Р Е Ш Е Н И Е

254

гр. Н., 29.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд -  Н. в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №44 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 737 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 147, 75 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 37, 61 лв., като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, ПАРИЖ рег. № 542097902, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, с ЕИК 204915054, представлявано от Д.Д., а по делото от процесуалния представител юрисконсулт Н.А.М.против ответника С.С.К. ***.

            В исковата молба ищцовата страна твърди, че между нея и ответника С.С.К. е сключен договор за кредит за покупка на стоки ***, като при сключването му ответникът се съгласил да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ***. На 26.01.2017 г. той активирал кредитната карта №***, която била с максимален кредитен лимит от 1000 лв. Този кредит можел да бъде усвоен посредством всякакви транзакции, като теглене в брой от банкомат, плащания чрез терминални устройства и други, посредством кредитната карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такса за обслужване. За кредитополучателя се пораждало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, в променлива величина в зависимост от усвоената сума, до пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2017 г., когато направил последно плащане по нея, като балансът на картата бил минус 884,75 лева. Това принудило кредитора да блокира използването на картата. Опитите доброволно да погаси задължението останали безрезултатни. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът дължал на ищеца 884,75 лева, от които главница 737 лева и договорна лихва от 01.11.2017 г. до 11.04.2018 г. в размер на 147,75 лева. Ответникът дължал и обезщетение за забава от 11.04.2017 г. до 11.10.2018 г. в размер на 37,61 лева. Предвид изложеното ищецът предявява настоящите установителни искове, като моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество 737 лева – главница, 147,75 лева - договорна лихва от 01.11.2017 г. до 11.04.2018 г., обезщетение за забава от 11.04.2017 г. до 11.10.2018 г. в размер на 37,61 лева, както и законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени направените разноски както в настоящото установително производство, така и тези в заповедното. Ищцовата страна заявява, че при условията на евентуалност предявява осъдителен иск - ако съдът счете, че ищецът ненадлежно е обявил предсрочната изискуемост на кредита, то моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми. При разглеждане на евентуалния осъдителен иск, моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество посочените суми, както и разноските в производството.

            Ответникът С.С.К. не е намерен на постоянния си и настоящ адрес ***. Назначен му е особен представител, определен от *АК– адв. Б.С. от същата адвокатска колегия. В писмен отговор особеният представител заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна, а търсената възнаградителна лихва е в прекомерно голям размер.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени следните доказателства: договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 26.12.2015 г.; условия по договора от същата дата; сертификат *** за сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“ и общи условия за същата застраховка; уведомително писмо от 26.12.2015 г. до „Технополис България“ ЕАД; фискален бон за сумата 799 лв. от 26.12.2015 г.; приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта; месечно извлечение по кредитна карта; писмо от ищцовата страна до ответника от 17.04.2018 г. и известие за доставяне на 28.06.2016. Към делото е приложено и ч. гр.д. №1470/2018 г. по описа на РС – Н..

            От така представените доказателства съдът намира за доказани с категоричност следните факти: Между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата страна е предоставила на ответника кредит от 799 лв., като в договора са уговорени всички необходими параметри – брой месечни вноски, обща стойност на плащанията, лихвен процент, годишен процент на разходите, размер на премия за застраховка „Сигурност на плащанията”.  Ищцовата страна е предоставила на ответника сумата по кредита за закупуване на климатик на стойност 799 лв., като тази сума е заплатена на продавача на стоката - „Технополис България“ ЕАД, което обстоятелство е доказано от горепосочените уведомително писмо и фискален бон.

Със сключването на договора за кредит страните са се споразумяли, че на ответника ще бъде предоставен и револвиращ потребителски кредит, като му бъде издадена кредитна карта ***. Револвиращият кредит бил с лимит от 1 000 лв., при лихвен процент от 35% и годишен процент на разходите от 44, 90 %. Ответникът се задължил да плаща месечна погасителна вноска, в различен размер, зависещ от ползваната сума, като при кредитен лимит до 1000 лв. месечната вноска е уговорена на 60 лв. К. активирал кредитната карта на 26.01.2017 г. и ползвал предоставения му кредит. На 01.11.2017 г. той извършил месечна погасителна вноска, след което преустановил погасяването на усвоената сума. Неизплатените суми по кредита възлизали на сумите 737 лв. – главница и 147, 75 лв. възнаградителна лихва. До ответника било изпратено писмо с покана да изпълни задължението си, което същият не сторил.

