Р Е Ш Е Н И Е

№ 250

гр. Нови пазар, 26.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – гр. Н.в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №35 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени установителен иск с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 273, 36 лв. и осъдителен иск с  цена на иска от 73,80 лв. от страна на ищеца “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г.от *АК, против ответника Б.Н.А., с ЕГН **********,***.

В исковата молба ищцовата страна твърди, че между нея и ответника бил сключен договор за мобилни услуги на ***г., за мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма ***за 11,99 лв. и срок на договора 24 месеца. При преференциални условия ответникът получил и мобилно устройство ***, на изплащане чрез 23 месечни вноски по 3,69 лева всяка, като между страните бил сключен и договор за лизинг. Съгласно чл.26 от общите условия на мобилния оператор заплащането на използваните услуги се извършвало въз основа на издавани ежемесечно фактури. Потреблението в случая било фактурирано по клиентски номер на абоната, а той бил ***. Абонатът употребил и незаплатил мобилни услуги на обща стойност 273,67 лева, фактурирани в три последователни месеца - за септември 2016 г., за октомври 2016 г. и за ноември 2016 г. Неизпълнението на ответника да заплати потребените услуги ангажирало отговорността на абоната по т.11 от договора за лизинг, като във вр. с чл.75 и чл.19б от общите условия, мобилният оператор едностранно прекратил договорите. Била издадена крайна фактура №*** от 05.01.2017 г., с падеж 20.01.2017 г. Тя включвала и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, която ищцовото дружество сега не претендира. Дължимите лизингови вноски при предсрочното прекратяване на договора за лизинг също били обявени за предрочно изискуеми, на основание чл.12, ал.2 от ОУ. Техният размер възлизал на 73,80 лв., за период от януари 2017 г. до месец юли 2018 г.

 Настоящият ищец подал заявление по чл.410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение на паричното задължение, но тя била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Затова щцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на  “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 273,36 лв., представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане. Моли също така ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 73,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договора за периода от месец януари 2017 г. до месец юли 2018 г. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени и направените разноски.

            Ответникът не е намерен на постоянния си и настоящ адрес, като на разноски на ищеца му е назначен определения от *АК особен представител –адв. Н.И.. В депозирания до съда отговор от особения представител се сочи, че исковете са допустими и основателни. В хода на делото по същество изразява становище, че исковете са доказани и счита, че те следва да бъдат уважени.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи: договор за мобилни услуги от ***г.; договор за лизинг ог същата дата; копе на страница от общи условия на договор за лизинг на мобилния оператор; запис на заповед от ***г.; декларация- съгласие от ***г., подписана от ответника; фактура  №***/05.09.2016 г. за отчетен период ***г. – 04.09.2016 г.; фактура №***/05.10.2016 г. за отчетен период 05.09.2016 г. – 04.10.2016 г.; фактура №***/05.11.2016 г. за отчетен период 05.10.2016 г. – 04.11.2016 г.; фактура №*** от 05.01.2017 г. за отчетен период 05.12.2016 г. – 04.01.2017 г. и кредитно известие. Приложено е към делото и ч. гр. д. №1130/2018 г. по описа на РС – Нови пазар.

От така представените по делото документи съдът счита, че се установява безспорно, че страните по делото са имали договорни отношения по повод предоставени от ищцовата страна на ответника мобилни услуги. На ***г. страните са сключили договор за мобилни услуги с избран от ответника абонаментен план ***11, 99. Договорът е със срок от 24 месеца, като в него страните са уговорили, че след изтичането на първоначалния срок, то договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му с едномесечно писмено предизвестие.

На същата дата ***г. страните са сключили и договор за лизинг, с който ищцовата страна е предоставила на ответника за временно и възмездно ползване мобилно устройство ***. Ответникът се е задължил за заплати за въпросното мобилно устройство сумата от 107, 37 лв., с включен ДДС, като плащането е на 23 месечни вноски по 3,69 лева всяка. С подписването на договора за лизивг ответникът е декларирал, че  лизингодателят му предава устройството във вид годен за употреба.

