375 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д.В., Решение № 235 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1196/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Г.. В конкретния случай по-голямата от двете суми е тази на направените за тези подобрения разноски, които възлизат на 15428,28 лв. съдията докладчик счита, че не следва да се приспадне от тази сума стойността на изграждане на двата гаража, тъй като не се доказа те да представляват незаконно строителство. А и ответниците са знаели за извършваните строежи и са били съгласни с това. По същите причини не следва от сумата на дължимите подобрения да се приспаднат разходите за евентуално събаряне на гаражите – това събаряне не е наложително.

Предвид това съдът намира,ч е искът се явява основателен в частта относно 15428,28 лв. В останалата част до пълния предявен размер от 19080 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед на изводите за частична основателност на иска съдът намира, че следва да осъди ответниците да заплатят направените по настоящото дело разноски от ищеца съобразно уважената част от иска. В хода на производството ищците са направили разноски в общ размер на 1560 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца част от разноските съразмерно на уважената част от иска или сумата от 1261,43 лв.

При същите условия ищецът следва да заплати на ответниците част от направените от тях разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Направените от ответника Б.Ш.Б. възлизат на 1390 лв. От тях ищецът следва да възстанови на този ответник сумата от 266,03 лв. останалите ответници не са направили разноски по делото.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА Б.Ш.Б. с ЕГН ********** ***, Т.Ш.Х. с ЕГН ********** *** и Н.Шен с ЕГН ********** ***, да заплатЯТ на Х.О.Х. с ЕГН ********** ***, сумата от 15428,28 лв. (петнадесет хиляди четирстотин двадесет и осем лева и двадесет и осем стотинки), представляващи увеличената стойност на имота, в резултат на направените от ищците подобрения в имот: УПИ XII-197 от кв. 6 по плана на с. П., съдържащо дворно място от 3400 кв.м., жилищна сграда и други допълващи постройки.

            Осъжда Б.Ш.Б. с ЕГН ********** ***, Т.Ш.Х. с ЕГН ********** *** и Н.Шен с ЕГН ********** *** да заплатЯТ на Х.О.Х. с ЕГН ********** *** сумата 1261,43 лв. (хиляда двеста шейсет и един лева и четиридесет и три стотинки) представляващи направени от ищеца разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от иска.

            Осъжда Х.О.Х. с ЕГН ********** *** да заплатИ на Б.Ш.Б. с ЕГН ********** *** сумата 266,03 лв. (двеста шейсет и шест лева и три стотинки) представляващи направени от ответника разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от иска.

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                                                         Петина Николова