За неиздължените вземания по договора за револвиращ потребителски кредит ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК в РС – Н., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №1470/2018 г. Издадена е заповед за изпълнение №867 от 01.11.2018 г. за горепосочените суми, както и за сумата от 37, 61 лв. – мораторна лихва за периода 11.04.2018 г. – 11.10.2018 г. Доколкото ответникът не е бил намерен на постоянния си и настоящ адрес за да му бъде връчена заповедта, то съдът е дал указания на ищцовото дружество, че може да предяви установителни претенции, поради което и са предявени настоящите искове.

Тези изложени факти съдът приема за установени безспорно по делото от представените писмени доказателства. Фактите не са и оспорени от представителя на ответника. Заявено е от назначения му представител, че исковете са неоснователни, но не е посочено конкретно коя претенция поради каква причина е счетена за неоснователна. От страна на особения представител е заявено единствено възражение относно размера на договорната лихва прекомерно голяма и в разрез с разпоредбите на закона. По съществото си това представлява възражение за неравноправност на клаузата в договора, регламентираща договорната лихва. Относно така заявеното възражение съдът счита следното: На първо място следва да се има предвид, че няма нормативно ограничение при договарянето на размера на възнаградителната лихва. Вярно е, че съдебната практика в редица решения на съдилищата приема, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие. В настоящия случай е видно, че това не е така, а и следва да се зачита свободата на договаряне между страните. Ищецът е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който ясно е записан в приложението към договора. Няма основание тук да се счете, че е налице неравноправие, при положение, че както по-горе бе споменато, няма предвидено нормативно ограничение за размер на възнаградителната лихва. Такова има за годишния процент на разходите. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В разглеждания казус годишният процент на разходите е определен към максималната допустима стойност, съгласно законовите разпоредби, но не я надвишава. Доколкото при формиране на ГПР се взема предвид размера на договорната лихва и тук ГПР не надвишава допустимия размер, то не може да се приеме, че клаузата в договора, определяща възнаградителната лихва е неравноправна. Поради това и заявеното възражение съдът намира за неоснователно.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че предявената искова молба е основателна и доказана. С категоричност по делото е доказано, че между страните е бил сключен валиден договор за револвиращ потребителски кредит, по който ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 737 лв. – главница, 147, 75 лв. възнаградителна лихва и 37, 61 лв. – мораторна лихва за периода 11.04.2018 г. – 11.10.2018 г. Съдът следва да постанови и, че ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 31.10.2018 г. до окончателното изплащане.

 При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски в заповедното производство от 75 лв. (25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение). Той следва да заплати на ищцовата страна и разноските по настоящото дело от 425 лв. (25 лв. – заплатена държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. заплатен от ищцовата страна депозит за възнаграждение на назначения на ответницата особен представител. Тук относно внесената държавна такса по установителното производство следва да се отбележи, че доскоро съобразно съдебното практика, бе прието, че държавна такса се дължи по всеки от предявените искова. Съобразно понастоящем утвърдената практика следва да се събира държавна такса върху заявения интерес, като в случая, предвид материалния интерес като сбор от всички искови суми, дължимата такса е от 25 лв. Надвнесената от ищцовата страна такса от 100 лв. може да бъде върната на страната по нейна молба и посочена банкова сметка.

            ***  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.К., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, ПАРИЖ рег. № 542097902, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, с ЕИК 204915054, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М.сумата от 737 лв. (седемстотин тридесет и седем лева) – главница, 147, 75 лв. (сто четиридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) - възнаградителна лихва и 37, 61 лв. (тридесет седем лева и шестдесет и една стотинки) – мораторна лихва за периода 11.04.2018 г. – 11.10.2018 г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 31.10.2018 г. до окончателното изплащане, по договор за револвиращ потребителски кредит с издадена кредитна карта ***.

ОСЪЖДА С.С.К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, ПАРИЖ рег. № 542097902, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, с ЕИК 204915054, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М.направените разноски по ч. гр. д. №1470/2018 г. по описа на РС – Н. от 75 лв. (седемдесет и пет лева).

ОСЪЖДА С.С.К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, ПАРИЖ рег. № 542097902, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, с ЕИК 204915054, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М.направените разноски по настоящото дело от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: