Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 227

 

Гр. Нови пазар, 11.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 11.06.2019 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 9 по описа на съда за 2019 г. при секретаря Диана Славова, за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, В. Тауърс Г, № 258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б.Д.П., Г.К.и П. С.С., по делото с пълномощник адв. Б.Г.от *АК, срещу К.Г.А. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1460 по описа на НПРС за 2018 г. Вземането на дружеството касаело главница от 368,35 лв. за неплатена ел. енергия за обект, намиращ се в с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, по фактура № 0261891118 от ***г. за периода 21.10.2017 г. – ***г.; мораторна лихва в размер на 25,07 лв. за периода от падежа на посочената фактура до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 30.10.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но в дадения на длъжника законен срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответницата, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание ищецът изпраща представител, който моли искът да бъде уважен и да им бъдат присъдени разноските.

В предоставения на ответника срок е постъпил отговор, в който са оспорени предявените искове по основание и размер. Обръща се внимание, че в мотивите на исковата молба се излагат твърдения, които се мотивират с вече отменени ОУПЕЕ. Посочва се още, че посочения електромер не е средството, което отчита електроенергията на обекта, а ако той е бил сложен, то това е станало не по надлежния ред и самото средство не е годно за търговско измерване. Оспорва се обстоятелството, че електроенергия в посочения обем е била потребена от ответника. Оспорва да е извършвал неправомерено присъединяване към електропреносната мрежа. С тези и други подробно изложени аргументи се иска съдът да постанови решение, с което искът да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание процесуалният представител на  ответника поддържа отговора. Акцентира върху обстоятелството, че корекцията е извършена на ***г., след отмяната на чл. 47 от  ПИКЕЕ, където е регламентирана процедурата за установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия, няма законова възможност дружеството да извършва корекции на сметки.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Липсва спор между страните относно наличието на облигационна връзка между тях по повод доставка на ел. енергия за конкретният обект на потребление, както и че ответникът К.Г.А. е собственик на имота в с. П., обл. Ш., ул. ***, с абонатен номер *** и клиентски № ***.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че при извършена техническа проверка на ***г. на измервателната система и средството за търговско измерване на адреса на потребление, е установено неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Констатацията е на служители на „Енергоразпределение север“ АД. Съставен е констативен протокол № *** от същата дата, в отсъствието на ответника но в присъствието на двама свидетели и представител на полицията. Въз основа на този протокол е издадена фактура № 0261891118 от ***г. за служебно начислени 1980 кВтч ел. енергия на стойност 368,35 лева и срок на плащане 08.02.2018 г. На ответника е изпратено уведомление изх. № ******-1 от ***г., с което на основание Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) е уведомен за извършената проверка и съставения протокол от нея, копие от който е приложен. Уведомен е и за направеното преизчисление на количеството потребена ел. енергия. Уведомлението е получено от ответника. 

По делото е назначена съдебно електротехническа експертиза, в чието заключение – кредитирано изцяло от настоящия съдебен състав – се сочи, че в периода на начисляване на корекционната сметка не е възможно чрез електромера да бъде измерена цялата потребена ел. енергия, въпреки че няма данни за техническа неизправност или неправомерно вмешателство  в средството за търговско измерване или в схемата му. Вещото лице е установило, че присъединеният проводник НВММ 2х2,5 мм2, захранващ обекта на потребление, е бил свързан преди средството за техническо измерване (електромера) и така потребената в обекта ел. енергия минава през този проводник, а не се отчита от електромера. Установено е също, че количеството ел. енергия, определено в справката за корекция, може да бъде доставено до обекта, както и че аритметично точни са математическите изчисления по извършената корекционна процедура, съгласно методиката на ПИКЕЕ.

От показанията на разпитаните свидетели П.З.Д. и С.Г.Д., служители на  „Енергоразпределение север“ АД се установява, че двамата са извършили проверката на ***г. и са установили неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа чрез прикачен проводник (мостов кабел), с единия край свързан към главният предпазител на ел. таблото, по земята и достигащ с другия си край към вътрешната инсталация на къщата. Бил подаден и сигнал към полицията, като на място дошъл представител на РУ-Каолиново с оглед на данните за престъпление. Свидетелстват още, че абонатът е бил с прекъснато ел. захранване поради неплащане на сметки. В момента на проверката, посредством кабела в обекта се е ползвала ел. енергия. Констативния протокол бил подписан от лице, което живеело на адреса и дало обяснения, че се е свързало с ел. мрежата, тъй като има малки деца и се налагало да се отоплява имота.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1460/2018 г. на НПРС.

Не е спорно между страните, че ответникът К.Г.А. е абонат на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В., за обект на потребление в с. П., обл. Ш., ул. ***, с абонатен номер *** и клиентски №***. Претендираната сума за главница е формирана в резултат на служебно начислени 1980 кВтч ел. енергия, корекция на сметка на основание чл. 48, ал. 1, т. 1б от ПИКЕЕ.

Корекцията на потреблението в обекта на ответника е направена въз основа на констативен протокол № *** от ***г., съставен съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия. ПИКЕЕ са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.). Към датата на извършване на проверката (***г.) и корекцията, по-голямата част от тях са били отменени,  с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), всички останали норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на обнародване на съдебното решение, т.е от 14.02.2017 г. Нормата на чл. 48 от ПИКЕЕ обаче е запазила своето правно действие в периода, в който е установено заобикалянето на СТЕ и именно тя е основанието за направената на ***г. корекция на потреблението на абоната и настоящ ответник. Видно от заключението на назначената по делото експертиза, количеството ел. енергия, определено в справката за корекция, може да бъде доставено до обекта, аритметично точни са математическите изчисления по извършената корекционна процедура, съгласно методиката на ПИКЕЕ.

По своята същност корекционната процедура има обезщетителен характер и се прилага при неизмерено от СТИ количество ел. енергия, същевременно консумирана от абоната, за срок не повече от 90 дни. В настоящия случай от доказателствата е категорично ясно, че обектът на потребеление е бил с прекъснато ел. захранване поради задължения на абоната и е налице присъединяване към електропреносната мрежа посредством мостов кабел, без СТИ да отчита потреблението, поради начина на свързване. Независимо от отмяната на част от разпоредбите на ПИКЕЕ, когато се установи, че в обекта се потребява ел. енергия, която не се отчита правилно през средството за техническо измерване, се стига до нарушаване на принципа на чл. 183 от ЗЗД. Между страните по същество има сключен договор за покупко-продажба на ел. енергия. Когато продавачът е доставил такава, но по вина на купувача или по обективни причина количеството продадена стока не е установена чрез средството за техническо измерване, се стига до нарушаване на баланса в договорните отношения и този баланс трябва да се възстанови. Именно това е целта на корекционната процедура. Без значение е, че правилата по установяване липсата на коректно отчитане от СТИ са отменени. По делото се събраха достатъчно доказателства, че е имало потребление на ел. енергия, която не е била отчитана от електромера. Чл. 48 от ПИКЕЕ урежда именно начина на изчисляване на ел. енергия в такива случаи. Изчисленията за математически коректни. В този смисъл е и Решение № 124/18.06.2019 г., постановено по гр.д. № 2991/2018 г., III г.о., ВКС.

Тук следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ също са отменени с решение на ВАС, в.з.с. на 08.11.2018 г. това обаче е станало след възникване на задължението, което е предмет на настоящия съдебен спор, а решенията, с които ВАС отменя административни актове или подзаконов нормативен акт, имат действие само занапред – нямат обратна сила.

Съдебният състав намира за необходимо да разгледа и въпросът касателно това дали К.Г.А. следва да носи отговорност за това задължение с оглед твърденията по делото, че той не живее на адреса. Този факт е абсолютно ирелевантен за въпроса дали той дължи сумите по корекционната фактура. Тази сума се дължи от лицето, с което продавачът има договор – т.е. другата страна по облигационното (договорното) правоотношение. Съгласно правилата това е собственика на имота. Ако друго лице чрез неправомерното си поведение е станало причина собственикът на имота да направи този разход, то отношенията между тях се уреждат по правилата на договорната или извъндоговорната отговорност (според това дали имат договорни отношения или не) без това да засяга продавача на ел. енергията.

С оглед всички горе изложено претенцията за главница на ищеца се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Предвид основателността на главния иск се установява и основателността на акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от падежа по фактурата – 18.02.2018 г. до 11.10.2018 г. в размер на 25,07 лева.

По разноските:                                                                     

С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да осъди ответникът да заплати направените от ищеца разноски по делото, както в заповедното производство, така и в исковото такова. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лв., от които 25 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство съгласно представения списък на разноските те възлизат на 855 лв., от които 75 лв. за платена държавна такса, 360 лв. за адвокатско възнаграждение, 350 лв. депозит за СТЕ и 70 лв. депозит за призоваване на свидетели. От тях неоснователно е искането за заплащане на последния разход в размер на 70 лв. депозит за призоваване на свидетели, тъй като този разход не е действително направен. Видно от съдебния протокол на свидетелите не са изплатени възнаграждение или пътни разноски. Тази сума е останала по депозитната сметка на съда и ищеца може да поиска да му бъде възстановена. Останалите разноски в общ размер на 860 лв. и по двете производства следва да бъдат заплатени от ответника на ищеца.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Признава за установено спрямо К.Г.А. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на ищеца „„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, В. Тауърс Г, № 258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б.Д.П., Г.К.и П. С.С., СУМАТА от 368,35 лв. (триста шейсет и осем лева тридесет и пет стотинки) за неплатена ел. енергия за обект, намиращ се в с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, по фактура № 0261891118 от ***г. за периода 21.10.2017 г. – ***г.; мораторна лихва в размер на 25,07 лв. (двадесет и пет лева и седем стотинки) за периода от падежа на посочената фактура до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 30.10.2018 г. до окончателното плащане, за които по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане № 859 от 30.10.2018 г.  по ч.гр.д. № 1460/2018 г. на НПРС.

            ОСЪЖДА К.Г.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, В. Тауърс Г, № 258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б.Д.П., Г.К.и П. С.С., СУМАТА от 860 лв. (осемстотин и шейсет лева), представляващи направени разноски от ищеца в заповедното и в исковото производство.

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Петина Николова