Р   Е   Ш    Е   Н   И   Е

                                                                  № 241

                                             Гр.Нови пазар,18.07.2019г.

 

   Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на втори юли през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                                     Районен съдия:СВЕТЛА РАДЕВА                                                                         

                                                                             Секретар: ВАЛЕНТИНА  ВЕЛИКОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №91 по описа за 2019 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

      Делото е образувано по положителен  установителен  иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415  от ГПК във вр.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр.чл.86 от ЗЗД във вр.чл.79 от ЗЗД , обективно съединен при условие на евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. във вр.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр.чл.86 от ЗЗД във вр.чл.79 от ЗЗД , предявени от „Банка ДСК“ЕАД гр.София,представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н. –***,чрез пълномощника им Ж.Ж.-***против С.Р.Р. с постоянен адрес:***.

     В исковата молба се твърди,че съгласно договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.03.2016г.,Банка ДСК ЕАД издала за ползване на кредитополучателя С.Р.Р. кредитна карта MasterCard Galaxy с  кредитен лимит 1000.00лв.С цитирания договор,банката предоставила на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта.За предоставения кредит,кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора променлив лихвен процент/възнаградителна лихва/в размер на 17.95%годишно или 0.05%на ден,формиран от стойността на 6 –месеченSOFIBOR за карти в BGN в размер на 0.594 и надбавка.Сключеният договор бил валиден до прекратяването му по някой от начините ,предвидени в Общите условия.

     Ответникът ползвал активно картата непосредствено след получаването й от 12.04.2016г.до 01.07.2016г.,а последното погасяване на минимална сума за револвиране било направено на 07.11.2016г.Към 10.04.2017г.Р. натрупал пет броя непогасени минимални суми за револвиране и правото на ползване на кредита му било преустановено.

    Във връзка с това,ищецът обявил вземането си за предсрочно изискуемо,считано от ***.като за това уведомил длъжника чрез изпращането му на нотариална покана.

    На 14.03.2018г.банката подала заявление до НПРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,като било образувано ч.гр.д.№350/2018г.,по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №188/19.03.2018г.

    Доколкото заповедта за незабавно изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,на  заявителя било указано,че следва да предяви иск за установяване на вземането си,което обусловило правния интерес на  „Банка ДСК“ЕАД от предявяване на настоящия иск.

    Предвид гореизложеното,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което приеме за установено,че в качеството си на кредитополучател по договор за издаване и обслужване на кредитна карта  с револвиращ кредит за физически лица от 30.03.2016г.,ответникът С.Р.Р. дължи на „Банка ДСК“ЕАД гр.София,представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н. –*** към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/14.03.2018г./следните суми: 826.19лв./непогасена главница/, 280.14лв./дължима договорна /възнаградителна/лихва за периода от 10.10.2016г.до 12.03.2018г., 3.30лв./обезщетение за забава-лихвена надбавка за забава за периода от 10.02.2017г.до 10.04.2017г./, 211.86лв./дължими заемни такси/,законна лихва върху главницата,считано от 14.03.2018г.до окончателното погасяване на задължението, 26.43лв.държавна такса и 50лв.юристконсултско възнаграждение.

    При условията на евентуалност,ищецът моли,в случай,че установителният иск по чл.422 във вр.чл.415 от ГПК бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост,моли ответникът С.Р.Р. да бъде осъден да заплати на на „Банка ДСК“ЕАД гр.София,представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н. –*** следните суми,представляващи предсрочно изискуеми вземания по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.03.2016г.,а именно: 826.19лв./непогасена главница/, 280.14лв./дължима договорна /възнаградителна/лихва за периода от 10.10.2016г.до 12.03.2018г., 3.30лв./обезщетение за забава-лихвена надбавка за забава за периода от 10.02.2017г.до 10.04.2017г./, 211.86лв./дължими заемни такси/,законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

   Поради допусната забава в погасяванията на задълженията на С.Р. по описания по-горе договор за издаване и обслужване на кредитна карта,на основание Общите условия към договора /чл.31/,ищецът обявява целия непогасен остатък от задължението за предсрочно изискуем,считано от датата на получаване на исковата молба.

  Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски.

    В първото по делото заседание,ищецът,чрез пълномощника си юрисконсулт Ж.Ж. прави изменение в размера на предявения иск за договорна /възнаградителна / лихва ,като същата се претендира за периода от 10.10.2016г.до ***.в размер на 280.14лв., законна лихва върху главницата,начиная от 09.11.2017г.до окончателното изплащане на задължението.

    Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК,като на основание чл.47 ал.6 от ГПК ,съдът му е назначил особен представител -адв.Т.М.-*АК,която е депозирала  писмен отговор на исковата молба.

    Оспорва по размер иска само в частта,в която се претендира договорна лихва в размер на 280.14лв.за първоначалния период,посочен в исковата молба,както и лихвена надбавка в размер на 3.30лв.

    Излага подробни съображения .В съдебните прения изразява становище за основателност на исковата претенция.

    Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

     Видно от представения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.03.2016г.,сключен между „Банка ДСК“ЕАД и С.Р.Р.,който ответникът не оспори по автентичност и съдържание и съдът го цени като писмен документ,съставляващ годно доказателствено средство е,че Банката е издала на  кредитополучателя С.Р.Р. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,чрез кредитна карта MasterCard Galaxy с  променлив лихвен процент,който към датата на сключване на договора е 17.95%годишно или 0.05% на  ден,формиран от стойността на 6 месечен SOFIBOR.

 Страните са уговорили ГПР 19.50 или общо дължима сума 1099.87лв.Съгласно чл.1 а5 от договора,уговорената падежна дата е всяко 10-то число на месеца.,с гратисен период 15 дни и минимална сума за револвиране -3%.Срокът на валидност на кредитната карта е 3 години.,съответно за краен срок на договора следва да се приеме 30.03.2019г.

    Ищецът е представил погасителен план /на л.38/,според който кредитът е следвало да бъде погасен чрез заплащане на 12 месечни погасителни вноски в периода от 30.04.2016г.до 30.03.2017г.,с уточнен падеж и размер на всяка месечна вноска-91.61лв.

     Съгласно Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК ,в сила от 15.01.2016г. и относими към процесния договор-чл.26 ал.2 е уговорен реда за начисляване на договорна лихва върху усвоената част от кредитния лимит чрез транзакции.

    Кредитополучателят е дал съгласие Банката да извършва автоматично погасяване на минималната сума  за револвиране чрез автоматичен трансфер от негова разплащателна сметка,считано от първа следваща падежна дата след датата на съгласие за директен дебит/11.04.2016г./.Плащането се извършва при наличие на достатъчно  средства по посочената сметка за погасяване на пълния размер на минималната сума за револвиране.Частични плащания не се извършват.

    Поради забава в погасяване на задълженията от страна на ответника,с уведомление/2/ от 15.08.2017г.,банката е уведомила кредита за предсрочно изискуем ,което е съобщено на кредитополучателя чрез нотариална покана от 30.08.2017г.,връчена му по реда на чл.47 от ГПК на 30.09.2017г.да се яви в двуседмичен срок пред нотариуса,но същият не се е явил за получаване на нотариалната покана./за което е съставен констативен протокол от ***.на Ю.В.Д.–***по заместване при Нотариус П.А. с рег.№* на НК.

    По искане на ищеца,по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи,вещото лице,след като се запознае с доказателствата по делото и наличната счетоводна документация при ищеца,даде заключение на следните въпроси:

     1/Предоставила ли е Банка ДСК ЕАД и ползван ли е кредитния лимит по договор издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.03.2016г.от кредитополучателя С.Р.Р.,на коя дата и по какъв начин- теглене в брой,на АТМ,разплащания на ПОС-устройства и др.?

     2/ Погасявани ли са дължимите вноски-минимални суми за револвиране –в уговорените срокове съгласно договора,общите условия и други относими условия срокове и размери ?

    3/Какви по размер минимални суми за револвиране за платени ?

    4/Какви по размер и колко са неплатените минимални суми за револвиране ?„

    5/Какъв е размерът на цялото задължение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –главница,лихви,санкциониращи надбавки и такси,съгласно уговореното в договора за кредит и приложенията към него ?

    6/Какъв е размерът на осчетоводените от Банка ДСК разноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист?

     След  уточняване на някои от въпросите от ищеца в съдебно заседание ,вещото лице даде следното заключение:

     „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на лицето С.Р.Р. кредитния лимит до договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица  от 30.03.2016г. и той е ползван ,както следва: На 12.04.2016г.- 400.00лв./:теглене АТМ/,на 13.04.2016г.-100.00лв.,На 18.04.2016г.-20.00лв.,На 18.04.2016г.-20.00лв.,на 18.04.2016г.-30.00лв.,на 18.04.2016г.-50.00лв.,на 20.04.2016г.-30.00лв.,на 21.-04.2016г.-20.00лв.,на 25.04.2016г.-20.00лв.,на 25.04.2016г.-20.00лв.,на 25.04.2016г.-50.00лв.,на 26.0.2016г.-200.00лв., на 01.07.2016г.-30.00лв.,на 11.10.2016г.-100.00лв.,на 10.09.2016г.-220.00лв.,на 09.08.2016г.-180.00лв.,на 18.08.2016г.-40.00лв.,на 22.08.2016г.-10.00лв.,на 11.07.2016г.-290.00лв., на 08.06.2016г.-230.00лв.,на 27.04.2016г.-20.00лв.,на 11.05.2016г.-60.00лв.,на 12.05.2016г.-100.00лв.,на 11.04.2016г.-110.00лв. и на 12.04.2016г.-160.00лв./като всички посочени суми са теглени от АТМ и по този начин е усвоен целия кредитен лимит/.

       Според ССЕ,от приложените извлечения от сметки е видно,че кредитополучателят е погасявал дължимите вноски към 07.11.2016г.,когато е направено последното плащане-автоматично погасяване от разплащателна сметка,както следва: на 19.05.2016г.- 32.00лв.,на 21.06.2016г.-30.00лв.,на 08.11.2016г.-120-.07лв.,на 23.11.2016г.-0.45лв.,на 20.12.2016г.-100.00лв.,на 31.12.2016г.-0.06лв.,на 08.10.2016г.-215.42лв.,на 18.10.2016г.-102.98лв.,на 08.09.2016г.-2.10лв.,на 09.09.2016г.-316.04лв., на 08.08.2016г.-322.39лв.,на 08.07.2016г.-325.47лв., на 08.06.2016г.-319.35лв.,на 10.05.2016г.-322.39лв.,на 19.05.2016г.-32.00лв. и на 08.04.2016г.-322.39лв.Или общият размер на платените минимални суми по револвиране е 2 662.06лв.

     Неплатените минимални суми по револвиране на кредита са пет,преди прекратяване правото на ползване на кредита,както следва:1/11.11.2016г.-30.03лв., 12.12.2016г.-59.97лв., 10.01.2017г.-89.82лв., 10.02.2017г.-119.64лв. и 13.03.2017г.-149.40лв.

   Вещото лице дава заключение,че към 17.01.2019г.размерът на непогасената от ответника главница е 826.19лв.,дължимата договорна лихва в периода от 10.10.2016г.-16.01.2019г.-336.56лв., обезщетението за забава за периода 10.02.2017г.-10.04.2017г.в размер на 3.30лв., заемни такси,разноски,в т.ч. и за изпращане на нотариална покана до ответника – 211.86лв. Според допълнителната ССЕ,изготвена от вещото лице С.Б.,размерът на дължимата договорна лихва за периода 10.10.2016г.до ***.възлиза на 228.25лв.

      По повод на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №188/19.03.2018 г.,по ч.гр.д.№350/2018г-по описа на НПРС, с която е разпоредил длъжникът Р. да заплати на заявителя  СУМАТА от 826,19 лева /осемстотин двадесет и шест лева и деветнадесет ст./ - главница; 280,14 лева /двеста и осемдесет лева и деветнадесет ст./ - договорна лихва за периода от 10.10.2016 г. до 12.03.2018 г., 3,30 лева /три лева и тридесет ст./ - обезщетение за забава за периода от 10.02.2017 г. до 10.04.2017 г., 211,86 лева /двеста и единадесет лева и осемдесет и шест ст./ - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 14.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 26,43 лева /двадесет и шест лева и четиридесет и три ст./- държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.  Издаден е и ИЛ № 271/19.03.2018г.

      Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя,че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си,което той е сторил.

     При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     Исковото производство по реда на чл.422 от ГПК е продължение на заповедното производство,като негов предмет е установяване със  сила на пресъдено нещо дължимостта и изискуемостта на вземането- предмет на изпълнителното производство и сталибилизане на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение.

      По делото безспорно се доказа наличие на облигационно правоотношение между ищеца и ответника ,по повод на   Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.03.2016г.в размер на 1000.00лв.,който кредитополучателят С.Р. е усвоил изцяло и е извършил частични плащания по договора.Поради ненадлежно изпълнение на поетите от негова страна договорни задължения,кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем,което е било съобщено на длъжника със съставянето на констативен протокол от нотариус от ***.за връчване на нотариална покана по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

     Преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/14-.03.2018г./ са били налице предпоставките по чл.31 от общите условия съм сключения договор за обявяване на целия остатък по кредита за предсрочно изискуем.Ответникът носи тежестта на доказване да установи,че към момента на договорените падежи за плащане,по разплащателната му сметка е била налице достатъчна наличност за погасяване на задълженията му.Той нито прави подобни твърдения,нито навежда доказателства в следния смисъл.

    Видно от заключението на назначената по делото ССЕ е,че 17.01.2019г/предявяване на установителния иск/ размерът на непогасената от ответника главница е 826.19лв.,дължимата договорна лихва в периода от 10.10.2016г.- за периода 10.10.2016г.до ***./деня,в който вземането е било обявено за предсрочно изискуемо и е съобщено на кредитора/,възлиза на 228.25лв.,, обезщетението за забава за периода 10.02.2017г.-10.04.2017г.в размер на 3.30лв., заемни такси,разноски,в т.ч. и за изпращане на нотариална покана до ответника – 211.86лв.

     Тези вземания съдът приема за безспорно установени и доказани по основание и по размер ,поради което счита,че предявеният положителен установителен иск следва да се уважи изцяло.

   В рамките на исковото производство съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските,направени в заповедното производство,поради което,с оглед изхода на спора,на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство съдебни и деловодни разноски в размер на  75.00лв./седемдесет и пет лева/,,от общо направените такива в размер на 76.43лв./общо,от които 26,43 лева /двадесет и шест лева и четиридесет и три ст./- държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение/,както и направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 630.00лв./шестстотин и тридесет лева/,от общо направените такива в размер на 649.43лв.,от които 26.43лв-.държавна такса , 323.00лв.-внесен депозит за адвокатско възнаграждение на назначения на ответника особен представител и 300.00лв.-юристконсултско възнаграждение/определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.7 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатски възнаграждения/.

     Доколкото периодът от време ,за който се претендира заплащане на договорна лихва ,както и нейният размер,а също и началния момент от който се претендира заплащане на законна лихва върху главницата , не съвпада с посочения в заявлението по чл.410 от ГПК,а е по-кратък,след влизане в законна сила на настоящото съдебно решение ,заверен препис от същото се докладва на съдия-докладчика по ч.гр.д.№350/2018г.на НПРС за преценка за евентуално частично обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

                                              Р       Е      Ш       И    :

 

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът С.Р.Р. с ЕГН:**********,*** ДЪЛЖИ на ищеца „Банка ДСК“ЕАДгр.София,ул.“Московска“№19,вписана в Търговски регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:121830616,представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н. –*** ,с пълномощник по делото Ж.Р.Ж. –***на РЦ В. ,СУМИТЕ в размер на : 826,19 лева /осемстотин двадесет и шест лева и деветнадесет ст./ - главница, 228.25лв./двеста двадесет и осем лева двадесет и пет стотинки – договорна лихва за периода от 10.10.2016г.до ***., 3.30лв./ три лева и тридесет стотинки - обезщетение за забава за периода 10.02.2017г.-10.04.2017г./, 211.86лв./двеста и единадесет лева осемдесет и шест стотинки - заемни такси,разноски,в т.ч. и за изпращане на нотариална покана до ответника /,ведно със законната лихва за забава върху главницата,начиная от ***.до окончателното изплащане на задължението./  за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №188/19.03.2018 г.,по ч.гр.д.№350/2018г-по описа на НПРС/.

      ОСЪЖДА ответника С.Р.Р. с ЕГН:**********,*** да заплати на ищеца„Банка ДСК“ЕАДгр.София,ул.“Московска“№19,вписана в Търговски регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:121830616,представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н. –*** ,с пълномощник по делото Ж.Р.Ж. –***на РЦ В. направените в заповедното производство /по ч.гр.д. .№350/2018г-по описа на НПРС/ съдебни и деловодни разноски в размер на 75.00лв./седемдесет и пет лева/ и в исковото производство/по гр.д.№91/2019г. по описа на НПРС/ разноски в общ размер на 630.00лв./шестстотин и тридесет лева/.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Ш.в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: