Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 103

 

гр.Нови пазар, 27.03.2019 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в следният състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  Н.

СЕКРЕТАР : Диана Славова

като разгледа докладваното от съдия Н., гр.д. № 843 по описа на НПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 207/18г. на НПРС срещу ответника за сумите:

367,46лв.- главница;

47,75 лв. договорна лихва за периода от 27.12.2016 г.до 22.11.2017 г.;

299,12лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

В исковата молба е посочено, че по силата на договор за паричен заем № ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитор и ответницата като кредитополучател на ответницата е предоставен паричен заем за 500лв. Твърди се, че при подписване на договора ответницата била запозната предварително с всички условия на договора, в т.ч и с Общите условия, приложими към него, както и че била получила от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Ищецът сочи, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и АКПЗ ООД и Приложение №1 към него от 01.12.2017 г. и потвърждение за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответницата е прехвърлено изцяло в полза на АКПЗ ООД, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че с подписания между първоначалния кредитор и ответницата договор, първия се е задължил да върне на кредитора сумата от 599,76лв., ведно с договорната лихва на 12 погасителни вноски, всяка в размер на 49,98лв., включваща главница и лихва. 

Ищецът твърди, че ответницата е платила само 352,11лв. и дължимата към момента главница е 367,46лв.

Ищецът сочи, че съгласно договора, ответницата дължи договорна лихва, в размер съгл. договора и начислената за периода от 27.12.2016 г. до 22.11.2017 г.(датата на настъпване на падежа) е в размер на 47,75лв.

Ищецът сочи, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора да предостави на кредитора в 3 дневен срок от подписването на договора обезпечение на вземането, поради което дължи неустойка в размер на 299,12лв.

 

Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо ответницата съществуването на всяка от претендираните по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 207/18 г. на НПРС суми: 367,46лв.- главница; 47,75 лв. договорна лихва за периода от 27.12.2016 г.до 22.11.2017 г.; 299,12лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

Относно сумите за 27лв. – разходи и такси за извънсъдебното събиране на вземанията, както и за 16,57лв. за законна лихва за забава е направил отказ от иска.

Ищецът претендира разноски.

 

            Ответницата се представлява от особен представител, който не е представил писмен отговор по исковете.

 

            Ответницата се представлява от особен представител, който в съдебно заседание сочи, че оспорва доказаността на исковете, като сочи, че по делото не са представени доказателства за твърдените от ищеца факти, и в частност за надлежното уведомяване на ответницата за извършената цесия съгл. чл. 99 от ЗЗД. Твърди, че ответницата не е подписала посочения договор, същата била неграмотна, не можела да чете и да пише. Възразява срещу претендираната неустойка.

 

Предвид на горното ответникът моли да се отхвърлят претенциите за неустойка и мораторна лихва, като неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени доказателства за това, че на 24.11.2016 г. ответникът по делото е сключил с „Изи Асет Мениджмънд“ АД договор за паричен заем № ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитор и ответницата като кредитополучател. Съгласно този договор на ответницата е предоставен паричен заем за 500лв., който тя се задължава да върне при посочените в договора условия: вид на ползвания заем: Pensioner, размер на месечната вноска от 49,98лв., срок на заема -12 месеца и брой на вноските също 12. Посочени са датите на погасяване на вноските, както и общата дължима сума в размер на 599,76лв. Договорът е подписан от страните, като от името на кредитополучателя е положен само подпис, но не са изписани трите имена собственоръчно.

Към договора е приложена декларация от същата, в която е посочено, че кредитополучателят е неграмотен, но е бил коректно запознат със съдържанието на договора и предложението за неговото сключване.

По делото е приложен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и АКПЗ ООД. Приложено е пълномощно, с което представителят на „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава АКПЗ ООД с правото от името на упълномощителя да уведомява всички длъжници по всички вземания на дружеството, вземанията на които са цедирани и включени в Приложение №1 към него от 01.12.2017 г. Съгласно Приложение № 1, и извлечение от него под пор.№ 450 е цедирано задължението на ответницата. Общия размер на задължението е 754,37лв.

По делото е приложено и потвърждение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответницата е прехвърлено изцяло в полза на АКПЗ ООД, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По делото е приложено уведомление до ответницата, изходящо от ищеца по делото, с което ищеца я уведомява за извършената цесия и даденото от цедента пълномощно. Същото не е връчвано на ответника по делото, както преди завеждане на заповедното производство, така и преди исковото. То не е връчвано и след изпращане на съдебните книжа по делото за връчване, т.к ответникът е бил призован чрез залепване на уведомление и му е назначен особен представител. Уведомлението е залепено на 02.11.2018 г.

 

Въз основа на така описаните факти, съдът прави следните правни изводи:

Между страните няма спор относно получаването на паричния заем от ответницата, първоначално предоставен от „Изи Асет Мениджмънд“ АД, за сумата от 500лв.

Съгласно сключения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (АКПЗ ООД), като цесионер на посочената в този договор е прехвърлено непогасеното към датата на падежа вземане на цедента  и в частност и това на ответинцата Й.Н.С. в  общ размер на 754,37лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Съгласно постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137/02.06.2015 Г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Практиката допуска по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 123/24.06.2009 Г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК и мн.др. Такова упълномощаване във връзка с договора за цесия по чл. 4.5 да уведоми длъжниците за извършената цесия, съгл. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, а копие от самото пълномощно е приложено към исковата молба.

С извършената от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД цесия в полза на ищеца по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на §2 от договора за цесия и съгл. приложеното към него пълномощно, вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но то би могло да породи своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване съгл. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му за цесията.

Съобщаването за направената цесия на длъжника до настоящия момент не е извършено, т.к както в заповедното производство, така и в исковото същия е призоваван и уведомяван по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. 

Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД – 06.02.2018 г. за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е необходимо последният да притежава същото качество.

Връчването на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, по реда на чл 47, ал.5 от ГПК в хода на исковото производство, също не представлява уведомяване на длъжника, а назначаването на особен представител, който да го представлява по делото има за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник. Действията на процесуалният му представител в хода на образуваното исково производство, не представляват редовно уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия.

Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът по делото не е бил носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано на Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цедент и АКПЗ ООД. Ищецът не е бил и носител на права, произтичащи от договорът между ответницата и „Изи Асет Мениджмънд“ АД, т.к не се събраха доказателства същия да е бил надлежно и при условията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД прехвърлен и съобщен, съгласно твърдяната цесия между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и АКПЗ ООД.

Поради горното, съдът намира, че искът на ищеца иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 367,46лв.- главница е неоснователен, а вземането за тази сума, присъдено по Заповед № 126/09.02.2018 г. по ч.гр.д. № 207/18г. на НПРС, не съществува.

 

Неоснователни са и исковете за оставащите присъдени вземания, а именно:

по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 47,74лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 27.12.2016 г. до 22.11.2017 г., както и искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92, от ЗЗД за сумата от 299,12 лв. неустойка и същите следва да се отхвърлят.

 

Относно отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение.

Относно отхвърлените искове.

Поради отхвърляне на предявените по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № 126/09.02.2018 г. по ч.гр.д. № 207/18г. на НПРС влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърления иск.

 

Относно непредявените (оттеглени) искове за вземания по заповедта за изпълнение.

Относно оттеглените искове по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 16,57лв., представляваща законна лихва за периода от 23.11.2017 г. до 31.01.2018 г., и по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 10а от ЗПК за сумата от 27,00лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране,  поради непредявяване на искове за тези две суми, които са присъдени със Заповед № 126/09.02.2018 г. по ч.гр.д. № 207/18г. на НПРС, издадената заповед относно тях следва да се обезсили частично след ВЗС на решението по делото.

 

Относно разноските по чл. 81 от ГПК:

Относно разноските в исковото производство.

С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковете изцяло не следва да се присъждат в полза на ищеца направените от него разноски. За предявените искове в общ размер от 757,90лв. ищецът е направил действителни разноски от 125,00лв. за държавна такса и 300лв. за възнаграждение за особен представител. Ищецът претендира и разноски за юрисконсулт в размер на 300лв. на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП и на основание чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело - от 50 лв.  Общо се претендират 920,16лв. разноски. Претенциите на ищеца за разноски са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло. Ищецът претендира разноски в общ размер на 775лв. Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.

Да особения представител на ответника е изплатено определеното от съда и платено от ищеца възнаграждение в размер на 300лв.

 

Относно разноските в заповедното производство.

Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 75лв. (25лв. за ДТ и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт).

Претенцията за тези разноски също следва да се отхвърли изцяло.

 

Относно новонастъпили обстоятелства в  представителството на ищеца и на основание чл. 235 от ГПК.

Съдът съобрази след справка в Търговският регистър, че на 13.11.2018 г. 15:08:52 е извършена промяна в представителите на ищцовото дружество, която е станала след предявяване на иска и поради това следва да се впишат новите представители на същото Н.Й.С.и Т.Я.К.. Освен тази промяна е извършена и промяна в адреса на управление, като същия е вече област София (столица), община Столична гр. София 1527 район р-н Оборище ул. „Панайот Волов“ No 29, ет. 3. Тези новонастъпили обстоятелства, съдът взе предвид на основание чл. 235 от ГПК.

 

На основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1527 район р-н Оборище ул. „Панайот Волов“ No 29, ет. 3, представлявано от Н.Й.С.и Т.Я.К., против Й.Н.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 367,46лв. (триста шестдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки) главница, съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед  № № 126/09.02.2018 г. по ч.гр.д. № 207/18г. на НПРС.

 

ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1527 район р-н Оборище ул. „Панайот Волов“ No 29, ет. 3, представлявано от Н.Й.С.и Т.Я.К., против Й.Н.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 47,74лв. (четиридесет и седем лева седемдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 27.12.2016 г. до 22.11.2017 г., съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед  № № 126/09.02.2018 г. по ч.гр.д. № 207/18г. на НПРС.

 

ОТХВЪРЛЯ по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92, от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1527 район р-н Оборище ул. „Панайот Волов“ No 29, ет. 3, представлявано от Н.Й.С.и Т.Я.К., против Й.Н.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 299,12 лв. (двеста деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки) неустойка, съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед  № 126/09.02.2018 г. по ч.гр.д. № 207/18г. на НПРС.

 

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, за заплащане от Й.Н.С. с ЕГН ********** ***, на направените и дължими по делото разноски в размер на 775лв. (седемстотин седемдесет и пет лева).

 

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:202527341, за заплащане от Й.Н.С. с ЕГН ********** ***, на направените по заповедното производство разноски в размер на 75лв (седемдесет и пет лева) по Заповед № 126/09.02.2018 г. по ч.гр.д. № 207/18г. на НПРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

На основание чл. 416 от ГПК, относно отхвърлените искове, Заповед №  126/09.02.2018 г. по ч.гр.д. № 207/18г. на НПРС, влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. На основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не следва да се издава изпълнителен лист.

 

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи и докладва за частично обезсилване на Заповед № 126/09.02.2018 г. по ч.гр.д. № 207/18г.относно вземанията сумата от 16,57лв., законна лихва за периода от 23.11.2017 г. до 31.01.2018 г., и за сумата от 27,00лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране.

 

 

Районен съдия: ……………………………

                                                                                              Галина Н.