От горепосочените фактури (неоспорени от ответната страна) се установява че за периода ***г. – 04.09.2016 г. ответникът е извършил потребление на услуги на стойност 242, 31 лв., в които е включена и лизинговата внтоска от от 3, 69 лв.; за периода 05.09.2016 г. – 04.10.2016 г. ответникът е използвал усуги на стойност 15, 68 лв., като тук отново е включена лизинговата вноска, а е начислена и неплатената сума за предходния период; за перида 05.10.2016 г. – 04.11.2016 г. потребените от оветника услуги са на стойност също 15, 68 лв., отново с включена лизингова вноска и отново начислена незаплатена сума от предходни периоди. С кредитно известие от 05.12.2016 г. е извършена корекция на дължимата сума от ответника, като същата е намалена с 4 лв. Така общо дължимата сума от страна на ответника по договора за мобилни услуги е от 273, 36 лв. Въпросната сума не е заплатена от ответника, а съгласно действащите между страните общи условия на мобилния оператор (известни насъда, доколкото са достъпни чрез електронната мрежа) – чл.26 от ОУ, то при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

На 10.08.2018 г. ищцовата страна е депозирала в РС – Н.заявление по реда на чл.410 от ГПК против ответника за дължими суми по така сключения договор за мобилни услуги и е било образувано ч. гр. д. №1130/2018 г. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №681 от 14.08.2018 г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищцовата страна сумите 347, 16 лв. – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и 42, 89 лв. – лихва за забава, както и разноски по делото. Ответникът не е бил намерен на установените за него постоянен и настоящ адрес, поради което и на ищцовото дружество са били дадени указания да предяви установителна претенция.

Предвид горното съдът счита, че установителната претенция за незаплатени далекосъобщителни услуги е доказана по основание и размер и като такава следва да се уважи. Видно е, че със заявлението е претендирана по-голяма сума, както и лихва за забава, а с установителния иск е претендирана по-малка сума и без лихва, като няма пречка съдът да се произнесе и уважи така предявения установителен иск, тъй като същият е доказан. Съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 273, 36 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №1130/2018 г. на НпРС – 10.08.2018 г., до окончателното плащане.

Относно предявения осъдетителен иск съдът счита, че той също е основателен и доказан. Фактът на сключения между страните договор за лизинг е безспорен. В чл.12 от общите условия на договора за лизинг (също достъпни и известни на съда) е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. В настоящия случай е безспорно, че ответникът е в неизпълнение на задълженията си по договора, а и към момента на подаването на установителния иск срокът на договора за лизинг е изтекъл. Предвид това той дължи на ищцовата страна изцяло вноските по лизинговия договор, които съгласно представената по делото крайна фактура същите за периода месец януари 2017 г. – месец юли 2018 г. възлизат на обща сума от 73 80 лв. Ето защо и предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен. За сумата по осъдителния иск не е претендирана лихва.

При този изход на делото ответника следва да заплати на ищцовата страна съразмерно на претендираната част от установителната претенция направените по заповедното производство разноски, а именно в размер на 143, 50 лв. Той следва да заплати на ищцовата страна и изцяло разноските, направени по настоящото дело, а именно от  25 лв. внесена държавна такса, 180 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. внесен депозит за възнаграждение на назаначения на ответника особен представител, общо разноски в размер на 505 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Н.А., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ  на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., с пълномощник по делото адв. В.Г.от *АК, сумата от 273, 36 лв. (двеста седемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №1130/2018 г. на НпРС – 10.08.2018 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена крайна фактура №*** от 05.01.2017 г. по сключен договор за мобилни услуги от 2508.2016 г.

ОСЪЖДА Б.Н.А., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., с пълномощник по делото адв. В.Г.от *АКсумта от 73 80 лв. (седемдесет и три лева и окевдесет стотинки), представляваща неплатени лизингови вноски по дслючен между дтраните договор за лизинг ог 25.08.2016г.

ОСЪЖДА Б.Н.А., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., с пълномощник по делото адв. В.Г.от *АК направените разноски по ч. гр. д. №1130/2018 г. по описа на РС – Н.в размер 143, 50 лв. (сто чегиридесет и три лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА Б.Н.А., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., с пълномощник по делото адв. В.Г.от *АК направените разноски по настоящото дело от 505 лв. (петстотин и пет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: